Решение по дело №5178/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6660
Дата: 4 декември 2024 г.
Съдия: Клаудия Рангелова Митова
Дело: 20241100505178
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6660
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505178 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. С. Д. срещу Решение № 3856/03.03.2024 г. по
гр.д. № 51239/2022 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви състав. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, който се твърди да е постановен
при нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Отправено е
искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
претенцията му с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като му бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С.Х.Д., родено
на **** г., местоживеенето на същото да бъде определено при него, да бъде разписан режим
на лични отношения на майката И. А. П. с малолетната С. съгласно посоченото във
въззивната жалба. Отправено е алтернативно искане при потвърждаване на
първоинстанционното решение в частта за родителската отговорност, то да бъде разписан
широк режим на лични отношения между него и детето съобразно отразеното във
въззивната жалба и алтернативно искане да бъде постановено малолетната да прекарва
равни интервали от време с всеки от родителите си, независимо от разрешението относно
упражняването на родителските права. В последните два случая е отправено искане за
определяне на дължимата на детето месечната издръжка в размер на 250 лева.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззИ.емата страна И. А. П. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба и излага подробни доводи за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 3856/03.03.2024 г. по гр.д. № 51239/2022 г. по описа на СРС, ГО, 91-ви
състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение
на детето С.Х.Д. е предоставено на неговата майка И. А. П., при която е посочено то да
живее, определен е режим на лични отношения на бащата А.Д.А. с детето (бащата има право
да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна седмица от месеца за времето от 18.00
часа в четвъртък, а ако детето е на училище, след приключване на учебните му занятия, до
18.00 часа в понеделник, а ако детето е на училище, до началото на учебните занятия, с
преспИ.не; Коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 24
декември до 18.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка нечетна година за
времето от 10.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари на следващата календарна
година; Великденски празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на Разпети
петък до 18.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през
лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като при
осъществяване на посочения режим бащата ще взема и връща детето от и в дома на майката,
като в случай, че детето е на училище и/или извънкласни занимания, бащата ще го води и
взема от съответното учебно заведение) и бащата е осъден да им заплаща месечна издръжка
в размер на 400 лева, считано от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на
детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване. Първоинстанционният съд е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжката на детето,
отхвърлил е иска за издръжка в размер на 995 лева за периода месец 11.2022 г. – месец
03.2023 г. и е осъдил Д. да заплати на СРС държавна такса от 576 лева върху определения
размер на издръжката.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
30.12.2016 г. се установява, че страните са родители на родената на **** г. С.Х.Д..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно от пролетта на 2021 г. и понастоящем детето живее при майката.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Х. С. Д.
споделя, че подходящо за дъщеря му С. е съвместно упражняване на родителските права, но
желае родителската отговорност да бъде възложена нему, доколкото майката е
злоупотребила с нея, вземайки еднолични решение относно обучението на детето. В случай
на възлагане на родителската отговорност на единия от родителите смята, че за детето е
нужно да прекарва равно време с всеки от тях като едната седмица е с единия родител, а
2
следващата – с другия. Декларира разбиране за потребността на детето да общува с двамата
си родители. Споделя, че работното му време е гъвкаво, понастоящем живее сам в просторен
собствен апартамент, в който има обособена и оборудвана стая за дъщеря му и може да
разчита на подкрепа от родителите си за отглеждането на детето, които живеят в
гр.Етрополе, както и на сестра си.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззИ.емата страна И.
А. П. счита, че трябва да упражнява родителските права с оглед пола на детето и наличието
на добра връзка помежду им. Намира за подходящ за малолетната режима на лични
отношения с бащата, посочен в определените от първоинстанционния съд привременни
мерки и допуска разширяване на седмичния контакт с още един ден. Счита, че местенето на
детето всяка седмица ще доведе до объркване при малолетната в разбирането за дом. Заявява
гъвкаво работно време, което съобразява с ангажиментите на дъщеря си. Споделя, че живее
със съпруга си, с когото детето добре се познава и се разбира, без да го бърка с бащината
фигура. Посочва, че в дома й детето разполага със самостоятелна стая.
Въз основа на заключението на приетата по делото Съдебна психологична експертиза
(СПЕ) се установява, че страните зачитат необходимостта всеки от тях да участва в живота
на детето и притежават нужния родителски капацитет да се грижат за него. При бащата този
капацитет е засегнат от акцентуации в личните характеристики, пораждащи ниски
афективни и поведенчески прагове, които са от естество да поставят детето в риск да стане
свидетел на интеракции от социален тип, при които този родител не контролира гнева си.
Детето С. има изградена емоционална връзка и с двамата родители, еднакво е привързано
към всеки от тях, те заемат своето важно родителско място в живота му и то свързва
фигурите им с топли чувства на доверие, сигурност и привързаност. Експертното изследване
не е констатирало данни за конфликт на лоялност или родителско отчуждение при
малолетната, както и за негативни внушения спрямо някого от родителите. Детето
понастоящем е в леко засегнат емоционален статус, без груби колебания в емоционалните
регулации и без данни за клинични и груби поведенчески изяви. В невропсихологичен план,
емоционално, интелектуално и поведенческ и развитието на подрастващата отговаря на
календарната й възраст. Вещото лице е заключило, че личностните характеристики на
майката съвпадат с емоционалните, здравни, образователни нужди на детето. Последното
има положително и приемащо отношение към съпруга на майката, а присъствието на тази
фигура в живота му не предизвиква тревожност, напрежение или дискомфорт. С оглед
наличието на привързаност и топла емоционална връзки баща - дете, подкрепяна и
насърчавана от майката, чиято личност и изградената от нея семейна атмосфера в по –
висока степен отговарят на нуждите на малолетната от емоционална сигурност и
спокойствие, то вещото лице е препоръчало запазване на местоживеенето на детето с
разписване на разширен режим на лични отношения с другия родител за осигуряване на
активното му участие в живота на детето.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.
При изслушването си вещото лице пояснява, че детето успява да включи защитни
3
нагласи за съхранение от родителския конфликт, а опасенията на майката не пречат на
контактите на детето с бащата и не създават опасност да повлияят отношението на С. към
този родител. Увеличаването на режима на лични контакти на детето с бащата през
седмицата с още един ден не би предизвикало у С. психичен или емоционален дисбаланс и е
в синхрон с добрата емоционална връзка помежду им.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Лозенец се установява, че
режимът на лични отношения на бащата с детето по определените от съда привременни
мерки се изпълнява, а извън него двамата се виждат по повод лични празници. Детето е
отглеждано първоначално от двамата родител в семейна среда, понастоящем основните
грижи за него се полагат от майката, а от бащата – при осъществяване на режима на лични
отношения. Всеки от родителите е заявил желанието да упражнява родителските парва по
отношение на детето. Пред социален работник майката е споделила, че детето се чувствало
добре, когато е прекарвало по – дълго време с баща си. Социалното проучване е
констатирало, че майката живее в нает апартамент, заплаща месечен наем в размер на 1 000
лева, а бащата живее в просторен собствен апартамент. В двете жилища се поддържат
доброи хигиенни и битови условия и детето разполага със самостоятелна стая, оборудвана и
обзаведена съобразно нуждите и възрастта му. Трудовата заетост на страните позволява
работа от вкъщи и гъвкаво работно време. Бащата е декларирал месечен доход в размер на
11 700 лева, а майката – 3 000 лева. Малолетната е завършила първи класна 35 СЕУ „Добри
Войников“, има избран личен лекар, не боледува често и няма хронични заболявания. Тя се
чувства добре, сигурна и спокойна и с двамата си родители, а те проявяват разбиране и
подкрепа към нея.
Пред въззивния съд бащата е декларирал месечен доход в размер на 7 000 лева от
заплата. От представеното удостоверение от 11.06.2024 г. от „Д.Е.С.Б.“ ЕООД се установява
среден месечен доход от трудово възнаграждение в периода месец 03.2023 г. – месец 02.2024
г. в размер на 7 622,62 лева. Въз основа на служебна бележка изх. № 25/14.06.2024 г. се
доказва в процеса, че в периода месец 04.2024 г. – месец 05.2024 г. средният доход от
трудово възнаграждение на въззивника е бил 8 503,72 лева.
ВъззИ.емата е декларирала месечен доход в размер на 2 715 лева от заплата. От
удостоверение изх. № 71/0306.2024 г. се установява среден месечен брутен доход от трудово
възнаграждение на същата в размер на 3 656,41 лева.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща нормата на
чл.127, ал.2 ГПК, съблюдавайки най-добрия интерес на детето С., включващ в най-широк
смисъл добруването и благоденствието му и с оглед конкретните обстоятелства по делото,
настоящата инстанция намира, че местоживеенето му следва да бъде при неговата майка И.
А. П., която да упражнява родителските права. Съдът разглежда въпроса за предоставянето
на родителската отговорност в контекста на местоживеенето на детето, доколкото след
раздялата на родителите целесъобразно е подрастващата да живее преимуществено при
родителя, на когото е възложено упражняването на тази отговорност, доколкото липсват
4
важни обстоятелства, които да правят допустимо отделното живеене на детето.
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на малолетната и притежават съпоставим родителски
капацитет, преценен през призмата на добрите им възпитателски качества (установени със
заключението на приетите на двете съдебни инстанции експертизи) и зачитане на ролята на
другия родител в живота на детето. При нито един от тях не се констатират данни за преки
рискови фактори за отглеждането на детето. Приетата по въззивното дело експертиза е
детерминирала ниски афективни и поведенчески прагове при бащата (в последната насока е
и влязлото в законна сила Решение от 29.06.2020 г. по АНД № 105/2020 г. по описа на
Районен съд – Ботевград), които не рефлектират пряко в отношенията с детето, а създават
възможна опасност да го превърнат в свидетел на липса на контрол над гнева на родителя в
социални интеракции. От изслушването на вещото лице се установява, че личността на
бащата е с добър потенциал, същият проявява критичност към трудностите с контрола върху
гнева и е предприел мерки за овладяване чрез терапия.
Безспорно се установява, че и двамата родители са полагали грижи за детето при
неговото отглеждане по време на съвместно съжителство на страните, понастоящем – от
майката, а от бащата – при осъществяване на личните си отношения с подрастващата, в
който смисъл е отразеното в социалните доклади и споделеното от страните при
изслушването им, както и свидетелските показания.
Бащата установява значително по – висок месечен доход в сравнение с този на
майката, но доходите позволяват на всяка от страните без затруднения да покрие
собствените си и на детето материално нужди. Бащата е жилищно обезпечен, докато
майката живее в наето жилище. В дома и на двамата родители детето разполага със
самостоятелна, оборудвана и обзаведена съобразно нуждите и възрастта му стая.
И двамата родители разполагат с гъвкаво работно време, което позволява да
съобразяват ангажиментите на детето. При отглеждане на детето майката може да разчита на
подкрепата на своя съпруг, с когото С. има добри отношения (виж изслушването на
въззИ.емата и заключението на приетата от въззивния съд експертиза). Присъствието му в
живота на детето не създава у последното негативни емоции или тревожност и С. не го
отъждествява с бащината фигура. По повод наложеното наказание на съпруга на майката по
НОХД № 20231110213662/2023 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав за престъпление по
чл.343б, ал.3 НК, следва да се посочи, че при осъществяването му липсват данни за
поставяне на детето С. в риск и макар да създава отрицателен нравствен облик, то не го
превръща на самостоятелно основание в неблагоприятен фактор за отглеждането и
възпитанието на подрастващата така, както освобождаването на бащата от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.325, ал.1 НК с
влязло в сила съдебно решение не го прави по-малко грижовен родител (виж изслушването
на вещото лице М.).
При преценка на възможностите на бащата да ползва помощта на трети лица –
близки на родителя съдът отчита, че бабата и дядото по бащина линия на малолетната
5
живеят в друг град, който се намира на неголямо разстояние от дома на въззивника и С.
често ги посещава (предвид констатациите от социалните проучвания и изслушването на
бащата пред въззивния съд).
Доказва се в производството, че детето С. има емоционална и доверителна връзка и с
двамата си родители, привързано е към тях и всеки от тях заема своето важно място в
живота му. Въз основа на приетите в двете съдебни инстанции експертизи се установява, че
страните са авторитети за своята дъщеря.
Интересът на детето налага родителската отговорност да бъде предоставена на
майката с оглед деликатната възраст, в която се намира С. и пола на детето. Последните
предопределят необходимостта от среда, в която малолетната да намира подкрепа и
разбиране от майка си и да следва в по-голяма степен женския модел за поведение, който се
отличава от бащиния такъв. В тази връзка съдът отчита и задължителните разяснения,
дадени в т.II, б.е от ППВС № 1/1974 г. за дължимата преценка за годността на родителите да
отглеждат и възпитават децата от женски и от мъжки пол. Съдът съобразява и
констатираното от вещото лице съответствие на личностните характеристики на въззИ.емата
с актуалните нужди на детето и необходимостта от запазване на местоживеене с оглед
осигуряване на подобаваща за възрастта му емоционална сигурност и спокойствие.
Въззивният съд следва да ревизира решението на първата инстанция в частта на
режима на лични отношения на детето с бащата, доколкото се установява съгласие на
родителите седмичните контакти да включват още един ден, а последното ще гарантира в по
– голяма степен пълноценно участие на въззивника в отглеждането на детето, поддържане и
доразвИ.не на изградената емоционална връзка между бащата и дъщерята. Съблюдаването
на режима, посочен в диспозитИ. на съдебното решение ще позволи Д. да участва
пълноценно в живота на детето си, да се включва в подготовката на децата за учебния
процес, да участва в организиране на ангажиментите им, да получава актуална информация
за развитието на малолетната от нейните преподаватели, възпитатели и треньори и така
ефективно да подпомага прогреса на подрастващата. Този режим би предостави оптимална
възможност С. да расте под грижата и с подкрепата и на двамата й родители, както и за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и бащата.
Същевременно режимът ще внесе недрастична промяна в живота на детето спрямо
изпълнявания до момента такъв, приет от вещото лице за задоволяващ потребностите на
малолетната. Режимът ще позволи на бащата пълноценно да родителства без да се чувства
изолиран от живота на детето си, а на майката – да възстанови доверието в бащата. Чрез
въвеждане на ясна регламентация би се постигнало потушаване на напрежението между
страните, с което да се елиминира конфликта, в който въвличат детето, в каквато насока са
експертните изводи, приети от въззивния съд. Именно с оглед постигането на тази цел
двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят
разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило
спокойствието и благополучието на собствените им дете. За това е необходимо и двамата
родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и
6
за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога
помежду си. С израстването на детето режимът подлежи на адаптиране в съответствие с
нуждите и интересите на малолетната.
Съдът не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето,
тъй като в учебни дни това следва да е учебното заведение, а за неучебни дни на страните не
следва да се налагат ограничения като се посочи, че това трябва непременно да става от и до
дома на майката, тъй като подобно би създало сериозно неудобство, когато в съответния ден
се провеждат извънкласни занимания на детето или другият родител има ангажимент,
изискващ отсъствие от дома и пр.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Тези обстоятелства са
отчетени от първоинстанционния съд, който е присъдил пълният размер на поисканата от П.
издръжка на детето (л.51 от делото на СРС).
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите
поначало се предполага. В настоящия случай детето е на седемгодишна възраст и посещава
втори клас в общинско учебно заведение. Установени са обичайни за възрастта му нужди,
свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници, медицински грижи, културни
потребности и развлечения. При детето не се установяват специални образователни и
здравни потребности. При отчитане на горните обстоятелства съдът определя средствата,
необходими за месечната издръжка на дъщерята на страните в размер от 600 лева.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни
ежемесечни разходи за лечение и отсъствието на други алиментни задължения, установения
месечен доход на същия, което налага извод, че Д. разполага с възможността без
затруднения да отделя над средства, необходими за собствената му издръжка и присъдената
от СРС сума за издръжката на дъщеря си.
При определяне на размера на издръжката съдът съобразява установения доход на
майката, както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето в по –
голям период от време спрямо бащата, което поражда необходимостта въззивникът да
покрие по – голяма част от издръжката на детето съобразено с установените му
възможности. Въззивният съд отчита, че на детето следва да бъдат осигурени средства за
издръжка, които би имало в случай, че родителите му не са разделени.
Искането на въззИ.емата за определяне на падеж за плащане на месечната издръжка
на детето не следва да бъде уважавано. С оглед разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗЗД, срокът се
7
смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от
естеството на задължението. В случая липсва уговорка между страните за това в чия полза е
уговорен срокът, а естеството на задължението не предполага друго. Макар издръжката да
се дължи ежемесечно съгласно чл. 146, ал. 1 СК, законът не фиксира дата за плащането в
рамките на съответния месец, поради което и при липса на уговорка между страните,
задължението е платимо ежемесечно до последния ден на месеца, за който се дължи, когато
и настъпва неговата изискуемост. Друг извод не следва от т.17 на ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.
Сторените в пред въззивния съд разноски следва да останат за страните така, както са
сторени от тях с оглед характера на производството и доколкото не е налице цялостно
отхвърляне или пълно уважаване на въззивната жалба (ТР от 27.06.2024 г. по тълк.д. №
3/2023 г. по описа на ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3856/03.03.2024 г. по гр.д. № 51239/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 91-ви състав, в частта, с която на основание чл.127, ал.2 СК е определен режим на лични
отношения на бащата Х. С. Д., ЕГН **********, с детето С.Х.Д., ЕГН **********, и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х. С. Д., ЕГН **********, с
детето С.Х.Д., ЕГН **********, през който бащата има право да вижда и взема детето, както
следва:
1. всяка нечетна седмица, според поредния номер в годината, от 18:00 часа в
сряда, а ако детето е на училище – след края на учебните занятия, до 18:00 часа в понеделник
на непосредствено следващата четна седмица, а ако детето е на училище – до началото на
учебните занятия (този режим не важи (не се прилага) за времето от 10:00 часа на
деветнадесети януари до 10:00 часа на двадесети януари на всяка година; тридесет дни през
лятната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката, когато
майката ползва платения си годишен отпуск; всяка четна година през междусрочната
ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката; всяка четна
година през есенната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и
науката; всяка нечетна година през пролетната ваканция на детето, ако тази ваканция
обхваща официалните Великденски празници, а ако пролетната ваканция не обхваща
официалните Великденски празници – всяка нечетна година от 10.00 часа на Разпети петък
до 18.00 часа на Светлия понеделник; всяка четна година от двадесет и четвърти декември
до двадесет и шести декември и от тридесети декември на всяка нечетна година до втори
януари на следващата четна година);
2. тридесет дни през лятната ваканция на детето, определена от министъра на
8
образованието и науката, които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката;
3. всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, определена от министъра
на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на
последния ден на тази ваканция;
4. всяка нечетна година през междусрочната ваканция на детето, определена от
министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до
18.00 часа на последния ден на тази ваканция;
5. всяка четна година през пролетната ваканция на детето, определена от министъра
на образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните Великденски празници
– от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази
ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните Великденски празници – всяка
четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник;
6. всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа
на двадесет и шести декември;
7. от 19.00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 19.00 часа на втори
януари на следващата нечетна година;
8. всяка година от 10.00 часа (а ако детето е на училище – след края на учебните
занятия) на тридесет и първи май до 10.00 часа (а ако детето е на училище – до началото на
учебните занятия) на първи юни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3856/03.03.2024 г. по гр.д. № 51239/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 91-ви състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9