РЕШЕНИЕ№ 349
гр. Монтана, 27 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.07.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 258 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от А.Д.И.,*** против Решение от 25 03 2020
г. по АНД № 57/2020 г. по описа на Районен съд – Берковица, с което Наказателно
Постановление № 19-0243-001322/25.11.2019 г., издадено от Началник РУ Берковица
към ОДМВР Монтана, е потвърдено, затова, че като водач на МПС не спира и не
пропуска движещият се по път с предимство служебен автомобил, с което създава
опасност за този автомобил.
В жалбата се твърди,
че районен съд Берковица не е взел
предвид изтъкнатите в жалбата доводи, както и не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, което е довело до неправилни изводи, че са нарушени
разпоредбите на ЗДвП и така е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение. От фактическа страна към момента на деянието е управлявал МПС, но счита,
че в случая е следвало да се установи по безспорен начин спирането му преди
знака „СТОП", което твърди, че е изпълнил съгласно изискванията на ЗДвП и
Правилника. Показания на св. Георгиев, възпроизвеждат преки негови възприятия
от фактите и събитията на процесната дата, както по отношение действията му
като водач на МПС, така и по отношение позиционирането, спирането, потеглянето
на МПС и влизането му в кръстовището на ул. А*** „...Имаше коли от двете
страни, той спря на стопа и сви наляво по главната. Казах му, че съм забравил
нещо от магазина и там имаше отворена шахта, той заобиколи и спря после са
дошли патрулката и аз си влязох в магазина. Когато аз слезнах от колата не съм
видял патрулка. Видях после, че идваше отдолу и аз бях слязъл от колата и те
дойдоха..." съгл. Протокол от с.з. на 12.03.20г. по АНД 57 / 20г. - БРС. 
Счита за
незаконосъобразно уклончивото тълкуване на показанията на св. Георгиев. От
същите безспорно става ясно, че е спрял на знак „СТОП" преди да навлезе в
ул. „А*** ". Именно при това спиране св. Георгиев е слязъл от автомобила,
за да напазарува в близкия магазин. Същия свидетел дава показания, че към момента
на слизането му от автомобила не е видял идващ патрулен автомобил на Полицията,
който се е появил след като е спрял отново при опит да заобиколи отворена шахта
на ул. А*** , намираща се точно в средата на кръстовището. Тези показания на
фона на показанията на двама от свидетелите на АНО, които твърдят, че са
възприели автомобила му вече навлизащ в кръстовището, т.е. много след знака
„СТОП", който е на 7-8 метра преди кръстовището, след него е разположена
пешеходна пътека и чак тогава е процесното кръстовище, са изцяло правдоподобни.
Кредитирайки изцяло показанията на свидетелите на АНО, БРС следва да вземе
предвид указаната от същите свидетели позиция на автомобила, в който са се
намирали и възможността изобщо от тази позиция да възприемат обстановката и
движещите се хора и автомобили по ул. „И*** В*** ". Ноторно известно е за
е всички, че от позицията, на която се е намирал автомобила на свидетелите на
АНО, не се вижда знака „СТОП", а още по-малко автомобил спрял преди него.
Моли решението на районния съд да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът по
касационната жалба, чрез гл.
юрк К*** Д*** оспорва жалбата и моли същата да се
остави без уважение като съдът я приеме за неоснователна, и потвърди решението
на БРС, като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че безспорно е
установено извършеното нарушение, както и вината на извършилото го лице.
Възраженията, които са изложени в касационната жалба са правени и пред
въззивния съд, който съд ги е обсъдил подробно в мотивите на решението си и
правилно отхвърлил.
Участващият в
касационното производство Прокурор от ОП Монтана намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното решение на РС Берковица за правилно и
законосъобразно. Издаденото наказателно постановление отговаря на всички
изисквания на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага Решението на РС
Берковица да бъде потвърдено.
В настоящото производство от страните не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от
надлежна страна, подписана от адвокат срещу подлежащ на касационна проверка
валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.
За да потвърди
издаденото Наказателно Постановление № 19-0243-001322/25.11.2019 г., издадено
от Началник РУ Берковица към ОДМВР Монтана, въззивният съд приема, че административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат права и
интереси на физически и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН
съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС/, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции -
констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз
основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност - заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР и в предвидените от чл.
34 ЗАНН давностни срокове. Описаната в НП фактическа обстановка се подкрепя от
показанията на св. Г.В*** - актосъставител и свидетелите М.И*** и Н.С*** -
служители на РУ гр.Берковица. Намира, че показанията на свидетеля Н*** Г*** остават
изолирани от останалия доказателствен материал, тъй като този свидетел не е присъствал
по време на проверката, тъй като преди това е слязъл от автомобила и не сочи
обстоятелства във връзка с нея. За неотносимо към предмета на спора е прието
обстоятелството кой от проверяващите на коя седалка в служебния автомобил е
седял, предвид известното разминаване в тази насока, тъй като по отношение на
извършеното нарушение такива противоречия не са налице и в тази част показанията
на свидетелите са непротиворечиви и последователни. Поради това и на основание
чл. 189, ал.2 от ЗДП този съд приема за доказана по несъмнен и безспорен начин
фактическата обстановка описана от административнонаказващия орган, въз основа
на която правилно и законосъобразно е квалифицирано деянието като нарушение по
чл.6 т.1 от ЗДП и на основание чл.183 ал.2 т.З пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер от 20 лв.
Настоящият състав
при Административен съд Монтана приема, че при постановяване на съдебния си акт
въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, довели до
постановяване на неправилно решение. Този съд е събрал всички относими към
спора доказателства и въз основа на тях е извел правилни правни изводи, като е мотивирал
същите, които мотиви се споделят от касационния състав и към които този състав
препраща, без необходимост от преповтаряне и предвид текста на чл. 221, ал. 2
от АПК.
Неоснователно е
възражението, че съдът не е взел предвид изтъкнатите в жалбата доводи, както и
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Свидетелят Г*** , чийто
показания въззивният съд не е кредитирал от една страна установяват
противоречиви обстоятелства, а именно от една страна, че касаторът е заобиколил
отворена шахта, след което е спрял, за да слезе, но патрулен автомобил не е
имало, обратно на твърдението на касатора, че шахтата е на средата на
кръстовището, където не може да спре, а от друга на други негови показания, а
именно, че касаторът е спрял на стоп и е бил вече на кръстовището, когато е
идвал служебният автомобил. Тези показания на фона на твърденията на касатора навеждат
на извод, че този свидетел няма преки впечатления за извършените от касатора действия
точно преди и по време на навлизането му в кръстовището, поради което и
правилно не са кредитирани.
При служебната
проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не намира основания,
които да водят до отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
процесуалния и материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение от 25 03 2020 г.
по АНД № 57/2020 г. по описа на Районен съд – Берковица.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: