Р Е
Ш Е НИЕ
№ 136
гр. Перник, 24.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на десети юни през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело № 159 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Б.К.Б. срещу заповед №8121К-3873/18.02.2021 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1 , т.
6, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. с чл. 203, ал. 1, т.
13 от ЗМВР.
В
жалбата и по същество се излагат доводи, че заповедта е издадена при съществени
нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон.
Претендира се за нейната отмяна от съда, ведно с произтичащите от това законни
последици. Отправена е и претенция за присъждане на сторените от жалбоподателя
разноски в производството.
Ответната
страна, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна
и недоказана. Моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от това последици. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е заповед
№8121К-3873/18.02.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено служебното
правоотношение в МВР на инспектор Б.К.Б. - полицейски инспектор IV степен (дежурен) в
група „Оперативна дежурна част" към 05 Районно управление при СДВР. Заповедта
е мотивирана с това, че с деянието си инспектор Б. е осъществил тежко нарушение
на служебната дисциплина, а именно на 30.12.2019 г., около 15:30 ч., след като
разбил вратата на жилището на К.Б.-Б., находящо се в гр. Перник, ул. ****, я
заплашил крещейки: „Ще ти ... майката, излизай веднага, ще те приключа, един
път завинаги тебе ще те приключа", като деянието е извършено от лице от
състава на МВР и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Действията на служителя са предизвикали страх у К.Б.-Б. и
са станали достояние на полицейски органи, граждански лица и органи на
съдебната власт. Б. не е удовлетворил изискващото се етично поведение на
държавен служител в МВР и не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на
положителен образ на МВР, с което е уронил престижа на службата. С действията
си Б. е нарушил етичните правила от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР (обн. ДВ. бр.67 от 12 Август 2014 г.), регламентирани в: т. 15
„Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да
предприеме" (на 30.12.2019 г., в гр. Перник, ул. ****, инспектор Б. се е
заканил с убийство на К.Б.-Б.); т. 19 „Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява" (неправомерните действия на служителя са
станали достояние на служители на МВР, органите на съдебната власт и граждани,
в които се формира впечатление, че полицейските служители, които по закон са
призвани да противодействат на правонарушенията, могат безнаказано сами да ги
вършат, а несъответствието между дължимото и фактическото поведение на
полицейския служител има за последствие намаляване или загуба на обществено
доверие в полицията, водещо до намаляване на обществена подкрепа на цялостната
й дейност); т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като
дава личен пример с поведението си" (поведението му е в противоречие с
очакването на обществото, а именно, че полицейският служител предотвратява,
пресича и разкрива престъпления и служи за пример на гражданите) и т. 34
„Държавният служител зачита правото на свобода и сигурност наличността, като
ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин"
(заканите срещу К.Б.-Б. са възбудили страх у нея). Поведението на инспектор Б.
е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР,, неспазване на правилата на Етичния кодекс ш поведение на
държавните служители в МВР" (нарушени са т. 15, 19, 20 и 34 от ЕК. във вр.
с чл. 144. ал. 3, пр. 1, пр. 2. вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1 от НК), за което на основание чл. 203, ал. 1. т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата", е предвидено дисциплинарно наказание
„уволнение".
Безспорно е, че жалбоподателят Б.К.Б.
към момента на осъществяване на процесното деяние, за което е дисциплинарно
наказан и към момента на издаване на процесната заповед заема длъжността
полицейски инспектор IV степен (дежурен) в група „Оперативна дежурна част"
към 05 Районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР).
Със заповед №8121K-9587/05.10.2020 г.
на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 207. ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
образувано дисциплинарното производство. От съдържанието на заповедта се
установява, че производството е образувано във връзка с предложение №51Зр-82162/29.09.2020
г. по описа на СДВР, относно постъпил данни, че на 30.12.2019 г. инспектор Б.,
след като разбил вратата на жилището на К.Б.-Б., находящо се в гр. Перник, ул. ****,
я заплашил крещейки: „Ще ти ... майката, излизай веднага, ще те приключа, един
път завинаги тебе ще те приключа", като деянието е извършено от лице от
състава на МВР и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Действията на служителя са предизвикали страх у Б.-Б.и са
станали достояние на полицейски органи, граждански лица и органи на съдебната
власт. Б. не е удовлетворил изискващото се етично поведение на държавен
служител в МВР и не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на
положителен образ на МВР, с което е уронил престижа на службата. Със заповедта
за образуване на дисциплинарното производство е определена дисциплинарната
комисия (дисциплинарно разследващ орган), както и срокът за работа на
комисията. Жалбоподателят се е запознал със заповедта и е получил копие от
същата на 15.10.2020 г.
В предложение №513р-82162/29.09.2020
г., са изложени мотиви за временно отстраняване от длъжност на инспектор Б. на
основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР. Поради това със
заповедта за образуване на дисциплинарното производство, служителят временно е
отстранен от длъжност за срок два месеца от нейното връчване. След изтичането
на този срок, със заповед №8121К-11135/14.12.2020 г. инспектор Б. е възстановен
на длъжността, която е заемал преди отстраняването му.
В хода на дисциплинарното производство
са изискани и приобщени: копия на материали от следствено дело № 74/2019 г. по
описа на ОСлО към ОП - Перник, пр. пр. N" 3304/2019 г. на РП – Перник;
кадрова справка №513р-107970/17.12.2020 г. по описа на СДВР; постановление за
назначаване на експертиза №23ек-1736/11.11.2020 г.; протокол за извършена
експертиза №410/22.12.2020 г.; писмо №10581р-3560/03.12.2020 г. па ДНС 112 и
писма по описа на 05 и 06 РУ - СДВР. Снети са също така сведения от: К.Б.-Б. с
№ 230р-40676/25.11.2020 г.; Ж.Б.с № 230р-40570/24.11.2020 г.; Б. Б. с №
230р-40677/25.11.2020 г.; М.Б.с № 230р-40678/25.11.2020 г. (брат на К.Б.-Б.); Д.И.с
№ 230р-40679/25.11.2020 г.; Ю.Т.с № 230р-40731/25.11.2020 г.; М.Г.с №
230р-42347/08.12.2020 г. и от П.И. с № 230р-42405/08.12.2020 г.
Въз основа на събраните доказателства,
по категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: На
30.12.2019 г., около 15:30 ч., инспектор Б.Б. отишъл на адрес ***. където живее
бившата му съпруга К.Б.-Б., синът им Б. Б. и Ж.Б.майка на К.Б.-Б.. Тъй като
входната врага на къщата била заключена, Б. позвънил продължително. След като
никой не му отворил, започнал да удря по вратата. Крещейки, се заканил с
убийство на К.Н.Б.-Б., като употребил думите: „Ще ти ... майката, излизай веднага,
ще те приключа, един път завинаги тебе ще те приключа". Служителят не е
влизал в къщата и след като разбил вратата е напуснал местопроизшествието.
Действията на инспектор Б. се потвърждават в сведения с: № 230р-40676/25.11.2020
г. от К.Б.-Б.; № 230р-40570/24.11.2020 г. от Ж.Б.; № 230р-40677/25.11.2020 г.
от Б. Б. и № 230р-40678/25.11.2020 г. от М.Б.. На 30.12.2019 г., около 15:00 ч.
- 16:00 ч.. К.Б.Б.чула удари по входната врата на къщата на посочения адрес,
както и отправени към нея от страна на инспектор Б. крясъци, псувни и закани.
Тя без да отваря входната врага, го помолила да си тръгне, за да не се налага
да се обажда на полицията. Б. не си тръгнал и се заканил, че ще я „приключи".
Б.-Б.позвънила на тел. 112. По време на разговора й с оператора на ДПС 112 -
МВР, чула, че Б. разбива входната врата на къщата, след което той си тръгнал.
С писмо № 1920р-14862/01.12.2020 г. по
описа на 01 РУ при ОДМВР - Перник, са предоставени сведения от М.Г.и от П.И..
Служителите заявяват, че на 30.12.2019 г., са били назначени като АП-213. Около
15:30 ч., били изпратени от ОДЧ към 01 РУ при ОДМВР - Перник на адрес гр.
Перник, ул. **** по сигнал, че на посочения адрес бивш съпруг разбива входната
врага на къщата. На място служителите установили К.Б.-Б.. която заявила, че
бившият й съпруг Б.К.Б. е дошъл на адреса и е искал да влезе в къщата, но
вратата била заключена. Б.-Б.била разстроена и споделила, че се страхува.
Служителите забелязали, че вратата е повредена - със счупен перваз и насрещник
на касата. Б.Б. не е установен на местопроизшествието. Във връзка със сигнала
на 30.12.2019 г., около 22:00 ч., от дежурна оперативна група е извършен оглед
на местопроизшествието. В качеството па поеми и лица по време на огледа били
поканени Д.И.и Ю.Т.. От сведения № 230р-40679/25.11.2020 г. от И. и №
230р-40731/25.11.2020 г. от Т., се установява, че същите са видели взломената
входна врата на къщата от външната страна. По земята имало дървени парчета,
най-вероятно от касата на вратата. И. е разбрал, че вратата е счупена след
семеен скандал между К.Б.и Б.Б., които познава.
С влязло в сила решение №
891/03.11.2010 г. по гр. д. №6900/2010 г. по описа на РС – Перник на Б.Б. е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.Б.-Б. и Б. Б.
и му е забранено да приближава на по-малко от 100 метра жилището, в което живее
Б., находящо се в гр. Перник, на ул. ****. Решението е постановено във връзка с
това, че на 13.07.2010 г. от Б. е бил извършен акт на домашно насилие спрямо
малолетния му син Б. Б..
По случая от 30.12.2019 г. е образувано сл. д. № 74/2019 г. но описа на ОСлО към ОП - Перник, пр. пр. № 3304/2019 г. на РП - Перник. На 14.09.2019г., като Б. е привлечен, като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, пр. 2, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6 и чл. 144, ал. 1 от НК и на същата дата е задържан за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор при РП - Перник, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК. С определение от 25.09.2020 г. на PC - Перник но ЧНД № 1549/2020 г. на PC – Перник, на служителят е взета мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 1000 лева.
В справка № 229р-25057/24.09.2020 г.,
изготвена от ст. инспектор М., началник на група ОДЧ при 05 РУ - СДВР, пряк
ръководител на инспектор Б., се съдържат данни за настъпили промени в
поведението на служителя. От същата е видно, че от края на 2019 г., Б. променил
отношението си към колегите, започнал да показва небрежност и пропуски в
служебната дейност. Проведени са разговори със служителя с цел подкрепа и
намиране на решение за разрешаване на проблемите му, които не са довели по
положителен резултат.
С покана № 229р-31965/01.12.2020 г.
жалбоподателят Б. е поканен за даване на писмени обяснения. В тази насока
същият е дал обяснение с №229000-17738/07.12.2020 г. В него твърди, че на
30.12.2019 г. е посетил бившата си съпруга на домашния й адрес с цел да обсъдят
финансови въпроси, свързани с образованието и възможностите за срещите с детето
му Б. Б.. Служителят отрича да е разбивал входната врата на жилището на Б.-Б.,
както и да е отправял закани към същата.
За целите на дисциплинарното
производство е изготвена кадрова справка №513р-107970/17.12.2020 г. по описа на
СДВР за жалбоподателя, от която е видно, че е награждаван с "писмена
похвала" през 2001 г., 2002 г., 2016 г. и 2017 г. Служителят няма
незаличени дисциплинарни наказания по реда на чл. 213, ал. 1 от ЗМВР.
За резултата от разследването
дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка № 229р-1239/13.01.2021
г. На служителя е връчена покана № 229р-1262/13.01.2021 г. за запознаване с
обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. На
19.01.2021 г. Б. се е запознал със справката, но е отказал да се запознае с
материалите в производството. Това обстоятелство е отразено в протокол №
229р-2097/21.01.2021 г. В определения срок Б. не е дал допълнителни обяснения
или възражения, като това обстоятелство е отразено в протокол №
229р-2236/22.01.2021 г.
Дисциплинарното производство е приключено
със становище № 229р-2958/27.01.2021 г., след което материалите по него са
изпратени па дисциплинарно наказващия орган. В становището е направено
предложение на основание чл. 203, ал. 1. т. 13 от ЗМВР, на инспектор Б.Б. да
бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение".
С покана №8121р-2393/08.02.2021 г. на Б.
е предоставена възможност за даване на допълнителни обяснения или
възражения във връзка с установените фактически и правни основания по
предложеното дисциплинарно наказание „уволнение". В определения срок
служителят е дал обяснение с № 513р-12316/10.02.2021 г. В него признава, че на
29.12.2019 г. (датата е 30.12.2019 г.), е провеждал телефонни разговори с
бившата си съпруга К.Б.-Б., писал й е съобщения и е посетил адреса, на който тя
живее. Имал е намерение да разговаря с нея, но възникнал скандал, при който
двамата не са имали физически или визуален контакт. При това посещение разговор
не е бил проведен. Отрича да е отправял към Б.-Б.заплахи със смърт, както и да
е повреждал нейно имущество. Заявява, че не е нарушавал законите на Република
България и с действията си не е нарушил Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
След съвкупната преценка на всички
обстоятелства по дисциплинарното производство е издадена процесната заповед №8121К-3873/18.02.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на
инспектор Б.К.Б. - полицейски инспектор
IV степен (дежурен) в група „Оперативна дежурна част" към 05 Районно
управление при СДВР, на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6
от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР -
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР (нарушени са т. 15, 19, 20 и 34 от ЕК, във вр. с чл. 144, ал. 3, пр. 1,
пр. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1 от НК), на основание чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата ".
Заповедта е връчена лично на държавния
служител на 23.02.2021 г. срещу подпис. В законоустановения 14 – дневен срок
същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Перник.
В хода на настоящото съдебно
производство е изискана справка, от която е видно, че срещу Б.Б. е внесен
обвинителен акт на 17.03.2021 г. за престъпление
по чл. 144, ал. 3, пр. 1, пр. 2, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6 и чл. 144, ал. 1 от НК, по който на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК е образовано НОХД №468/2021
г. по описа на PC – Перник.
От жалбоподателят е предоставена
характеристика, написана от К. А., който е негов колега. Същата характеристика
е неотносима към предмета на доказване в производство, поради което не следва
да бъде обсъждана.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Предвид разписката за получаване на
заповедта следва да се приеме, че същата е връчена на жалбоподателя на
23.02.2021 г., а жалбата срещу нея е депозирана на 25.02.2021 г. чрез
административния орган. Ето защо депозираната срещу заповедта жалба е подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, което има правен интерес от
оспорването й, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
На
първо място следва да се посочи, че оспореният административен акт изхожда от
компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Същият е действал лично
и в кръга на предоставените му правомощия, Министърът на вътрешните работи има
право спрямо жалбоподателя да налага всички наказани по чл. 197, ал. 1 от ЗМВР,
включително и „уволнение", от който
вид е процесното наказание.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание
е наложено с писмена заповед, в която са посочени извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които нарушението е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Дисциплинарното
производство е образувано със заповед на органа, която е връчена на
жалбоподателя. Със заповедта са определени дисциплинарно разследващият орган и
срокът за разследване. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена
справка, с която жалбоподателят е запознат по надлежен ред. Изготвено е
становище до дисциплинарно наказващия орган за наличието на основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност. Преди налагане на дисциплинарното
наказание наказващият орган е приел писмените обяснения на държавния служител.
При
издаването на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
нарушението и в двугодишен срок от извършването му. Моментът на откриване на
дисциплинарното нарушение е юридически факт, който законодателят е дефинирал
легално. Според разпоредбите на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато компетентният орган е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като законодателят
изрично е определил момента на установяване на дисциплинарното нарушение -
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при този орган. В
случая дисциплинарното производство е приключено със становище №
229р-2958/27.01.2021 г., след което материалите по него са изпратени па
дисциплинарно наказващия орган и от същия на 18.02.2021 г. е издадена
процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание. Нарушението е
извършено на 30.12.2019 г., следователно е спазен и двугодишният срок.
От
изложеното следва, че е спазена специфичната процедура по налагане на
дисциплинарни наказания в МВР. Реализирано е правото на защита на държавния
служител в изпълнение на чл. 207, ал. 8 и ал. 11 от ЗМВР, както и на чл. 206.
ал. 1 от ЗМВР, с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по
преписката, да прави искания, да подава обяснения и възражения, както и отново да
заяви своето становище преди да му бъде наложено наказанието.
Съдът
намира, че констатациите на дисциплинарно разследващия орган в обобщената
справка са подкрепени с достатъчно доказателства, от които се установява
деянието на Б.Б., описано в оспорената заповед. Това поведение правилно е
оценено като представляващо тежко нарушение на етични правила, което е станало
достояние на лица извън системата на МВР и е уронило престижа на службата.
Действията на жалбоподателя са квалифицирани правилно като нарушение по чл. 194,
ал. 2, т. 4, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Обосновано е прието, че с
действията си служителят е нарушил етичните правила и принципи за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи - т. 15, т. 19, т. 20
и т. 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР вр. с чл.
144, ал. 3, пр. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1 от НК.
Както в обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган,
така и в оспорената заповед са изложени подробно, последователно и ясно
действията на Б.Б., които напълно съответстват на съставите на вменените му
нарушения. Законосъобразно е прието, че служителят нарушава правила на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Вместо да работи за
изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията,
както и да предприема действия за недопускане такива прояви, жалбоподателят Б.
се е заканил с убийство на Катя Б.- Б., деянието е извършено от лице от състава
на МВР и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването
му. По време на деянието детето Б. Б. е било на адреса, чуло отправените закани
с убийство към майка му, видяло е разбитата входна врата на къщата, след което
уплашено се е затворило в стаята си. Деянието е станало достояние на граждански
лица, полицейски служители, служители на прокуратурата и съда. То е от такова
естество, че реално е довело до загуба на доверие в МВР и с него е уронен
престижа па службата. Служителят не е насърчил хората да спазват закона, като
не е дал личен пример с поведението си. Създадено е впечатлението, че за
служителите на МВР е позволено да извършват правонарушения без да им бъдат
налагани наказания за тях, в резултат на които в значителна степен е уронен
престижа на службата (СДВР и 05 РУ - СДВР). Това поведение на жалбоподателя
правилно е преценено от директора на СДВР като нарушение на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, поради което дисциплинарната отговорност
е ангажирана за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Етичният кодекс за
поведение на държавните служители в МВР изисква от всеки полицейски служител
поведение, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да
уважават закона, като дава личен пример с поведението си и да носи отговорност
за действията си. Правилно описаните в заповедта действия на жалбоподателя са
определени от органа като нарушаващи т. 15, т. 19, т. 20 и т. 34 от Етичния
кодекс. По категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, че действията и поведението на служителя са станали известни на
лица извън системата на МВР, с което е уронен престижа на службата.
Образуваното срещу жалбоподателя наказателно производство не изключва
възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя съгласно
чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. В случая органът е посочил в заповедта, че е образувано
наказателно производство и е използвал една част от събраните доказателства в
това производство за установяване на дисциплинарната отговорност, но не е наложил
дисциплинарно наказание поради осъждане за умишлено престъпление от общ
характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност / чл. 203, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР/.
От
събраните доказателства е видно, че извършеното от Б. е тежко нарушение на служебната
дисциплина и за него следва да му се търси дисциплинарна отговорност. Обосновано
нарушението е отчетено като тежко, тъй като са налице двете кумулативни
изисквания за съставомерността на деянието по чл.203, ал.1, т. 13 от ЗМВР. По несъмнен
начин е установена причинно следствената връзка между извършените на 30.12.2019
г. действия от Б. и настъпилите вредни последици - рязко влошаване на
здравословното състояние на засегнатите от неговата постъпка бивша съпруга,
тъща и син. Поведението му е придобило гласност и се е отразило негативно и
върху дейността на институцията, която представлява и в частност на служителите
от СДВР. Правилно като утежняващи обстоятелства са съобразени обществената
значимост на заеманата от Б. професия, несъвместимостта на неговото поведение с
вменените му от закона задължения за борба с престъпността, опазване на
обществения ред и спазване на етичните правила за поведение на полицейския
служител.
В
изпълнение на изискванията по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и след като е разгледал
всички материали от дисциплинарното производство, преди да наложи дисциплинарно
наказание, Министърът на вътрешните работи е обсъдил и взел предвид
обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и неговата тежест,
настъпилите от него последици, формата на вина и цялостното поведение на
служителя по време на службата му в МВР. Наложеното наказание е съобразено с
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, за което са
изложени мотиви на дисциплинарно наказващия орган. Действително към момента на
издаване на оспорената заповед жалбоподателят не е имал наложени дисциплинарни
наказания. Това обстоятелство в случая е без значение тъй като нарушението
представлява особено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно
закона се налага дисциплинарно наказание уволнение.
При
тези обстоятелства правилно служебното правоотношение е прекратено на основание
чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
Не
се споделят наведените възражения от жалбоподателя за нарушение на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР. Последният задължава наказващия орган да посочи кой е извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази
връзка, описанието на нарушението от обективна страна следва да е сторено по
такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички
съставомерни признаци на посочено в закона нарушение. В настоящия случай съдът
намира, че има описание на обстоятелствата от обективна страна на деянието,
което се въздига за нарушение от дисциплинарно наказващия орган, като
изложените в заповедта факти дават достатъчна възможност на засегнатото лице да
разбира същите, както и се изпълняват изискванията, въведени с чл. 210 от ЗМВР.
Не
е налице нарушение на изискването за посочване на доказателствата, въз основа
на които органът приема, че се доказва извършено дисциплинарно нарушение от
жалбоподателя. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, в същата са
посочени конкретните доказателства въз основа на които е издадена. Също така е
отбелязано, че дисциплинарно наказващият орган е взел предвид изготвената обобщената
справка от назначената дисциплинарно разследваща комисия. Изцяло е изпълнено
изискването на чл. 210 от ЗМВР и чл. 59 от АПК, да се посочи въз основа на
какви доказателства е издаден административния акт. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите
за издаването на акта, могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административният акт, на който органа при издаване на
заповедта се е позовал, какъвто е и настоящия случай.
Напълно
неоснователни са възраженията за недоказаност на дисциплинарното нарушение. От
всички събрани доказателства в дисциплинарното производство се доказва по
категоричен начин осъщественото поведение от Б.К.Б., с което се нарушават тежко
правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В
съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да
обори или да постави дори под съмнение извършеното от него дисциплинарно
нарушение.
По
изложените съображения оспореният административен акт е законосъобразен -
издаден е от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие
с процесуалните и материалноправните норми. Жалбата е неоснователна.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК и чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правна помощ и чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено за сумата в размер на 100 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита, осъществена от юрисконсулт
по административно дело.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.К.Б.
срещу заповед №8121К-3873/18.02.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1 , т. 6, чл. 226, ал. 1, т. 8
и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
ОСЪЖДА
Б.К.Б. с ЕГН:********** да заплати на Министерството на
вътрешните работи сумата от 100 лв., разноски по делото.
Решението
подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховен
административен съд на Р България.
Съдия:/п/