№ 98
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000455 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 129 ал. 4 и ал.
3 от ГПК.
С определение № 21561 от 19.05.2021 година, постановено по т. дело
№ 33/2021 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, е прекратено
производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите
на искова молба вх. № 210848/02.03.2021 година, подадена от „Г.К.“ ЕООД –
П. против ЕТ „С. - С.Г.“ / в несъстоятелност/, Г.М.Г. от град К. и П.П.Г. от
град К., с участието на синдика на ЕТ „С. - С.Г.“ /н./.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от
адвокат Г.В. като пълномощник на „Г.К.“ ЕООД – ищец по делото. В
частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че не са били налице предпоставките за
прекратяване на производството по делото поради неотстраняване в срок на
нередовностите на исковата молба, тъй като определението, с което бил
продължен срока по молба на ищеца, не му било съобщено. Поддържа се
също, че в цитираното определение за продължаване на срока имало и
диспозитив за оставяне на молбата на ищеца без движение, който също не му
1
бил съобщен. Според частния жалбоподател съдът е бил длъжен да го
уведоми поне за оставяне без движение на молбата му за продължаване на
срока. По тези съображения се иска отмяна на прекратителното определение.
Съдът, като прецени доводите на частния жалбоподател и съдържащите
се в първоинстанционното дело доказателства, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
определение за прекратяване на производството по делото в хипотезата на
чл. 129 ал. 4 от ГПК - поради неотстраняване нередовностите на исковата
молба, което е преграждащо развитието на производството по делото и
подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане № 21369 от 22.03.2021 година първоинстанционният
съд е оставил подадената искова молба без движение, като е дал
едноседмичен срок и конкретни указания за нередовностите на исковата
молба, които следва да бъдат отстранени в този срок от ищеца „Г.К.“ ЕООД.
Сред нередовностите са представяне на пълномощно за адвоката, от чието
име е подадена исковата молба или потвърждаване на неговите действия;
посочване в исковата молба, която в коригиран вид да се представи и в
препис за ответниците, на цената на предявените искове, определена
съгласно чл. 69 ал. 1 т. 4 във връзка с т. 2 от ГПК, представяне на
удостоверение за данъчната оценка на имотите и вписване на исковата молба.
Разпореждане № 21369/22.03.2021 година е съобщено на ищеца на
16.04.2021 година, при което първоначално даденият от съда едноседмичен
срок изтича на 23.04.2021 година.
Преди изтичането на този срок – с молба вх. № 211511/23.04.2021
година, изпратена по пощата на 22.04.2021 година, ищецът е отстранил част
от нередовностите, свързани с упълномощаването. По отношение на
останалите нередовности, касаещи цената на предявения иск и представяне на
удостоверение за данъчна оценка, е поискано продължаване на дадения от
съда срок с 30 дни на основание чл. 63 от ГПК с мотива, че за определянето
на цената на иска и за вписване на исковата молба са необходими
2
удостоверение за данъчна оценка и скица на имотите, чието издаване от
Община К. и СГКК К. се бави от 14 до 30 дни. Поискано е и издаване на две
съдебни удостоверения, необходими за снабдяване с данъчната оценка и със
скица на имотите.
С определение № 21500 от 23.04.2021 година първоинстанционният съд
е продължил дадения с разпореждане 21369/22.03.2021 година срок за
отстраняване нередовностите на исковата молба с две седмици, считано от
изтичане на първия срок на 23.04.2021 година. Уважил е и искането за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за данъчната
оценка на имота. Видно от мотивите и от диспозитива на това определение, с
него са оставени без уважение исканията на ищеца за продължаване на срока
над две седмици до поисканите 30 дни, както и за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване със скица. Твърденията на частния
жалбоподател, че с това определение молбата му е оставена без движение и
че не му е съобщено за това, са неоснователни. Липсва акт на съда за
повторно оставяне на исковата молба или на молбата за продължаване на
срока без движение.
Отказът за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със скица
не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което липсва
задължение за съда да уведоми ищеца с нарочно съобщение за този отказ.
Що се отнася до факта, че срокът е продължен от съда при условията
на чл. 63 от ГПК не с 30 дни, както е поискано от ищеца, а с две седмици,
става дума за преценка на съда, която също не подлежи на контрол от по-
горна инстанция.
Разпоредбата на чл. 63 от ГПК не предвижда задължения за съда да
изпраща съобщение на страната, която е поискала продължаване на срока
относно това дали искането й е удовлетворено и с колко дни е продължен
дадения срок. Същевременно определението по чл. 63 от ГПК не подлежи
на обжалване, поради което и то не попада в обхвата на чл. 7 ал. 2 от ГПК,
според който съдът е длъжен да връчва на страните препис от актовете, които
подлежат на самостоятелно обжалване. В подкрепа на разбирането, че съдът
не дължи съобщаване на определението по чл. 63 от ГПК е и разпоредбата
3
на чл. 63 ал. 2 от ГПК, според която продължаването на срока тече от
изтичането на първоначалния срок. След като новият срок започва да тече от
изтичането на първоначалния, това означава, че жалбоподателят е длъжен
сам да следи за началото и края на срока. Ако законодателят е искал да
постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за
продължаването, то той изрично щеше да посочи това. В тази насока е и
трайната съдебна практика – опр. № 158 от 18.03.2011 година на ВКС по ч.гр.
дело № 145/2011 год. ІІІ т.о.; опр. № 191 от 14.03.2011 година на ВКС по
ч.т.д. № 143/2011 година, І т.о., ТК; опр. 961 от 27.10.2011 година по гр. д. №
636/2011 година на второ г.о. на ВКС и др.
Безспорно е по делото, че до изтичането на продължения с две седмици
срок / 07.05.2021 година/, както и до постановяване на обжалваното по
настоящото дело прекратително определение на 19.05.2021 година ищецът не
е предприел процесуални действия по отстраняване нередовностите на
исковата си молба, нито е направил искане за ново продължаване на срока
при условията на чл. 63 от ГПК. Видно от материалите по делото е, че и до
момента издаденото още на 26.04.2021 година съдебно удостоверение за
снабдяване с друго такова от Община К. за данъчната оценка на имота не е
получено от ищеца.
При тези данни съдът намира, че разпореждането за прекратяване на
производството по делото в хипотезата на чл. 129 ал. 4 от ГПК – поради
неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21561 от 19.05.2021 година,
постановено по т. дело № 33/2021 година по описа на Окръжен съд –
Кърджали, с което е прекратено производството по делото поради
неотстраняване в срок на нередовностите на искова молба вх. №
210848/02.03.2021 година, подадена от „Г.К.“ ЕООД – П. против ЕТ „С. -
4
С.Г.“ / в несъстоятелност/, Г.М.Г. от град К. и П.П.Г. от град К., с участието
на синдика на ЕТ „С. - С.Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ....
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5