МОТИВИ
към Присъда № 26 от 27.05.2016 година,
постановена по НОХ дело
№ 102 по описа за 2016 година на
Окръжен съд – Хасково
Съдебното производство е
образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против
подсъдимия С.А.М., роден на *** ***, по обвинение затова, че на 01.03.2015 г.
на първокласен път I-8 в с. Стойково, обл. Хасково,
при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „**** ******“, с рег. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата – пътен знак № В24 от група „В“ на
чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, а именно „забранено изпреварване на МПС и мотоциклети
с кош“ и по непредпазливост причинил смъртта на Е. А.А., б.ж. на гр. Хасково –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание
заявява, че желае съдебното производство да се проведе по реда на съкратеното
съдебно следствие – чл. 370 и сл. НПК, при условията на чл. 371, т. 2 НПК, като
се признава за виновен и прави изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите.
Дава съгласието си самопризнанието му да се ползва при постановяване на
присъдата.
Съдът намери искането за допустимо и
основателно, след като се установи, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което съдебното производство протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от
същия н.а. – без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
повдигнато. Предвид направеното от подсъдимия
самопризнание и преминалото по реда на глава ХХVІІ, при
условията на чл. 371, т.2 от НПК съдебно следствие,
прокурорът пледира съдът да признае подсъдимата
за виновна по
повдигнатото обвинение и да й определи
наказание при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, като с оглед чистото съдебно минали и добрите характеристични
данни на обвиняемия, наложеното наказание да бъде „лишаване от свобода” в
рамките на 3 години. Счита, че след редуциране наказанието на основание чл. 58а
от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК, доколкото не е необходимо ефективното му изтърпяване с оглед на
личностните характеристики на подсъдимия и за постигане на целите на
наказанието по чл. 36 от НК. На основание чл. 343г от НК пледира и за налагане
на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок не повече от 2 години.
В съдебното
производство е конституиран като частен обвинител А. С.Ш., действащ със
съгласието на баща си – С.О.Ш., в качеството му на наследник /син/ на
пострадалата Е. А.А., като лице претърпяло неимуществени вреди от
пр3естъплението, в което е обвинен подс. М.. Частният обвинител А. Ш. не се
явява в съдебно заседание, като същият се представлява от адвокат Т.- повереник,
който също намира повдигнатото обвинение
за доказано. Според него, основният въпрос, който следва да се дискутира е
относно размера на наказанието. В пледоарията си сочи, че вината на подсъдимия е
доказана по несъмнен начин, като при определяне размера на наказанието да се
приложи хипотезата на чл. 58а от НК и съответно съда да наложи наказание до 3
години „лишаване от свобода“, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Досежно наказанието „лишаване от правото да управлява МПС“ пледира размер не
по-малък от 2 години.
Защитникът
на подсъдимия М. – адв. С., на свой ред заявява, че всички признаци от състава
на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са осъществени. Взема
становище единствено по размера на наказанието, което следва да се наложи.
Поддържа, че подсъдимият е осъзнал деянието си и искрено съжалява за стореното.
Подчертава оказаното пълно съдействие за разкриване на обективната истина.
Пледира за налагане на наказание наложено при условията на чл. 55 от НК, при
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като подсъдимият
бил с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Относно наказанието
„лишаване от право на управление на МПС“, пледира налагане на наказание в
размер, определен по усмотрение на съда.
Подсъдимият С.М. в личната си защита моли за условно наказание. Изказва съжаление и разкаяние за
случилото се.
Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при
условията на
диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК - чл.371, т.2, чл. 373, ал.2 и ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.А.М. е ****-годишен,
роден в гр. Н., обл. С., ********, ********* гражданин, живущ ***, грамотен със
средно образование, женен, неосъждан, безработен. Правоспособен водач категория
„С1Е“. Бил собственик на л.а. марка и модел „**** ******“, с рег. № *******.
На 01.03.2015
г. сутринта обв. М. качил своя позната Е. А.А. и отишли в гр. Харманли, като
около 16 ч. на същия ден се качили на автомобила и потеглили обратно за гр.
Хасково. Пострадалата Е. А. седяла на предната дясна седалка. Около 16.30 на
път I-8 обвиняемият влезнал в с.
Стойково, обл. Хасково, като в началото на селото била поставена табела на знак
№ В24 от група „В“ на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП – „забранено изпреварване на МПС
и мотоциклети с кош“ в границите на населеното място.
Асфалтовия
участък бил сух, а времето ясно. На около 100 м. след центъра на населеното място, до
бензиностанция „Г.“, по посока на движение гр. Хасково обв. М. застигнал движещ
се пред него, в неговата лента, в неговата посока автомобил. Намирайки се в
участък с непрекъсната разделителна линия и действие на пътен знак № В24 от
група „В“ на чл. 47, ал. 3от ППЗДвП – „забранено изпреварване на МПС и
мотоциклети с кош“, обв. М. предприел изпреварване на движещия се пред него
автомобил в насрещната за движение лента със скорост на движение 101, 95 км/ч.
По същото
време, в насрещната лента за движение по посока гр. Харманли, свид. Н. М.
управлявал л.а. марка и модел „**** ****“, с турски рег. № ******* със скорост 51,85 км/ч. На предната
дясна седалка седяла съпругата му – свид. Г.Т., а на задната седалка – детето
им.
Подсъдимият
не успял да извършил изпреварването и последвал удар между двата леки
автомобила в лентата за движение на МПС „**** ***“, до бензиностанция „Г.“ на
разстояние 5,4 м.
източно от МЛ и на 3,50 – 4,1
м. северно от БЛ.
Ударът бил „челен – ексцентрично“, с предните десни страни на двете
МПС-та, с препокриване на мястото на удара 0,60 м., като л.а. „**** ******“,
с рег. № ******* навлязъл в лентата за насрещно движение по посока гр.
Харманли. Скоростта на движение в момента на сблъсъка била съответно за л.а. „**** ******“ – 101, 95 км/ч, а за л.а. „**** ****“
– 40, 25 км/ч.
В следствие
на удара управляваният от свид. М. л.а. „**** ****“ останал в средата на пътното
платно, до осевата линия, а л.а. „**** ******“ – управляван от обв. М., спрял
на банкет вляво на пътното платно, по посока на движението си.
От силния
шум на сблъсъка на място пристигнали свидетелите Г. И., Кр. К. и Г. Т..
Излизайки от автомобила, свид. М. обяснявал случилото се, а подс. М. седял на
мястото на водача, а пострадалата до него. След разговор между свидетелите и подсъдимия,
той излезнал от автомобила.
Пристигналия
на местопроизшествието медицински екип от ЦСМП Хасково извадил пострадалата и я
транспортирал до ОАИЛ на МБАЛ Хасково, където тя починала.
Пристигнали
също свидетелите Ж. Ж. и А. А. – полицаи в „Сектор ПП“ – ОД на МВР – Хасково.
Провели разговор с водачите на автомобилите за установяване на обстоятелствата
по настъпилото ПТП.
Свид. Ж.Ж.
съставил АУАН № 240134/01.03.2015г. с причина за настъпилото автопроизшествие –
предприето изпреварване в зоната на действие на знак „В24“ – подписан и връчен
на подс. М..
Водачите
били изпробвани за наличие на алкохол в кръвта, като техническите средства
отчели нулеви показатели. От направените химически експертизи също не се
установило наличие на алкохол в кръвта на водачите.
В
заключението си на СМЕ на трупа на пострадалата от престъплението – Е. А., б.ж.
на гр. Хасково, вещото лице е констатирало съчетана травма, несъвместима с
живота: охлузвания по лицето; кръвонасядане на меките обвивки на черепа;
счупване на дясната пирамидална кост; травматичен субарахноидален кръвоизлив;
кръв в мозъчните стомахчета; охлузване на гърдите; счупване на 2-5 ребра вдясно
и на 5 и 6 ребра вляво; контузия в хилусите на белите дробове; разкъсване на
сърдечната торбичка; контузия на дясното предсърдие; контузия на средостението;
разкъсване на слезката, черния дроб и задстомашната жлеза; кръвоизлив в
коремната кухина; контузия на дръжката на червата; контузии на капсулите на
двата бъбрека; ретроперитонеален хематом; разкъсване на хилуса на десния
бъбрек; счупване на дясната хълбочна кост на таза; счупване на костите на
дясната предмишница; хематом на дясната ръка; хематом и охлузвания на дясното
бедро; хематоми и охлузвания на лявата длан; кръвонасядане на лявото коляно.
Описаната съчетана травма причинила смъртта, като констатираните увреждания са
причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и е възможно да се
получат при автомобилна травма и състоянието на трупа отговаряло на смърт от
първото денонощие.
Относно
заключението на СМЕ, при С.М. не било установено наличието на „епилепсия“ с
травматичен произход от ПТП на 01.03.2015г.
Видно от
заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза причина за
настъпилото произшествие е навлизането на л.а. „**** ******“ с рег. № *******,
управляван от обв. С. М. в лентата за насрещно движение. Вещото лице е определило
скоростта на движение на л.а. марка „****”, модел „****” непосредствено преди
произшествието на около 51,19
км./ч., а в момента на удара на около 40,25 км./ч., съответно
опасна зона за спиране – 32,79
м. Скоростта на л.а., управляван от подс. М.
непосредствено преди произшествието е определена равна на тази в момента на
удара – 101,95 км./ч.,
съответно опасна зона за спиране – 92,35 м. Като причини за възникване на
произшествието са посочени навлизане на л.а. „**** ******” в лентата за
насрещно движение и несвоевременно задействане на спирачната уредба от водача
на същия автомобил, като е прието че същият е имал техническата възможност да
спре автомобила, тъй като разстоянието, от което се е разкрила видимост между
водачите на двата автомобила е била 120 м. В следствие на ПТП-то са причинени и имуществени вреди на
двата процесни автомобила.
Съдът приема, че
гореописаната фактическа обстановка е изяснена по несъмнен и категоричен начин,
и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото
доказателства – свидетелски показания, заключенията на назначените експертизи -
автотехническа, съдебно – медицински и химически. Самопризнанието на подсъдимия
М., направено в съдебно заседание от 27.05.2016 г., се подкрепя изцяло от
доказателствения материал, събран на досъдебното производство и кореспондира с
възприетата фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
По правната
квалификация на деянието:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен
начин. Извършеното от подс. М. деяние осъществява признаците на престъплението
по чл. 343, ал. 1, б „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и от обективна, и от
субективна страна, като на 01.03.2015 г. на първокласен път I-8 в с. Стойково, обл. Хасково, при управление на МПС –
лек автомобил марка и модел „**** ******“, с рег. № *******, нарушил правилата
за движение по пътищата – пътен знак № В24 от група „В“ на чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП, а именно „забранено изпреварване на МПС и мотоциклети с кош“ и по
непредпазливост причинил смъртта на Е. А.А., б.ж. на гр. Хасково.
От обективна страна
по делото е установено, че обвиняемият М. при управление на собствения си лек
автомобил „**** ******“ по първокласен път I-8, преминавайки през с. Стойково, обл. Хасково, е застигнал движещ се пред
него, в неговата лента, в същата посока на движение лек автомобил. Той предприел
изпреварване на движещия се пред него лек автомобил, в участък с непрекъсната
разделителна линия и обсег на действие на пътен знак № В24 от група „В“ на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП. По този начин обв.
С.М. нарушил правилата за движение по пътищата, въведени с гореупоменатия пътен
знак, а именно – „забранено изпреварване на МПС и мотоциклети с кош“, в
резултат на което се ударил в идващото в същото време в лентата за насрещно
движение МПС. Настъпилото ПТП е станало в светлата част на деня, в населено
място, при добра видимост и ясно време.
На следващо място,
от обективна страна деянието е осъществено от обвиняемия с факта на настъпилия
вредоносен резултат - причинената смърт на Е. А.А., бивш жител ***. Установено
е, че смъртта се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от
нарушението и настъпилото автопроизшествие.
От субективна
страна подсъдимият е действал при условията на съзнавана непредпазливост – той съзнава,
че нарушава правилата за движение по пътищата, има ясна представа, че от това
му поведение е възможно настъпването на общественоопасните последици, но разчитайки
неоснователно на определни обстоятелства е считал, че е в състояние да ги
предотврати. Задължението
за предвиждане произтича именно от въведена с табелата на пътен знак № В 24 за
забрана на „изпреварване на МПС и мотоциклети с кош“. Причина за извършване на деянието
е самонадеяността на водача и подсъдим М. при предприетото изпреварване при
непрекъсната разделителна линия и действие на знак № В24. Той не е съобразил
поведението си с правилата за движение по пътищата и пътната обстановка.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението
по чл. 343, ал.1, б.”в”, предл. първо, вр. чл.342, ал.1 от НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” от две до шест години, както и лишаване
от право по чл. 37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС.
При
определяне наказанието на подсъдимият, съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието – независимо от обстоятелството, че се касае за
непредпазливо деяние, престъпленията против транспорта са както често срещани, така и в част от случаите със смъртен
резултат, какъвто е
и настоящият, и с оглед на конкретните обществени условия и нагласи са с висока степен на обществена
опасност.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични
данни, изказаното искрено разкаяние и съжаление за извършеното деяние, ниската
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, както и изключително
влошеното му здравословно състояние, за което се убеди и лично и предвид
представената Епикриза изх. № 6545/14.04.2016 година, изд. от „Неврологично
отделение” на МБАЛ АД-Хасково, от която се установява, че подс. М. страода от
Епилепсия гранд мал, хроничен етилизъм и и хипертония. Същият дори не бе в състояние да стои в
изправено положение без чужда помощ. Поради изложеното, съдът определи
здравословното му състояние като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като
отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете значителното превишаване на допустимата за движение на
превозно средство в населено място скорост
от 50 км/ч.,
доколкото не е включено като част фактическото му обвинение.
Съдът намира, че
макар и деянието да се отличава с висока степен на обществена опасност, такава
не е налице за самия деец. В конкретния случай и най - лекото наказание,
предвидено за този вид престъпление, е несъразмерно тежко с оглед обществената
опасност на дееца, поради
което определи наказанието под най-ниския предел, предвиден в закона. Ето защо и в
съответствие с член 58а, ал.4 от НК наказанието в този случай се наложи на подсъдимия С.А.М. при условията
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като най - справедливо
е определянето на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 10 /десет
месеца/.
За
постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед добрите
лични характеристични данни, както и с оглед констатацията, че личността на подсъдимия
не се отличава с висока степен на обществена опасност, не се налага ефективното
изтърпяване на наказанието, поради което съдът на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи
изпълнението на същото с изпитателен срок от 4 /четири/ години.
На
основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
съдът наложи на подсъдимия С.А.М. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ години.
С оглед постановената
присъда, настоящият състав на основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия да
заплати и направените в досъдебното производство разноски в размер на 1 067,
58 лв., произтичащи от възнагараждения за вещи лица по назначените експертизи,
както и да заплати на А.С.Ш., действащ със съгласието на баща си С.О.Ш., сумата
в размер на 1 000 лв., представляваща напревени разноски за повереник.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: