ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2492
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл. 124 ал.4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. В. П., ЕГН - **********, гр.П., ул.
„Г.“ № 44, против Определение № 8862/17.08.2022г. на Районен съд –
Пловдив, XX гр.с., постановено по гр.д.№ 10153/2022г., с което е върната
подадената от него искова молба срещу З. В. К. от гр.М., ул. „Х. Б.“ № 44 и е
прекратено производството по гр. дело № 10153/2022г. на Пловдивски
районен съд – XX гр.с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови
връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив от Г. В. П. е заведена искова молба
против З. В. К., с която е направено искане за насрочване на дело за доказване
истинността или неистинността на приложен пред РС Пловдив документ –
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
С Разпореждане от 13.07.2022г. исковата молба е оставена без
1
движение за отстраняване на констатираните нередовности, включително и за
обосноваване на правен интерес от предявяване на иск за установяване
неистинност на документ – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която е
посочено, че ответницата е подала молба за защита от домашно насилие, вх.
№ 5190, придружена с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, въз основа на която
било образувано гр.дело № 1226/2019г. по описа на ПРС. По делото било
постановено решение, с което Г. П. бил признат за виновен в извършване на
твърдяното насилие на дата 23.12.2018г., като решението на ПРС било
изменено с решение на ПОС, с което бил намален съответният срок.
С олед на това изрично уточнение, Районният съд е приел, че е
сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, който е недопустим.
Аргументира, че установителният иск за неистинност на документ е допустим
при наличие на правен интерес, като преценката за наличие на конкретен
правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите
твърдения на ищеца. От изложените обстоятелства се констатира, че
оспорваната декларация е била представена по гр.дело № 1226/2019г. по
описа на ПРС, което вече е приключило.
Районният съд акцентира, че според съдебната практика
допустимо е да се предяви иск за установяване неистинност на документ по
чл.124, ал.4 от ГПК до приключване на производството по делото, по което е
представен документът, както и че след влизане в сила на решението,
основано на този документ, липсва правен интерес от предявяване на иска,
тъй като постановеното решение не може да доведе до отмяна по реда на
чл.303 от ГПК.
В конкретния случай оспорваната декларация е била част от
доказателствения материал по приключилото гражданско дело, в което е
взела участие и страната, оспорваща документа. На следващо място,
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН представлява частен документ, като при
оспорване на твърдяното насилие от ответника по молбата за защита,
съдържанието й се преценява от съда заедно с всички останали по делото
доказателства, поради което според настоящия състав е недопустим иск за
оспорване верността й в отделно производство.
С частната жалба на Г. В. П. се възразява, че Районният съд е
2
достигнал до необосновани изводи, тъй като по делото има материали, които
доказват, че той е направил необходимото, за да се установи неистинността в
съдържанието на приложената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Позовава се
на Писмо с изх.№ **********/25.01.2019г. от МВР - Пловдив до З. К., Писмо
с изх.№ 432000-3557/28.02.2019г. от РС – Пловдив до Първо РУП – Пловдив
за изискване на преписка, съдържаща предупредителен протокол, подписан
от Г. П. и Писмо с изх.№ 000-3974/11.02.2019г. от Първо РУП – Пловдив до
РС – Пловдив за изпращане на исканата преписка.
Окръжен съд –Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. С уточняващата молба с вх.№
61335/28.07.2022г. на Г. П. изрично се конкретизира, че процесната
Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, чиято неистинност се иска да се установи, е
било приложена по гр.д.№ 1226/2019г. по описа на РС – Пловдив, свършило
влязъл в сила съдебен акт, след произнасяне с окончателно Решение №
1189/22.10.2019г. на ОС – Пловдив, който е намалил наказанието с два
месеца. Съгласно ТР № 5/14.11.2021г. на ВКС по тълк.д.№ 582012г., ОСГТК -
правен интерес от иска по чл.124 ал.4 от ГПК страната има само ако
истинността на документа има значение за други правоотношения между
страните. При наличните писмени данни, недопустим се явява заведеният иск
по чл.124 ал.4 от ГПК за установяване неистинността на Декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН, тъй като делото, по което е била приложена е вече
приключило и е безпредметно да се изследва дали този документ е
неистински. Приложените към частната жалба 3 бр. гореописани писма на
РУП и РС – Пловдив не допринасят за промяната на този извод.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да
се потвърди изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 8862/17.08.2022г. на Районен съд –
Пловдив, XX гр.с., постановено по гр.д.№ 10153/2022г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4