Решение по дело №5439/2015 на Софийски градски съд

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град С., 24.02.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5439 по описа на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производство по реда на чл.250 от ГПК.

Молителят и ищец в производството А.П.Б., чрез процесуален представител е депозирал молба на 20.12.2016 год. с която моли да бъде допълнено постановеното съдебно решение, тъй като съдът не се бил произнесъл по двата предявени иска, а само по единия от тях.

          Ответникът С.И.М., редовно уведомен не взема становище по молбата.

Съдът като прецени доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

          Спазен е от молителката предвидения в чл.250, ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

          Производството по делото е образувано по предявен от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС. В исковата си молба ищецът А.П.Б. излага, че родителите й П.Н.Б. и М.П. Б., понастоящем покойници, били собственици на недвижим имот, находящ се в гр. гр.С., ул.Е., бл.*** и представляващ Апартамент № 38 на ет.11, състоящ се от три стаи, кабинет, дневна - столова, кухня и сервизни помещения, застроен на 182.34 кв.м., при граници по документ за собственост: изток - празно място, запад - празно място, север - апартамент № 37 и коридор, юг - празно място, заедно с Мазе № 38 от 3.29 кв.м., при граници по документ за собственост: изток- мазе № 40, запад - мазе, север - коридор и юг - празно място, заедно с 2.043 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по плана на гр.С.. Посредством договор за дарение, оформен с нот. акт № 25, т. 51, д.9483/91 год. на I Нотариус при СРС родителите й дарили ½ идеална част от имота. През 1999 година баща й П.Н.Б. починал и квотите им в собствеността станали 3/8 идеални части за майка й М.П. Б. и 5/8 идеални части за нея. Твърди, че ответникът, на когото имали доверие покрай проблеми с наематели в имота, им предложил да му прехвърлят фиктивно собствеността върху имота, като по този начин ще бъдат защитени от измамници. Поддържа, че майка й не била съгласна с тази оферта, но въпреки това в домът им идвал нотариус за подписване на документи във връзка със сделката. На 29.10.2007 год. ищцата лично и като пълномощник на майка си М.П. Б. сключила с ответникът С.М. договор за покупко продажба, оформен с нот. акт № 056, том 6, дело № 999/07 год. по описа на Нотариус Б.Я.. Поддържа, че след сключване на договора отношението на ответникът към тях се променило, а след смъртта на майка й през 2008 год., ответникът останал да живее в жилището, като не я допускал до него, тъй като било негова собственост. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответникът, че е собственик на 3/8 идеални части от имота, придобит от нея по силата на наследство, оставено й от майка й М.П. Б., тъй като сключения на 29.10.2007 год. договора е нищожен поради липса на съгласие, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имота.

          При така описаната фактическа обстановка и заявения петитум съдът приема, че е сезиран с ревандикационен иск, един от елементите на които е признаване на ищеца за собственик на процесния имот. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 год. по т.д.№ 4/14 год. на ОСГК на ВКС бе прието, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Релевираната нищожност на придобивното основание на ответника е обсъдено и мотивирано в постановения съдебен акт и въз основа на това съдът е постановил решението си. Самостоятелен иск за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка не е предявен и съдът не дължи произнасяне по такъв иск в настоящето производство. В този смисъл съдът се е произнесъл по цялото искане на ищцовата страна по предявения ревандикационен иск и молбата за допълване на постановения съдебен акт следва да се отхвърли като неоснователна.    

          Водим от гореизложеното и на основание чл.250 от ГПК съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца А.П.Б., депозирана в съда чрез процесуалния представител адв. Ч. на 20.12.2016 год. с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на постановеното на 04.11.2016 год. съдебно решение по гр.д. № 5439/2015 по описа на СГС, I отделение, 1 състав, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: