Определение по дело №182/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 274
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20211200500182
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
гр. Благоевград , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500182 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена частна жалба от Р. Г. А. против разпореждане
№ 90019/4.1.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 560/2018 г. описа на РС-Благоевград.
Според жалбоподателят разпореждането е незаконосъобразно и необосновано.
Изводите на съда не кореспондират с обективната действителност. Посоченото лице, което
е приело заповедта за изпълнение и изпълнителния лист П.К.А. не е майка му, тъй като
майка му се казвала Ф.К.А..С нея не са били в едно домакинство, тъй като тя е живяла на
приземния етаж, а той със съпругата си на първия етаж, който родителите му са дарили.
Освен това майка му при връчването на книжата е била на 77 години и е страдала от тежко
заболяване, което й се е отразило на психиката, заради което и поради други обстоятелства с
нея не са имали адекватна комуникация. Психичното и физическото й състояние се е
влошило до такава степен, че в края на м. септември, 2020 г. същата се самоубива,
хвърляйки се от сграда в гр. С.. Сочи, че за образуваното изпълнително дело е научил на
4.12.2020 г. случайно от счетоводителката на предприятието, в което е работил преди това,
която е върнала запорното съобщение на ЧСИ, тъй като към момента не е бил техен
служител. След справка на 8.12.2020 г. от упълномощения от него адвокат, същият го е
уведомил за данните касаещи връчването на поканата за доброволно изпълнение. Подал е
възражение до РС, което счита че неправилно е прието за просрочено.
Ответната страна изразява становище за недопустимост на жалбата, което ако не се
приеме, изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че от справката на ЧСИ в
НБД „Население“ се установява, че адреса на жалбоподателя и на майка му е един и същ,
поради което тезата на жалбоподателя, че с майка му не са в едно домакинство е невярна.
Освен това видно от справката разписката към поканата същата е връчена не на П., а на
Ф.К.А..
БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт в предвидения от закона срок.
Същата е неоснователна предвид следното:
С атакуваното разпореждане РС по арг. от чл. 414, ал. 2 от ГПК не е приел и е
върнал като просрочено, подаденото от Р. Г. А. възражение с вх. № 905738 от 30.12.2020 г.
1
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
№ 2125/2.3.3018 г. по ч.гр.д. 560/2018 г. по описа на РС-Благоевград.
За да го постанови, РС е съобразил изпратеното му от ЧСИ доказателство за
връчването на длъжника Р. Г. А. по образуваното изп.д. 351/2018 г. на поканата за
доброволно изпълнение, от съдържанието на която е видно, че към нея е приложена за
връчване и заповедта за изпълнение. Според разписката връчването е осъществено на
16.09.2018 г. като за получател е вписано лицето П.К.А.; отразено е, че получилото книжата
лице е майка на длъжника Р. Г. А., като е посочен и адреса й - гр. С., ул. „О.“, *, като лицето
се е и подписало. Въз основа на така оформената разписка за връчване на заповедта за
изпълнение РС е счел, че същото е редовно, поради което двуседмичния срок по чл. 414, ал.
2 от ГПК, според действащата му радакцията му към датата на връчване на заповедта за
изпълнение, до подаване на възражението на 30.12.2020 г. е изтекъл, поради което
възражението като просрочено го е върнал на длъжника.
Постановеното разпореждане БлОС счита за законосъобразно.
Според чл. 46, ал. 1 и 2 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на
адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като това друго лице
може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса; като лицето,
чрез което става връчването се подписва в разписката със задължение да предаде книжата на
адресата. В случая така разписаните правила за връчване са спазени. Длъжникът Р.А. не
оспорва, че живее на адреса, на който живее и майка му Ф.К.А., която е посочена от
призовкаря за лицето, което е получило книжата. След като живеят на един и същ адрес за
редовното връчване не е необходимо да са и в едно домакинство. „Друго лице“ по см. на чл.
46, ал. 2 ГПК може да е всяко лице, което живее /фактически пребивава/ на адреса – вж. в
тази насока Решение № 25 от 30.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2799/2017 г., II т. о., ТК,
Решение № 196 от 9.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 967/2019 г., II т. о, Решение №
362/4.11.2014 г. по гр.д. 4953/2014 г.
Обстоятелството, че личното име на майка му е сгрешено - вместо Ф. е отразено П.,
не означава, че тя не е получила книжата, предвид не оспорване на подписа й и съвпадането
на останалите две имена/бащино и фамилно/. Очевидно е наличието на техническа грешка
при изписване на собственото й име.
Според чл. 46, ал. 4 от ГПК с получаването на съобщението от „друго лице“ по см. на
чл. 46, ал. 2 от ГПК се смята, че връчването е извършено на адресата. Следователно в случая
е налице редовно от външна страна връчване, тъй като са спазени разписаните правила в
цитираните по-горе норми. Съдът намира за необходимо отбележи, че наведените в жалбата
доводи касаят нарушение на правилата за връчване, с твърдението, че отразените от
призовката при връчването факти не отговарят на действителното положение и затова не е
имал възможността а оспори вземането. Това оспорване обаче има отношение доколко
осъщественото връчване е надлежно и защитата е по друг ред – този по т. 1 на чл. 423, ал. 1
от ГПК. В тази насока съдът съобрази т. 6 от Тр4/2018 г. по т.д.4/13 г. на ОСГТК, според
което когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради
ненадлежно връчване на заповедта /напр. защото му е връчена чрез залепване на
уведомление при липса на предвидените в чл. 47 ГПК предпоставки за това, връчена е на
съсед и пр./, налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и редът за защита е чрез подаване
на възражение пред въззивния съд. Ето защо атакуваното разпореждане следва да се
потвърди.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
2
Потвърждава разпореждане № 90019/4.1.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 560/2018 г.
описа на РС-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3