Решение по дело №485/2021 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 485/2021 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. И. Р. М. и обв. М. И. М. и двамата
от с. г., обл. Пазарджик, да бъдат освободени от наказателна отговорност за това,
че на 21.07.2019 г., в с. г., обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, са
извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: нанесли са лека телесна
повреда на А. Д. И. от същото село, изразяваща се в разкъсно-контузна на горната
устна на устата и счупване на носните костици, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК-
престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като им бъде наложено административно
наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемите редовно призовани се явяват лично и с
упълномощен защитник. И двамата заявяват, че само частично се признават за
виновни, дават обяснения и молят за справедливо решение. Защитникът им
пледира да бъдат оправдани.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението по отношение и на двамата обвиняеми,
като предлага да бъдат признати за виновни и освободени от наказателна
отговорност, като предлага да им бъде наложена глоба ориентирана към
минималния предвиден в закона размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 21.07.2019 г., около 18,15 часа, постр. А. Д. Д. отишъл на центъра на с. г.,
обл. Пазарджик, за да пие кафе на „жълтия“ магазин, като имали уговорка със
сина му- св. А. А. Д. и племенника му- св. И. Ч.. Последните двама вече били на
магазина и го чакали. Постр. А.Д. се придвижил до мястото на срещата с
велосипед. Когато пристигнал слязъл от велосипеда и го подпрял на колоната на
съседния до „жълтия“ магазин. След това взел една от пластмасовите маси на
магазина, които били на слънце, за да я премести на сянка, след което той и сина
му и племенника му да седнат на нея.
По това време на жълтия магазин се намирали и обвиняемите И.М. и М.М.-
баща и син. Тъй като преди време те имали разногласия с пострадалия Д., решили,
че сега бил удачен момент да му отмъстят като го набият. В изпълнение на
решението си, докато постр. Д. носел пластмасовата маса, обв. М.М. станал от
масата, на която седял, засилил се и връхлетял върху пострадалия, като го съборил
1

на земята и сам паднал с него. След това бързо се изправил и започнал с ръце да
нанася удари по постр. Д., който лежал на земята и се опитвал да се предпази. В
това време към тях, тичайки се приближил обв. И.М.. Той ритнал с десния крак
пострадалия, след което двамата обвиняеми продължили да нанасят удари с ръце
в областта на главата на Д.. В стремежа си да избяга от нападателите си,
пострадалият се надигнал и се изправил, но тогава зад гърба му минал обв. М.М.
като го хванал през врата и го повалил на земята, падайки заедно с него. През
цялото това време обв. И.М. продължавал да нанася удари с ръце по главата на Д..
След падането си обв. М.М. бързо се изправил в готовност да продължи с ударите
си. В този момент се намесил непознат мъж (неустановен по делото), който се
намирал наблизо и казал на обвиняемите да престанат да бият пострадалия.
Последният лежал на земята, като вследствие на нанесения му побой лицето му
било цялото в кръв. Тогава обвиняемите И.М. и М.М. бързо се качили в лекия си
автомобил и се прибрали в дома си. Свидетели на случилото се станали сина на
пострадалия- св. А. А. Д. и племенника му св. И. Ч., които наблюдавали
случващото, но от страх не се намесели.
Пострадалият Д. се прибрал в дома си, където бил пресрещнат от неговата
майка- св. З. Д.а. Виждайки го целият в кръв, тя се изплашила и веднага подала
сигнал на тел. 112, съобщавайки за случилото се. На място пристигнали
полицейските служители от РУ- Пазарджик свидетелите И. Г. и Н. Р.. Пред тях
пострадалият Д. разказал какво е станало. Св. Г. го посъветвал да си извади
медицинско свидетелство от съдебна медицина и да подаде жалба. След това
полицейските служители установили и двамата обвиняеми. Те заявили на
полицаите, че имали стари разправии с пострадалия Д., като отрекли да са го
удряли. На обв. И.М. и на обв. М.М. били съставени предупредителни протоколи
по реда на чл.65 от ЗМВР.
На следващия ден- 22.07.2019 г., сутринта, постр. Д. посетил отделението по
съдебна медицина, където бил освидетелстван от съдебен лекар и му било
издадено СМУ № 29/2019 г., в което били подробно описани всички травматични
увреждания, които му били причинили в резултат на нанесения побой двамата
обвиняеми. След това св. Д. подал жалба до Районна прокуратура- Пазарджик, по
която била извършена проверка, данните от която послужили за отпочване на
настоящето наказателно производство.
В хода на разследването били предадени доброволно от служител в
Кметство с. г. два компактдиска, съдържащи записите от камерите за
видеонаблюдение пред сградата на кметството, в близост до която се е развил
инцидента от инкриминираната дата- 21.07.2019 г., за което бил съставен
Протокол за доброволно предаване от 02.10.2019 г.
Впоследствие записите били обект на изследване на назначената
Видеотехническа експертиза, от чието заключение, ценено от съда като обективно
и компетентно, се установява, че изследваните от диска видеофайлове
представляват цифров презапис от оригиналните файлове. Вещото лице е
установило, че в рамките на записаните интервали от време таймкодът, вкопиран
2

в изображението прекъсва, като в диска не се съдържала информация за
причината за това прекъсване. Установено е, че файловете са регистрирани от две
камери, обхващащи в полезрението си фасади на сгради с маси и чадъри пред тях,
тротоари и улични платна. Вещото лице детайлно е описало нападението над
пострадалия Д., като са описани и действията на нападателите. От лицата
записани на видео файловете са били подбрани снимкови кадри, които са били
приложени под формата на фотоалбум към самата експертиза. Поради ниската
разделителна способност на заснемащото устройство, нивото на компресия,
съчетана с недостатъчна запълненост на кадъра от заснеманите обекти, дължаща
се на отдалечеността им от камерите и неподходящото им разположение е било
невъзможно да се отграничат частни и общи белези характеризиращи заснетите
лица. Самите изображения от видеозаписите били с недостатъчно качество и
негодни за целите на видео-техническата идентификация, но били потенциално
годни за извършването на разпознаване от страна на очевидци.
От заключението на изготвената на ДП Съдебномедицинска експертиза,
което съдът прие за обосновано и компетентно, се установява, че на пострадалия
А. Д. Д. вследствие на нанесения му побой са били причинени следните
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана по горната устна, счупване на
носните костици, субконюнктивален кръвоизлив, травматичен оток и
кръвонасядания по главата и охлузвания по крайниците. Според вещото лице тези
наранявания са причинени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез
удар с или върху такъв и добре отговаряли да са били причинени при удари с
юмруци и ритници и при падане на земята. Експертът е посочил още, че разкъсно-
контузна рана по горната устна и счупването на носните костици на пострадалия,
заедно и поотделно са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за срок от около две седмици, считано от
датата на травмата. Всички останали травматични увреждания са причинили
болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за срок от пет до шест дни,
считано от датата на травмата.
По ДП е бил изискан и приобщен като ВД по делото СД-диск, на който е
записан подадения от св. З. Д.а сигнал на тел. 112.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе частично от
обясненията на обвиняемите дадени в съдебно заседание и изцяло от показания на
свидетелите А. Д. Д., А. А. Д., И. Ч., З. Д.а, И. Г., Н. Р. и Д. Д., дадени в
досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда
на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, заключенията на
СМЕ и видеотехническата експертиза, както и от приобщените ВД, предявени на
страните.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели тъй като същите са
последователни, еднопосочни и взаимно допълващи се. Освен това се
потвърждават и от заключението на извършената Видеотехническа експертиза и
СМЕ, още повече, че с първата се потвърждава гореописаната фактология.
3

Съдът не даде вяра на обясненията на обвиняемите И.М. и М.М.. В тях
обобщено те твърдят, че пострадалият и синът му са пристигнали с велосипедите
си и започнали да ги обиждат, като пострадалият псувал първо М.М. след това и
двамата с баща му. Понеже му направили забележка, а той продължил, затова и
двамата му нанесли по един-два удара, но му нямало нищо и не му била потекла
кръв. Обв. И.М. отрича да е ритал пострадалия. Твърдят, че никой не е имало
освен един мъж, който не бил добре психически, като самите те решили да
преустановят действията си и никой не се бил намесвал. Твърдят също, че този
ден не са били търсени от полицаи и не са разговаряли с полицаи.
Тези обяснения на обвиняемите обаче, освен в частта, в която признават за
нанесените удари по главата и тялото на постр. Д., не се подкрепят от нито едно от
останалите доказателства по делото. От показанията на пострадалия и свидетелите
А. А. Д. и И. Ч.- очевидци на случилото се става ясно, че те двамата са били на
магазина преди да пристигне пострадалия, като скоро след пристигането им са
дошли и двамата обвиняеми. От експертното заключение на ВТЕ и
възпроизведения запис от охранителните камери се вижда ясно, че пострадалият
сам пристига на велосипеда си и че с него друго лице на велосипед не се е
движило, както твърдят обвиняемите.
Пак от показанията на пострадалите и цитираните двама свидетели се
установява, че когато е пристигнал, пострадалият е подпрял колелото си, след
което е взел една от масите и се е обърнал с гръб към масите, където са били
обвиняемите и двамата свидетели, носейки я на сянка, без въобще да е казал
каквато и да е реплика още по-малко да е обиждал и псувал обвиняемите. Това се
вижда и от записите на охранителните камери. От същите доказателства става
ясно, че без каквато и да е причина първо обв. М.М. е нападнал пострадалия в
гръб нанасяйки му удар, след което обв. И.М. се е включил изритвайки Д. и
докато последният е бил на земята двамата са продължили с многократни удари
по тялото и главата му. Установи се също, че в едни момент пострадалият се е
изправил, но е бил отново нападнат от обв. М.М., като действията на двамата
нападатели са били преустановени поради намесата на присъстващите наблизо
хора. Опровергаха се и твърденията на обвиняемите, че пострадалият нямал
травми по лицето и не ум течала кръв, както от показанията на самия пострадал и
свидетелите Д. и Ч., така от показанията на св. З. Д.а и св. Д. Д.- родителите на
пострадалия, които са възприели състоянието му непосредствено след инцидента
и описват, че той е бил подут в лицето и е имал кръв по него и по дрехите.
Опроверга се и твърдението на обв. И.М., че не е ритал пострадалия, както от
записа от охранителната камера, така и от показанията на пострадалия и
свидетелите очевидци. Останаха голословни и твърденията им, че след инцидента
не са били търсени от полицията и не са разговаряли с полицаи. От показанията на
свидетелите Г. и Р.- автопатрул отзовал се на сигнала, става ясно, че след като са
посетили пострадалия, са установили и двамата обвиняеми и са провели беседа с
тях, като двамата отрекли да са били пострадалия, а заявили че само се били
скарали.
4

Освен че обясненията на двамата подсъдими противоречат на останалия
анализиран доказателствен материал, те са противоречиви и помежду си. Така
напр. обв. И.М. заяви, че пострадалият ги бил обиждал, докато стоял срещу тях, а
обв. М.М. заяви че са били на разстояние около 15 метра и когато пострадалия ги
псувал той и баща ум отишли при него и му направили забележка. Разминават се
твърденията им и по отношение на това кой от тях къде и колко удара е нанесъл
по тялото на пострадалия.
Поради всичко това и съдът прие, че обясненията на обвиняемите са дадени
от тях не с цел да се установи обективната истина, а с цел да омаловажат своите
действия и да избегнат наказателната отговорност, поради което ги счете и за
избрана от тях защитна позиция.
Не се възприе от съда и обяснението дадено от обвиняемите, че едва ли не
те са били афектирани от предходно поведение на пострадалия, като
недоволството им ескалирало с това, че при пристигането си пред магазина без
причина Д. започнал да ги псува и обижда. Първо както се посочи по-горе, че
безспорно се установи, че пострадалият не е псувал и обиждал обвиняемите преди
те да го нападнат. Освен това макар те да са негативно настроени и ядосани от
предходно негово поведение, двамата обвиняеми не са имали основание да
реагират по начина, по който са действали на инкриминираната дата и място.
Вярно е, че действията им са били насочени към пострадалия Д., но те несъмнено
са били наясно, че се намират на обществено място, на тротоара на оживена
улица, в района на няколко магазина, пред сградата на кметството, в присъствието
на други хора и малолетно лице, като техните действия се възприемат от всички
намиращи се в близост и пръсващи на случващото се лица. Тези действия
обвиняемите са извършили без да са провокирани от пострадалия, а претекстът за
нападението не съответства на проявената от тяхна страна агресия. И двамата
обвиняеми са проявили брутална демонстрация на сила, погазвайки установения
ред и морални принципи. При това антиобщественият характер на тези действия е
съзнаван както от дейците, така и от други лица, на които са станали достояние.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
обвиняемите И.М. и М.М. са осъществили от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.325 ал.1 от НК, като на инкриминираните
дата и място, действайки като съизвършители, са извършили непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, изразяващи се в нанасяне на лека телесна повреда на пострадалия Д.
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК- временно разстройство на здравето неопасно за
живота, причинявайки му подробно описаните по-горе травматични увреждания.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени, гласни и веществени доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
деянието.
5

Съгласно теорията и съдебната практика, обект на престъплението
хулиганство са установения в страната ред и обществени отношения. Основният
признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението, са непристойни
действия, с които грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно
неуважение към обществото, като престъплението е налице, когато и двата
признака са осъществени. В конкретния случай непристойните действия на
обвиняемите се изразяват в нанасянето на множество удари с ръце, юмруци и
ритник по отношение на пострадалия, които са му причинили няколко
травматични наранявания, водещи до лека телесна повреда. Несъмнено тези им
действия са непристойни- извършени на публично място- на тротоара на оживена
улица, в района на три магазина, пред сградата на кметството, в присъствието на
други лица, в това число и пред погледа на малолетния син и племенника на
пострадалия, посред бял ден, с нанасяне на множество удари по лицето и тялото
на пострадалия и то с голяма ярост и сила. Самите им действия са неприлични и
безсрамни, още повече, че са осъществени на улицата, пред кметството и пред
дете.
В случая причинената телесна повреда не е извършена по личен мотив, но
макар и да се приеме че е така, имайки предвид заявеното от двамата обвиняеми,
че предните дни пострадалият е обиждал и удрял обв. М.М., заради което те са
решили да се саморазправят с него. Тези им действия обаче предвид на
посоченото по-горе са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото, тъй като по този начин безспорно
нарушава и обществения ред. Нарушили са се важни обществени интереси и
открито се е изразило в изключително висока степен неуважението на
обвиняемите към личността на пострадалия и към обществото. Извършените от
тях действия са били изключително груби и очевидно са разстроили не само
пострадалия, но и неговия малолетен син и племенника му, но също така и
намиращите се там други хора. С извършените от обвиняемите действия, същите
са прояви и неуважение към обществото, което е явно за всички, тъй като тези
действия са в разрез с общоприетите норми на поведение в обществото, към което
обвиняемите по един недвусмислен, провокативен, пренебрежителен и
неуважителен начин са изразили своето негативно отношение. Демонстрирано е
едно грубо незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено
нормалното му съществуване, което именно се характеризира като посегателство
срещу обществения ред. Всички присъстващи, станали очевидци на скандалното
им и невъздържано поведение, са били крайно възмутени от поведението на
двамата обвиняеми.
Поради всичко това и съдът не възприе изложената от защитата теза, че
извършеното от двамата обвиняеми съставлявало причинена лека телесна повреда
по хулигански подбуди именно поради личния мотив, с който двамата са
действали.
Престъплението е осъществено от обвиняемите виновно, при форма на вина
евентуален умисъл, тъй като при извършване на хулиганските действия, те са
били водени от стремежа да се саморазправят с Д., по повод на това, че той е
6

тормозил обв. М.М. предните дни, но същевременно са се отнасяли безразлично
към нарушаването на обществения ред. Във волево отношение обвиняемите са
предвиждали, че в резултат на техните действия и поведение ще бъде нарушен и
обществения ред, но са се отнасяли безразлично към този възможен резултат и са
се съгласили с него, докато вниманието им е било насочено към физическа
саморазправа с пострадалия. В този смисъл е и константната съдебна практика на
върховна инстанция, като за пример биха могли да се посочат Решение №
11/05.02.2009 г. на ВКС по н.д. № 695/2008 г. I н.о, Решение № 47/22.04.2013 г. на
ВКС по н.д. № 2349/2012 г. I н.о.
Двамата обвиняеми са действали като извършители, т.к. усилията на всеки
един от тях са били насочени към задружното постигане на престъпния резултат,
като са съзнавали всички обективни и субективни елементи на състава на
престъплението.
Причините за извършване на инкриминираното деяние съдът намира в
липсата на правосъзнание и пренебрежително отношение към установените
общозадължителни правни норми.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемата съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите
на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Обвиняемите са личности с ниска степен на обществена опасност. Не са
осъждани, а и характеристичните данни за тях са добри и е трудово ангажирана.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е
висока, като се има предвид настъпилите общественоопасни последици за
пострадалия, а именно трайното отрицателно физическо и психическо
въздействие върху него, но и травмиращото влияние върху незавършилото
личностното и психологическо развитие на малолетния му син, присъствал по
време на деянието.
Разпоредбата на чл.325 ал.1 от НК предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание.
Видно от събраните по делото доказателства обвиняемите са неосъждани,
не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и и от
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и
подлежащи на възстановяване.
При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на
чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност и
налагане на същите на административно наказание глоба.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемите обстоятелства съдът
съобрази добрите характеристични данни и тежкото и м семейно и материално
7

положение. Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство,
т.к. то е материалноправна предпоставка за приложението на диференцираната
процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Като отегчаващо обстоятелство се отчете
липсата на критичност към извършеното.
Предвид горното, съобразявайки разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като
отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване и като
отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, според
относителната им тежест, семейното положение, материално и имотно състояние
на извършителите, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обвиняемите
И.М. и М.М., след като бъдат освободени от наказателна отговорност, следва да
им бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер от 1
000 (хиляда) лева по отношение и на двамата, което е съответно на извършеното и
с което ще се постигнат целите на наказанието.
Съдът постанови веществените доказателства- три броя компактдискове,
приложени по делото на л.37 и л.78, съдържащи записи от охранителните камери
на Кметство с. г. и на записа на приетия сигнал на тел. 112 да остане по делото,
като по този начин същото ще бъде унищожено с унищожаването на самото дело
при настъпването на законовите условия за това.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
обвиняемите И. Р. М. и М. И. М. да заплатят сторените по делото разноски в
размер на по 249.42 лв. за всеки от тях, платими по сметка на ОД на МВР-
Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	237
Дата:	22 април 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220200485
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 март 2021 г.

Решение по дело №485/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите