Решение по дело №516/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 525
Дата: 29 април 2021 г.
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330200516
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Пловдив , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330200516 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-013472/06.11.2020г. на
** Група в Сектор ПП - Пловдив, с което на М. В. Г., ЕГН ********** от ** е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева
за нарушение по чл.40, ал.1, вр. с чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП; както и ГЛОБА в
размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право на управление на МПС за
срок от един месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3,б.А, вр. с чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. чрез своя повереник моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения,
подробно изложени в жалбата, писмено становище и в съдебно заседание.
Претендира и разноски.
Въззиваемата страна – ПП - Пловдив, редовно призована не изпраща
представител. В писмено становище застъпва тезата за потвърждаване на
процесното НП.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства
и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и
1
правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 24.10.2020г. около 19.30ч жалбоподателят Г. управлявала в гр.Пловдив
лек автомобил “Тойота Рав 4” с рег.№ **, като на паркинга на магазин „Лидл“
на ул.Победа №75 при движение на заден ход ударила паркиран автомобил
марка Опел с рег № **. В резултат по последния имало материални щети по
предницата му. След това обаче напуснала местопроизшествието без да
остави контакти за връзка било с водача на Опела, било като съобщи на
тел.112 или по друг начин за станалото. Охранител на магазина обаче
възприел случилото се и при пристигане водача на Опела го уведомил за
случилото се, както и му посочил регистрационен номер на Тойотата
управлявана от жалб.Г.. Така той подал сигнал в РУ, а същият бил възложен
за отработване на актосъставителя И.Г.. Той от своя страна издирил двамата
водачи, след проведен разговор с Г. тя потвърдила за случая. Освен това
свидетеля Г. огледал двете МПС и като се убедил, че информацията се
потвърждава от обективни находки като щети по двете МПС съответно в
задна част на Тойтотата и предна на Опела, на 30.10.2020г. съставил АУАН №
731320, серия АА за нарушения по чл.40, ал.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1 ЗДвП
срещу жалбоподателя Г.. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на актосъставителя И. Д. Г., разпитан като свидетел в
хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства
представени по делото - АУАН, справка АНД, протокол за ПТП №1757057,
заповеди 2бр., които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. По делото е несъмнен факта
на управлението от жалбоподателя на посочения автомобил на отразените в
АУАН и НП време и място. Този извод се гради на посочения регистрационен
номер, който след проверка от страна на свид.Г. бил потвърден като инцидент
от страна на жалб.Г.. За съда няма съмнение в добросъвестността на
свидетеля Г. и няма причина да не се кредитира, че пред него лично
жалбоподателя е признал за стореното. При това положение не е било нужно
2
да са събират каквито и да било други доказателства за участието на дееца в
ПТП.
Основателно е обаче възражението, че така както е вменено нарушението
по чл.40, ал.1 ЗДвП, а именно че при движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, не е
извършено. Няма съмнение, че паркираните автомобили не са участници в
движението. Според §6, т.28 от ЗДвП "Участник в движението" е всяко лице,
което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Ето защо няма как
жалбоподателя да е извършил нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП. По тази
причина настоящата инстанция намира за основателно възражението, че
извършеното не изпълва фактическия състав на вменената като нарушена
правна норма. За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция не
споделя възражението на жалбоподателя относно вменено нарушение по т.1
на НП за извършено при форма на изпълнително деяние като
„допустителство“. Използвания термин допуска ПТП не покрива
твърдението, че се твърди действие на трето лице от страна на жалбоподателя
и това е ясно от целия контекст на изречението, а не от изваждане на отделни
думи от него, както предлага жалбоподателя. Все пак предвид изложеното по-
горе, то следва в тази част НП да се отмени.
Не основателно е и възражението за разминаване във фактическия състав
на второто вменено нарушение. действително в процесния кацзус е била
нарушена именно нормата на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП, тъй като тази
разпоредба изисква водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие задължително при настъпили материални
щети да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Това включва посочване на собствените си данни, полица на застраховка и
т.н. Това емогло да стане по различни начини, един от които е да уведоми
органите на МВР. В процесния казус това определено не е сторено, но
деянието не би било нарушение и ако просто бе оставила данни за контакт на
другия водач. По делото няма доказателства жалб.Г. да е сторила това. По
този начин чрез бездействието си е извършила вмененото й нарушение по т.2
3
от процесното НП.
Правилно наказващия орган е приложил санкционната норма на чл.175,
ал.1, т.5 ЗДвП, споде която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие, а именно да посочи индивидуализиращи данни с оглед
изясняване на казуса и уреждане на щетите от ПТП. В случая наложените
наказания са минимално предвидените в закона и така е отчетен инцидентния
характер на деянието.
При извършената служебна проверка не се откриха допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са опорочили издаденото НП.
С оглед на този изход на делото жалбоподателя има право на разноски по
съразмерност с оглед нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН. По делото е приложен
договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, като от първия е
видно, че жалбоподателя е заплатил сумата от 400лв за повереник. Налице е
възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което е основателно
според Съда, с оглед приключването му в едно съдебно заседание и тежестта
на същото. Същото следва да се намали до минимума от 300лв., а с оглед
уважаване претенцията до отмяна по една от двете точки на НП, то на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 150лв. Те следва
да се възложат в тежест на самостоятелния правен субект, който е ОДМВР –
Пловдив, а не на структурата в него – Сектор ПП.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-013472/06.11.2020г.
на ** Група в Сектор ПП - Пловдив, В ЧАСТТА с което на М. В. Г., ЕГН
********** от ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.40, ал.1, вр. с чл.183, ал.2, т.11 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.
4
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на жалб. М. В. Г., ЕГН
********** сумата от 150 лева разноски за повереник пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5