Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.04.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №1863 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Т.Х.Т. твърди, че е
пострадал от ПТП, реализирано на 01.07.2016 г. в гр. София, вина за което има
водачът на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *******. Твърди, че по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „А.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с увреждане на здравето – контузия на главата в областта на
меките тъкани, периорбитално и в окципиталната област, субконюнктивален
кръвоизлив вляво, разкъсно-контузни рани вляво челно и две париетоокципитално,
подкожни хематоми в лявата челна област, охлузвания в областта на лявата лицева
половина, гръдния кош, лявото рамо, лявата мишница и предмишница и долните
крайници, кръвонасядане на дясното бедро и задната задколянна ямка. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26 000,00 лв.,
поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата
на процесното ПТП – 01.07.2016 г. до окончателното плащане. Поддържа, че от
деликта е претърпял и имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение, в
размер на сумата от 161,96 лв., представляващи заплатени лекарствени средства,
потребителска такса за болничен престой и такса за издаване на
съдебномедицинско удостоверение, поради което претендира тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършването на всеки разход до
окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът З. „А.” АД в сроковете
за отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
механизма на процесното ПТП, вината на водача на мотоциклета „Ямаха“, наличието
на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените вреди, както и
размера на същите. Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представените по делото
констативен протокол №К567, съставен от длъжностно лице след посещение на
местопроизшествието и наказателно постановление №16-4332-013551 от 11.08.2016
г., влязло в сила на 31.08.2016 г., се установява, че на 01.07.2016 г. в гр.
София, на около 50 м. преди ул. „*******“, е реализирано ПТП между мотоциклет
„Ямаха“ с рег. № *******, управляван от П.Г.К. и пешеходеца Т.Х.Т..
От показанията на свид. П.К. се
установява, че процесното ПТП е настъпило на завой, на който мотоциклетът е
поднесъл и се е блъснал в бетонно колче, което било отстрани на пътя.
Свидетелят сочи още, че на мястото няма нито пешеходна пътека, нито светофарна
уредба, както и че се е движел със скорост от около 40 км/ч.
От показанията на свид. С.Д. се
установява, че на мястото, където е настъпило процесното ПТП няма пътна
маркировка, а има тротоар.
От приетото по делото заключение
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило на около 2 м. вляво от десния бордюр по посока на движенето на
мотоциклета и по дължина на платното за движение, и на около 15-2- м. след
левия завой по посока движението на мотоциклета, скоростта на движение на
мотоциклета преди настъпване на ПТП и по време на удара е била около 40 км/ч, а
скоростта на движение на пешеходеца – около 5,2 км/ч. От заключението се
установява още, че ПТП е настъпило на улица, предназначена за двупосочно
движение на автомобилите, като мотоциклетът, преминавайки по левия завой, е
загубил управлението върху мотоциклета, отклонил се е вдясно и се е ударил в
бетонни колчета, поставени върху тротоара вдясно, след което е продължил да се
плъзга и е ударил ищеца. Вещото лице сочи още, че в района на процесното ПТП не
е имало пътна маркировка, а върху платното за движение са се движили попътно на
процесния мотоциклет група пешеходци, сред които и ищецът, като причината за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на мотоциклета,
който е допуснал изгубване на управление на мотоциклета, което е довело до
реализиране на удар по пешеходците, а водачът на процесния мотоциклет е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел със скорост, с
която да може да премине по левия завой без да губи управлението върху
мотоциклета. Вещото лице сочи също, че непосредствено преди настъпване на ПТП
ищецът се е движел върху платното за движение вдясно за посоката на движение на
процесния мотоциклет, както и че ищецът не е имал възможност да напусне
платното за движение преди настъпване на удара и да предотврати настъпването на
ПТП.
С оглед на това, съдът достигна
до правния извод, че водачът на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ******* П.Г.К. е
извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
01.07.2016 г. между ответника и собственика на мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *******
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение
първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
По иска за заплащана на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди:
В тежест на ищеца е да докаже, че
в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
От представената по делото епикриза
№631, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД, се установява, че ищецът е постъпил в
болничното заведение на 01.07.2016 г. и е изписан на 05.07.2016 г., като
поставената му диагноза е скалпови рани вляво челно и две париетоокципитално,
контузия на главата, субконюнктивален кръвоизлив вляво. От епикризата се
установява още, че му е проведено оперативно и консервативно лечение.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получил разкъсно-контузни рани в лявата и дясната теменна области на
главата, Т-образна разкъсно-контузна рана на челото вляво, дълбоко охлузване на
лявата скулна област, кръвонасядане на долния клепач на лявото око,
субконюнктивален кръвоизлив на лявата очна ябълка, охлузвания в лявата
надключична област, по външната повърхност на лявото рамо, лявата мишница,
лявата предмишница, лявата ръка, лявото бедро, лявата подбедрица, трети,
четвърти и пети пръсти на левия крак, дясното бедро, дясното коляно и дясната
подбедрица, кръвонасядане на дясното бедро и дясната задколянна ямка, които
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при ПТП, като съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и тези травматични увреждания. Вещото лице сочи
още, че пострадалият е лекуван оперативно /хирургична обработка на раните/ и
консервативно /вливания, превръзка, антибиотици, обезболяващи, капки за очи/,
като ищецът е изпитвал за около една-две седмици силни болки и страдания,
поради това, че се касае за обширни раневи повърхности, както и че уврежданията
би следвало да преминат за около 3-4 седмици. От заключението се установява
още, че раните в областта на главата – в теменната област с дължина от 1,4 см.,
в дясната теменна област с дължина от 0,8 см., с Т-образна форма на лявата
вежда с дължина от 3,5 см. и от средата с дължина от 3 см., и в областта на
лявата скула на площ от 5/4 см. ще зараснат с образуване на белези, които имат
траен, постоянен характер и ще останат за цял живот.
От показанията на свид. Х.Х. се
установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в болница, където е бил целия
бинтован, посинен, с ожулвания по лицето, оток на крака, рани по главата, оток
на рамото и на предната част на гърдите, като в болницата е престоял 5 дни,
след което около месец и половина не е ходил на работа, приемал е антибиотици,
обезболяващи, имал е силни болки в крака и в главата, не е могъл да спи, не е
могъл да се придвижва, защото кракът му е бил подут. Свидетелят сочи още, че
ищецът е имал голям белег – от лявата вежда, през челото и до косата, както и
белези отгоре на главата, като към настоящия момент белегът на веждата все още
стои, а белезите на главата се забелязват леко, поради което ищецът се
притеснява.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял
телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала
болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши
въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност
на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено консервативно и оперативно лечение, периодът на
възстановяване е с кратка продължителност, налагало се ограничен двигателен
режим на пострадалия за кратък период, бил е принуден за ползва чужда помощ за
ежедневните си дейности. Съдът отчита и обстоятелството, че към настоящия
момент са налице остатъчни травми – белезите по главата, които са пожизнени,
както и възрастта на пострадалия – към датата на ПТП ищецът е бил на 30 г.,
т.е. касае се за млад човек. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на
18 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства не се установи по безспорен и
категоричен начин твърдението на ответника, че ищецът се е движел на пътното
платно на място, непредвидено за пешеходци, нито, че е пресичал пътното платно
на неразрешено място, т.е. не се установи нарушение на разпоредбите на чл.108, чл.113
и чл.114 ЗДвП. Съдът намира, че към момента на ПТП ищецът не е пресичал пътното
платно, а се е движил по платното с движение в съответствие с изискванията на
чл.108 ЗДвП. От заключението на САТЕ и въз
основа на установения по делото механизъм на настъпване на ПТП се установи
безспорно и категорично, че водачът на мотоциклета е имал възможност да
предотврати ПТП, ако се е движел с подходяща скорост. Съдът приема, процесното
ПТП е причинено единствено от субективните действията на водача на мотоциклета
„Ямаха“, а ищецът не е имал възможност да предотврати произшествието, т.е.
липсват нарушения от страна на ищеца, които да са причинна връзка с настъпилото
ПТП.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 18 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер.
По
иска за заплащана на обезщетение за претърпените имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи,
че в причинна връзка с деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
претендираните от него разходи за лечение и възстановяване, представляващи
заплатени лекарства и медикаменти.
По делото са представени фактура
№10000002500/12.07.2016 г. за сумата от 80,93 лв. с ДДС и фискален бон към нея
– за медикаменти, фактура №**********/05.07.2016 г. за сумата от 17,83 лв. и
фискален бон към нея – за медикаменти, фактура №**********/05.07.2016 г. за
сумата от 23,20 лв. и фискален бон към нея – за потребителска такса и фактура №**********/11.07.2016
г. за сумата от 40,00 лв. и фискален бон към нея – за преглед и издаване на
медицинско удостоверение.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установи, че направените разходи по
описаните по-горе фактури са в причинна връзка с проведеното лечение и за
освидетелстването на ищеца.
Поради изложеното, съдът намира,
че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение - заплатени лекарства и медикаменти,
потребителска такса за престой в лечебно заведение и за издаване на
съдебномедицинско удостоверение, които вреди са в общ размер на сумата от 161,96
лв.
С оглед на изложеното по-горе,
съдът счита, че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Видно от представените по делото молба, вх. №Л-16936/21.10.2016
г. и отговор, изх. №Л-10593/04.11.2016 г., ищецът е предявил искане за
заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди на 21.10.2016
г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е 21.01.2017 г., от която дата
същият е в забава и от която дата на ищеца следва да се присъди законната лихва
върху определените му обезщетения.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата
от 674,15 лв., представляваща държавна такса, сумата от 386,52 лв.,
представляваща депозити за вещи лица, сумата от 6,44 лв., представляваща
депозит за свидетел. Ищецът претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение,
платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА, но доколкото същият не е представил договор
за правна защита и съдействие с договорено такова, то и не следва да му бъде
присъждано.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГП, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в
размер на сумата от 61,16 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от
3,66 лв., представляваща депозит за свидетел, сумата от 1,53 лв.,
представляваща такса за съдебно удостоверение и сумата от 61,74 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З. „А.” АД,
ЕИК ********седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.Х.Т., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, офис 5 – чрез адв. Ц.В., на основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 18 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.01.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 01.07.2016 г. в гр. София, ПТП неимуществени
вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 26 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва за периода 01.07.2016 г. – 20.01.2017 г., сумата от 161,96 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.01.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 01.07.2016 г. в гр. София, ПТП имуществени
вреди – разходи за лечение /лекарствени средства, потребителска такса за
болничен престой и такса за съдебномедицинско удостоверение/, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законна лихва за периода 05.07.2016 г. – 20.01.2017 г., а на основание чл.78
ал.1 ГПК да заплати сумата от 1067,11 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Т.Х.Т., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, офис 5 – чрез адв. Ц.В., да заплати на З. „А.” АД, ЕИК ********седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 128,09
лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: