Решение по дело №8050/2018 на Софийски градски съд

       Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е    №……

                                  Гр. София, 15.05.2019 г.

 

 

          В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : Цветомира  Кордоловска

                                                                           Мл. Съдия : Боряна Петрова  

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 8050 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 315877/17.01.2018 г. на СРС, 90 с - в, по гр. д. № 23264/2017 г., З. „О.З.“ АД, ЕИК -******** е осъдено да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК -********, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 304, 62 лв., представляваща част от изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение във връзка с щета № 44012131615305/27.06.2016 г., която не е била възстановена от ответното дружество, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния за настъпването на вредите водач на МПС „Волво“, с peг. № *******и прикачено полуремарке с peг. № *******. С решението  иска е отхвърлен за сумата от над 304, 62 лв. до 870, 26 лв., ведно със законната лихва считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски.

            Производството е образувано по въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - О.З.” ЕАД, чрез представителя му, срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер. В жалбата се поддържа, че решението в оспорената част е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. По делото са установени предпоставките за заплащане на обезщетение, като ответникът не е оспорил механизма на ПТП, описан в протокола от 23.06.2016 г. и причинната връзка на вредите с него, които са установени по размер от приетата по делото САТЕ. Поддържа се освен точа, че е установено плащане на обезщетение за ремонта в размер на 2 841, 62 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи – т. е. на 2 856, 62 лв. Не се е спорило и по факта, че ответникът е възстановил сумата от 1 986, 36 лв. Повредените части по МПС са били заменени с части от алтернативни източници, понеже автомобилът е бил над 3 години от датата на производство, като само за две от тях е използван официалния вносител, поради липса на пазара на алтернативни доставчици на частите. Поддържа се, че обезщетението следва да е равно на пазарната стойност на вредите към датата на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ. Твърди, че при определяне размера на обезщетението, вещото лице не е отчело и съобразило факта, че към момента на настъпване на ПТП на пазара не са предлагани резервни части от алтернативни доставчици за две от повредените части, поради което е посочило по - нисък размер на вредите по средни пазарни цени. Поддържа, че експертизата е необоснована и неточна. По делото е доказано, че сумата изплатена от ответника не е достатъчна да покрие вредите претърпени от ПТП и отказът на ответника да заплати целия размер, необходим за обезщетяване на вредите, е неправомерен. Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло иска. Претендира разноски, съгласно списък.

Въззиваемата страна – ответникът „ОЗК -З.“ АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че същата е неоснователна. Решението на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. От приетата пред СРС САТЕ е установено, че изплатеното от ответника обезщетение съвпада със средните пазарни цени за процесния автомобил. По делото не са представени доказателства, че от доверения сервиз, осъществил ремонта, е извършено проучване на пазара и не са открити части от алтернативни доставчици.  Моли да се потвърди решението в оспорената част, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:       

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената част, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.

Искът е с правно основание чл. 411 КЗ, действащ към момента на настъпване на ПТП - 23.06.2016 г.

Съгласно посочената норма, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма право е регресно и по своя характер суброгационно право.

В случая са установени предпоставките за уважаване на главния иск - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия.

От събраните пред СРС доказателства се установява и реализиране на предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях. Противоправно поведение на водача на застрахования автомобил се предполага до доказване на противното, съобразно презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От приетата пред СРС САТЕ се установява и механизма на ПТП и причинно – следствената му връзка с настъпване на вредите. Не е спорно и от справка от регистъра на ГФ към 27.06.2016 г. се установява, че отговорността на виновния водач е покрита от валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника „ОЗКЗ.“ АД, действаща към момента на ПТП.

От доказателствата се установява безспорно, че застрахователят - ищец е изплатил за покриване на вредите по увредения автомобил обезщетение в размер на от 2 841, 62 лв., с платежно нареждане 22.08.2016 г.

Освен това е установено, че ответникът е признал относно процесното ПТП обезщетение по вредата в размер на 1 986, 36 лв., което е било заплатено на ищеца.

            При така установените факти обосновано СРС е приел, че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.

Основният спорен въпрос е какъв е размера на дължимото обезщетение :

Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от застрахованата отговорност на прекия причинител, поради което размерът на отговорността на застрахователя е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума - чл. 386, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая несъмнено увреждането на автомобилните части при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. Обезщетението при деликт има за цел да възстанови имущественото състояние на увредения в състоянието от преди увреждането - в случая да се приведе увреденото МПС в техническото му състояние от преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел.

Размерът на обезщетението поначало следва да се определи по средни пазарни цени в страната към деня на увреждането. Обезщетяването по други, по - високи цени надхвърля обема на отговорността на делинквента. Дори и застрахователят по застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по - високи цени, същото не следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, ако заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за пълното отстраняване на вредите при изискуемото качество.

Тъй като съгласно заключението на САТЕ към момента на ПТП са изминали повече от три години от датата на първоначалната регистрация на МПС, дължимото обезщетение следва да се преценя на база средни пазарни цени към датата на ПТП.

След като съгласно заключението на приетата пред СРС САТЕ действителната стойност на вредите по МПС към датата на ПТП е в размер на 2 275, 98 лв., основателно СРС е приел, че иска следва да бъде уважен частично до размера от 304, 62 лв., като от действителната стойност на вредите в размер на 2 275, 98 лв. се приспадне изплатеното от ответника обезщетение 1 986, 36 лв. и се прибавят 15 лв. ликвидационни разходи. За разликата до 870, 26 лв. искът е неоснователен и законосъобразно е бил отхвърлен от СРС.

Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в оспорената отхвърлителна част, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този извод се отнася до решението и в частта по разноските, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора.  

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника, които ги претендира в отговора на жалбата. В негова съдът определя, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр . с чл. 25, ал. 1 НЗПП, разноски за юрисконсулт за настоящото производство в размер на 50 лв.

            Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                                 Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 315877/17.01.2018 г. на СРС, 90 с - в, по гр. д. № 23264/2017 г. в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК -******** срещу З. „О.З.“ АД, ЕИК -********, за заплащане на обезщетение над сумата от 304, 62 лв. до предявения  размер 870, 26 лв., представляващо част от изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение във връзка с щета № 44012131615305/27.06.2016 г., която не е възстановена от ответното дружество, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС „Волво", с peг. № *******и прикачено полуремарке с peг. № *******, ведно със законната лихва считано от 12.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта по разноските.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в неоспорената от ищеца уважителна част.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с БИК -********, с адрес по делото : гр. София, ул. ********, офис 3 да заплати на З. „О.З.“ АД с ЕИК -********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр . с чл. 25, ал. 1 НЗПП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.