№ 2215
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100500197 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 18339/08.11.2023 г., постановено по гр.д. № 69812/2022 г. на
Софийски районен съд, 160 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Електрохолд Продажби” ЕАД срещу С. Н. Д., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 2 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 95а вр. чл. 107
ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С. Н. Д., ЕГН **********, дължи на „Електрохолд
Продажби” ЕАД следните суми: сумата от 569,79 лева, представляващи цена на
доставена и потребена електрическа енергия за периода 12.12.2019 г. – 11.06.2020 г. в
имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „*******“, бл.
*******, клиентски № *******, ведно със законната лихва върху горепосочената сума
от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 113,81 лева,
представляващи мораторна лихва за периода 14.02.2020 г. до 27.04.2022 г., начислена
върху главницата за цена на доставена и потребена електрическа енергия, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 14.06.2022 г. по гр.д.
№ 29763/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
Със същото решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над уважения размер от 113,81 лева до пълния предявен размер от
117,46 лева.
С решението си СРС е осъдил С. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата от 109,42 лева, представляващи разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 29763/2022 г. на СРС, 160 състав, както и
сумата от 1447,27 лева, представляващи разноски по исковото производство по гр.д. №
69812/2022 г. на СРС, 160 състав.
1
Срещу уважителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ответницата С. Д., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Д. С..
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че неправилно е прието от СРС, че между страните по делото е възникнало
облигационно отношение. Твърди се, че още с отговора на исковата молба е възразено,
че няма доказателства ответницата да е потребител на електрическа енергия. Твърди
се, че съдът не се е произнесъл по възражението, че липсват доказателства за
публикуване на общите условия в най-малко един централен и един местен
ежедневник, а такива не са приложени и към исковата молба. Твърди се, че общи
условия не са налични и на сайта на дружеството, тъй като могат да се намерят общи
условия, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-2/04.06.2021 г. Твърди се, че СРС не се е
произнесъл по възражението, че ответникът не е получавал покана за изпълнение и не
е изпаднал в забава. Сочи се, че съдът не е съобразил, че не е следвало да се начислява
лихва за забава за процесния период поради обявеното извънредно положение в
страната. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част.
Въззиваемият „Електрохолд Продажби” ЕАД е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно и обосновано. Твърди, че правилно е прието от СРС, че договорът за
продажба е консенсуален и неформален и не е необходимо съгласието на страните за
сключване на сделката да е обективирано в писмена форма. Твърди, че в процесния
случай е налице фактура, която е доказателство за сключения между страните договор.
Твърди, че въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че ответницата е
собственик и ползвател на електроснабдения имот за процесния имот и поради това се
явява потребител на електрическа енергия. Поддържа, че съдът е приел, че е потребена
топлинната енергия въз основа на изготвените по делото техническа и счетоводна
експертизи. Сочи, че СРС е обсъдил, че според приложимите общи условия
потребителят заплаща стойността на електрическата енергия веднъж месечно в срок от
10 дена, което е посочено и във фактурите. Оспорва твърдението, че в случая не
следва да се начислява мораторна лихва. Предвид изложеното моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба доводи за неправилност съдът намира
следното:
Софийски районен съд е сезиран с кумулативно съединени установителни
искове с правилна правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
електрическа енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване: 1/ възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът като краен снабдител е доставял електрическа енергия в процесния имот
през исковия период; 2/ обемът на реално доставената електрическа енергия през
исковия период; 3/ наличието на изискуемо задължение за ответната страна да заплати
уговорената цена за доставената електрическа енергия в претендирания в исковата
молба размер.
За уважаване на акцесорната претенция за лихва следва да бъде установено
пълно и главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане
на ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното
задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се
обезщетение за забава.
По делото не се спори, че ищцовото дружество е електроразпределително
дружество, както и че процесният имот, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „*******“, бл.
*******, ет. ******* е в обхвата на територията, за която „Електрохолд Продажби“
ЕАД има издаден лиценз за осъществяване на обществено снабдяване с електрическа
енергия.
Спорен по делото е въпросът за наличието на облигационна връзка между
страните.
Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗЕ сделки с електрическа енергия могат да се сключват по
регулирани от КЕВР цени, по свободно договорени цени между страни и борсов пазар,
както и да се сключват на балансиращ пазар на електрическа енергия. На основание
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ по регулирани от КЕВР цени се сключват сделки с електрическа
енергия между крайните снабдители и битови крайни клиенти – за обекти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато
клиентите не са избрали друг доставчик.
Според действащата разпоредба на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, които подлежат на
одобрение от КЕВР. По арг. от чл. 98а, ал. 3 ЗЕ общите условия се публикуват най-
малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител без изрично писмено приемане съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ. В срок до
30 дни от влизане в сила на общите условия несъгласните с тях клиенти могат да
подадат заявление, в което да предложат специални условия. При приемане на
предложените специални условия се сключва допълнително писмено споразумение
между страните – така чл. 89а, ал. 5 ЗЕ.
На основание § 1, т. 41б, б. „а” от ДР на ЗЕ като „потребител на енергийни
услуги” следва да се разглежда краен клиент, който купува енергия. Съгласно § 1, т. 27г
от ДР на ЗЕ „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. А съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Посочената легална дефиниция на понятието „битов
клиент“ се отнася и за правоотношението по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Както е посочено от
върховните съдии в Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на III Г.О. на
ВКС, „Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови
нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода,
предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
3
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното
право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа
енергия за същия имот“. Тоест правоотношението възниква въз основа на закона
между дружеството краен снабдител и собственика на електроснабдения недвижимия
имот, доколкото не е сключен изричен договор с трето лице, ползващо
електроснабдения имот със съгласието на неговия собственик.
В настоящия случай без възражения от страните е приета съдебнотехническа
експертиза, от която се установява, че за процесния имот е поставено средство за
търговско измерване с фабричен № *******. При монтажа електромерът е бил в
техническа изправност и е отговарял на изискванията за качество на ДАМТН.
Електромерът е двойнотарифен, като отчита потребяваната дневна и нощна
електроенергия. В процесния период няма данни за извършвани технически проверки,
но вещото лице е посочило в експертизата, че в електронните масиви на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД има данни за редовен
отчет на електромер с фабричен № *******.
В хода на съдебното заседание пред СРС вещото лице е заявило, че е
извършило необходимите справки и е констатирало, че доставяната електроенергия е
измервана с електромер с фабричен № *******, който не е свалян през процесния
период. Вещото лице е посочило, че консумираната енергия за процесния период е в
размер на 569,79 лева.
По делото са представени също така Фактура № **********/21.01.2020 г.,
Фактура № **********/20.02.2020 г., Фактура № **********/23.03.2020 г., Фактура №
Фактура № **********/22.04.2020 г., Фактура № **********/21.05.2020 г., Фактура №
**********/22.06.2020 г. Всички са издадени за доставена електрическа енергия до
имот, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „*******“, бл. *******, ет. ******* клиентски №
*******. Във всички фактури е посочено, че доставяната електрическа енергия е
измервана чрез електромер № *******. Общо дължимата сума по издадените фактури
е в размер на 569,79 лева. Тоест изготвената по делото съдебнотехническа експертиза
потвърждава посоченото в приобщените към делото фактури.
Кумулативната преценка на представените фактури и извода на вещото лице, че
при монтирания електромер не се констатират отклонения от класа на точност за
измерване, водят до заключението, че през исковия период процесният имот е бил
електроснабден.
По-нататък трябва да се посочи, че по делото е представена справка от Община
Плевен, Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“, от която се установява, че в
Общината е подадена Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 106306/29.05.1998 г. С
посочената декларация С. К. Д., ЕГН **********, е декларирала, че е собственик на
ап. № 29, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „*******“, бл. *******, ет. 8. За имота е
открита партида № **********001. По данни от Общината собствеността е придобита
чрез Нотариален акт № 133/26.08.1997 г. В справката от Общината е посочено, че
информацията е актуална към 27.10.2023 г.
Въззивният съд намира, че лицето С. Н. Д., ЕГН **********, посочено като
длъжник в заявлението по чл. 410 ГПК и като ответник в исковата молба, и лицето С.
К. Д., ЕГН **********, посочено в справката от Община Плевен, са идентични.
Въззивният съд прави този извод въз основа на съвпадението на единните граждански
номера, както и въз основа на факта, че това обстоятелство е безспорно между
страните по делото. Освен това извършената служебно от СРС справка НБД показва,
че лицето С. К. Д. е с ЕГН **********.
На следващо място трябва да се посочи, че в хода на производството пред СРС
4
ответницата (настояща въззивница) не е оспорила верността на обстоятелствата,
отразени в справката, предоставена от Община Плевен.
Подадената до Община Плевен декларация по чл. 14 ЗМДТ, за която са
предоставени от Общината данни, следва да се разглежда като извънсъдебно
признание на обстоятелството, че ответницата (настояща въззивница) е собственик на
процесния имот. В хода на производството не са наведени твърдения, респ. не са
представени никакви доказателства, че С. Д., ЕГН **********, се е разпоредила с
правото на собственост в полза на трето лице преди исковия период. Освен това нито
се твърди, нито се доказва, че трето лице със съгласието на собственика С. Д., ЕГН
**********, е сключило изричен договор за покупко-продажба на електрическа
енергия с ищцовото дружество към исковия период.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че по силата на ЗЕ е
възникнало облигационно отношение между ищцовото дружество „Електрохолд
Продажби“ ЕАД и С. Д., ЕГН **********, по силата на което ищцовото дружество е
доставяло електроенергия в имота на С. Д., ЕГН **********, през исковия период.
Във връзка с това за С. Д., ЕГН **********, е възникнало насрещно задължение да
заплати цената на доставената електроенергия.
Аргумент в подкрепа на горното е и приетата по делото без възражения
съдебносчетоводна експертиза. От същата се установява, че за апартамент № 29,
находящ се в гр. Плевен, ж.к. „*******”, бл. *******, е открита партида с клиентски №
*******. Вещото лице е констатирало също така, че по тази партида са въвеждани
фактури още от 01.05.2010 г., като са налице предходни плащания на задълженията за
консумирана електроенергия. Експертът изрично е посочил, че счетоводството на
ищцовото дружество е водено редовно, в съответствие със счетоводните стандарти.
От Фактура № **********/21.01.2020 г. също се установява, че за предходен
период не са налице непогасени задължения за процесния недвижим имот. Това
обстоятелство е също аргумент в посока извода на съда, че съществува облигационно
отношение между страните по делото.
Поради изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск за главницата,
представляваща цена на доставената електроенергия, се явява доказан по основание.
Размерът на дължимата цена на доставената електроенергия съответства на
установеното със счетоводната и техническата експертиза. Същият не е оспорван в
депозираната въззивна жалба. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269
ГПК не следва да извършва проверка на първоинстанционното решение по този
въпрос. Това следва и от разясненията, дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.
№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.
На следващо място трябва да се посочи, че са неоснователни оплакванията на
въззивницата, че по делото не са представени общи условия на ищцовото дружество,
приложими към исковия период. Напротив, такива са представени със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а с определението по чл. 140 ГПК
първоинстанционният съд е приложил към настоящото производство материалите по
ч.гр.д. № 29763/2022 г. на СРС, 160 състав.
В допълнение към горното следва да се посочи, че общите условия, приложими
към исковия период, са налични и на електронните страници на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД и КЕВР.
Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС „ Не
съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ,
същите да бъдат посочи в съдебното решение”. В същия смисъл е и Определение №
90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС, в което е посочено, че „при
5
липса на твърдения и представени доказателства за наличие на други публикувани
Общи условия с различно съдържание от представените, не е необходимо да се
дават указания за установяване на факта на влизането им в сила, тъй като се касае
за публично известни общи условия”.
На настоящия съдебен състав е известно, че общите условия на „ЧЕЗ Електро
България“ ЕАД, с актуално наименование „Електрохолд България“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. на КЕВР, са публикувани във вестник
„Посредник“, брой 229 от 26.11.2007 г., както и във вестник „Телеграф“, брой 927 от
26.11.2007 г. По делото нито се твърди, нито се доказва, че са съществували други
общи условия. В този смисъл следва да се приеме, че одобрените от КЕВР с Решение
№ ОУ-059 от 07.11.2007 г. общи условия са влезли в сила на 27.12.2007 г. Доколкото по
делото няма данни страните да са подписвали допълнително споразумение,
установяващо нещо, различно от предвиденото в общите условия, одобрени от КЕВР
през 2007 г., то следва да се приеме, че процесното облигационно отношение се
регулира именно от представените по делото общи условия от 2007 г.
Не може да се сподели доводът, че СРС не е обсъдил оплакванията на
въззивницата за това, че не е изпаднала в забава. Напротив, видно от мотивите на
първоинстанционното решение съдът се е позовал на общите условия на ищцовото
дружество и е приел, че в общите условия е предвиден срок, в който длъжникът
следва да заплати доставената електроенергия, като ако това не бъде сторено,
длъжникът изпада в забава и дължи мораторна лихва.
Въззивният съд намира, че изводите на СРС съответстват на общите условия на
ищцовото дружество. Според чл. 19, ал. 1 от общите условия потребителят заплаща
стойността на електрическата енергия и дължимата сума за пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно. По арг. от чл. 19, ал. 2 от общите условия
срокът за плащане е 10 дена. По арг. от чл. 19, ал. 3 от общите условия дължимите
суми се съобщават ежемесечно чрез съобщение до потребителя, изпращано до адреса
на обекта, като на основание чл. 19, ал. 7 от общите условия с обявяването на
сроковете по този ред потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи да заплати
използваната електрическа енергия. Съгласно чл. 19, ал. 8 от общите условия
неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължение да
заплати дължимите суми в срок.
Следователно се касае за срочни задължения и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответницата (настояща въззивница) е изпаднала в забава с изтичане на срока за
изпълнение по силата на цитираните клаузи на общите условия. За изпадане в забава
не е било необходимо да се отправя от ищцовото дружество покана за изпълнение,
както погрешно се поддържа във въззивната жалба.
Не могат да се споделят доводите на въззивницата, че не следвало да се
начисляват лихви за забава в периода на обявеното извънредно положение. На
основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците до два месеца от отмяната на извънредното положение
не се начисляват лихви за забава върху задължения на частноправни субекти, които са
длъжници по договори за кредит или други форми на финансиране, предоставени от
финансови институции по чл. 3 ЗКИ, с изключение на дъщерните дружества на
банките. Доставчиците на комунално-битови услуги, какъвто е и „Електрохолд
България“ ЕАД, не предоставят финансови услуги и могат да търсят лихва за забава,
начислена върху неизпълнени в срок задължения през извънредното положение. Тоест
в настоящия случай специалният закон не е приложим и СРС не е допуснал
нарушение, като не го е приложил.
6
Срещу размера на присъдената мораторна лихва, съобразена изцяло с
изчисленията по приетата без възражения от страните счетоводна експертиза, няма
конкретни оплаквания във въззивната жалба. Поради това ограниченият въззивен съд
не следва съгласно чл. 269 ГПК да извършва проверка на първоинстанционното
решение по този въпрос.
С оглед на всичко изложено по-горе първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият „Електрохолд
Продажби” АД. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, като е претендирал
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 480,00
лева с вкл. ДДС, както и разноски за внесен депозит за особен представител в размер
на 200,00 лева.
По делото е представена Фактура № **********/13.12.2023 г., издадена от
Адвокатско дружество „Х., Я. и Ц.”. Последното е упълномощено да осъществява
процесуално представителство на въззиваемия съгласно пълномощно на л. 7 от делото
на СРС. От публичния регистър по ЗДДС се установява, че адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС.
По делото са представени доказателства, че претендираният адвокатски хонорар
с вкл. ДДС е бил заплатен от „Електрохолд Продажби” ЕАД.
Следва да се посочи, че когато упълномощеното адвокатско дружество е
регистрирано по ДДС, то върху дължимото се възнаграждение за процесуално
представителство се начислява задължително и дължимият данък добавена стойност.
След заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС цялата
платена сума има характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и ако бъде поискана,
се присъжда изцяло при благоприятен за страната изход. В изложения смисъл са
Определение № 279/29.06.2022 г. по ч.т.д. № 1380/2021 г. на II Т.О. на ВКС,
Определение № 309/30.09.2020 г. по ч.т.д. № 1065/2020 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 2281/16.08.2024 г. по т.д. № 1127/2023 г. на I Т.О. на ВКС и други.
По делото са представени и доказателства за внасяне по сметка на СГС на
депозита за особен представител.
Тоест претендираните разноски от общо 680,00 лева са реално сторени и
подлежат на присъждане по цялост поради пълната неоснователност на депозираната
въззивна жалба. По делото няма отправяно от въззивната възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар, което да бъде разглеждано от въззивния съд.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК особеният представител на въззивницата С.
Д., ЕГН **********, е бил освободен от внасянето на държавна такса при депозирана
на въззивната жалба. Следователно държавната такса следва да бъде събрана с
решението по делото. Поради обстоятелството, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна, С. Д., ЕГН **********, която не е освободена от такси и разноски в
производството, следва да бъде осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски градски съд сумата от 50,00
лева, представляващи дължима държавна такса за въззивното производство, в което
предмет на проверка са били изводите на СРС по два обективно кумулативно
съединени иска.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18339/08.11.2023г., постановено по гр.д. №
69812/2022 г. на Софийски районен съд, 160 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено по предявените от „Електрохолд Продажби” ЕАД срещу С. Н. (К.) Д., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 2 вр. чл. 124 ГПК вр. чл.
327 ТЗ вр. чл. 95а вр. чл. 107 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С. Н. (К.) Н., ЕГН
**********, дължи на „Електрохолд Продажби” ЕАД следните суми: сумата от 569,79
лева, представляващи цена на доставена и потребена електрическа енергия за периода
12.12.2019 г. – 11.06.2020 г. в имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр.
Плевен, ж.к. „*******“, бл. *******, клиентски № *******, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 113,81 лева, представляващи мораторна лихва за периода 14.02.2020 г. – 27.04.2022
г., начислена върху главницата за цена на доставената и потребена електрическа
енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
14.06.2022 г. по гр.д. № 29763/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
„******* да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Електрохолд
Продажби” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Изгрев”, бул. „Ц*******, бл. „Изток Плаза”, сумата от 680,00 лева,
представляващи разноски за внесен депозит за особен представител и заплатен
адвокатски хонорар с вкл. ДДС за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
„******* да заплати на основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт и
по сметката на Софийски градски съд сумата от 50,00 лева, представляващи дължима,
но незаплатена държавна такса по разгледаната въззивна жалба.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8