№ 133
гр. Ямбол, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500196 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на П. Т. Т. от с. **** чрез
пълномощника й адв.М., АК-*** против решение № 134/30.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2935/2021 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявеният от П. Т. Т.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по
отношение на „Мултилизинг" ООД, ЕИК *********, че вземането, предмет на изпълнителен
лист от 27.04.2010 г., издаден по ч.гр.д.№ 1113/2010 год. на ЯРС, въз основа на което е
образувано и.д. № 673/2010 г. по описа на ЧСИ И. Х. не съществува, както и същата е
осъдена да заплати на дружеството разноските по делото.
Иска се отмяна на този акт и да бъде постановено друго решение, с което да бъде
уважен предявеният от Т. отрицателен установителен иск изцяло.
Счита се, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Според
въззивницата, проследявайки хронологията на действията по изпълнителното дело следва
извода съгласно т. 10 на TP № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Поисканите изпълнителни действия за налагане запор върху паричните вземания на
длъжника са след изтичане на двегодишния срок от последното изпълнително действие по
1
изпълнителното дело - 12.05.2010 г., т.е. след перемирането му по силата на закона. От
12.05.2010 г. до 12.05.2015 г. не са предприемани валидни изпълнителни действия за
събирането на вземанията, които да са прекъснали давността, поради което процесиите
вземания на ответното дружество са погасени по давност. За да имат характера на
изпълнителни действия и да прекъснат погасителната давност те следва да са предприети по
висящо, непрекратено изпълнително дело, каквото в случая не е налице. Въззивницата не е
съгласна с изводите на районния съд относно това, че перемпцията е без правно значение за
давността, съгласно цитираното от съда Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г.
на ВКС.
В законоустановения срок въззиваемата страна „Мултилизинг" ООД не е депозирала
отговор по въззивната жалба.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат
представител. Преди съдебното заседание от представителните на въззивницата и
въззиваемия са депозирани писмени становища, като въззивницата желае уважаване на
жалбата и отмяна на решението на ЯРС, а въззиваемият желае неговото потвърждаване и
присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Предявеният от П. Т. Т. против „Мултилизинг" ООД иск е с правно основание чл.439
от ГПК. Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на
длъжника, срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на
изпълняемото право като искът може да се основава само на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното
основание. Твърденията на Т. са, че вземането на „Мултилизинг" ООД, предмет на
изпълнителен лист от 27.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1113/2010 г. на ЯРС, въз основа на
което е образувано и.д. № 673/2010 г. на ЧСИ И. Х. срещу ищеца не съществува поради
това, че е изтекла погасителната 5 годишна давност от образуване на изпълнителното дело
2
на 12.05.2010 г. до 12.05.2015 г. Изпълнителното дело се е прекратило по право - чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК и всички извършени след тази дата изпълнителни действия не биха могли да
прекъснат давността, т.к. са извършени след настъпилата по силата на закона перемция. За
периода 12.05.2010 г. - 28.06.2012 г. от взискателя не са извършени никакви валидни
изпълнителни действия по събиране на вземането, с което изпълнителният процес следва да
се счита прекратен по право. По този начин петгодишният давностен срок изтекъл на
12.05.2015 г., тъй като давността не е прекъсвана или спирана с каквито и да е действия от
страна на взискателя.
От приложеното и.д. № 673/2010 г. по описа на ЧСИ И. Х. се установява, че същото е
образувано по молба от 12.05.2010 г. на ответника „Мултилизинг" ООД за събиране на
вземане от П. Т. Т. и още един длъжник въз основа на изпълнителен лист от 24.04.2010 г. С
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал на налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжниците. ПДИ е връчена на длъжника Т. на
25.06.2010 г. На 06.07.2010 г. ЧСИ е получил информация относно регистрирани трудови
договори на длъжника П.Т., но запор не е налаган. С молба от 17.05.2012 г. взискателят
отново е поискал да бъде направена справка за регистрирани трудови договори на
длъжниците, справка е постъпила при ЧСИ на 26.06.2012 г. От същата дата е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Т., получавано от Призма-МТА и такова е било
удържано непрекъснато и е постъпвало по изпълнителното дело в периода 10.07.2012 г. до
6.02.2020 г.
Въззивният съда намира за правилен извода на първоинстанционния съд за това, че
перемпцията е без правно значение за давността като се е позовал на решение №
37/4.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, както и че дори да се приеме прекратяване на
12.05.2012 г. на и.д. № 673/2010 г. по силата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, което в процесния
случай не е констатирано от съдебния изпълнител, то след тази дата, по надлежния ред е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата Т., което прекъсва давността.
В същия смисъл е и постановеното от ВКС определение № 735/6.11.2019 г. по гр.д.№
3982/2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване и е направен анализ на
постановеното в ППВС № 3/1980 г. и това по ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на
ВКС. Посочено е, че според ППВС № 3/1980 г. образуването на изпълнително производство
прекъсва погасителната давност като след това, доколкото изпълнителния процес е висящ,
давност не тече. С т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, според което
в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие и
започва да тече нова давност, но през времетраене на изпълнителния процес давността не
спира и за това ППВС е обявено за изгубило сила.
В настоящия случай процесното принудително изпълнение, образувано на 12.05.2010
г. следва да се приеме като заварено от ТР № 2/26.06.2015 г. изпълнително производство и за
него действат правилата на ППВС № 3/1980 г., според което през времетраенето му от
12.05.2010 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла. Вземането по изпълнителното
производство по и.д. № 673/2010 г. и на друго основание следва са приеме, че не е погасено
3
по давност, тъй като по същото не е спирало неговото събиране. В периода 10.07.2012 г. до
6.02.2020 г., видно от изпълнителното дело наложеният запор върху трудовото
възнаграждение на Т. е изпълняван и периодично са постъпвали суми за погасяване на
вземането. В решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. ВКС е дал отговор на
именно този въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433 т.8 от ГПК, а
именно, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Т.е. с налагане
на запора върху трудовото възнаграждение на въззивницата макар и след двегодишния срок,
в който не са искани изпълнителни действия, давността не е изтекла, тъй като е била
прекъсвана периодично с всяко изпълнение по запора и постъпване на суми по делото като
е започвала да тече нова погасителна давност. От последното постъпване на суми по запора
– 6.02.2020 г. до завеждане на настоящия иск на 21.09.2021 г. петгодишната погасителна
давност за вземането също не е изтекла.
Достигайки до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен
акт като е отхвърлил иска по чл.439 от ГПК, който следва да бъде потвърден, а въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото
производство разноски в размер 500 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/30.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 2935/2021 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН ********** от с. ****, ул.***№** да заплати на
„Мултилизинг" ООД, ЕИК115593123, гр.Пловдив, бул.“Петър Шилев“ № 8 ет.4 ап.32
направените в настоящото производство разноски в размер 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4