Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на деветнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при секретаря ивайло цветков
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Д. в.гр.д. N 918 по описа за 2019
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение № 1653 от 11.09.2019 г., постановено по гр.д. № 3450/2019 г. Плевенският районен съд е
осъдил ОД на МВР - Плевен, представлявана от директора К.Н. да заплати
на М.Ц.Д. с посочено ЕГн следните
парични суми:
- на основание чл. 179 ал.1 и ал. 2 вр. с чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР сумата от 1 018,44 лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 28.05.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане;
- на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 235,99
лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода
от 01.06.2016 г. до 30.06.2019 г.,
- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата
от 490 лв. за направени по делото
разноски.
Със
същото решение Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР – Плевен, представлявана от директора К.Н. да заплати
на основание чл.78 ал. 6 от ГПК
по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 100 лв. съобразно уважената част от
исковете.
Недоволна от така постановеното решение е останала ОД
на МВР - Плевен, представлявана от директора К.Н., която чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт П.Ф. го
обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването
му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че РС
неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца
нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Според въззивника
за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми като
главница и лихви за положен нощен труд е действала Наредба № 8121з –
773/29.07.2016 г., в която липсва текст допускащ трансформация на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно ПРС
е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил
разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищцата
е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, чието служебно
правоотношение се урежда единствено със ЗМВР. Според въззивника в чл.178 ал.1 и
чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения,
които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през
нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено
изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с
Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед.
Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото
законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не е
налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в
въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд
от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват доказателства
за положен извънреден труд над
установеното за него работно време по график, респ. за заплащане на реално
положен извънреден труд с 50 % увеличение. В жалбата се цитира съдебна практика
на РС – Ловеч и ОС – Ловеч. Според въззивника необсъждането от съда на
задължителните към работодателите указания на МТСП от 29.08.2011 г. води до
немотивиране на съдебния акт и съставлява съществено процесуално нарушение. В
заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и вместо него постанови
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв..
в срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от
адвокат Ю.А. от ПАК, в качеството на пълномощник на въззиваемата М.Ц.Д., в който се оспорва основателността на
въззивната жалба. В отговора се възпроизвеждат правните изводи в обжалваното
решение, които не следва да бъдат повтаряни, цитира се актуална съдебна
практика на районни и окръжни съдилища в страната съвпадаща като правни изводи
с тези в обжалваното решение и в заключение се моли окръжния съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди решението на ПРС. С отговора се претендират
направените във въззивната инстанция разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
въззивникът чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П.Ф. поддържа
подадената въззивна жалба и доводите относно липса на основания за приложение
на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Претендира направените
по делото разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение и за
държавна такса. В представеното писмено становище се посочва, че въззивникът
възразява срещу изготвянето на икономическа експертиза по задачите поставени от
въззивния съд, като счита, че не са необходими специални знания и умения за
изготвяне на заключение по поставените от съда задачи. В същото в табличен вид въззивникът
е посочил отработените часове по график за процесния период от въззивницата,
нормата за всеки отделен период при сумарно отчитане на работното време,
часовете нощен труд, преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент
1,143, разликата и стойнността на тези часове, съответно лихва за забава по
тримесечия. Според въззивника исковете следва да се отхвърлят изцяло, но
алтернатно в случай, че съдът възприеме, че са доказани по основание искът за
главницата следва да се отхвърли за сумата над 995,246 лв., а искът за лихвата следва да се отхвърли за сумата над
229,23 лв.. С писменото становище
пред въззивния съд се представят като писмени доказателства протоколи за
положен труд за месеците VІІ – ХІІ вкл. 2016 г. и І – VІ вкл. 2017 г., както и
графици за м. VІ и м. ХІ 2016 г. относими според въззивника към положения от
въззиваемата труд през периода.
В о.с.з. въззиваемата чрез пълномощника
си адвокат В.П. от ПАК поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба становище
за неоснователност на въззивната жалба и депозира писмени бележки, в които се
преповтарят доводите в отговора и посочената съдебна практика. Представя списък
на разноските за сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество е неоснователна.
Плевенският районен съд е
сезиран от следните обективно предявени искове от М.Ц.Д.
***:
- иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т.
3 вр. чл. 179 от ЗМВР за сумата от 1 018,44 лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 28.05.2019 г. до окончателното
ѝ заплащане и
- иск с
правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 235,99 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница
за периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2017
г..
За да уважи изцяло
предявените искове ПРС е приел, че поради празнота в ЗМВР и нормативната
уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на
положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените
принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и
равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в
правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната уредба,
ПРС е приел, че положения от въззиваемата в рамките на дежурство нощен труд
следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от
1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия
по 0,25лв./час съгласно закона. ПРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8
от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25лв./час, както и възнаграждение за положен инвънреден труд, ако е положен
такъв.
С определение в о.с.з. на 14.11.2019 г. въззивният съд назначи
по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по
въззивната жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени
суми за възнаграждение на вещото лице
определението за назначаване на експертизата е отменено с определение в
о.с.з. на 19.12.2019 г.. В писменото становище в табличен вид се представят
изчисления на въззивника, данните в които се различават от тези по приетата в
първата инстанция СИЕ с обяснението, че изчисленията за ПОС са съобразени както
с протоколите и графиците, представени във въззивната инстанция, така и с платежни
бележки и графиците, представени в първата инстанция. Въззивният съд приема, че
направените от въззивника изчисления в отговор на спорните по делото въпроси не
могат да бъдат възприети, тъй като изхождат от страната по делото,
заинтересована от изхода му в ПОС и не са проверени от независим експерт. С
оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по
спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице
от СИЕ, прието в първата инстанция.
Не се
спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 01.06.2016 г. до 30.06.2017 г.
въззиваемата М.Ц.Д. е заемала длъжността
“мл. инспектор – група ООР“ в
РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение.
Установява се от заключението
на вещото лице Т.И., представено в първата инстанция, което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с
оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемата е
полагала труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е
изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2017 г.
въззиваемата е положила общо 1 201 часа нощен труд, за който труд й е заплатено
от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява,
че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 372,74
часа труд, като разликата от 171,74 часа не е заплащана на въззиваемата и при
при средна ставка за извънреден труд в размер на 5,93 лв., определена на базата
на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на
стойност 1 018,44 лв.. Вещото
лице установява, че лихвата за забава върху изчислените суми за всяко
тримесечие за периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба
е в размер на 235,99 лв.. Вещото лице установява, че за м.
VІ 2016 г. въззиваемата е била командирована и липсват данни за положен от
същата нощен труд, поради което такъв за този месец не е начисляван.
Изложените от ПРС изводи относно наличието на законово основание за за
преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемата към дневен с прилагане
на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло. Правилно и
законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове по отношение на значителната част от
посочените по-горе периоди ПРС е приел, че при липса на специално правило,
което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Окръжният съд не споделя възражението на въззивника, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима
в конкретната хипотеза за периодите, в които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в
издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, уреждащи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни. При съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл.
179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи обоснован извод, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е
допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или
24-часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през
периода от 01.06.2016
г. до 30.06.2017 г. са действали
следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за организацията и
разпределянето на работното време в МВР, а именно: за
периода от 01.03.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 30.07.2016
г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл.
3 ал. 3 от трите Наредби, които са аналогични, държавните служители в МВР е
възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на уреденото в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за държавния служител, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7 т.1-5, както и редът за получаването им се определят с
наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В този смисъл НСОРЗ като Наредба от общото трудово
законодателство намира приложение, след като в др. специални подзаконови
нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са
предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по - продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността
на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. При липсата на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на НСОРЗ.
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи относно приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение за процесните
периоди, в които не е действала разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като следва да се отчете, че и в двата
случая приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143. През
целият процесен период е действала разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която
пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 01.06.2016 г. до 30.06.2017 г., въззивният съдът приема, че за
процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143
следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за наличие на положен
извънреден труд.
Исковете с правно основание
чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД се
явяват изцяло основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени от
съда в претендираните от въззиваемата, ищца в първата инстанция размери.
Относно разноските:
В първата инстанция ищцата е
направила разноски общо в размер на 490
лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице, които с
оглед правилното уважаване на исковете се дължат от ответника по тях при
условията на чл. 78 ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК с оглед отхвърлянето на въззивната жалба в полза на въззиваемата се дължат
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., за извършването на които са
представени надлежни писмени доказателства.
По изложените съображения,
въззивният съд приема, че решението на ПРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззаваемата
направените по делото разноски в размер на 200
лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Окръжният
съд
Р е ш
и:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.
271 ал. 1 от гпк решение
№ 1653 от 11.09.2019 г., постановено по гр.д. № 3450/2019 г. на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ОД на МВР гр. Плевен, представлявана от директора В.В.с
административен адрес: гр. Плевен, ул. “***“ № 3 да
заплати
на М.Ц.Д., ЕГН ********** *** сумата от 200 лв. за направени пред
въззивната инстанция деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: