П Р О Т О К О Л
гр. Сливен, 14.04.2020 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на
четиринадесети април, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Кина Иванова и с участието на прокурор РУСИ РУСЕВ, сложи за
разглеждане ЧНД № 117 по описа за 2020 година, докладвано от Председателя.
На именното
повикване в 15:00 часа се явиха:
Адв. С.П. – АК Сливен, редовно
упълномощена като защитник на осъденото лице Л.М.А., се явява лично.
За Началника на Затвора – гр.
Сливен, редовно призован, участва ст. юриск.
С., редовно упълномощена.
Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се представлява от прокурор Руси Русев.
Настоящото
съдебно заседание, съгласно чл.6а ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г, се разглежда
дистанционно, чрез видеоконферентна връзка посредством приложението SKYPE със
Затвора – Сливен, където се намира осъденото лице Л.М.А., както
и ст.юриск.Стоянова.
За
техническо обезпечаване провеждане на видеоконферентната връзка в съдебната
зала присъства системния администратор на Окръжен съд – Сливен.
Съдът
КОНСТАТИРА, че е установена видеоконферентна връзка с осъденото лице Л.М.А. и
ст.юриск. С., посредством
приложението SKYPE в Затвора – Сливен.
Адв.П.:
Съгласна съм доверителката ми да участва в днешното съдебно заседание чрез
видеоконферентна връзка.
ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ: Съгласна съм в днешното заседание да участвам чрез видеоконферентна
връзка.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се
проведе по този начин съдебното заседание.
СТ. ЮРИСК. СТОЯНОВА: Не
възразявам да се проведе по този начин съдебното заседание.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на
делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на осъденото лице Л.М.А. с правно основание чл. 437 от НПК, вр. чл. 70 ал.1 от НК, с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка
на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“.
Постъпило е становище от Началника
на Затвора – Сливен, пробационен доклад, оценка на осъден правонарушител,
индивидуална програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното
досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен. Постъпила е и актуална
справка за изтърпяно наказание от лишената от свобода Л.М.А. към 14.04.2020 г.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата
по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за
отводи и по доказателствата.
СТ. ЮРИСК. С.: Съгласно
разпореждането на съда, представям актуална справка към днешна дата за изтърпяната
и неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, което търпи
осъдената.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се
приемат доказателствата.
По доказателствата, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите
по делото представените писмени доказателствени материали, включително тези
приложени от администрацията на Затвора – Сливен, както и представената актуална справка за остатъка от наказанието.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други
доказателства.
Съдът НАМИРА делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене
ДАВА ХОД
П О С Ъ
Щ Е С Т В О:
АДВ.П. Поддържам молбата на
лишената от свобода А.. Считам, че нейното искане е основателно и следва да са
уважи. Налице са предпоставките на чл. 70 ал.1 от НК за УПО на осъдената А.. Видно от
представената справка по делото за изтърпяната част от наказанието, към днешна
дата има остатък по малко от един месец, а именно 23 дни, и остатъка е по малък
от 1/2, налице са доказателства за поправяне
на осъдената А., изразяващи се в добро поведение, активно участие в
трудовите дейности, на доброволен труд, впоследствие и е назначена на щат в
кухнята като готвач. Участието е и в специализирани програми за въздействие. От
личното досие се установява, че осъдената търпи наказание при общ режим, като е
настанена в заведение от открит тип. Видно от доказателства по време на изтърпяване на наказанието А. е
имала добро поведение, през целия период е спазвала реда и правилата на закона,
няма никакви наложени наказания и нарушения, а е награждавана включително и с
писмена похвала. Що се касае до становището на Началника на Затвора за бъде отхвърлена молбата,
считам, че същото е неоснователно. Разпоредбата на чл.439а от НПК, визира какви обстоятелства сочат за положителна
промяна на осъдения, както и кои източници на информация следва да цени съда. В
конкретния случай, както посочих, се установява добро поведение на осъдената А.,
участие в трудовата дейност, както и положителните обществено полезни изяви,
липсват нарушения. В случая, не се касае за моментното състояние, а за
поведение, което е съпроводено при целия престои на осъдената в затвора. По отношение
на извършеното от нея престъпление, характера на същото, са взети предвид пред
съда наложил наказанието, ето защо считам, че становището на експертния състав
на затвора, че е необходимо наказанието да се изпълнява, то не следва да
надделее над обективно установените обстоятелства. Предвид изложеното моля да
допуснете УПО на осъдената А. от изтърпяването на останалата част от наказанието
лишаване от свобода, като по отношение на остатъка да постановите изпитателен
срок в размер на неизтърпяната част от наказанието. Моля в този смисъл да
постановите вашия съдебен акт.
СТ.ЮРИСК.С.: Поддържам
становището на Н-ка на затвора. Към днешна дата е изпълнена само първата законова
предпоставка, изтърпяно е повече от половината от наложеното наказание.Останалите
изисквания на закона не са изпълнени. В условията на затвора лишената
продължава да не осъзнава вредните последици
от извършената престъпна дейност. Не извлича поука от осъжданията и не
се стреми да промени начина си на живот. Няма интерес от продължаване на
образованието си в Затвора, не участва активно в осмисляне на свободното време.
Не е избирана на член на самодейните органи. Налице е криминално проявено
обкръжение на живота й на свобода. Не умее правилно да разпознава проблемните
области. От анализа на самооценката се извлича извода, че в живота на свобода
има голяма вероятност да продължи да извършва престъпления. Не се наблюдава промяна
в ценностното мислене. Рискът от рецидив се запазва в границите на средния.
Предвид цялостния анализ на осъдения, и приложените доказателства, както и за да бъде изпълнена целта на закона, считам,
че е необходимо поправителното действие да продължи, поради което моля да оставите
без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия,
няма спор, че по отношение на осъденото лице е налице първата предпоставката за
УПО, а именно изтърпяване на ½ от наложеното наказание. Останалия срок
от 23 дни е малък, спрямо вече
изтърпяното, но това, че този срок отнесен към целия размер на наказанието е
пренебрежимо малък, не следва да бъде разглеждан в полза на осъденото лице. За
да бъде допуснато УПО, така както е зададено според закона, следва да е налице
и втората предпоставка, а именно осъдената да се е поправила. Вярно е, че
осъденото лице е била трудово ангажирана, но това е свързано с редукция на
наказанието, както е по закон. По отношение на награждаването се касае за еднократен акт,
в специални мероприятия. В оценката на риска, която е разглеждана от ОП при
изразяване на становището не се установява, че настъпило поправянето, за което
са насочени дейностите в пенитенциарното заведение.Рискът от рецидив е останал
в границите на средния – 62 точки. С оглед на това моля да оставите без
уважение молбата на лишената от свобода А..
Съдът ДАВА право на лична защита
на осъдената А.:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Съжалявам за
стореното, направила съм глупост,стремя се да изпълня зададените ми задачи.
Много съжалявам за всичко и съм си взела поука и няма да се повтори повече.
Съдът ДАВА право на последна дума
на осъдената А.:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Искам да бъда
предсрочно освободена, за да мога да се прибера при семейството си.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
Съдът,
след съвещание и след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид
становището на страните, намира следното:
Л.М.А.
е с българско гражданство, родена в гр. Русе, с основно образование. Осъждана
е.
С влязла
в сила Присъда № 23 от 21.02.2019 г. по НОХД № 1162/2018г. по описа на Районен
съд – Русе, изменена с Решение № 73/26.06.2019 г. по ВНОХД № 374/2019г. по
описа на Окръжен съд – Русе, е осъдена на наказание 1 година „лишаване от
свобода“ за извършено престъпление по чл.234 ал.1 от НК. Наложено е кумулативно
наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. и наказание „лишаване от право да
упражнява търговска дейност, свързана с акцизни стоки“ за срок от 2 години.
Съдът е
определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание една
година „лишаване от свобода“.
Осъденото лице е постъпила в Затвора – Сливен на 25.07.2019
г.
Видно
от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 14.04.2020 г.
осъдената е изтърпяла от наложеното й наказание фактически 11 месеца и седем
дни. Остатъкът за изтърпяване към днешна дата е в размер на 23 дни.
От наличните в
затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по
делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден
правонарушител, становището на Началника на затвора, пробационния доклад и
останалите приобщени доказателства, се установява придържане на осъдената към
установените правила и норми, предвид задължителния им характер. Установена е
добра вградимост на осъдената в затворническата общност, добри комуникативни
умения, справяне с житейските потребности. Същевременно в становището на
Началника на Затвора е отразено, че осъденото лице е хладнокръвна, ниско
емпатийна, не винаги умее да се постави на мястото на другите, а при сблъсък на
интереси е установена склонност към противопоставяне. За периода на престоя в затворната институция не са констатирани груби нарушения на установения ред и
дисциплина. Наградена е на 13.12.2019 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 1, с
“писмена похвала“, за положително отношение към трудовата дейност и участие в социално-възпитателни
мероприятия.
Въпреки това, в становището на
ресорната администрация е налице констатация за липса на нужната активност при включване на
оссъдената в дейностите по осмисляне на свободното време на групово равнище,
въпреки притежаваните добри интелектуални възможности. В мисловен план
продължавала да не осъзнава вредните последици от престъпната дейност. Осъдената
не извличала необходимите поуки, не се стремяла да промени начина си на живот.
Установени са добри трудови навици на осъдената
и положително отношение към труда. В условията на затвора е изразила желание да
работи и считано от 08.11.2019 г. е назначена в затворническа кухня, като се
справяла добре със задълженията си. Полагала и доброволен труд по свое желание.
Не са установени нарушения на изискванията или злоупотреба с оказано й доверие.
Ситуативно възниквали незначителни пререкания с друга работеща в затворническа
кухня, но същите са били преодолени с течение на времето.
В условията на свободен живот
осъдената е със завършено основно образование. В затвора не проявявала интерес от
продължаване на образованието си, предвид възрастта си, а и не намирала
необходимост.
Не участвала активно
в клубните програми на групово ниво, за осмисляне на свободното време
(творчески ателиета, клубове по интереси, изработване на украси). Единствено,
предвид естеството на работата в затворническа кухня, подпомагала дейността на
клуб “Кулинар“. Не била избирана за член на самодейните органи на лишените от
свобода в общността. Не е преценена необходимост и не била включвана в
специализирани програми за въздействие по време на престоя в затвора.
Рискът
от рецидив според изготвената актуална оценка на правонарушител е в стойностите
на среден – 62 точки. Същият не търпи промяна спрямо първоначалната оценка на
риска – оценката е също 62 т. Профилът на нуждите откроява като проблемни почти
всички следени параметри: „Жилищно устройване“, „Образование, обучение и
трудова заетост”, „Взаимоотношения, партньор“, „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни
умения и поведение“, “Нагласи”. Съпоставянето на оценките не регистрира съществена
промяна в положителен аспект – няма снижение в претеглената стойност спрямо
първоначалната оценка на риска от рецидив. Според
представеното становище на ресорната администрация, осъдената не умее правилно
да идентифицира проблемните зони в живота си, неспособна е да определя житейски
дефицити, не преосмисля последиците от престъпното поведение, има завишена и
неадекватна самооценка. В условията на свободен живот се
запазва риска от извършване на нови закононарушения и съществува вероятност от
продължаване на престъпната дейност.
В индивидуалния план за
изпълнение на присъдата са заложени цели, чието корекционно въздействие се
нуждае от продължение. Като такива се сочат изграждане и запазване вече
изградени трудови навици, осъзнаване
на необходимостта от промяна на средата и начина на живот, с цел намиране на
по-стабилни опорни точки в живота; пълно осъзнаване на причините, довели, до
извършване на престъплението, с цел постигане на търсената личностна промяна;
придобиване на умения за адекватно определяне на дефицитите. В становището на Началника на затвора е изразена позиция
за неизпълнени към настоящия момент цели, тъй като не се наблюдава необходимата
позитивна поведенческа и личностна промяна у лишената от свобода.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Искането
на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице
е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 т.1 от НК предпоставки за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Л.М.А. от
изтърпяване на останалата част от последно наложеното наказание „лишаване от
свобода”, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече
от половината от наложеното й наказание 1 година „лишаване от свобода“.
Не
е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне.
С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства
за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи
извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора,
осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това
настоящият състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Макар да е с трудова заетост в условията на затвора и да изпълнява
възложената й работа, същата не участва в общообразователния процес, не е
достатъчно активна в съпътстващите дейности, и според ресорната администрация,
осъдената не бележи сериозен напредък за преодоляване на проблемите зони, които
спират процеса на поправяне.
От наличната в приобщените доказателства информация не
може да се формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи
за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Обстоятелството за наличното осъждане, както и неосъзнаването на вредата от
престъпното поведение и към настоящия момент, навежда на извод за непостигнати
в пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни доказателства за трайна
личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап
осъдената се е поправила. Независимо от липсата на дисциплинарни прояви и
наложени наказания по време на престоя в затвора, както и включването в
определени инициативи, поощрявани с награди, съдът отчита, че цялостното
поведение на осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на
правонарушителя, рискът от рецидив, който е непроменен и остава в границите на
среден и поведението, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства и
с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да продължи процеса на
поправително въздействие в насока снижаване риска от рецидив и редуциране
профила на нуждите на лицето. Наличните към настоящия момент доказателства по
смисъла на чл.439а от НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на
предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване
на осъдената Л.М.А. от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Следва да се отчете липсата
на критичност към конкретното престъпно поведение, липсата на умения за
осъзнаване на проблемите и тяхното разрешаване. Изводът на ресорната
администрация, че в условия на свободен живот осъдената вероятно ще продължи с
престъпна дейност, изведен след анализ на житейския път на лишената от свобода
и поведението й в условията на затвора, не дава възможност да се уважи
направеното искане за условно предсрочно освобождаване. Изискванията на материалния закон не са спазени,
поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Макар да е налице
твърде кратък остатък от наложеното наказание, то същият би могъл да спомогне в
някаква степен за продължаване на поправителното въздействие върху осъденото
лице.
С оглед на изложените съображения, съдът намери,
че следва да остави без уважение искането на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
„лишаване от свобода”.
Така мотивиран и на
основание чл. 440,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице Л.М.А.,
ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наказанието 1 година „лишаване от свобода“, наложено с присъда по
НОХД № 1162/2018г. по описа на Районен съд – Русе, изменена с Решение №
73/26.06.2019 г. по ВНОХД № 374/2019г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано в седмодневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд – Бургас.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 15:40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: