№ 1119
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500423 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261591 от 03.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 1465/2019 год. по описа на
СГС, I-22 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Т. Я. Я. сумата от 10 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по ДП № 147/13 год. по описа на ГД „НП”, пр.пр. №
71/13 год. по описа на СпП, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2018 год. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 50 000 лева.
Решението е обжалвано от ищеца Т. Я. Я. в частта с която искът е отхвърлен за разликата от
10 000 лева до 50 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно,
постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по
делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, както и определеното
обезщетение не е съобразено с практиката по сходни случаи. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска до посочения размер. Претендира разноските по
делото.
Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната
част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените
неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с
практиката. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с което
1
исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищцата Т. Я. Я. излага в исковата си молба, че на 18.04.2013 г. заедно с други две лица била
задържана за 24 часа от органите на реда заради съмнение за извършени престъпления, като
била привлечена като обвиняемо лице по ДП №147/2013 г. по описа на ГД „НП”, по пр.пр.
№71/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура. Твърди, че с присъда от 30.09.2016 г.
по НОХД №795/2016 г. на СпНС по чл.321 ал.6 от НК била призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр. ал.1 пр.1 вр. чл.55
ал.1 вр. ал.2 НК била призната за виновна и й било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 години, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 от
НК за срок от три години, както и глоба в размер на 5000лв. По повдигнатото й обвинение
по чл.159а ал.2 т.6 пр.1 вр. с ал.1 пр.1 НК била призната за невиновна и оправдана. С
Присъда №3 от 30.06.2017 г. по ВНОХД №137/2017г. на АпСпС била отменена тази на
СпНС и била оправдана. С Решение № 218/16.01.2018 г. по н.д.№1060/2017г. на ВКС
оправдателната присъда на АпСпС била оставена в сила. Поддържа, че през целия период от
момента на задържането й до окончателното решение на съда била под постоянен стрес,
личността й пред обществото била жестоко опетнена от несправедливите обвинения.
Хората я сочели с пръст, приятелите й се отдръпнали от нея, не поддържали контакти с
някои от тях, усещала, че дори близките й и семейството й на моменти се съмнявали в
нейната честност и невинност. Отделно от това се отразило се зле и на работата й.
Претендира осъждане на ответника да й заплати сумата от 50 000 лева за причинените
неимуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил искове, като твърди, че е
действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон.
Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отхвърли иска.
Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният
съд и е следната:
Не се спори, че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 147/2013г. по
описа на ГД „НП” по пр.пр.№71/2013 г. по описа на Специализираната прокуратура за
извършено престъпление по чл.326 ал.6,чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр.ал.1 пр.1 НК.
С Присъда от 30.09.2016г. по НОХД №795/2016г. по описа на СпНС Т.Я. била призната за
невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.321 ал.6 НК и по чл.159а ал.2 т.6
пр.1 вр. с ал.1 пр.1 НК, а по повдигнатото й обвинение по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр. ал.1
2
пр.1 НК е била призната за виновна, като й е било наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от
три години и глоба в размер на 5 000 лева. С Присъда от 30.06.2017 г. по ВНОХД
№137/2017г. на Апелативен СпНС е отменена Присъда от 30.09.2016г. по НОХД
№795/2016г. и ищцата е била призната за невиновна и оправдана и по повдигнатото й
обвинение по чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр. ал.1 пр.1 НК, а с Решение № 218/16.01.2018 г. по
н.д.№1060/2017 г. на ВКС, образувано по протест на прокуратурата, присъдата на АпСНС е
оставена в сила.
Пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели за установяване претърпените
от ищцата вреди. От показанията на И. Я., майка на ищцата, чийто показания съдът цени
при условията на чл.172 от ГПК се установява, че на 18.04.2013 г. вечерта, дъщеря й дошла с
такси в работата на свидетелката, като била в окаяно състояние, с един обут ботуш, другия
не, била разчорлена, раздърпана, пребледняла и трепереща. Разбрала, че ищцата била
задържана в ГДБОП в 07.00 ч. сутринта в апартамента на приятеля й, като им били взети
телефоните. В полицията била разпитвана, притискана, трябвало да подпише подадени й
листа и когато отказвала я заплашвали. Свидетелката твърди, че дъщеря й шест месеца след
това не излизала от дома си, не можела да спи и да яде, постоянно ревяла. Потърсили помощ
от психиатър, който й изписал лекарства за успокоение. Изпитвала ужас да остане сама в
къщи. Не искала да се среща с никой. Изпитвала страх от мъже. Все още имало моменти, в
които изпадала в депресия и продължавала да пие лекарство - ксанакс. Посочва, че
станалото повлияло изключително много на дъщеря й, поради което е в невъзможността да
си намери работа. Разказва за случай, при който ищцата не била допусната в петзвезден
хотел, тъй като била в някакъв „черен списък“, което било след оправдателната й присъда.
Свидетеля А. Л. установява, че вечерта след като била освободена от полицията Т.,
двете се чули по телефона, като й споделила, че е била притискана да напише
самопризнания, които не били верни, оказвали й натиск, били я, но за да я пуснат се
признала за виновна. Била много уплашена. Дълго време не излизала от дома си, ходела
единствено на психотерапевт. Отказвала да общува със свидетелката, тъй като мислела, че я
дебне и следи. Наложило се да взема лекарства месеци. Много момичета се отдръпнали от
Т., за да не бъдат замесвани. Нямали желание да общуват с нея. Твърди, че сега, когато се
виждат ищцата избягвала да коментира темата, тъй като изпадала в депресия и плачела.
От изслушаната пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещо лице психолог се установява, че при ищцата се наблюдава повишена сензитивност с
данни за наличие на тревожност, депресивност, наличие на подтиснати моменти, свързани с
преживени негативни събития, блокиране на негативните емоции. Според експерта при
ищцата се наблюдават психотравми, свързани със семейна среда на насилие, в която среда
тя все още живее. Споделила е данни за преживявания, свързани с изнасилване. В момента
тя покрива критериите за наличие на актуална психологична травма, като тя доминира в
нейните преживявания. Преживяванията са свързани с причината за водените срещу нея
съдебни процедури, а не със самите тях, тези процедури сами по себе си не са причина за
3
психологична травма, но те имат характер на припомняне на негативните емоционални
преживявания.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран
с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че
лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните
държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при
осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които
безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен
в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-
горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това
обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищцата в извършване на
престъпление по чл.326 ал.6,чл.159а ал.2 т.1 и т.6 пр.1 вр.ал.1 пр.1 НК, като е изготвила
обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил
оправдателна присъда спрямо обвиняемия. С оглед на това съдът счита, че действията на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската
конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на
изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2
от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото
срещу ищецът обвинение и постановената оправдателна присъда от съдилищата.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и
непосредствена последици от увреждането. Съгласно константната практика на ВКС
критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера
на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за
търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на
увредения, общественото му положение и т.н..
В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищцата наказателно
производство по повдигнатото обвинение, същата като пряка и непосредствена последица е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно
безпокойство. Безспорно също така това се е отразило на личните й контакти, на
самочувствието й като млад човек, който тепърва навлиза в живота. Затворила се в себе си,
променила поведението си. В тази насока са показанията на разпитаните по делото
свидетели, които следва да се ценят тъй като са придобити въз основа на лични впечатления.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Я. досежно обстоятелствата, че ищцата не
била допускана в хотел, поради това, че фигурирала в някакъв „черен списък”, тъй като
такива списъци обективно не съществуват. Нама данни по делото, ищцата да е работила по
4
трудово правоотношение, и във връзка с това да е накърнен авторитетът й сред колеги.
Отделно от това не се установи ищцата да е кандидатствала за работа и такава да й е била
отказана, поради това, че срещу нея се води наказателно производство. При определяне на
обезщетението също така следва да бъде взето впредвид и обстоятелството, че спрямо
ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение, предвидена в закона, както и че
производството е приключило в разумен срок. На следващо място психологическата
експертиза установи, че при ищцата се наблюдават психотравми, свързани със семейна
среда на насилие, в която среда тя все още живее, а преживяванията й са свързани с
причината за водените срещу нея съдебни процедури, а не със самите тях и те сами по себе
си не са причина за психологична травма, макар и да имат характер на припомняне на
негативните емоционални преживявания.
Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето
през което се е водило наказателното производство, социално-икономическата обстановка в
страната към 2018 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди е необходима сумата от 5 000 лева. За тази сума предявеният иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част за неимуществените вреди ще следва да се
отмени за сумата от 5 000 лева, представляваща разликата между присъденото от първата
инстанция обезщетение от 10 000 лева и действително дължимото обезщетение от 5 000
лева, като вместо това се исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261591 от 03.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 1465/2019 год. по
описа на СГС, I-22 състав в частта, в която Прокуратура на Република България е осъдено
на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Т. Я. Я. обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по ДП № 147/13 год. по описа на ГД „НП”, пр.пр. № 71/13 год. по описа на
СпП, над сумата от 5 000 лева до 10 000 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Я. Я. против Прокуратура на Република България иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по ДП №
147/13 год. по описа на ГД „НП”, пр.пр. № 71/13 год. по описа на СпП, в размер на 5 000
лева, представляващи разликата над 5 000 лева до 10 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част.
5
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6