РЕШЕНИЕ
№ 18827
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110177664 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Г. Н. Д. и Д. Н. Д. да
заплатят на ищцовото дружество, както следва: за Д. Н. Д., 2/3 ид. части от задълженията,
а именно: сумата в размер на 1482,99 лева, представляваща незаплатена цена топлинна
енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. . с аб. № .
за периода м.05.2023 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване
на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
47.97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от
15.09.2023 г. до 05.12.2024 г., сумата в размер на 64,60 лева, представляваща незаплатена
цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г.,
ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до
окончателното изплащане на сумата, и сумата в размер на 11,97 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до
05.12.2024 г.; за Г. Н. Д. - 1/3 ид. част от задълженията , а именно: сумата в размер на 741,50
лева, представляваща главница незаплатена цена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден
имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. . с аб. № . за периода м.05.2023 г. -
м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба –
31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на и 23,98 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. до
05.12.2024 г., сумата в размер на 32,30 лева, представляваща главница за извършена услуга
1
за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва
върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на
сумата, и сумата в размер на 5,99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството в качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за
исковия период не били заплатени. Претендира присъждане на сумите за цена на
доставената топлинна енергия и мораторна лихва върху незаплатените суми. Релевирано е
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Д. депозира отговор на исковата молба, с който
признава, че собственик на 1/2 ид. част от топлоснабдения имот по силата на наследствено
правоприемство от Т. Б. Д.. Поддържа, че той единствено е ползвател на процесния
топлоснабден имот, поради което счита, че негова е отговорността за заплащане на
дължимите суми. Признава тяхната стойност, като изразява готовност задълженията да
бъдат платени разсрочено чрез сключване на споразумение между страните. Моли другия
ответник – Г. Д., съсобственик на останалата 1/2 идч., да бъде изключен като страна от
произвоството, доколкото същият се намира и живее от година в ., поради което не е
потребявал процесните количества топлинна енергия.
Ответникът Г. Н. Д. не депозира отговор на исковата молба. За датата на проведеното
открито съдебно заседание от името на същия е подадено становище, в което исковете се
оспорват по основание, като се изтъква, че ответникът не следва да отговаря за начислените
суми. Сочи се, че на името на другият ответник през 2025г е открита партида, поради което
се изтъква, че именно той следва да отговаря за всички задължения. Изтъква се, че
понастоящем е отменена методиката към Наредба № . от 12.03.2020г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД представя писмени
доказателства, като посочва, че счита предявените искове за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
2
договор за продажба между него и ответниците или техния наследодател, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. .., находящ се в гр.., се намира в сграда, присъединена
към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен
между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период и в частност
наличието на облигационно отношение между ответника Г. Д. и ищцовото дружество през
исковия период. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало
договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски
районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно двамата
ответници са били собственици на топлоснабдения имот по делото е приет договор за
покупко-продажба на жилище рег.№ . /л.82 от делото/, съгласно който Г. Т. Д. е закупил от М.
ап. ., находящ се в гр.... Между страните не съществува спор, че Г. Т. Д. и М. Н.. Д. /видно то
справка за родствени връзки л.11 от делото/ са били в брак към датата на придобиване на
правото на собственост върху процесиня имот, поради което следва да се приеме, че
жилището е придобито в условията на . по аргумент от чл.13 от СК от 1968г. Същевременно
видно от приетата по делото справка за родствени връзки на Н. Г..Д. /л.11 от делото/ - баща
му Г. Т.Д. и майка му М.Н.а Д. са починали, като са оставили за свой единствен наследник
сина си Н. Г.ев Д.. Обстоятелството, че Г. Т. Д. и М.Н.а Д. са нямали други наследници се
извежда именно от цитираната справка за родствени връзки, в която не е посочено Н. Г.ев Д.
да има братя или сестри било то еднокръвни или едноутробни. Предвид това следва да се
приеме че след смъртта на Г. Т. Д. и М. Н.а Д. притежаваното от тях жилище е придобито от
единствения им син Н. Г.ев Д. по наследство съгласно чл. 5 ЗН. С оглед това следва да се
посочи, че имотът е станал лично имущество на Н. Г.ев Д. без значение дали към момента на
наследяването е бил в брак или не.
Съгласно справка за родствени връзки Н. Г.ев Д. е починал на 22.05.2023г. като
вдовец, т.е сред наследниците му не е имало приживял съпруг. Това обстоятелство се
3
потвърждава от приетата по делото справка за родствени връзки на втората му съпруга Т. Б.
Д. /л.44 от делото/, от която е видно, че същата е починала на 19.10.1995г. Следователно по
аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗН след смъртта на Н. Г.. Д. на 22.05.2023г. процесното жилище е
придобито от неговите синове съгласно справката на л. 11 от делото – ответниците Г. Н. Д. и
Д. Н. Д., като всеки от тях е станал собственик на 1/2 ид.ч от жилището. Ето защо съдът
приема, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че Г.
Н. Д. и Д. Н. Д. към м.05.2023г. са притежавали по 1/2 ид.ч от правото на собственост върху
топлоснабдения имот. Същевременно не са ангажирани и доказателства, а и не са изложени
твърдения, някой от двамата ответници да се е разпоредил с притежаваната от него част от
право на собственост върху процесното жилище до края на исковия период.
Съгласно действащата през исковия период нормативна уредба, както и съгласно
действалата преди това разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при
действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на
ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна
енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
- редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че двамата ответници се явяват материално
легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабдения имот
са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. Придобивайки качеството
потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани с общите условия на ищцовото
дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от.. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване
и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на
договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това
обстоятелство не се оспорва от нито един от ответниците. По делото не е установено и някой
от двамата ответници да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за
неоснователни възраженията на ответникът Г. Д., че не съществува облигационна връзка
между него и „..“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор.
Следва да се посочи, че в действителност съгласно заявеното от ответника Д. Д. само
4
той ползва имота и само той живее в него, но това обстоятелство е ирелевантно за
възникването на облигационна връзка между страните. Както беше посочено по-горе
законодателят е предвидил облигационната връзка с топлопреносното предприятие да
възниква със собствениците, а не с тези, които ползват имота /извън вещните ползватели/.
Простото фактическо ползване на жилището не прави някого единствен негов собственик,
съответно единствен потребител на топлинна енергия. Няма пречка обаче един от
собствениците да заяви желание само той да отговаря за заплащането на потребената в
съсобствения имот топлинна енергия, но това изявление следва да е достигнало до
ищцовото дружество. В тези случая партидата за топлинната енергия за имота се открива
само на подалия писмено до ищеца заявление съсобственик съгласно чл. 63 Общите
условия. В разглежданата хипотеза видно от доказателствата по делото ответникът Д. Д. е
подал такова заявление на 19.08.2025г. и съответно считано от тази дата – 19.08.2025г. само
той се намира в облигационно отношение с „.“ ЕАД за заплащане на потребената топлинна
енергия в процесното жилище. Така подаденото заявление обаче няма обратно действие, т.е
подаването на заявление от Д. Д. действа за напред и той се счита за потребител на топлинна
енергия за цялото жилище считано от 19.08.2025г., а не със задна дата от м.05.2022г. Ето
защо въпреки подаденото на 19.08.2025г. заявление от ответника Д. Д. за откриване на
партида само на негово име, за задълженията за исковия период м.05.2023г- м.04.2024г.,
предхождащ подаването на заявлението, следва да отговарят двамата ответници съразмерно
на притежаваните от тях права в правото на собственост.
По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна
енергия до имота на двамата ответници в посоченото от ищеца количество и на
претендираната стойност между страните не съществува спор, доколкото от ответника Д. Д.
дори изразява желание за погаси цялото задължение, а в депозираното преди съдебното
заседание становище от ответника Г. Д. се оспорва единствено приложението на Наредба №
./12.03.2020г.
Въпреки това следва за пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния
период Наредба № .от 12.03.2020г за топлоснабдяването. Съгласно представените от третото
лице-помагач писмени доказателства – протокол за неосигурен достъп /л.76 от делото/, за
отчет на потребеното количество топлинна енергия през исковия период са извършени
посещения на 16.05.2024г и на 19.05.2024г., като и на двете дати не е осигурен достъп до
имота на ответниците. В тази насока и самия ответник Д. Д. признава в открито съдебно
заседание, че не е осигурил достъп за отчет, тъй като не е бил в жилището. Изявление,
ценено от съда по реда на чл. 175 ГПК. Предвид това на ответника е било начислявано
количество топлинна енергия за ., сградна инсталация и отопление на имота, което
обстоятелство е видно от представената изравнителна сметка, в която е вписано какво
количество топлинна енергия е било начислено.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № ./12.03.2020г. за
топлоснабдяването (действала през исковия период), задължение на потребителя на
топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по този
начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление на топлинна енергия
или не и съответно точното количество на потребената енергия. В настоящия случай видно
от представените протокол за неосигурен достъп ответниците не са изпълнили това свое
задължение, при която хипотеза на основание чл. 70, ал. 4 от Наредбата се начислява
топлинна енергия като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода се
начислява по реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба. Следва да се отбележи и, че
ответниците са имали право на основание чл. 70, ал.8 Наредбата да поискат допълнителен
отчет в предвидения за това срок, като липсват данни и твърдения да е сторила това.
Аргументи, че при неосигурен достъп от страна на потребителя, на същия се начислява
количество топлинна енергия по посочения начин служебно, са изложени и в решение №
59/16.06.2016г. по гр.д.№ ./2015г. на ВКС, IV г.о.
Предвиденото в чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяването начисляване служебно на
топлинна енергия при неосигуряване на достъп до имота не представлява санкция за
неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на
уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на
ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на
цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното и
отчитане.
Тъй като топлопреносното предприятие е предоставяло топлинна енергия към
сградата, за която енергия се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да
се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от
показанията на общия топломер. Дружеството осъществяващо услугата дялово
разпределение не е задължено да изследва въпроса защо не е осигурен достъп до
топлоснабденото жилище, а следва да процедира по един и същи начин, както в случаите в
които собствениците умишлено се укриват, за да не бъдат измерени показанията на уредите
им, така и в случаите, в които собствениците не обитават имота. Когато топлопреносното
предприятие и дружеството осъществяващо дялово разпределение са изпълнили своите
задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат
задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен отчет и да получат
плащане съгласно същия. Тъкмо обратното, задължението за осигуряване достъп до имота за
извършване на отчет е на клиента. Именно предвид това в решение № 162/28.05.2014г. по
гр.д.№.г. на ВКС, IV г.о, е изрично посочено, че когато не е осигурен достъп за отчитане не
е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от
съответния етажен собственик, тъй като в отношенията си с доставчика, потребителят, който
е възложил на топлинния счетоводител индивидуалното отчитане и разпределение на
консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Ето защо в посоченото
6
решение е изтъкнато, че доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да
получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата, поради
което е прието, че дори и след извършено служебно начисляване на топлинна енергия да се
установи, че показателите на уредите за отчитане към датата на извършена няколко сезона
след неосигураване на достъпа отчитане да са „0“, то това не означава, че потребителят не
следва да заплати служебно начислените му суми за топлинна енергия.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че по делото е
установено от страна на ищеца, че в съответствие с нормативните изисквания е начислено
количеството топлинна енергия потребено в имота за отопление, като и че начислените суми
отговарят именно на потребеното количество топлинна енергия в имота.
За неоснователно съдът намира релевираното от ответника Г. Д. в хода на устните
състезания възражение, че методиката, по която се изчислява начислената за имота топлинна
енергия не следва да намери приложение. По аргумент от чл. 195 от АПК, а и съобразявайки
дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г. по тълк.д.№ .г.
на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът не отрича действието на подзаконовия
нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда
на АПК, т.е до постановяването с окончателен съдебен акт за отмяна на посочената
методика, същата намира приложение, като отмяната и няма обратно действие. Ето защо
независимо изхода на спора по адм.д.№ .г. по описа на ВАС, постановеното решение има
действа само занапред, т.е считано от 10.02.2025г и не влияе на законосъобразността на
извършената до преди постановяването му изчисления на задълженията на потребителите. В
случая исковият период обхваща вземания начислени преди 10.02.2025г. Нещо повече,
исковият период не е обхванат и от действието на постановеното от ВАС спиране на
приложението на приетата в последствие методика.
По отношение на размер на исковата претенция в конкретния случай от счетоводните
документи се установява, че за процесния период общата стойност на начислените по
фактури суми за потребена топлинна енергия е в размер на 2224.49 лева, като всеки от
ответниците следва да отговаря за заплащането и съобразно квотата си в собствеността на
топлоснабденото жилище. Ето защо по делото е доказано, че всеки от ответниците дължи
заплащане на сумата от по 1112.24 лева. Предвид това искът по отношение на ответникът Д.
Д. следва да бъде уважен само до посочения размер от 1112.24 лева и отхвърлен за
разликата над 1112.24 лева до пълния предявен размер от 1482.99 лева. По отношение на
предявения иск срещу Г. Д. същият е за сумата от 741.50 лева, т.е за размер по-малък от
дължимия, но с оглед диспозитивното начало именно за тази сума искът следва да бъде
уважен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът Г. Д. е релевирал
възражение за изтекла давност в становището си от 16.09.2025г., но същото не следва да
бъде разглеждано, тъй като не е направено в срока по чл. 133 ГПК.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
7
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи във връзка с материалната легитимация на ищеца
да претендира дължимостта на цената на услугата дялово разпределение, че съгласно чл. 22,
ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от „.“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на
Общите условия клиентът заплаща на продавача, т.е на „.“ ЕАД стойността на услугата
дялово разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се
приеме, че именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от
2016г. е материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетите протокол за неосигурен достъп и изравнителна сметка
услугата е била извършена. С оглед изложеното, към установената като дължимата сума
следва да се прибави и размерът на дължимата такса за дялово разпределение. За процесния
период съгласно данните от счетоводните записвания на ищеца /л.26 отделото/ е в размер на
96.90 лева за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. При съобразяване на посоченото по-горе
относно квотите в съсобствеността искът по отношение на ответника Д. Д. следва да бъде
уважен за сумата от 48.45 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 64.60 лева – искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на ответника Г. Д. с оглед
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен за сумата от 32.30 лева, въпреки че
същият дължи сума от 48.45 лева.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за сумата от общо 71.95 лева – обезщетение за забава за периода
от 15.09.2023г. до 05.12.2024г. върху главницата за топлинна енергия, настоящият състав
намира следното:
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г. за да изпадне в забава
ответникът е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура
срок, който е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася вземането. В конкретния
случай от видно от приложеното извлечение от системата на ищеца за процесните
отоплителни сезони и съобщение към фактури, обща фактура /л.24 от делото/ е издадена на
8
31.07.2024г. и е за отчетен период 01.05.2023-30.04.2024г, поради което съдът приема, че
срокът за плащането и е изтекъл на 15.09.2024г. – 45 дни от издаването и. Предвид това
върху сумата по фактурата се дължи лихва за периода от 15.09.2024г. до 05.12.2024г.
Следователно исковете за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени за периода от
15.09.2023г. до 14.09.2024г. По отношение на размера на дължимата от всеки от ответниците
лихва съдът съобрази, че ответникът Д. Д. дължи мораторна лихва за посочения период
върху сумата от 1112.24 лева, която определена по реда на чл. 162 ГПК е 21.90 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен. Аналогично по отношение на ответника Г. Д. се
установява дължима мораторна лихва върху сумата от 741.50 лева – 14.60 лева – до който
размер искът следва да бъде уважен.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответниците биха изпаднали в забава за заплащане на цената
на услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответниците не са ангажирани. Ето защо
исковете за сумата от 11.97 лева срещу Д. Д. и за сумата от 5.99 лева срещу Г. Д. –мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 96.45 лева – заплатена държавна такса. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя в минимален размер на 100 лева. Предвид това общият размер
на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 196.45 лева. За да се присъдят в
полза на ищеца обаче сторените по делото разноски следва да се съобрази за каква част от
пълния размер на вземанията спрямо всеки от ответниците е бил предявен иска и съответно
за каква част исковете спрямо всеки от тях е бил уважен. Предвид това ответникът Д. Д.
следва да заплати на ищеца сумата от 96.34 лева, а ответникът Г. Д. – 64.23 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат и ответниците съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Ответникът Д. Д. не претендира присъждане на разноски.
Право на разноски обаче има ответникът Г. Д., като се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за адв. Снежанка Кирилова във връзка, с което се
представя договор за правна помощ с уговорено безплатно процесуално представителство. С
оглед цената на исковете предявени срещу Г. Д., съдът приема, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 400 лева. При така определения
размер адв. Кирилова има право на адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлените
искове или на сумата от 7.64 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.., .., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК.,
със седалище и адрес на управление: гр.., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД сумата от 1112.24 лева, представляваща незаплатена цена топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. . с аб. № . за периода
м.05.2023 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата
молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 21.90 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2024 г. до
05.12.2024 г., сумата в размер на 48.45 лева, представляваща незаплатена цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 149 ЗЕ за цената на
топлинната енергия за сумата над 1112.24 лева до пълния предявен размер от 1482.99 лева
като неоснователен; иска по чл. 79 ЗЗД за цената на услугата дялово разпределение за
разликата над сумата от 48.45 лева до пълния предявен размер от 64.60 лева като
неоснователен и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 21.90 лева до
пълния предявен размер от 47.97 лева – мораторна лихва върху цената на топлинната
енергия и за периода от 15.09.2023г до 14.09.2024г. и за сумата от 11,97 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.. .., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД сумата от 741.50 лева, представляваща незаплатена цена топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент ., находящ се в гр. . с аб. № . за периода
м.05.2023 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата
молба – 31.12.2024г до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 14.60 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2024 г. до
05.12.2024 г., сумата в размер на 32.30 лева, представляваща незаплатена цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2024г до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 14.60 лева до пълния предявен размер от 23.98 лева – мораторна
лихва върху цената на топлинната енергия и за периода от 15.09.2023г до 14.09.2024г. и за
сумата от 5.99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в гр., .., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 96.34
лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.. , .., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК .,
10
със седалище и адрес на управление: гр..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 64.23
лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., да заплати на
адв. ., с адрес в гр..., на основание чл. 38 от ЗА сумата от сума в размер на 7.64 лева –
разноски за исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ЕООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11