Р Е Ш
Е Н И
Е
№240/08.11.2019г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на десети октомври , две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове: 1.З.Иванова
2.С.Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №236 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №96/25.03.2019г. , постановено по гр.д.№805/2018г. , Районен съд Нови
пазар е признал за установено спрямо ответниците Б.М.Д. с ЕГН:**********,с
адрес:г***, Е.Д.М. с ЕГН:**********,с адрес:г*** и К.Д.М. с ЕГН:**********,с
адрес:г***,че ищците В.Х.В. с ЕГН:**********,с адрес:г*** и А.Х.В. с ЕГН:**********,с
адрес:г*** са собственици по наследствено правоприемство от майка си Р.Х.К./починала
на 21.02.2011г/на следния недвижим имот: Празно дворно място от 930 кв.м.,с
подобренията и насажденията в него,образуващо парцел I-157 от кв.23 по плана на
с.К..,общ.К..,при граници:от двете страни-улици,парцел и парцел II-804 и е
осъдил ответниците да предадат на ищците
владението върху гореописания недвижим имот. На основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен изцяло изцяло констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот ,придобит по давностно владение и наследство №121 том рег.№дело №/05.12.2012г.по описа на нотариус с
рег.№на НК с който ,ответниците Б.М.Д. е признат за собственик на ½
идеална част ,а ответниците Е.Д.М. и К.Д.М.,както и Н.Г.Д. и са признати за
собственици общо на ½ идеална част по давностно владение и наследство на
процесния имот . Всеки от ответниците е осъден да заплати на всеки от ищците по
159.10 лева – деловодни разноски
Недоволен
от решението е останал ответникът Б.М.Д. , който е подал въззивна жалба , в
която твърди, че решение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено .
С молба от 13.09.2019г. , в срока по чл.265 от ГПК ответникът Е.Д.М. , в качеството на другар на Б.М.Д. се е присъединил към въззивната му
жалба .
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищците , които считат
, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и молят да бъде
потвърдено .
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
В така очертаните рамки на въззивната проверка, съдът намира от фактическа
и правна страна следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Шуменският
окръжен съд, след като се запозна с
доводите изложени в жалбата , становищата на страните и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Пред
НПРС , от В.Х.В. и А.Х.В. е предявен иск
по чл.108 от ЗС и претенция по чл.527 от ГПК , срещу ответниците Б.М.Д., Е.Д.М. , К.Д.М. и Н.Г.Д. . В хода на
делото последният ответник Н.Г.Д. е починала , нейни наследници са Е.Д.М. и К.Д.М.
, които вече са конституирани като ответници . Първоначално с предмет на делото е имот представляващ
празно дворно място от 930 кв.м.,с подобренията и насажденията в
него,образуващо парцел I-157 от кв.23 по плана на с.К..,общ.К..,при граници:от
двете страни-улици,парцел и парцел II-804. И дврно място със селскостопански
потройки с площ от 1 170 кв.м. ,
образуващо парцел ІІІ-84 , кв.23 , по плана на с.К.. Впоследствие по отношение
на втория имот е направен отказ от иска , поради което производството в тази
част е прекратено .
Ищците
се легитимират като съсобственици на процесния имот , придобит чрез наследяване
от Р.Х.К.,починала на 21.02.2011г. , тяхна майка , която е станала собственик
на деривативно основание - придобивна сделка сключена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти срещу
гледане №106 том дело №/03.04.1992г.на
НПРС , по силата на който Ж.Б.Д.и съпругата му Д.Т.Д.са и прехвърлили
няколко имота , включително и процесния . От друга страна ответникът Б.М.Д.
претендира, че е собственик на
имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност , а ответниците Е.Д.М. и К.Д.М.
, в резултат на придобивна
давност и наследяване от майка им Н.Г.. Удостоверяват правото си на собственост с нотариален акт за собственост на недвижим
имот ,придобит по давностно владение и наследство №121 том рег.№дело №/05.12.2012г.по описа на нотариус с
рег.№на НК , с район на действие НПРС. С оглед посоченото, а именно, че всяка
от страните притежава титул удостоверяващ правото на собственост, разпределението на доказателствената тежест е
подчинено на общия принцип установен от чл.154 от ГПК – всеки следва да докаже
правата си, съобразно твърдяното придобивно основание. В това разпределение на
доказателствената тежест е необходимо да се направи обаче уточнение, т.к. в
случая ищците твърдят, че наследодателят им
Р.Х.К.е придобила имота на деривативно основание и след като е налице
оспорване, тяхна е тежестта да докажат, че праводателите са били собственици. С оглед конкретните обстоятелства, в тежест
на ищците е било да докажат, че прехвърлителите по нотариален акт №106 том дело №/03.04.1992г.на НПРС, към момента на
сделката са били собственици на имота.
По делото липсват доказателства в тази насока , нотариален акт №64, том , дело №/1992г. на НПРС , който е описан в заключителната
част на нотариалният акт , с който Ж.и Д.Д.са
прехвърлили имота на Р.К., приет като
доказателство във въззивното производство не удостоверява право на собственост върху
имота предмет на делото (нотариалният акт касае друг имот). Всички страни по
делото твърдят , че първоначално имотът е бил собственост на Б.Д.,
който е оставил наследници Ж.Б.Д. , който със съпругата си се явява праводател
на ищците , дъщеря си К.Б.К., поч. 1960г. и оставила като наследници децата си Б.М.Д.
и Д.М.Д. . Последният след смъртта си е
оставил като наследници съпругата си Н.Г.Д. и децата си Е.Д.М. и К.Д.М.. Видно от представеното Удостоверение за
наследници №270/21.11.2018г. на Община нови пазар, Б.Д. Й.е оставил и други
наследници , освен посочените по-горе , които не са страни в настоящото
производство. Съдът намира , че по делото липсват конкретни доказателства, че Б.Й.е
бил собственик на имота, съответно не е необходимо да се коментира налице ли е
придобиване от наследниците му . Въз основа на посоченото и поради липса на
други данни, съдът приема , че към момента на сделката с Р.К., нейните
праводатели са се легитимирали като собственици въз основа на придобивна
давност. Доказателства, обосноваващи настъпването на такъв юридически факт по
делото не са събрани . В показанията си св.Р.П.сочи, че по искане на Ж.Д.,през
1985г.като тракторист е орал процесния имот, св.Павлов, също посочва , че е
орал имота по заръка на Ж... По същество
от показанията на цитираните свидетели се установява , че праводателят на Р.К.,
чрез трети лица е извършвал епизодични действия по поддръжка на имота, няма
данни да е осъществявал трайна фактическа власт, както и намерение за своене, поради което
съдът счита, че по делото не са налице достатъчно доказателства, че към момента
на сключване на договора за гледане , той и съпругата му са притежавали право
на собственост , следователно наследодателката на ищците не е придобила имота на деривативно
основание. Няма пречка, преобретателят Р.Х.К.и нейните наследници да придобият имота
на оригинерно основание, каквито твърдения са заявени в исковата молба. Те
посочват, че от момента на придобивната сделка, както майка им, така и те
впоследствие „безусловно и неоспоримо“
са владеели имота и са го ползвали, като преди 2018г. никой не е
оспорвал правата им. Тези твърдения се потвърждават от показанията на
посочените по-горе свидетели. Според техните показания Р.Х.К.е обработвала
имота, впоследствие нейните синове
постепенно са изоставили обгрижването му и много рядко са го посещавали .
Според показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели М.М., Р.Р.и К.К.в
„последните години“ никой не е обработвал имота , същият е запустял и не са
виждали някой да полага системни грижи . Съдът въз основа на горното приема за
доказано , че от момента на сделката извършена с нотариален акт №106 том дело №/03.04.1992г.на НПРС , т.е. от 1992г. ,
пребретателят Р.К.е започнала да осъществява фактическа власт върху имота със
съзнанието, че е нейна собственост . В резултат на горното , въпреки , че е сделката
е сключена с несобственици, доколкото са налице предпоставките по чл.70 от ЗС ,
след изтичане на 5 години или през 1997г. тя го е придобила по давност . Този
извод не се опровергава от показанията на свидетелите разпитани по искане на
ответниците . Вярно е, че с висока достоверност и тримата свидетели заявяват , че процесният имот е обработван от
ответника Б.М.Д. , брат му Д.М.Д. (наследодател на ответниците К.М. и Е.М.) , както и от „дядо М.“ – техен
баща и съпруг на К.Б.. В показанията на тези свидетели липсва конкретизация както по време, а не може да се
извлече и субективното намерение на лицата
за своене на имота . Дори и да се приеме , че в определен момент те са осъществявали фактическа власт върху имота, това фактическо положение е променено след 1992г. – момента на сделката осъществена с нотариален акт №106 том дело №/03.04.1992г.на НПРС . От този момент
преобретателят Р.К.е станала владелец на имота , тя го е обработвала, като владението е добросъвестно, доколкото е
установено въз основа на правна сделка, която е редовна от външна страна и не е
знаела , че придобива от несобственик. Впоследствие и ищците, като нейни
наследници, макар и не толкова интензивно, лично или чрез другиго са
„наглеждали“ имота. За периода след визираната
прехвърлителна сделка, няма доказателства , че ответниците са заявявали
претенции върху имота . Фактът, че имотът е деклариран в съответната Община и
за него са заплащани дължимите данъци, върху който факт акцентират ответниците,
не е достатъчен да се приеме, че са осъществявани всички елементи – обективен и
субективен , водещи до извод за осъществяване на владение . В резултат на горното съдът намира следното
: По делото липсват доказателства , че
праводателите на ищците Р.К., към момента на сделката извършена с нотариален
акт №106 том дело №/03.04.1992г.на НПРС, са били собственици
на имота на оригинерно или деривативно основание , което обстоятелство е предмет на
доказване с оглед извършеното оспорване
от ответниците . От друга страна
преобретятелят Р.К.е установила
фактическа власт въз основа на сделката , осъществявала е владение по смисъла
на чл.70 от ЗС , в резултат на което на основание чл.79,ал.2 от ЗС е придобила
имота по давност , нейните наследници са придобили по наследяване имота и са
продължили да го владеят. За
ответниците съдът приема , че в период
преди разпоредителната сделка извършена от Ж.Б.Д.и съпругата му Д.Т.Д.също са
владели имота , което дори и да е довело до придобиването му по давност , впоследствие е настъпила промяна на фактическото положение
, довела и до промяна и на правното – те
са загубили собствеността върху имота . Поради изложеното съдът намира , че
предявеният иск по чл.108 от ЗС е основателен , следователно обжалваното
решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено . Правилно първоинстанционният съд е отменил на
основание чл.537,ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на
процесния недвижим имот №121 том рег.№дело
№/05.12.2012г.по описа на нотариус с рег.№на НК , с който ,ответникът Б.М.Д. е
признат за собственик на ½ идеална част ,а ответниците Е.Д.М. и К.Д.М.,както
и Н.Г.Д. и са признати за собственици общо на ½ идеална част по
давностно владение и наследство , т.к. отразеното в него не отговаря на
действителното правно положение .
Предвид изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК, жалбоподателите дължат на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 800 лева .
Водим от горното и на основание чл. 208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96/25.03.2019г. постановено по гр.д.№805 / 2018г.
по описа на НПРС .
ОСЪЖДА Б.М.Д. сЕГН:**********, с
адрес:г*** и Е.Д.М. с ЕГН:**********, с адрес:г*** да заплатят на В.Х.В. с ЕГН:**********,с
адрес:г*** и А.Х.В. с ЕГН:**********,с адрес:г*** , сумата 800(осемстотин) лева
– деловодни разноски във възиввното производство .
Решението може да се обжалва, пред ВКС, в 1-месечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.