РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Търговище, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500192 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 274 от 16.06. 2021 г., по гр.д. № 35/
2021 г. на РС – Търговище, с което е осъден А.И. от с. ********, община
*********, да заплати на гаранционен фонд гр. София, сумата от 20 182,17
лв., представляваща левовата равностойност за изплатено обезщетение за
причинени имуществени вреди, възстановено от ГФ на НБ на Българските
автомобилни застрахователи, в качеството му на компенсаторен орган, ведно
със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, като
са присъдени и разноски от 1057,29 лв.
Недоволен от това решение е останал ответникът, който го обжалва чрез
пълномощника си адв. Ф.. Излагат се съображения за необоснованост и
неправилност на решението. Оплакванията са за допуснати процесуални
нарушения, с оглед на преценката на съда относно доказателствената тежест
на протокола за пътно произшествие, съставен от германските власти.
Същият не може да се ползва с доказателствена сила по отношение на
1
каквито и да било изводи относно вината на водача, а само по отношение на
фактите, касаещи мястото, пътната маркировка, знаците и всички останали
факти. Според жалбоподателя той не е нарушил правилата за движение по
пътищата, не му е съставен акт за това от германските власти, нито е водено
дело срещу него в тази връзка. Искът не е доказан по отношение на неговата
вина и затова няма как той да носи отговорност за причинените по което и да
е МПС щети. Затова се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. В
съд.зас. жалбата беше поддържана лично и чрез адвокат Ф..
От адв. К. В., пълномощник на ищеца, е постъпил писмен отговор на
жалбата, в законния срок. В него се развиват доводи, които са в подкрепа на
изводите на съда. Посочва се, че решението е правилно и се иска то да бъде
потвърдено. В съд.зас. адвокат В. поддържа отговора и моли решението да се
потвърди.
Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо, но по
същество е неправилно.
Касае се до претенция за заплащане на суми, които Гаранционният
фонд е изплатил на НББАЗ, които той на свой ред е заплатил на
Националното бюро на автомобилистите в Германия. Ищецът твърди, че
ответникът е причинил транспортно произшествие във ФРГ, в гр. Берлин, на
30.12. 2014 г. Налице били доказателства за виновното поведение на
ответника и затова той следва да бъде осъден да заплати сумата.
Ответникът е оспорил иска, като е посочил, че той няма вина за
произшествието. Движил се е с много ниска скорост, съобразена с пътните
условия, а произшествието се дължи на неправилни действия от страна на
другия шофьор. Няма каквито и да било наказания от страна немските власти
за допуснати нарушения на правилата за движение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, че
ответникът е участвал в ПТП в Германия, на 30.12. 2014 г., при което са били
причинени материални щети на друг автомобил. Ответникът е управлявал л.а.
марка „Фиат Мареа“, с рег. № ********. За този автомобил не е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която е задължителна. Не е
2
спорно, че ищецът е заплатил на НББАЗ сумата от 20 182,17 лв. във връзка
със заведената щета по процесното произшествие, като е налице платежно
нареждане от 21.01. 2016 г.
От разпита на свидетелите, които са били очевидци на произшествието,
се установява, че те се познават с ответника и имали уговорка с него да им
помогне да си намерят работа в Германия. На 30.12. 2014 г. се видели на
място, в близост до произшествието, където бил спрян автомобилът. Двете
свидетелки Р. и Ю. се качват в колата на ответника и той потегля. От двете
страни на мястото имало паркирани коли. Тъкмо след като потеглили, срещу
тях изскочил друг автомобил, управляван от жена. Движел се с висока
скорост и ответникът като видял, намалил скоростта и почти спрял. Другият
автомобил ги ударил и след удара всички излезли от техния автомобил.
Според свидетелите другият шофьор най-вероятно вместо спирачката е
натиснал педала на газта, защото много бързо излязла срещу тях. Ударът бил
от лявата страна, откъм шофьора. След като разбрали, че се налага да бъде
извикана полиция, двете свидетелки, със съгласието на ответника си
тръгнали.
Произшествието е посетено от немските полицейски органи. По делото
има представени няколко протокола. От единия, на л. 55-59 от делото,
озаглавен „Друг вид ПТП с материални щети „А“ се установява, че
произшествието е станало в гр. Берлин на ул. Мителвег/Борнсдорферщрасе
12053, на пътната лента. Собственик на пострадалото превозно средство е Ю.
Г. Б. , рег. № *********. За него не е отбелязано, че е нарушил правила за
движение по пътищата. Протоколът е съставен от полицейско комисар Х. Т.,
като марката на автомобила е „Шкода“.
Следващият протокол /л. 60/ е съставен от същия служител и
полицейски старшина О. В него е отбелязано ПТП на същото място, с
участници ответникът И. и лицето С. М., живуща в ********. Отбелязано е,
че произшествието е станало на пътната лента. Часът е бил 09.40, като
настилката е била мокра. В графата сблъсък с препятствие до пътната лента е
заградена цифрата 5, което пък отговаря на „няма сблъсък“. От схемата на
произшествието изобщо не е ясно къде е било местоположението на двата
автомобила, няма приложени снимки оттам. В графата „признава
3
нарушението на правилата за движение“ е отбелязано за участник № 1, че
признава. В графата “участие в движението /нарушение на реда, код“ е
посочено 1040, а за доказателствен материал – 33. На самия протокол няма
подписи на участниците в произшествието. Точно на този лист от протокола
няма и подпис на полицейски служител. Няма посочени свидетели.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза за установяване
механизма на произшествието. Въззивният съд не дава вяра на това
заключение. Причините за това са следните: вещото лице посочва, че в
протокола на полицейските служби има констатации на длъжностни лица,
които били точни и конкретни и те били, че ответникът, като водач на л.а.
„Фиат Мареа“, поради несъобразена скорост, на десен завой, предизвиква
ПТП.
Видно от оригиналния протокол, мястото на произшествието е
отбелязано преди кръстовището между двете улици. Няма спор, че
ответникът се е движел от ляво надясно на схемата, а това посочи и той в
обясненията си. Точно на това място по схемата няма десен завой. Такъв има
малко по-нататък, в посока изток, точно където ответникът посочи и отбеляза
на разпечатка № 2, от „Google maps“, направена от съда. Никъде в
констатациите на полицейските органи не се съдържат данни с каква скорост
са се движели двата автомобила. Няма извършени след това технически
експертизи, от които да се установи какво е било разположението на двата
автомобила. Вещото лице на практика цитира експертни заключения,
направени от немското бюро на автомобилистите, които не почиват на
първичните документи. А именно те са от съществено значение за
установяване на относимите факти за вината на водача.
От друга страна както съдът посочи, тази констатация противоречи на
начертаната схема, на която не се вижда десен завой за ответника. Напротив,
такъв на това място има за другия участник. С оглед на това, съдът намира,
че заключението на вещото лице не се основава на валидни доказателства и
не може да бъде коментирано изобщо.
По отношение на това, че е отбелязано от полицейските служители, че
водачът признава вина. На първо място, видно е, че това е отделна част от
протокола, която не съдържа подпис на полицейски служител и съответно
4
няма как да се счете за официално изявление на орган на властта. Подписите
са положени на друга страница. Отделно от това, няма положен какъвто и да
било подпис от страна на ответника, с което той да потвърждава, че е
направил подобни изявления.
С оглед на това, съдът намира, че най-достоверни могат да бъдат
показанията на очевидците на произшествието и това са двете свидетелки,
разпитани в съд.зас. Съдът няма как да игнорира техните показания. Няма
основание да не им бъде дадена вяра, защото те са незаинтересувани от
изхода на делото и за тях е без значение дали ответникът ще носи
отговорност за посочените вреди. С оглед на показанията на очевидците,
съдът приема, че ответникът се е движил с много ниска скорост, малко след
потеглянето на автомобила, след като е бил спрял, като при забелязване на
опасността, която е възникнала с движещ се отсреща друг автомобил с висока
скорост, ответникът е намалил и почти е бил спрял. Не е могъл да избегне
удара. Няма доказателства да е навлязъл в насрещното платно и поради тази
причина да е настъпил ударът. Напротив, събрани са надлежни доказателства,
от които се установява, че другият водач е нарушил правилата за движение.
При така установените факти, съдът намира, че ищецът не осъществи
пълно и главно доказване по отношение вината на ответника, при
причиняването на вредите, които е понесъл другият участник в движението.
Както е видно от кореспонденцията на НББАЗ с германското бюро,
изисквани са доказателства за вината на водача на българското превозно
средство. Изискванията на КЗ също предвиждат установяване на виновното
поведение на съответния водач. След като липсват доказателства, от които
тази вина да се доказва по безспорен начин, то ответникът не следва да носи
отговорност за настъпилите вреди.
Искът не е установен в своето основание и следва да бъде отхвърлен.
Възраженията на ищеца, че след като това било заключението на
немския орган, аналогичен на НББАЗ, то нямало как да се откаже изплащане,
не могат да бъдат споделени. Както посочи и съдът, тези заключения не са
направени на базата на безспорни доказателства. Ако ответникът
действително беше нарушил правилата за движение по пътищата в Германия,
5
то той без съмнение би понесъл административна отговорност за действията
си. След като няма представени доказателства в тази насока, следва да се
приеме, че такива наказания няма наложени. По българското законодателство
констатациите на органите на полицията по отношение вината на водачите не
са безспорни и могат да бъдат опровергавани с всички доказателствени
средства. Няма доказателства какво предвижда немското законодателство в
подобни случаи. Не е навеждан и довод от страна на ищеца, че немското
законодателство е по-различно от българското в това отношение. А освен
всичко друго, в протоколите за произшествието изобщо не се съдържа
описание на механизма, нито някакви конкретни данни, обективно
установени и безспорни факти, които да установяват поведението на
ответника и кои точно разпоредби от немското законодателство е нарушил.
Цялата доказателствена тежест в това отношение се носи от ищеца. След като
няма доказателства, съдът приема, че искът не е установен в своето
основание.
РС – Търговище е достигнал до други правни изводи. Решението е
неправилно и следва да се отмени, като на негово място се постанови ново.
По разноските. Такива, с оглед изхода от делото следва да се присъдят
на ответника. Те са в размер на 1408,11 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 274 от 16.06. 2021 г., по гр.д. № 35/ 2021 г. на РС
– Търговище, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван
от изпълнителните директори М.К. и С.С., съдебен адрес: гр. *********, ул.
„*********“ № ****, вх.****, ет.****, кантора № ****, адв. К.В. от АК-
Търговище, против АЛ. Р. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
*********, общ. *********, ул. „*********“ № ****, съдебен адрес гр.
********, ул. „*********“ № ****, вх. ****, ет. ****, офис ****, чрез
пълномощник - адв. Н.Ф. от АК-Търговище, за заплащане на сумата от
6
20182,7 лв., представляваща левовата равностойност на изплатено
обезщетение /10318,98 евро/ за причинени имуществени вреди, което е
възстановено от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, в качеството му на компенсационен орган,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 11.01. 2021 г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, да заплати на АЛ. Р. ИВ., двамата с
посочените по-горе данни, сумата от 1408,11 лв., направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7