№ 683
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20071866/19.03.2021 г. по гр.д. № 8969/2020 г. по описа на СРС, 56
състав С.Д.В.Р. е осъдена на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т.
2 от ЗМВР да заплати на Е. Г. К. сумата от 1828, 53 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 18.02.2020 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите сумата от 235,86 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една от главниците,
сформирани на всяко тримесечие, изискуеми от първо число на месеца на дължимото
плащане до 18.02.2020 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25059495/02.04.2021 г.,
подадена от С.Д.В.Р.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение. Поддържа, че неоснователно първоинстанционният съд е
приел, че в специалния закон в редакцията му действала към исковия период и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове е налице непълнота по
въпросите за продължителността на седмичното работно време през нощта е
необходимо преизчисляване на часовете положен нощен труд от държавните
служители в МВР. Погрешно било и заключението, че е налице нормативна празнота и
1
следвало да приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и нормата на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Липсата
на специална норма не можело да се преодолее с аналогично приложение на друг акт,
тъй като била налице несъвместимост между двете уредби по ЗМВР и КТ. Посочва, че
дори да се приеме, че намират приложение правилата на КТ и НСОРЗ, то
компенсацията се получавала посредством увеличаване на часовата ставка. Трудно
била приложима разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ към държавните служители, тъй като
не било предвидено подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми. Тези предпоставки
трябвало да съществуват кумулативно. Отношенията на страните във връзка със
заплащане на трудовото възнаграждение били уредени в специалния закон, като не
била налице непълнота и не било необходимо прибягването до прилагане по аналогия
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Посочва, че отчитането и заплащането на нощния труд за
служителите на МВР намира правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и 2 и чл. 187,
ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на МВР, а неговият размер се
определя със заповед на Министъра на вътрешните работи. Часовата норма била 8
часа, а не 7 часа, както е предвидено в чл. 140 от Кодекса на труда. Поддържа, че не
следва да се прилагат текстовете на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, тъй като в КТ е
предвидено, че 7 часа положен нощен труд се заплаща като 8 часа след умножение с
коефициент 0,143, както било посочено в изготвената по делото експертиза. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове – главен и акцесорен като
неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25086911/20.05.2021 г. от въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство Е.
Г. К.. Заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че доводите, развити от СДВР
са неоснователни и не намират опора в приложимите разпоредби. Поддържа, че е
налице плазнота в закова, която се преодолява единствено с прилагане по аналогия на
друга близка по смисъл и съдържание разпоредба, което правилно бил приел и
решаващия съд. Детайлно били анализирани приложимите разпоредби и
аргументирано било посочено субсидиарното приложение на разпоредбите на Кодекса
на труда, чрез които тези празноти се преодолявали. Липсата на норма, която да
урежда специалните правоотношения не означавало забрана за заплащане на
отработения извънреден труд, получен при преобразуване на нощния труд в дневен.
Противното би означавало определени служители да бъдат поставени в
неблагоприятно положение от други, което било в противовес с основните правни,
житейски и морални принципи. Освен това, в ЗМВР били предвидени видовете
възнаграждения, които се заплащали на служителите като заплащането на нощният
2
труд (размерът, на който се определя със заповед на министъра на вътрешните работи
и заплащането на извънреден труд, който бил формиран в резултат на преизчисляване
на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 били две различни правни основания,
въз основа на които се дължало допълнително заплащане на служителите, полагащи
труд под обхвата на посочения специален закон. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 8969/2020 г. по описа на СРС, 56 състав е образувано
по искова молба, подадена от Е. Г. К. против С.Д.В.Р., с която е предявен иск с правно
основание чл. 176, във връзка с чл. 187 във връзка с чл. 178, ал.1, т. 3 от Закона за
министерството на вътрешните работи и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите. Ищецът Е. Г. К. твърди, че е служител в 01 РУ- София, сектор
„Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения ред“ със статут на държавен
служител. Твърди, че изпълнявал служебните си задължения като полицейски
служител на територията на гр. София, обслужвана от 01 РУ-София – СДВР при
определени от ръководството на РУ графици, в т.ч. чрез полагане на извънреден и
нощен труд. Твърди, че за процесния период от 01.01.2017 до 31.12.2019 г. ответникът
не бил заплатил допълнително възнаграждение за извънреден труд при преобразуване
на нощен труд в дневен труд за 1828,53 лева и мораторна лихва в размер на 235,86
лева. Претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.Д.В.Р., с който
оспорва предявените искове. Заявява, че оспорва твърдението, че ищецът е държавен
служител в служебно правоотношение с ответника в процесния период, както и че е
полагал труд на смени. Поддържа, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане било предвидено изрично в чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден бил трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника извън установеното за него работно време.
Полагане на извънреден труд от служители на МВР можело да стане в изрично
посочени случаи. – 187, ал. 1 от ЗМВР. При работа на смени било възможно между 22-
06 часа, като работните часове не надвишават 8 часа за всеки 24-часов период.
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсирала с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
3
служителите, работещи на смени, чрез плащане на 50/100 увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Заявява, че плащане на допълнително възнаграждение е
възможно само при кумулативното наличие на четири предпоставки. Служителите на
МВР получавали допълнителни парични суми и блага с оглед спецификата на тяхната
дейност, а липсата на специална норма означава, че не може да се приеме, че се
прилага НСОРЗ и не може да се прави преизчисление с 1,143. Оспорва твърдението, че
ищецът е полагал извънреден труд, както и размерът на претендираната сума. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани писмени и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно между страните, че служител в 01 РУ- София, сектор „Охранителна
полиция“, група „Охрана на обществения ред“.
От приетото по делото заключение на съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че в исковия период 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. ищецът е положил 205
броя нощни смени, като работодателят е начислил възнаграждение за положения труд
в размер на общо 51,25 лева, като общият размер на дължимото възнаграждение за
положен труд след извършено приравняване на положения нощен труд към дневния –
1828,53 лева. Установява се, че мораторната лихва за всяко дължимо допълнително
възнаграждение за исковия период в размер на 235,86 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от Закона за МВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се
изплащат на държавните служители за прослужено време (т.1), изпълнение на
специфични служебни дейности (т. 2), извънреден труд (т. 3), работа при специфични
условия (т. 4), постигнати резултати в служебната дейност (т.5), (чл. 178, ал. 1 от ЗМВР
– в приложимата му редакция към исковия период). В чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР е
предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
4
за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение, като условията и редът за
изплащането им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед.
В разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните
работи (в редакцията към ДВ бр. 81/2016 г.) е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 е предвидено, че работното
време на държавните служители, които работят на смени (8-, 12- или 24-часови смени)
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от
ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като
възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Въз основа на законова делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е издадена Наредба
№ 8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, действала през исковия период. Съгласно чл.
31, 32 и 33 от наредбата положеният извънреден труд се заплаща съобразно
разпоредбите на ЗВМР, като няма разпоредба уреждаща плащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен от държавния служител. Наредба № 8121з-
776/29.06.2016 г. е отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. по
описа на ВАС, обнародвано в Държавен вестник на 14.01.2020 г. Действала през
процесния период е и Наредба № 8121з-908/02.98.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00ч. до 06, 00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение в сила от 14.08.2018 г., както и
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22, 00ч. до 06, 00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение в сила на 04.10.2019 г. С тези две наредби се въвежда правило, че се
дължи допълнително възнаграждение за положения нощен труд от 22 до 6 часа. В
приложимите към процесния период поздаконови нормативни актове, обаче, не е
5
предвидено правило за трансформиране на нощния труд в дневен. В този случай,
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно и доколкото ЗМВР е
специален закон, уреждащ статута на държавните служители в МВР, то за неуредените
случаи субсидиарно намират приложение разпоредбите на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 1 от Закона за държавния служител и
чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след
22, 00ч. до 06, 00ч.) е до 0, 25 лв, а за положен извънреден труд за работа при сумирано
изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50%
върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция)
също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В този смисъл и
държавните служители в МВР имат право да получават възнаграждение за положен от
тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат поставяни в неравностойно
положение спрямо другите държавни служители и полагащите труд по трудово
правотношение (в този смисъл Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа
за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Относно правилата при сумарно отчитане на работното време (каквото е
процесното) на служителите следва да се прилага и правилото за трансформиране на
нощните часове в дневни, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като това следва да се
извърши независимо от това дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати
на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева на всеки
отработен час през нощта. Това е така, тъй като законодателят е предвидил увеличено
заплащане на нощния труд в сравнение с дневния, като това увеличение се изразява на
първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването
се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време (подневно или сумирано) - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на
второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в ЗМВР, чл. 67 от
ЗДСл и приложимите актове и чл. 8 НСОРЗ (В този смисъл Решение № 14/27.03.2012 г.
по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Съгласно правилото, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
6
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В исковия период липсва норма, която да определя нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време, поради което съответно приложение намира разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
Кодекса на труда съгласно което нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Отношението между
определената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време
– 8 часа дневно или 40 часа седмично и нормалната продължителност на нощното
работно време – 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1. 143.
В разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното
място при подневно отчитане на работното време. В приложимата към процесния
период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. не е предвидена подобна корекция чрез
превръщане на нощните часове в дневни при отчитане и заплащане на извънреден
труд. В чл. 26, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата
работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за
периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат
като положен труд извън редовното работно време. С оглед изложеното по-горе
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ следва отработените
нощни часове от ищеца да бъдат преизчислени с коефициент 1,143 и следва да се
вземат предвид при преценка дали е положен извънреден труд (извън установеното за
него работно време).
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че Е. Г. К. е положил нощен труд при 205 смени, като отработените часове,
преизчислени с коефициент 1,143 се определя и дължимото допълнително
възнаграждение е 1828,53 лева, а обезщетението за забава за периода от края на месеца
следващ съответното тримесечие е в размер на 235,96 лева.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20071866/19.03.2021 г. по гр.д. №
8969/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8