Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Велико Търново, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 29.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1412/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.В.З. от гр. В.Търново против Наказателно постановление № 18-1275-002247 от 24.01.2019 г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - В.Търново. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното :
Административнонаказателното производство е инициирано с АУАН № 1695 от 16.10.2018 г., според констатациите на който, на 17.09.2018 г., около 09:35 часа, в гр. Велико Търново, на ул. "Цанко Церковски", кръстовище с ул. "Асен Златаров", жалбоподателят като водач на лек автомобил "Хюндай Санта Фе", с рег. № ВТ 14 90 ВТ, негова собственост, бил паркирал МПС в зоната на описаното по-горе кръстовище и не носел контролен талон към СУМПС, в нарушение на разпоредбите на чл. 98, ал. 1, т. 6 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в сградата на РУ Велико Търново, тъй като преди това жалбоподателят е възразил срещу глоба, наложена му с Фиш Серия Н № 223894/17.09.2018 г. Връчен е надлежно и е подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения.
Последвали са писмени такива в законоустановения тридневен срок, които се разгледани, но не са взети предвид при решаване на преписката.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушенията под санкционните разпоредби на чл.
183, ал. 4, т. 8 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, налагайки на
жалбоподателя административни наказания
съответно глоба в размер на 50.00 лева и глоба в размер на 10.00 лева.
От приложената по делото справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Велико Търново, е видно, че жалбоподателят досега не е санкциониран за нарушения по ЗДвП.
Към преписката са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
По делото е изискан изготвения
снимков материал във връзка с нарушението, заснето с РСОД № 5.
Разпитаните по делото свидетели
поддържат направените с АУАН констатации, като от тях става ясно, че
жалбоподателят не установен на място или в момент на управления на МПС.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН както в акта, така и в НП,
следва да бъдат описани нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. При това е необходимо да е налице словесно единство при описание на
тези обстоятелства, посочени в акта, и тези, отразени в НП. В конкретния случаи
обаче в акта и в НП словесно се поддържа, че жалбоподателят бил паркирал в
зоната на кръстовище, докато в правните си изводи наказващият орган твърди
"спира за престой и паркиране на по-малко от
Отделно от това, визираното нарушение остана недоказано от приобщените по делото доказателства. В тежест на административно – наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства и доказателствени средства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител /така и ППВС на Р.Б. № 10/1973 г./. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и дали от лицето сочено за нарушител, както и обстоятелствата, при които е извършено. По делото не се събраха безспорни и категорични доказателства, от които да се установи по един несъмнен начин, че именно жалбоподателят е осъществил това нарушение.
Що се отнася до второто нарушение, съдът счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като същото е несъставомерно. Законът въвежда задължение за водачите да носят контролен талон на моторното превозно средство, което управляват. Доколкото жалбоподателят не е установен в момент на управление, то за него не е съществувало задължението да носи контролен талон. Поради това и не е осъществил състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Като окончателен се налага изводът, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1275-002247 от 24.01.2019 г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - В.Търново, с което на жалбоподателя Д.В.З., с ЕГН **********,***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 50.00 лева и глоба в размер на 10.00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: