Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 10.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя
Маринова……….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1805 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила
е искова молба от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник
юрисконсулт Анита Георгиева-Цвяткова, против Г.Р.Г., с адрес: ***, в която се твърди, че на 02.04.2018 г. между „Първа
инвестиционна банка“ АД и „Мелон България“ ЕАД е
сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който Банката
е прехвърлила своето вземане, заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности
по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 010CC-R-000365/07.04.2010 г. в полза на „Мелон
България“ ЕАД, като прехвърленото вземане фигурирало в приложеното към исковата
молба копие на извадка от Приложение 1, неразделна част от Договора за цесия, с
посочен размер на вземането в тази извадка към 05.04.2018 г. – датата на прехвърлителния ефект на Договора за цесия.
Посочва
се, че ответникът Г.Р.Г. е уведомен за случилото се прехвърляне на вземане чрез
ЧСИ Ивилина Петкова Лаловска, рег.№ 903 на КЧСИ, с
район на действие Ловешки окръжен съд, след залепване на уведомление на
настоящия и постоянен адрес на 19.06.2019 г., като в рамките на двуседмичния
срок по чл. 47 ал. 2 от ГПК, ответникът не се е явил да получи документите, при
което уведомлението за цесия следва да се счита връчено на основание чл. 47 ал.
5 във връзка с ал. 1 от ГПК.
Ищецът
по-нататък изтъква, че по силата на сключения между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника – длъжник /кредитополучател/
Г.Р.Г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 010CC-R-000365/07.04.2010 г., Банката е предоставила
на ответника, а той усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер
на 500.00 /петстотин/ лева. Съгласно т. 4 от Договора за кредит, ответникът се
е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени
в действащите към момента на сключване на договора Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA, приети с
Решение на УС на „ПИБ“ АД от 17.04.2007 г. и изменени и допълнени с решение от
25.01.2010 г. Посочва се, че на основание т. 11 от Договора за кредит,
длъжникът е декларирал, че Общите условия са му предоставени и се е запознал с
тях като е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и
Банката във връзка със сключване и изпълнение на договора за кредит, а съгласно
т. 10.1 от Общите условия се задължил всеки месец до падежа или на следващия
работен ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка.
Посочва
се още, че съгласно т. 7 от Договора за кредит, при непогасяване до датата на
падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния
отчетен период, титулярят /длъжникът/ заплаща на Банката, след изтичане на
първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: а/
за извършване на безналични плащания на ПОС терминал
– 18.14%; б/ за всички останали транзакции – 19.94%. На основание т. 8 от
Договора за кредит, при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, Банката
начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
от 10.2%.
Твърди
се, че въпреки поетите с договора задължения, длъжникът не обслужвал кредита, не
изпълнявал своите задължения и не е извършвал плащания за погасяване на дълга
от 31.05.2013 г., когато било направено последното плащане.
Изтъква
се, че съгласно чл. 19.1.1 от Общите условия на „ПИБ“ АД, срокът на овърдрафта
се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не е уведомил Банката за прекратяване на договора
най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, като такова уведомление от
длъжника към Банката не било представено по сключения договор за цесия.
Посочва
се, че ползваният от ответника – длъжник банков кредит тип овърдрафт е обявен
за изцяло и предсрочно изискуем от страна на ищеца „Мелон
България“ ЕАД, на основание т. 13.1.1 от Общите условия, като ответникът бил
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането чрез ЧСИ Ивилина Петкова Лаловска, рег.№ 903 на КЧСИ, с район на действие Ловешки
окръжен съд, след залепване на уведомление на настоящия и постоянен адрес на
19.06.2019 г., като в рамките на двуседмичния
срок по чл. 47 ал. 2 от ГПК, ответникът не се е явил да получи документите, а
задълженията му са останали непогасени в пълен размер.
Въз основа
на изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответника Г.Р.Г. да му заплати сумата
в общ размер на 909.81 лева, от които: 500.00
лева – просрочена главница, 256.98 лева – договорна лихва по чл. 7 от Договора
за кредит, дължима за периода от 20.09.2016 г. до 04.07.2019 г., 144.50 лева –
наказателна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от
20.09.2016 г. до 04.07.2019 г., и 8.33 лева – лихва за забава за периода от
04.07.2019 г. /датата на изискуемост на вземането/ до 20.09.2019 г. /датата на входиране на исковата молба/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й издължаване.
Ищецът
претендира присъждане и на направените разноски по делото в размер на 50.00
лева – платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лева.
С протоколно определение от 04.02.2020
г. са приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от: Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 010CC-R-000365/07.04.2010 г.; Общи условия
на „Първа инвестиционна банка” АД; искане за кредитна карта от 30.03.2010 г.;
Протокол за получаване на международна револвираща
кредитна карта с чип от 08.04.2010 г.; Договор за прехвърляне на вземания от
02.04.2018 г.; Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания;
уведомление за прехвърляне на вземания и предсрочна изискуемост; уведомление по
чл. 47 от ГПК на ЧСИ Ивилина Лаловска.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила
е молба от негов пълномощник – юрисконсулт Светлозар Дунов,
с която поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Поддържа и искането за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
Г.Р.Г. не е представил в
законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За
насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща
представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на
искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са
вероятно основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата
молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените осъдителни искове за главница,
договорна лихва, наказателна лихва и лихва за забава следва да бъдат уважени
изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба /20.09.2019 г./ до окончателното й изплащане.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото производство, а именно сума в размер на 50.00 лева – внесена
държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски: 150.00 лева.
Искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата
до пълния претендиран размер от 300.00 лева, следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, п.к. 5549, на основание
чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79 ал. 1, чл. 99 и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №
100, ет. 3, п.к. 1202, представлявано от изпълнителните директори Николаос Константинос Петракопулос и Панайотис Влахос,
заедно и поотделно, следните суми, дължими по цедиран Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/
по разплащателна сметка № 010CC-R-000365/07.04.2010 г., а именно: 500.00 лв. /петстотин лева/ – просрочена главница, 256.98 лв. /двеста петдесет и шест лева
и деветдесет и осем стотинки/ – договорна лихва по чл. 7 от Договора за кредит,
дължима за периода от 20.09.2016 г. до 04.07.2019 г., 144.50 лв. /сто четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/ –
наказателна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от
20.09.2016 г. до 04.07.2019 г., 8.33 лв.
/осем лева и тридесет и три стотинки/ – лихва за забава за периода от
04.07.2019 г. /датата на изискуемост на вземането/ до 20.09.2019 г. /датата на входиране на исковата молба/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /20.09.2019
г./ до окончателното й издължаване, както и сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ
искането на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в частта на разноските, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер над 100.00 лева до пълния претендиран
размер от 300.00 лева.
БАНКОВИ
СМЕТКИ, по които могат да бъдат
преведени присъдените суми, с титуляр ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД:
IBAN: ***, BIC: ***, Банка: „Уникредит
Булбанк“ АД.
IBAN:
***, BIC: ***, Банка:
„Обединена българска банка“ АД.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: