Решение по дело №3493/2022 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 1276 от 21.06.2022 г. по АНД № 3493 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

Производство по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с
дребното хулиганство (УБДХ).
Образувано е по Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство
от 21.06.2022 г., съставен от М.И.А., ***, против Д. В. Х..
В съдебно заседание нарушителят Х. се явява лично, заявява, че ще се
защитава сам и не желае адвокатска защита. Възползва се от правото си да
даде обяснения. В хода на съдебните прения посочва, че счита, че съдът
следва да се произнесе, както намери за правилно, а с последната си дума
моли за справедливо решение.
Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Д. В. Х. е роден на *** в гр. П., б.,б.г., живущ в *** и с постоянен адрес:
***, със средно-специално образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН:
**********.
С.А.П. живеела в ***. Преди около 3 години на П. било установено ***
„***“ с придружаваща *** и й била направена ***, при което били поставени
***.
На 20.02.2022 г. около 18:15 часа в град Пловдив П. паркирала
автомобила си марка „Хюндай“ с рег. № *** на паркинга пред ***. По същото
време там я чакала нейната позната В. Г.Г.. Пред блока била и Г.Н.Г.. При
паркирането на автомобила си П. го позиционирала много близо до дясната
страна на лек автомобил „Опел Антара“ с рег. № ***, управляван от М. Х.,
която живеела в същия блок. Х. била *** на нарушителя Д. В. Х..
След като П. слязла от автомобила си, на висок глас изразила
възмущението си от начина, по който бил паркиран джипът, управляван от М.
Х., като казала: „Утре тази *** как ще се качи в колата, без да задере моята“.
Тези думи на П. били чути от нарушителя Х., който през това време се
намирал на прозореца на жилището си. Х. казал на П. да внимава какво
говори и да си мери приказките. Между двамата започнала размяна на
реплики с неустановено по делото съдържание, при което П. казала на Х. да
слезе долу, за да се разберат. Тогава Х. слязъл пред входа (***) на блок *** в
ж.к. *** и ударил два шамара по лицето на П., след което я ***. Намесила се
Г., която приканила нарушителя Х. да преустанови действията си. Той я
послушал и така и направил. От своя страна П. подала сигнал на телефон 112
за случилото се и на място пристигнали *** И.К. и Г.М.. Те разговаряли със
свидетелите и изготвили протокол за предупреждение на Х.. Дошла и
линейка, която откарала П. в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив. Там й
1

било направено рентгеново изследване на главата и преглед от неврохирург.
Медицинските лица предложили на П. да остане за наблюдение, но тя
отказала и се прибрала в дома си. При направените изследвания не било
установено наличие на фактура в областта на главата.
Така описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на
нарушителя Д. В. Х., от писмените обяснения на свидетелите Г.Н.Г., В. Г.Г. и
С.А.П.; протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР от
20.02.2022 г.; справка АИС „Български документи за самоличност“ за С.А.П.;
справка за нарушител/водач за С.А.П.; справка за съдимост за Д. В. Х.; лист
за преглед на пациент в КДБ/СО № 016755/20.02.2022 г., издаден от д-р А.Ч.
при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД; допълнителен лист към лист за преглед на
пациент № 016755; резултат от клинична лаборатория за пациент С.А.П. по
изследване № ********* от 20.02.2022 г.; резултат от образно-диагностично
изследване от отделение по образна диагностика при УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД за пациент С.А.П.. В посочените доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия, от тях по категоричен начин се извежда
приетата за установена фактическа обстановка, поради което и по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от
правна страна с действията си Д. В. Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. От
обективна страна на 20.02.2022 г. около 18:00 часа в *** нарушителят Х. е
извършил непристойна проява, изразена в скарване, удряне два пъти с ръка в
областта на главата и *** на С.А.П., ЕГН: **********, на публично място,
пред повече хора, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не
представлява престъпление по чл. 325 от НК. Инкриминирани по делото
действия по скарване, нанасяне на два удара с ръка в областта на главата и по
*** на лицето С.А.П. са несъвместими с установените в обществото порядки
и правила за общуване и държане, поради което са годни да увредят
защитаваните обществени отношения по опазване на обществения ред и
спокойствие. По делото се доказва и че така установеното поведение на Х. е
извършено на публично място – на двора пред сградата, в която са живеели
нарушителят и пострадалата, както и че е реално възприето от присъствалите
очевидци В. Г.Г. и Г.Н.Г.. Установява се и че поведението на нарушителя Х. е
получило отрицателната оценка на свидетелите очевидци. По тези
съображения съдът приема, че с действията си по скарване, нанасяне на два
удара с ръка в областта на главата и *** на пострадалото лице Д. В. Х. е
нарушил обществения ред и спокойствие. Интензитетът на увреждане на
защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.
Съдът съобрази и доказаното по делото обстоятелство, че поведението на
2

нарушителя е предизвикано от отправени обидни думи от пострадалата
С.А.П. към съпругата на Х.: „Утре тази *** как ще се качи в колата, без да
задере моята“. В съдебно заседание нарушителят споделя за *** проблеми и
*** на *** си, което се е отразило и върху ***, което да е причината така
установените думи на П. да го подразнят в такава степен. Значението на това
обстоятелство не е игнорирано по делото, в случая то се цени като
смекчаващо отговорността, но не и като изключващо обществената опасност
на деянието. Процесната непристойна проява не може да се приеме и като
разкриваща явно незначителна степен на обществена опасност, тъй като
интензитетът й не е пренебрежимо нисък. Това е така, тъй като в случая освен
скарване и ***, нарушителят Х. е нанесъл и удари – при това два, в областта
на главата на пострадалата П., като същевременно се установява последната
да е оперирана именно в тази част на тялото. По делото не се доказва това
обстоятелство да е било известно на Х. към момента на деянието и да е
обхваното от неговия умисъл, но все пак, оценено в неговата съвкупност,
поведението на нарушителя сочи на проява с достатъчен интензитет, за да
бъде квалифицирана като дребно хулиганство.
На следващо място съдът приема, че от събраните и проверени
доказателства не се доказа вмененото на Х. обвинение да е отправил редица
*** и *** към С.А.П.. На първо място в самия акт за констатиране на проява
на дребно хулиганство така и не са описани конкретни думи или изрази, за
които да се твърди да са изречени от нарушителя Х.. В тази част липсва ясно
и надлежно очертан предмет на доказване, което не позволява и на дееца да
се защитава адекватно против такова общо и неясно обвинение. От
показанията на разпитаните очевидци също не се установяват конкретно
изречени от нарушителя думи. Вместо това свидетелите споделят единствено
оценката си за тези думи. Тази оценъчна дейност обаче следва да извърши
съдът въз основа на конкретно установени по делото факти, каквито в случая
не се доказват. Преценката дали дадена дума представлява ***, *** или друг
неприличен израз е правна и тя се прави от решаващия орган в
производството. Липсата на доказани по делото факти за съдържанието на
изречените от Х. думи не може да бъде преодоляна от оценката, която
свидетелите правят, че изреченото било с обидно съдържание. По тези
съображения съдът приема, че нарушителят Х. следва на основание чл. 6, ал.
1, б. „в“ от УБДХ да бъде оправдан по обвинението да е извършил
непристойната проява по чл. 1, ал. 3 от УБДХ и чрез отправяне на *** и ***
към С. А. П., тъй като това поведение остана недоказано по делото. Това все
пак не променя крайния извод, че от обективна страна има осъществено
деяние под формата на останалите доказани по делото действия на
нарушителя Х., което се квалифицира като непристойна проява на дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и
при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят Х. е съзнавал отрицателната
оценка, която обществото дава на действията му по скарване, оплюване и
3

нанасяне на два удара на С.А.П.. Формирал е съзнание, че това му поведение
ще бъде непосредствено възприето от присъствалите на място свидетели и че
се намира на публично място и пред повече хора. Предвиждал е, че с
действията си ще наруши обществения ред и спокойствие и е целял
настъпването на тези, съзнавани и предвидени последици.
При определяне на наказанието съдът намира на първо място, че с оглед
конкретните проявни форми, в които се е изразило общественоопасното
поведение на нарушителя, следва да се наложи по-лекото от двете
алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието
„задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“
включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но според
настоящия състав и наказанието „глоба“ ще въздейства предупредително и
превъзпитателно върху нарушителя. Прилагането на държавната принуда в
повече от необходимите предели за постигане на преследваните цели
противоречи на принципите за определяне на наказанието, по които
съображения съдът счете, че именно наказанието „глоба“ се явява най-
подходящо в случая. При индивидуализацията на така определеното
наказание бяха взети предвид като смекчаващи обстоятелства направеното
признание на фактите от нарушителя, изключително добрите му
характеристични данни – същият е неосъждан, работещ, семеен, ползващ се с
добро име в обществото, което по делото се установява от показанията на Г. и
Г., като и двете описват нарушителя Х. с думите: „добър човек“ и имащ
„добро семейство“. Като обстоятелство, улесняващо вземането на решението
за извършване на процесното деяние, се ценят и изказаните думи от страна на
П. относно външния вид и теглото на съпругата на нарушителя, което е
предизвикало раздразнението и гнева му. По делото не се установяват
отегчаващи отговорността обстоятелства, включително не се доказва С.А.П.
да е претърпяла влошаване на здравословното си състояние.
По тези съображения настоящият състав намери, че наказанието следва
да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и в минималния предвиден размер, като за процесната проявата
на дребно хулиганство на нарушителя Д. В. Х. бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. Същото се
налага с цел да се предупреди и превъзпита деецът към спазване на
установения правен ред. Съдът намира, че така определеният размер на
административното наказание ще е достатъчен за постигането на
преследваните цели, доколкото у дееца не се наблюдават нагласи за
извършването на общественоопасни прояви. Отделно от това самият факт на
образуваното производство и наложено наказание също ще окажат
предупредителен и превъзпитателен ефект върху нарушителя, поради което
не се налага да се определя по-тежко по вид или по размер наказание.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	1276
Дата:	21 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Георги Росенов Гетов

Дело:	20225330203493
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 юни 2022 г.

Решение по дело №3493/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите