Р
Е Ш Е Н И Е
№
18.04.2019г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на девети април две хиляди
и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Д.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№685
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на
03.01.2017г. ищецът „И.Ф.“ЕООД, в качеството на кредитор, сключил с ответника С.Д.С.,
в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №154576. Сключването на самия договор се извършило въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg.
На този електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно тези условия, сключването на договор ставало
след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидата безусловно приемал
същите. След това той получавал е-мейл, в който се съдържала преддоговорна
информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния
му акаунт в сайта. В случай на одобряване на кандидата, той получавал на личния
си е-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно
подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Посоченият от
ответника електронен адрес бил: *********@***.**. На посочения
от него мобилен номер ********** бил осъществен разговор с клиента, който бил
записан, като затова обстоятелство той също бил уведомен. Целта на разговора
била да се потвърди устно волята на страните за сключване на договорни
отношения помежду им. След сключване на договора по гореописания начин, ищецът
изпратил електронно писмо до ответника, с което го уведомил, че паричните
средства са преведени в посочената от него банкова сметка. ***, на С.Д.С. бил
отпуснат кредит в размер на 800 лева, преведен по неговата банкова сметка ***,
а именно: ***.
По така сключеният договор, ответника заплатил единствено сумата от 150 лева,
от която били приспаднати 133,33 лева от пълния размер на главницата.
Кредитополучателят трябвало да плати задължението си в срок до 02.07.2017г.,
като освен главница дължал и договорна лихва, уточнена в Договора. Поради
неплащане на задълженията от ответника, на 05.01.2018г. ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№62/2018г., по което на 08.01.2018г. съдът издал
Заповед №41 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил
на ответника-длъжник да заплати на ищеца –кредитор сумата от 750 лева главница-
неизплатено задължение по горепосочения Договор, договорна лихва за периода от
03.01.2017г. до 02.07.2017г. в размер на 476,02 лева, разходи за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 60 лева, законна лихва върху главницата,
считано от 03.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с
направените по делото разноски в размер на общо 78,73 лева. Заповедта била
връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съдът указал на ищеца възможността да предяви
иск за установяване на вземането му. Предвид изложеното „И.Ф.“ЕООД иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи
сумите посочени в Заповед №41/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№62/2018г. по описа на РС-Димитровград.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство деловодни
разноски.
Ответникът С.Д.С.не
депозира отговор на исковата молба. Редовно призован не се явява и не изпраща
представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки
– ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото
заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на същото в негово
отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по същество.
Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №154576/03.01.2017г., Общи
условия за предоставяне на кредит от разстояние, платежни нареждания за
извършени плащания от ищеца, кореспонденция между страните, както и ч.гр.д.№62/2018г. по описа на РС-
Димитровград, ведно със съдържащите се в него материали.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 83,34 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Последният съдът определи
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като взе предвид, че ищецът е ЮЛ,
представлявано от юрисконсулт, който не взе участие в проведените по делото
съдебни съдебни заседания. Наред с това, против ответника са предявени общо 3 установителни
иска, всеки от които за сума по малка от 1000 лева, всички на стойност 1286,02
лева. Производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
като ответника не оспори предявените искове и не взе участие в съдебното
производство.
Предвид изхода на делото, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по
заповедното производство, които са в размер на общо 78,73 лева, така както е посочено
в издадената Заповед №41/08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№62/2018г. по описа на РС-Димитровград.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.С., с ЕГН **********,***, че
дължи на "И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
партер, представлявано от управителя Б.И.Н., сумата 750 лева /седемстотин и петдесет
лева/ – главница, неизплатено задължение по Договор №154576/03.01.2017г.,
договорна лихва за периода от 03.01.2017г. до 02.07.2017г. в размер на 476,02
лева /четиристотин седемдесет и шест лева и две стотинки/, разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 60 /шестдесет/ лева, законна
лихва върху главницата, считано от 03.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед №41/08.01.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№62/2018г. по описа на
РС-Димитровград.
ОСЪЖДА
С.Д.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на "И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.***, партер, представлявано от
управителя Б.И.Н., направените по настоящото дело разноски в размер на 133,34
лева /сто тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, както и разноските
направени по ч.гр.д.№62/2018г. по описа на РС-Димитровград в размер на 78,73
лева /седемдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: