РЕШЕНИЕ
№ 2288
гр. Пловдив,
10.12. 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 2064 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на "Мишел
интернационал" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „Димитър Стамоболов“ № 10, представлявано от управителя Д.Г.Д.,
против Ревизионен акт № Р-16001619004595-091-001/09.04.2020 г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 348/21.07.2020 г.
на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" - гр. Пловдив, в частта, с който на оспорващия, на основание чл.70 ал.1 т.2 от Закона за данъка
върху добавената стойност е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м.02.2016 г. по
фактура № **********/03.02.2016 г., издадена от „Евролийз ауто“ ЕАД в размер на
4 552.31 лв. главница и 1 880.65 лв. прилежаща лихва.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и немотивираност, като се твърди, че РА е издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се
изводът на органите на приходната администрация, че автомобилът е лек такъв, при
положение, че е наличен сертификат за съответствие за товарен автомобил, като
такъв е регистриран в КАТ, както и, че в самата му характеристика от
производителя е посочено, че е предназначен за превоз на товари. В тази насока
се сочи практика на СЕС - Решение от
16.02.2012 г. по дело С-118/11. Твърди се също така, че автомобилът е
осчетоводен като дълготраен материален актив на дружеството и е включин в
имуществото му, като в покрепа на това твърдение се сочи, че са представени
пътни листове и счетоводни записвания по движението на автомобила, от които се
установява, че същият се ползва за икономическата дейност на дружеството. Иска
се отмяна на акта в тази част и се претендират разноски по делото.
Директорът на дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.,
е на становище, че жалбата е неоснователна и, като такава, следва да бъде
отхвърлена. Доводи в тази насока излага в представената по делото писмена
защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си частично го е изменил, като го е потвърдил в оспорената в
настоящото производство част. Така постановеният от директора на дирекция
"Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619004595-020-001/16.07.2019 г.
на А.А.Д., началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват: отговорност
за данък върху добавената стойност за периода 24.01.2015 г. – 30.06.2019 г. и
за корпортивен данък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., като е определен
срок за приключването му – до три месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 25.07.2019 г. по електронен път. На основание
чл.34 ал.1 и ал. 2 от ДОПК е издадена Заповед №
Р-16001619004595-023-001/01.08.2019 г. за спиране на ревизионното производство,
считано от 01.08.2019 г. за срок до 15.09.2019 г. Със Заповед №
Р-16001619004595-143-001/16.09.2019 г. ревизионното производство е възобновено,
считано от същата дата, като е посочен срок за приключване – 10.12.2019 г. Издадени
са: Заповед за изменение на ЗВР №
Р-160016190045095-020-002/05.12.2019 г. и Заповед № Р-1600169004595-020-003/06.01.2019
г., с които срокът на ревизията е
удължен, съответно, до 10.01.2020 г. и до 07.02.2020 г., без да се променя
нейният обхватът. Двете заповеди са връчени по електронен път на ревизираното
лицето.
В хода на тази административна процедура е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001619004595-092-001/21.02.2020 г., въз основа на
който, и след разгледано депозирано възражение срещу така изготвения РД в срока
по чл.117 ал.5 от ДОПК, вх.
70-00-4759/22.05.2020 г., възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са
издали Ревизионен акт № Р-16001619004595-091-001/09.04.2020 г.
По жалба на "Мишел интернационал" ООД е
издадено Решение № 348/21.07.2020 г. от директора на дирекция "ОДОП"
- Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в частта за допълнително
определени задължения за ДДС и изменен в частта за определените задължения за
корпоративен данък.
С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112
ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г.;
Заповед № РД-09-21/10.01.2017 г.; Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г.; Заповед №
РД-09-332/22.02.2017 г.; Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г.; Заповед №
РД-09-1215/29.06.2018 г.; Заповед № РД-09-363/01.03.2018 г.; Заповед №
РД-09-2409/м.12.2017 г.; Заповед № РД-09-427/15.03.2019 г.; Заповед №
РД-09-104/29.01.2019 г. и Заповед № РД-09-2428/13.12.2019 г. на директора на ТД
на НАП – Пловдив.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната
администрация, поради което намира за неоснователно искането на жалбоподателя
за прогласяване нищожността на оспорения акт.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че в
случая са налице съществени нарушения на процесуалните правила, съдът намира
същите за неоснователни. Това е така, тъй като, изложеното по-горе, налага да
се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за
това органи по приходите. Каза се, ревизионният доклад и ревизионният акт са
съставени в предвидената за това форма.
Следва в случая да се констатира и това, че от
представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповеди за
изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с
валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи, за което са приложени сертификати за електронен подпис на
длъжностните лица извършвали съответните действия. Отделно от това, всички
протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на
доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда
на ДОПК, и представляват годни доказателствени средства. Видно от всички
приложени разпечатки от електронната кореспонденция, всички документи са
активирани на посочените по-горе. Горното налага извода, че не са налице
нарушения в административното производство, но дори и да са налице такива при
извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя
незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът,
в настоящото производство, действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен
да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на
административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо
органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни
предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС.
Предвид на това, дори и при констатиране на
процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма
правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение
на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните
задължения.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
В хода на
ревизионното производство са установени доставки, по които ревизираното лице е
получател на автомобил „Мазда“ (4+1 места) по фактура № **********/03.02.2016
г., издадена от „Евролийз ауто“ ЕАД.
От РЛ са
изискани писмени обяснения и документи, с които да докаже, че въпросното МПС е
свързано с икономическата дейност на „Мишел интернационал“ ООД. Документи не са
представени. Позовавайки се на чл.37 ал.3 и ал.4 от ДОПК, съгласно който,
органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на
доказателства в определен от него срок, а в случай, че субектът не представи
изисканите по реда на ал.3 доказателства, органът по приходите може да приеме ,
че те не съществуват и преценява само събраните в хода на производството доказателства.
В случая, след
като от РЛ не са представени изисканите по реда на ДОПК доказателства,
ревизиращият екип е формирал извода, че МПС „Мазда“, заведено като ДМА в
патримониума на предприятието, не се използва за икономическата дейност на
същото, т. е. не са изпълнени условията на чл.69 ал.1 от ЗДДС.
Отказано е
правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № **********/03.02.2016 г.,
издадена от „Евролийз ауто“ ЕАД с данъчна основа – 22 761.54 лв. и ДДС –
4 552.31 лв. на основание чл.70 ал.1 т.5 от ЗДДС.
За да потвърди
РА в тази част, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия
екип, но е констатирал грешка по отношение приетото от него основание – чл.70
ал.1 т.5 от ЗДДС, която е коригирана и е прието, че отказът е на основание
чл.70 ал.1 т.2 от с. з. Твърди, че този извод и обоснован и мотивиран, тъй като
в хода на ревизията задълженото лице не е предсатвило: - документи, доказващи
ползването на автомобила за дейността на дружеството; не са представени пътни
листове, на базата на които да са извършени разходи за гориво, командировки и
пр.
Решаващият орган е приел, че в случая е
без значение обстоятелството, че представеният талон за регистрация на
превозното средство е записано, че автомобилът е товарен. Счита също така, че
представените с жалбата до него пътни листове, не могат да се приемат за годно
доказателство, тъй като същите не са представени в хода на ревизията, въпреки
че са изискани по реда на ДОПК, не е установено дали са били осчетоводени по
съответния ред като първични счетоводни документи в дружеството.
В хода на
съдебното производство е изслушана и приета с възражение от ответника, изразено
в представената по делото писмена защита, съдебно-счетоводна експертиза, за
изготвянето на която вещото лице е използвало всички налични по делото
документи, както и справка във водените от „Мишел интернационал“ ООД счетоводни
книги.
В експертизата
вещото лице е представило в табличен вид всички пътни листове по месеци за
периода м.07.2016 г. до м.10.2018 г. по дати, час на излизане/час на влизане,
показания на километража, изминати километри и маршрут. Експертът е изготвил и
справка /рекапитулация/ за пропътуван пробег на
процесния товарен автомобил за 2017 и 2018 г. , като е посочил, че
пътните листове са издавани за календарен месец и датите на съответната
фактура, отговаря на датата на пътния лист; фактурите съответстват на датата и
маршрута на автомобила, отразени в пътния лист за деня.
Крайният извод
на експерта е, че категорията на автомобила е N1, ; брой места 4+1; заведен е в
счетоводните книги на „Мишел интернационал“ ООД, като е отразен в счетоводна
сметка 205 – Транспортни средства с датата на придобиване – 03.02.2016 г. с
наименование „Джип „Мазда“ и стойност на придобиване 22 377.59 лв.
Автомобилът е отразен в инвентарната книга на дружеството като основно средство
по с/ка 205 – Транспортни средства и включен под № 1 в амортизационния план за
периода 01.01.2017 г. – 31.21.2017 г. със стойност на придобиване 22 377.59
лв., линеен метод на амортизиране 25% амортизационна норма, месечна
амортизационна квота в размер на 466.20 лв. и годишна амортизационна норма в
размер на 5 594.40 лв. Вещото лице сочи, че в амортизационния план за 2017
г. е отразена остатъчна стойност на автомобила към 31.12.2017 г. –
17 715.59 лв.; натрупано изхабяване – 4 662 лв. за 2016 г. и
5 594.40 лв. за 2017 г.; общо натрупано изхабяване – 10 256.40 лв.
В хода на
съдебното производство не се представят нови доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Няма спор между
страните,че автомобилът е регистриран в КАТ като товарен, както и, че има
издаден от производителя сертификат N1 с индивидуално типово одобрение
категоризация е2*2007/46*0030*18. Не се спори също така,че
автомобилът е заведен счетоводно като дълготраен материален актив по сметка 205 – Транспортни средства. Основната
дейност на дружеството е производство и продажба на парфюми, тоалетни продукти,
сапун, миещи, почистващи и полиращи препарати.
Дружеството има три обекта, които ползва, въз основа на договори за наем: два в
гр. Карлово, като е установено, че в единия обект се осъществява търговската и
административната дейност, и един обект в гр. София.
От страна на приходната
администрация се твърди, че от РЛ са изискани по реда на ДОПК документи и
писмени обяснения относно процесния автомобил -
(така: 1. в решението на диретора е посочено: „От РЛ са изискани писмени обяснения и документи, с които да се докаже,
че въпросното МПС и ... са свързани с икономическата дейност на „Мишем
интернационал“ ООД. ... В случая, след като от РЛ не са представени изисканите по реда на ДОПК доказателства...“;
2. В РД на стр. 7 и 51 от същия, съответно л.184 и 206, т.1 от делото, се сочи:
В хода на ревизионното производство са
установени доставки по които РЛ е полчател на автомобил – мазда /4+1 места/,
както и... От РЛ не са представени ..., както и документи, удостоверяващи МПС
за какви нужди на дружеството е използвано.../.
В същото време, нито в
РД, нито в РА се цитира изпратено ИПДПОЗЛ до жалбоподателя с изискване на
документи и писмени обяснения по отношение, не само на процесния автомобил, но
и на остоналите регистрирани на дружеството автомобили – „Шкода Кодияк“ и „Нисан
Х Трейл“. Видно от РД, към всички доставчици на дружеството-жалбоподател са
изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с извършените от тях доставки,
както такива са отправяни към самия
жалбоподател, като всички те са посочени с номера и дати, но само по отношение
на доставките, но не и по отношение на автомобилите, включително и за
„проблемната“ „Мазда“, независимо че, посочи се по-горе, се твърди, че това е
сторено по реда на ДОПК. Констатации по отношение на автомобилите липсва и в
Протокол за установяване на факти и обстоятелства №
П-22221418081748-073-001/3110.2018 г. Искани документи и обяснения относно
автомобилите изобщо, вкл. и за „Мазда“ липсват и в отправените: ИПДПОЗЛ №
Р-16001619004595-040-003/22.11.2019 г. (л.263, т.1); ИПДПОЗЛ № Р16001619004595-040-002/21.10.2019
г. (л.631, т.2), както и в ИПДПОЗЛ № Р-16001619004595-040-001/23.07.2019 г.
(л.1251, т.4). По делото не се установяват отправени други искания за
представяне на документи и писмени обяснения. От друга страна, прави
впечатление и фактът, че във всички, дадени от представляващите на „Мишел
интернационал“ ООД писмени обяснения – вх. № 70-00-12829/16.12.2019 г. (л.250,
т.1); вх. № 70-00-91061/01.10.2019 г. и представената с тях
декларация (л.638 – 640, т.3) никъде не се коментират автомобилите и да се
сочи, че се представят документи във връзка с тях.
Изложеното
налага извода, че след като липсват доказателства за изискани по надлежния ред
писмени обяснения и документи във връзка с автомобилите изобщо, в частност за
процесния автомобил „Мазда“, то неправилно органите по приходите са приложили
разпоредбата на чл.37 ал.3 и ал.4 от ДОПК и са приели, че от страна на РЛ не са
изпълнени задълженията му да докаже връзката ва автомобилите с икономическата
дейност на дружеството. Това, от една страна.
От
друга страна, каза се, в хода на
ревизионното производство не са представени пълен набор от доказателства
относно ползването на товарен автомобил „Мазда“ в икономическата дейност на
дружеството-жалбоподател, обстоятелство, подроббно обяснено по-горе, но такива
са представени с възражението срещу РД и при това достатъчно на брой пътни
листове. В този смисъл, неправилен и незаконосъобразен е изводът на решаващия
орган, че същите не могат да бъдат годно доказателство, тъй като са представени
едва дв административното производство и то за целите на ревизията. Това е
така, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.161 ал.3 от ДОПКПК, няма пречка дори пред съда да се представят нови
доказателства, което следва да бъде сторено до края на съдебните прения.
Тук е необходимо да се отбележи, че
предвид констатациите на вещото лице по ССчЕ, а именно: - пълно съвпадение на данни
относно фактури, маршрути, пробег и пр., съдът изключва възможността пътните
листове, макар и частни документи, да са съставените за целите на ревизионното,
по-точно, за административното производство в полза на жалбоподателя, още
повече, каза се по-тгоре, не са изискани по надлежния ред никакви документи в
тази насока, поради което настоящата инстанция ги приема за годно
доказателствено средство. Следва да се
има предвид също така, че вещото лице е извършило проверка и в счетоводните
регистри на дружеството, което налага информацията да се приеме за достоверна,
още повече, че в ревизионния доклад липсват данни да са констатирани нарушения
на нормативните актове, регулиращи счетоводната дейност.
В този смисъл съдът кредитира
заключението на вещото лице, като коректно и безпристрастно изготвено,
отговарящо изцяло на поставените задачи.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по
отношение на ползването на процесния товарен автомобил, така, както е
презумирал решаващият орган.
И на трето, но не на последно място
като важност, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Съгласно чл.70 ал.1 т.2
от ЗДДС (действаща разпоредба, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015
г.), правото на приспадане на данъчен
кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74,
когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за
дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Спорът в случая е
правен и касае отговора на въпроса, закупеният от „Мишел интернационал“ ООД от
„Евролийз ауто“ ЕАД автомобил „Мазда СХ5“ лек ли е или товарен. В тази насока
следва да се отбележат няколко момента - на първо място, в случая става въпрос
за автомобил, снабден със сертификат N1 на производителя, дал основание на
контролните органи, осъществяващи регистрацията на превозните средства да
регистрират автомобила като товарен. Действително, автомобилът разполага с 4+ 1
места, но при наличието на сертификат N1, издаден от надлежно сертифицираща
служба, е дало основание на компетентните за целта контролни органи, осъществяващи
регистрацията на МПС „Мазда СХ5“, са приели, че същият е товарен автомобил по
смисъла на чл.149 от ЗДвП, а именно: моторно превозно средство, предназначено
за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5
тона. Такова всъщност е и определението за товарен автомобил, дадено в Регламент (ЕИО) №2658/87 год. на Съвета относно тарифната и статистическата
номенклатура и Общата митническа тарифа, а именно, че функционално и конструктивно
версиите, притежаващи сертификат N1 са идентични с аналогичната им пътническа
версия М1, като при външен оглед N1 версиите на товарните автомобили не могат
да бъдат разграничени от пътническите версии на съответния автомобил, като
същите не са оборудвани и с преграда между пътническия и товарния /багажния /
отсек. В тази насока съгласно решение № 15733/30.11.2011 г. по адм. дело № 2972/2011
г. на ВАС, VІІІ О., щом става дума за дълготраен материален актив на
дружеството-ревизирано лице /не е спорно заприходяването на товарния автомобил
като ДМА/, чийто полезен срок на експлоатация е поне 5 години, необхванати от
ревизирания период, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми
доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период,
а както бе посочено по-горе, след придобиването на автомобила и извън
ревизирания период, същият се използва като транспортно средство, свързано с
предмета на доставки на дружеството, още повече, че обслужвайки стопанската
дейност на ревизираното лице, този актив участва косвено в облагаемия оборот.
По отношение нуждите на
икономическата дейност на търговското дружество съставът се позовава на Решение
№ 15784/11.12.2012 г., ВАС, с оглед прилагане разрешенията, дадени от СЕС в
тълкувателно приложимото Решение от 16.02.2012 г. по дело C-118/11. В т.53 от
същото е посочено, че при сделка, състояща се в придобиването на дълготраен
актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване,
данъчно задълженото лице има възможност да направи избор. За целите на ДДС то
може или да включи изцяло този актив в имуществото на своето предприятие, или
да го запази изцяло в частното си имущество, като по този начин го изключи
напълно от системата на ДДС, или да го включи в своите стопански активи само в
частта, която се използва ефективно за професионални цели /Решение от 4
октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, Recueil, стр. I-2775, точка 20,
както и Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C-434/03,
Recueil, стр. I-7037, точка 23/. Ако данъчно задълженото лице избере да
разглежда като стопански актив даден дълготраен актив, който се използва
едновременно за професионални и за лични цели, дължимият при придобиването на
този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане. При тези
условия, когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или
частично приспадане на платения по получени доставки ДДС, употребата ѝ за
лични нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или
по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на
възмездна доставка на услуги съгласно член 26, параграф 1 от Директивата ДДС /в
този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точки
24 и 25 и Решение по дело Vereniging Noordelijke Land-en Tuinbouw Organisatie,
точка 37/. СЕС подчертава още, че придобиването на стоката от данъчно
задълженото лице в това му качество, е определящо за прилагането на системата
на ДДС и следователно — на механизма на приспадане, а използването на стоката
или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното
приспадане, на което данъчно задълженото лице има право /в този смисъл Решение
от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15/.
След това е в тежест на жалбоподателя да изготвя и съхранява верни и точни
първични счетоводни документи, от които да бъде направен обоснован извод за
това, че автомобилът е вложен в стопанската дейност на данъчнозадълженото лице.
В случая е безспорно
установена характеристиката на автомобила като "товарен", съобразно
представеното свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ, в което
изрично е посочена категорията на превозното средство – N1. Това от една страна.
От другастрана, със заприходяване на автомобила в счетоводните регистри като ДМА,
безспорно се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за
икономическата дейност на дружеството, която неминуемо е свързана с разнос на
стоки предвид основната дейност на дружеството – производство и продажба на
перилни, почистващи и полиращи препарати, сапуни, парфюми и пр., което очевидно
се е осъществявало с този автомобил, предвид представените по делото
доказателства. Или иначе казано, налице са условията, посочени по-горе в
практиката на СЕС.
В конкретния казус, неправилно
органите по приходите са се позовали на §1 т.18 от ДР на ЗДДС. В случая процесния
автомобил е закупен от дружество „Eurolease Auto“ ЕАД, което е член на
Българската асоциация за лизинг. Изпълнено е изискването на чл.69 ал.1 ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки и не е имало основание за отказ на
данъчен кредит в случая. Ето защо, и не би могъл да намери приложение §1 т.18
от ДР на ЗДДС, и то, не само поради алтернативно дадените в него хипотези, на
които, както се установи от приетите писмени доказателств придобития от дружеството
жалбоподател автомобил не отговаря. Напротив, същият съгласно чл.149 от ЗДвП е
регистриран като товарен, притежава сертификат за товарен автомобил от
производителя му, а техническата му спецификация показва, че същият не е
възможно да е лек автомобил. Ето защо и в случая неприложима е разпоредбата на
чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС, на която се е позовал приходния орган.Това води до
извода, че за оспорващото дружество е възникнало правото на данъчен кредит по
фактурата, издадени от „Евролейз ауто“ ЕАД, с ДО 22 761.54 лв. и ДДС
4 552.31 лв.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата за основателна и, като такава, следва да бъде
уважена, а РА, в частта за допълнително определени задължения за ДДС в размер
на 4 552.31 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1880.65 лв. за
периода м.02.2016 г., произтичащи от отказ да бъде признато правото на приспадане
на данъчен кредит по фактура № **********/03.02.2016 г., издадена от „Евролийз
ауто“ ЕАД, следва да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.
При този изход
на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват и същите са констатираха в размер на
1 000.00 (хиляда) лева, представляващи: - 50.00 лв. ДТ, 250.00 лв. депозит
за вещо лице и 700.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, Х състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалбата на "Мишел
интернационал" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „Димитър Стамоболов“ № 10, представлявано от управителя Д.Г.Д.,
Ревизионен акт № Р-16001619004595-091-001/09.04.2020 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 348/21.07.2020 г. на
директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" -
гр. Пловдив, в частта, с който на оспорващото дружество, на основание чл.70 ал.1 т.2 от Закона за данъка
върху добавената стойност е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м.02.2016 г. по
фактура № **********/03.02.2016 г., издадена от „Евролийз ауто“ ЕАД в размер на
4 552.31 лв. главница и 1 880.65 лв. прилежаща лихва.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите – София да заплати на "Мишел интернационал" ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Димитър
Стамоболов“ № 10, представлявано от управителя Д.Г.Д., сумата от 1000.00
(хиляда) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: