№ 9
гр. Г.Т., 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20213220100099 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е от искова молба от „Л. БГ„ ЕООД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление с. Р., общ. Н., ул.“Бриз“ №2, ет.2, ап.7, законен
представител Д.И.И., чрез пълномощник адв. Б. К., срещу В. ИВ. Й. С.А.А.
ЕГН *** с настоящ адрес гр. Г.Т., ул. „Опълченска” №38 и със съдебен адрес
гр. Г.Т., ул. „Трети март“№14, чрез адв. Кр. П. с предявен иск за признаване
на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3 500
лв., невърнат на ищеца паричен заем, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 23.03.2021г. до окончателното
плащане.Претендират се сторените по делото разноски.
В законовоустановения срок от ответника е постъпил писмен отговор.
Оспорва исковата сума по основание и размер. Твърди, че исковата сума е
получено от ответника трудово възнаграждение, произтичащо от трудово-
правни отношения между страните.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с 240, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: Между страните по делото е бил сключен
трудов договор от 15.04.2019г., съгласно който ответникът е приел да
1
изпълнява при работодателя „Л.“ ЕООД длъжността „Шофьор товарен
автомобил международни превози“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на сумата от 600, 00 лв., при осемчасов работен ден.
Срокът на изпитване по договора е шест месеца.
С три броя платежни нареждания ищецът превел по банкова сметка на
ответника парични суми както следва: На 25.06.2020г. е преведена сума от
1 000лв., на 25.08.2020г. сумата от 500 лв. и на 28.08.2020г. сумата от 2 000
лв. Като основание за трите банкови преводи е отбелязано заем.
В показанията на свид. Ж. И., съпруга на законния представител на
ищцовото търговско дружество, заявява че паричните суми били преведени
по банкова сметка на ответника лично от нея. От съпруга си знаела, че
ответникът поискал от него парите като заем. Не е присъствала на разговор за
заем. Не знае срок за връщане на парите, нито на колко вноски ще бъде
погасен заемът. Не знае дали е осчетоводена паричната сума, посочена като
заем.
Свидетелите Д. К. и П. Й. заявяват, че са работили при ищеца като шофьори
на товарен автомобил международни превози, откъдето познават ответника,
като в трудовите им договори като възнаграждение била посочена
минималната работна заплата. Устната уговорка с работодателя била „твърда
заплата от 2 400 евро месечно“, което се отнасяло за всички шофьори
международен превоз. При пътуванията в чужбина заплащали разходи за
гориво и пътни такси чрез личните си банкови карти, като впоследствие тези
парични суми били възстановявани от работодателя им по банковите им
сметки с посочено основание „заплата и командировки“. Това било наложено
като практика от работодателя.
Видно от приложеното извлечение от банковата сметка на ответника същият
е заплащал по време на трудовия си договор чрез дебитна карта в чужбина
почти ежедневни парични разходи, като след 15-то число на месеца по
банковата сметка са постъпвали различни парични суми с посочено
основание „заплати и командировки“. От приложената справка от
осигурителното досие на ответника се установява, че са начислявани от
работодателя „Л.“ ЕООД социални осигуровки на ответника върху сума от
600 лв. и 610 лв., какъвто е размерът на минималната работна заплата за
съответния период.
2
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: От приложените по делото доказателства не се установява по
несъмнен и категоричен начин възникването на неформален договор за
паричен заем между ищеца и ответника. Показанията на свид. Ж. И. не
установяват както факта на възникването на договора за заем, така и неговия
срок и размер на погасителните вноски. Нейните показания се опровергават
от показанията на втората група свидетели, които установяват трайно
въведената практика в търговското дружество работодателят да осигурява
работниците си на минималната работна заплата, а устно договореното
действително трудово възнаграждение се превеждало по банковата сметка на
работника след извършени и заплатени лично от тях разходи по транспорта.
Показанията на тази група свидетели се потвърждават от писмените
доказателства по делото: извлечение от банковата сметка на ответника и
справка от осигурителното му досие.
Приложените по делото доказателства насочват към извода, че процесните
банкови преводи по сметката на ответника, посочени като заем, представляват
в действителност платеното устно уговорено дължимо трудово
възнаграждение на ответника.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира твърденията в исковата
молба за възникването между страните на неформален договор за паричен
заем за недоказани, поради което предявеният иск е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника за присъждане
на сторените от него разноски по делото в общ размер на сумата от 1 040 лв.,
направени както следва: сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение в
настоящето съдебно производство, сумата от 240 лв. адвокатско
възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.дело №22/21г. на РС
Г.Т. и сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение в съдебно производство
по в.ч.гр. дело №722/21г. на ОС Д..
С оглед на тези обстоятелства съдът :
РЕШИ:
3
Отхвърля предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с 240,
чл.79 и чл. 86 от ЗЗД от „Л. БГ„ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление с. Р., общ. Н., ул.“Бриз“ №2, ет.2, ап.7, законен представител
Д.И.И., чрез пълномощник адв. Б. К. срещу В. ИВ. Й. С.А.А. ЕГН *** с
настоящ адрес гр. Г.Т., ул. „Опълченска” №38 и със съдебен адрес гр. Г.Т., ул.
„Трети март“№14, чрез адв. Кр. П., за признаване на установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3 500 лв., невърнат на
ищеца паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 23.03.2021г. до окончателното плащане.
Осъжда Л. БГ„ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.Р., общ.
Н., ул.“Бриз“ №2, ет.2, ап.7, законен представител Д.И.И. да заплати на В.
ИВ. Й. С.А.А. ЕГН *** с настоящ адрес гр. Г.Т., ул. „Опълченска” №38 и със
съдебен адрес гр. Г.Т., ул. „Трети март“№14, чрез адв. Кр. П. сумата в общ
размер от 1 040, 00 лв., представляваща сторените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4