Р Е Ш Е Н И Е
№ 1869
гр. П., 13.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 08319 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по Глава 29 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдебна делба във фазата
извършването й.
С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато извършването на
делба на следния недвижим имот:
Делбата се допуска между и при части,
както следва:
1.
В.В.М.
с ЕГН **********,*** - 1/2 /една втора/ идеална част,
2.
Л.Р.Г. с ЕГН *********,*** –1/2 /една втора/ идеална част.
В
първото заседание по делото след допускане на съдебната делба пълномощника на
ищцата е изразила становище, че делбата следва да се извърши чрез пулблична продан.
Ищцата
претендира разноските по производството.
Ответникът
е направил искане да изкупи, като изплати дела на ищцата от процесния
имот.
Това
изявление е било възприето от съда като искане за възлагане по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК, поради което и с определение от 22.07.2019г. е отменил хода по
същество, сторил е доклад по направеното искане за възлагане, разпределил е доказателствената тежест, както и е дал указания на
ответника, че не сочи доказателства, че е живял в имота при откриване на
наследството, както и че не притежава друго жилище. Със същото определение
съдът изрично е указал на ответника най-късно в следващото съдебно заседание да
заяви дали прави искане за възлагане. В съдебното заседание, проведено на
10.09.2019г. ответника изрично е заявил, че желае имота да му бъде възложен.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Относно
извършването на делбата:
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза: Поземлен имот с
идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед № РД-****г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. П., ул. „****, с площ 302 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор7 няма, номер по предходен план 6735,
при съседи: имот с идентификатор ****, имот с идентификатор ****, имот с
идентификатор ****, имот с идентификатор ****, имот с идентификатор **** е
равнинен и в него са разположени освен процесната
жилищна сграда и още няколко стопански постройки, които са в много лошо
физическо състояние (за премахване са). Ограден е с оградна
метална мрежа и метални колове. Имотът се намира в близост до границата на
урбанизираната територия на гр. П.. Изхождайки от горепосоченото, взимайки
предвид местоположението и характеристиката на имота предмет на делото и
използвайки сравнителния метод за поземлен имот с площ 302 кв. м.“ вещото лице
определило пазарната му стойност - 4 530,00 лв.
По отношение на построената в имота сграда вещото лице е дало следното
заключение „Изградената в поземления имот през 1970 г. (по данни на ответника),
сграда с идентификатор ***.1 е със застроена площ от около 69,00 кв. м., брой
етажи - един, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. Построена е в
източната част на имота и е полумасивна. Тя е с
тухлени носещи стени и гредоред, стоманобетонови
елементи няма. Сградата е с двускатен покрив, покрит
с керемиди, поставени са със стари улуци и водостоци, покривът се нуждае от
ремонт. Отвън е измазана с циментова мазилка, която е силно напукана. От входно
помещение - коридор на нивото на терена, се осъществява достъп до четири
помещения - стаи и санитарен възел с баня. Изпълнението на коридора е следното
под - дюшеме, стени - тапети, таван - варова мазилка, която е паднала в
определен участък. Североизточната стая е в много лошо състояние, стените са
напукани, тавана е с изцяло паднала варова мазилка, дограмата на прозореца е
изкъртена и помещението не се използва. Югоизточната стая - кухня е с под старо
дюшеме, стени с тапети, тавана е с налепени стиропорни
пана. Дограмата е дървена. Югозападната стая е с под - замазка с килими, стени
- тапети и таван - с фазерни плоскости. Дограмата е PVC - прозорец и дървена
врата. Северозападната стая е в лошо състояние, стените са напукани, тавана е с
паднала на места варова мазилка, дограмата PVC - прозорец и дървена врата, и
помещението се използва за склад. Явно сградата е силно пострадала от станалото
през 2012 г. в г. П. земетресение. Като цяло помещенията в сградата се нуждаят
от много сериозен текущ ремонт, а евентуално и конструктивно укрепване на
самата сграда, след оглед и становище от инженер-конструктор.“
Вещото лице дава следната пазарна стойност към датата на оценката -
26.06.2019 г., за пазарната стойност на едноетажна жилищна сграда, с
идентификатор ***.1 със застроена площ от около 69,00 кв. м., брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна. - 3 450,00 лв.
Общата стойност на имота - земя и сграда в урбанизирана територия е 7 980,00
лв.
Съдът кредитира
показанията на разпитания на ответната страна свидетел П.З.Б.. Свидетелят е
присъствал в съдебната зала по време на съдебното заседание на 19.09.2019г. в
това съдебно заседание не са разпитвани свидетели, ангажирани са основно
писмени доказателства. Преди провеждане на разпита на свидетеля той е
предупреден за наказателната отговорност, която носи, ако каже неистина или
затаи истина. Показанията на свидетеля са логични и последователни, като
кореспондират с обясненията на ответника на въпросите, поставени от ищеца по
реда на чл. 176 ГПК. От показанията на свидетеля категорично се установи, че ответника
се е грижел за наследодателя М.С.А., като за кратко време преди да почине се е
преместил да живее при него. Към този момент наследодателя е бил болен,
неподвижен и нямало кой да се грижи за него. Свидетеля не може да посочи, какъв
е бил периода, в който ответника е живял в къщата на наследодателя, но изказва
предположение, че е било около половин година. След като се е настанил да живее
в къщата, ответника и до настоящия момент, съгласно показанията на свидетеля,
живее там. Когато наследодателя не можел да става в къщата се преместили и заживяли там и съпругата и децата на ответника.
По възлагателната претенция
Съсобствеността
във втората фаза на делбеното производство се
прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребий,
чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на
чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имотите на публична продан, като основни критерии
за избора на способ са дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите,
както и квотите, които притежава всеки един от съделителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, всеки от съделителите
може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба
отразява основния принцип в производството по извършване на делбата, според
който съдът следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял
от всеки съсобственик. Съсобственикът може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем,
или когато той може да се постави в дял. Когато тези възможности съществуват, и
с оглед на посочения принцип по чл. 69, ал. 2 ЗН, съдът не следва да извършва
делбата с изнасяне на имота на публична продан.
От заключението
на приетата по делото единична съдебно – техническа експертиза се установи, че поземленият
имот, ведно с построената в имота полумасивна жилищна
сграда със застроена площ от 69.00 кв. м е неподеляем.
Ищцата е поиска
на делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан.
Ответника поиска
на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК да му бъде възложен процесния
имот, като твърди, че е живял там, към момента на откриване на наследството
оставено от наследодателите М.С.А., починал на **** г. и в момента живее там.
Същия представи в хода на производството и Удостоверение по декларирани данни
от 10.09.2019г., издаденото от Дирекция МПТ при Община П., от което е видно че
не притежава друго жилище.
Според т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК
право на възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК (сега чл. 349, ал. 2 ГПК) на
сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот
при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на
извършване на делбата. В същата точка е разяснено, че изискването "да е
живял в него" предполага трайно фактическо състояние, продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения
недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на
различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като
изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията
на постоянен адрес. Основно законово изискване е делбеният
недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем.
Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище
на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни
нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002
г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на
собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. Видно от заключението на
вещото лице в жилището има четири стай и баня и
тоалетна, предвид на което и то отговаря на изискванията на ЗУТ и може да бъде
определено като жилище. Съгласно § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ жилище е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Според чл. 108,
ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на
територията, жилището се проектира като група от функционално и пространствено
обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да
задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. Делбения
имот отговаря на тези изисквания, тъй като освен полумасивната
сграда включва и открит терен, който е функционално свързан и обслужващ обекта.
На следващо място, отново от заключението на съдебно-техническата експертиза,
неоспорена от страните, имота, ведно с построената в него полумасивна
постройка е неподеляем. По делото безспорно е
установено, че ответника, направил искането за възлагане, има качеството на
наследник по завещание.
По отношение на
последната от предпоставките, обуславящи основателност на искането за
възлагане, в закона няма дефиниция на посоченото изискване "да е живял в
него" (т. е. процесното жилище). Практиката
предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване
и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния
факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е
свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва
да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение въз
основа на регистрацията на постоянен адрес по чл. 26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 3БДС (Закон за българските документи за
самоличност - обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.). Постоянният
адрес е този, на който българският гражданин получава официалните съобщения от
органите на държавната администрация и съдебната власт, но този адрес може да
не съвпада с адреса по местоживеене. Основавайки се на събраните в хода на
производството доказателства настоящата инстанция приема, че е налице последната
предпоставка. Видно от показанията на св. П.Б. ответника е заживял в жилището,
за да може да се грижи за М.А., тъй като той не е можел да се обслужва сам
Съгласно
събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитания свидетел и
обясненията на страната, които кореспондират с писмените доказателства, за
извършвани действия във връзка с електороснабдяване и
доставка на интернет /от последното категорично предвид здравословното
състояние не се е нуждаел наследодателя, а ответника и членовете на семейството
му/, след като се е настанил около половин година преди смъртта на
наследодателя ответника, заедно с децата и съпругата си той е заживял там, а и
към момента живее там, там е получавал и книжата във
връзка с настоящето производство, поради което съдът намира за основателна
нейната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Предвид
възлагането на имота на ответника, неговата цена - 7 980,00 лв, и обстоятелството, че
ищцата има дял от имота в размер на ½ ответника ще следва да й заплати
сумата от 3990.00 лв.
Предвид изхода
на делото и Тарифа за държавните такси, страните следва да заплатят държавна
такса в размер на 4 % върху стойността на дела, който получава, а именно 4%
върху сумата от 3990.00 лв., а именно сумата от 159.60 лв. На следващо място ищцата е направила искане
да й бъдат присъдени сторените разноски. В делбеното
производство, съгл. чл. 355 от ГПК, разноските се разпределят между съделителите съгласно размера на дяловете. В настоящето производство
ищцата е ангажирала доказателства, че е сторила разноски в размер на 260,00
лв., от които 250,00 – депозит за съдебно-техническа експертиза и10,00 лв.-
такса за издаване на два броя съдебни удостоверения. Предвид дела който
ответника има, то той ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
130,00 лв., равняващи се на ½ от сторените разноски, които кореспондират
с размера на дела му.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ,
на основание чл. 349, ал. 2, изречение 1 от ГПК, на Л.Р.Г. с
ЕГН *********,***, следният недвижим имот - жилище: Поземлен имот идентификатор
***, по КККР одобрени със заповед РД-****г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. П., ул.***, с площ от 302 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 6735, при съседи: ****, ****,
****, ****, ****, заедно с построената в същото място сграда с идентификатор ***.1,
със застроена площ 69 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна
сграда-еднофамилна, с действителна стойност на имота, по смисъла на чл. 349,
ал. 4, изречение 2 от ГПК, в размер на 7980.00 лв. (седем хиляди деветстотин и
осемдесет лева), като Л.Р.Г. с ЕГН *********,*** ще стане едноличен собственик
на възложения му в дял и описан по-горе недвижим имот - жилище, при условие и
след като изплати на съделителката - съсобственик В.В.М. с ЕГН **********,*** сумата от 3990.00 лв. (три хиляди
деветстотин и деветдесет лева), ведно със законната лихва върху тази сума, в
6-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, чл. 349, ал. 4, изречение 2 ГПК, чл. 349, ал. 5 ГПК и чл. 349, ал. 6, изречение 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Р.Г.
с ЕГН *********,*** да заплати на В.В.М. с ЕГН **********,***
сумата от 130.00 лв. (сто и тридесет лева) - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА съделителят Л.Р.Г.
с ЕГН *********,*** да заплати по сметка на Районен съд П. държавна такса върху
стойността на дела й, в размер на 159.60 лв. (сто петдесет и девет лева и
шестдесет стотинки), на основание чл. 8, предложение 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА съделителката В.В.М. с ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Районен съд П. държавна такса върху стойността на дела
й, в размер на 159.60 лв. (сто петдесет и девет лева и шестдесет стотинки), на
основание чл. 8, предложение 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: