Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007 / 7.1.2022г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Б.
при
участието на секретаря Ц.М.
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 02045 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. А., срещу В.Ц.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.
240, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
5000,00 лв. /пет хиляди лева/ - представляваща главница по договор за заем с
нотариална заверка на подписите от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 06.10.2020 г., до окончателното
й изплащане, за което вземане в издадена Заповед № ***/22.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № ***/2020 г. на РС-П..
Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за
заем с нотариална заверка на подписите от 26.02.2020 г. ищецът предоставил на
ответника сумата 5000,00 лв., която отвентникът поел задължение да върне на пет
месечни вноски с краен срок 05.08.2020 г. Тъй като ответникът не изпълнил
задължението си за връщане на падежа по заявление на ищеца била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***/2020 г. на РС-П., срещу която постъпило възражение от
длъжника в срок. С оглед изложеното, се моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
чрез пълномощника му адв. С., в който предявения иск се оспорва като
неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че уговорената сума от 5000,00 лв.
е предадена на ответника, поради което за него не е възникнало задължение за
връщането й. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Искът е предявен за установяване вземането на ищеца към
ответника за главница по договор за заем, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и подадено възражение в срок, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
За успешното провеждане на
предявения иск, ищецът следва да установи в процеса при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно договорно правоотношения
между страните по договор за заем, по силата на който е предал на ответника сума
в уговорения размер със задължение за връщането й и настъпването на
изискуемостта на това задължение.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е
да докаже точно изпълнение на договорното си задължение за връщане на заетата
сума.
С договора за заем за потребление заемателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи. Договорът е реален и неформален. Т.е., за да се установи
възникване на такава облигационна връзка, е необходимо да се установят всички
съществени елементи от фактическия състав на това правоотношение – постигнато
съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със
задължение за връщане, и предаване на сумата от заемодателя на заемателя.
Безспорно е между страните, което е обявено с доклада по делото, че на 26.02.2020
г. са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника сумата 5000,00 лв.,
която последният да върне на пет равни месечни вноски. Постигнатото съгласие се
установява и от представения по делото договор за заем с нотариално
удостоверени подписи на страните.
Основаният спорен момент по делото е предадена ли е заетата сума на
ответника.
Съгласно чл. 1 от договора заемодателят предоставя на заемателя сумата в размер на 5000 лв., която сума
заемателят се задължава да върне на заемодателя на пет равни месечни вноски в
посочените в договора срокове. Чл. 2 предвижда, че заемодателят се задължава да
предостави на заемателя сумата по чл. 1 от настоящия договор. Според чл. 3
заемодателят има право да получи обратно дадената в заем сума по реда и
сроковете, уговорени в чл. 1 от настоящия договор. Чл. 4 отновно урежда
задължението на заемодателя да предостави сумата в договорения размер при
спазване на условията по настоящия договор.
Предвид стойността на договора, която не надвишава 5000,00 лв., за установяване предаването на заетата сума
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Антон Митков
Илиев – без дела и родство със страните. Свидетелят излага, че една сутрин през
месец февруари 2020 г. Н. му дал да съхранява сумата 5000,00 лв., а след това
дошъл заедно с В., поискал свидетелят да му даде съхраняваната сума и двамата влезли
да си говорят нещо.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно непосредствено възриетите
факти, от които приема за установено, че през месец февруари 2020 г. ищецът е разполагал
с парична сума в размер на 5000,00 лв.
От използваното сегашно
време на глагола „предоставя” в договора и липсата на уговорен бъдещ момент за
предаване на сумата от заемодателя, а само на срокове за връщането й от
заемателя, тълкувайки действителната воля на страните, на основание чл. 20 от ЗЗД, следва извод за реалното предаване на паричната сума по договора и
съответно съществуваването на заемно правоотношение между страните /в този
смисъл Решение 235/27.09.2016 г. по гд. 1362/2016 г. на ВКС, IV ГО/. С оглед
изложеното, съдът намира, че представеният договор за заем установява всички
елементи от фактическия състав на правоотношението.
Ответникът не е представил доказателства за връщане на заетата сума на
падежа, поради което съдът прави приема, че предявеният иск е основателен.
Като законна последица от предявяване на иска следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху вземането от датата на подаване
на заявлението в съда – 06.10.2020 г., до окончателното й излащане.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените
от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищецът е
направил разноски, както следва: 100,00 лв. – държавна такса, и 300,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, т.е. общо 400,00 лв. В настоящото исково
производство ищецът е сторил следните разноски: 100,00 лв. – държавна такса,
300,00 лв. – авокатско възнаграждение, т. е. в общ размер 400,00 лв.
Предвид извода за основателност на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в заповедното и исковото производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5000,00 лв. /пет хиляди лева/ - представляваща
главница по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 26.02.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 06.10.2020 г., до окончателното й
изплащане, за което вземане в издадена Заповед № ***/22.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ***/2020 г.
на РС-П., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, чл. 240,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 400,00 лв. /четиристотин
лева/ - разноски в заповедното производство, и сумата 400,00 лв. /четиристотин
лева/ - разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № *** по описа
за 2020 г. на Районен съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:Д.К.