О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 12.03.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на дванадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 448 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на П.М.А. срещу Решение №5208 от 17.12.2018г. по гр.д. № 12945/2017г. по
описа на ВРС, ХХХV-ти
състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 143, ал. 1 от СК въззивницата е осъдена да заплаща на Х.Ю.Х. с ЕГН **********
и с адрес: *** издръжка в размер на 250.00
/двеста и петдесет/ лева месечно за периода 31.08.2017г. – 11.01.2018г., с
падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 149 от СК е осъдена да
заплати на същата сумата от 838.66 /осемстотин
тридесет и осем лв. и шестдесет и шест ст./ лева, представляваща издръжка
за минало време, за периода 20.05.2017г. до 31.08.2017г.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части. При
постановяването му съдът не е съобразил кумулативното съотношение между нуждите
на лицето, претендиращо издръжка и възможностите на задълженото лице.
Установено е по делото, че по образуваното изп.д. №
20043110400351 по описа на СИС при ВРС към 08.11.2017г. Х. има да получава
издръжка от баща си, със съгласието на който е предявена и настоящата искова
молба, в размер над 22 000 лева. Установено е също, че веднага след
навършване на пълнолетие, Х. е депозирала искане пред ДСИ за прекратяване на
това изпълнително дело. С това изявление Х. доброволно се е отказала от
вземане, което й се дължи на годно изпълнително основание и която сума бащата е
следвало да плаща като дължима издръжка през годините на непълнолетие на детето
и чието неплащане се е компенсирало от плащане в цялост на издръжката му от
майката за всичките години от 2004г. до навършване на пълнолетие. И макар
безусловния характер на задължението за даване на издръжка, то с оглед
злоупотребата с право /инициирано производство по почин на бащата, неплащал
дължима издръжка години наред/, както и с оглед действителните нужди на детето,
определената издръжка в размер на 400 лв., от които майката е осъдена да плаща
250 лв. е прекомерна и необоснована. Липсват документи, сочещи направени
разходи, доколкото всички разходи за специални нужди на детето са направени
именно от майката и подкрепящата я среда. По същата причина, недоказана,
необоснована и явно несправедлива се явява и определената издръжка за минало
време. Съдът не е съобразил на следващо място трудовия статус на майката, която
от дълго време не може да установи трайна трудова заетост поради множеството си
заболявания. Средномесечният доход на майката
формиран от обезщетението за безработица, рента за недвижими имоти и наемна
цена за периода, за който се претендира издръжка е в размер на 452.36 лв., а
след отпадане на основанието за обезщетение от НОИ – 257 лв., а доказаният и
безспорен размер на средномесечните разходи за здраве
е 167.32 лв. Предвид това и като се отчете действително доказаната нужда от
издръжка на Х., то ВРС неправилно и несправедливо е определил дължимата
издръжка от майката в размер на 250 лв. Този размер е прекомерен и следва да
бъде редуциран до предвидения от закона минимум спрямо периода, за който се
претендира. На въззивницата й е изключително трудно
да се издържа сама от доходите и имуществата си и предвид влошеното й здраве,
разчита на подкрепа от трети лица. Моли в тази връзка да се отмени решението в
обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което искът за издръжка
за минало време се отхвърли в цялост, а за периода 31.08.2017г.-11.01.2018г. се
присъди издръжка в минимален размер.
В отговор на жалбата Х.Х. оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди. Оспорва довода за наличие на вземане на детето по изпълнителното
дело, от което по собствена воля се е отказало. Тази сума не е събрана през
годините именно от въззивницата, като майка и законен
представител на Х., когато е имала нужда от присъдената й издръжка. Несериозен
е доводът в жалбата, че следва да се издържа от несъбраната издръжка по
цитираното изп.д. Понастоящем е в 12-ти клас, нуждата
й от издръжка е значителна, а възможностите на въззивницата
са доказани.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата е обективирано искане за събиране на писмено доказателство –
НА № 11/26.09.2011г. Искането е допустимо и следва да се уважи.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
08.04.2019г. от 09:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА като
писмено доказателство по делото представения с въззивната жалба препис на НА №
11 от 26.09.2011г.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на въззвиника, на
основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.