Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 8816 по описа на ВРС за 2020 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Р.В.В.-С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: 1. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
извършеното със заповед № 03/1470-2020г. от 11.06.2020г. уволнение за незаконно
и неговата отмяна; 2. иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване ищеца на
заеманата от него преди уволнението длъжност „Регионален мениджър продажби -
лекар”; 3. иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата от 35802.36
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 11.06.2020г. до 11.12.2020г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответното дружество по силата на трудов
договор № 5/22.12.2000г., като е заемала длъжността „търговски представител“.
На 27.12.2010г. по силата на трудов
договор № 69/27.12.2010г. била назначена на длъжността „Регионален мениджър
продажби - лекар”, считано от 01.01.2011г. През м. октомври 2019г. ищцата била
приета в болница и претърпяла две оперативни интервенции, като до 23.12.2019г.
ползвала отпуск поради временна неработоспособност. На 25.03.2020г. на ищцата
било отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение със
споразумение по чл.331 от КТ, което тя отказала. На 11.06.2020г. отново й било
отправено такова предложение, но то също било неприемливо за нея. След това й
връчили заповед № 03/1470-2020г. от 11.06.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ поради съкращаване
на щата, считано от 11.06.2020г. Уволнението се оспорва като незаконосъобразно.
Ищцата твърди, че новото щатно разписание е било в сила от 01.12.2019г., а
уволнението е около седем месеца по-късно. Твърди се още, че не е налице реално
съкращаване в щата, като трудовите
функции, изпълнявани от ищцата, не са престанали да съществуват, а са
осъществявани от нея в периода от 23.12.2019г. до 11.06.2020г. , а след тази
дата – от останалите регионални мениджъри на ответното дружество. Твърди се
още, че работодателят не е извършил подбор спрямо всички лица на длъжността „Регионален
мениджър продажби“. Извършен бил подбор само между служителите в гр. Варна,
заемащи длъжност „Регионален мениджър продажби – лекар“ и „Регионален мениджър
продажби“, като се оспорва, че същият е осъществен съобразно действително
притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. Ищцата твърди, че брутното й
трудово възнаграждение е било в размер на 5967,06 лева, поради което ответникът
й дължи обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца в размер на
35802,36 лева.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че по
щатното разписание от 01.11.2019г. в ответното дружество е имало обособени
няколко отдела, сред които относимите към спора Отдел „Диабет“ и Отдел
„Кардиология“, в които имало назначен по един служител на длъжност „Регионален
мениджър продажби“. В дружеството били извършени промени в структурата, част от
които включвали сливането на посочените два отдела, което довело до решението
за съкращаване на една от двете щатни бройки за процесната длъжност с място на
работа гр. Варна. Подборът били извършен между двете лица, заемащи длъжността,
едно от които е ищцата, а другото – К.П.А., която понастоящем заемала
единствената останала щатна бройка. Ответникът счита, че не би могло подбор да
се извърши със служители на същата длъжност, но с друго място на работа. Твърди
се още, че при подбора всестранно и изчерпателно са оценени квалификацията и
трудовото представяне на двамата служители, за което е съставен протокол от
Комисията по подбор. Сочи се, че абсолютно предимство при подбора е имала
служителката К.А..
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за
уважаване на обективно съединените искове.
Процесуалният представител
на ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищцата
е била в трудово правоотношение с ответника, като по силата на трудов договор №
69/27.12.2010г. е заемала длъжността „Регионален мениджър продажби – лекар“.
Мястото на работа е било в гр. Варна – регион Северен съгласно организационната
структура на работодателя.
Представено е щатно разписание на длъжностите в „А.Б.”
ЕООД от 01.11.2019г., съгласно което за гр. Варна са предвидени 1 щатна бройка
за длъжност „Регионален мениджър продажби“ в Отдел „Диабет“ и 1 щатна бройка за
длъжност „Регионален мениджър продажби - “ в отдел „Кардиология“.
Съд заповед № 17/18.11.2020г. на работодателя предвид
извършвана в дружеството реорганизация е утвърдено ново щатно разписание, в
сила от 01.12.2019г. съгласно Приложение № 1 към Заповедта.
Представено е и щатно разписание на длъжностите в „А.Б.”
ЕООД от 01.12.2019г., съгласно което за гр. Варна са предвидени 1 щатна бройка
за длъжност „Регионален мениджър продажби“ в „Кардио-метаболитен отдел“.
Със заповед № 81/10.04.2020г. на работодателя е
назначена комисия за оценка на трудовото представяне и професионалните качества
на Р.В.В.-С. и на К.П.А.. Представен е и протокол от заседание на същата
комисия, проведено на 13.05.2020г. Към протокола е приложена таблица с различни
критерии по отношение на двете служителки, както и индивидуална оценка на всяка
от тях, дадена от прекия им ръководител за 2018-2019г.
От ответника са представени длъжностна характеристика
за длъжността „Регионален мениджър продажби“, оценки за представянето на Р.В.
за периода 2016-2019г., списъци на обучения преминати от ищцата и от К.П..
Със заповед № 03/1470-2020г. от 11.06.2020г. на
работодателя е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание
чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ поради съкращаване в щата, считано от
11.06.2020г., с която ищцата се е запознала на същата дата, което обстоятелство
е удостоверено с нейния подпис.
Видно от представения препис от трудовата книжка на
ищцата след трудовото правоотношение с ответника, прекратено на 11.06.2019г.,
няма нови записвания.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че няма други служители,
които към датата на прекратяване на трудовия договор – 11.06.2020г. да са
назначени на същата длъжност и/или да изпълняват същите дейности в направление
„Кардио-метаболитен отдел“, които са изпълнявани от ищцата като „регионален
мениджър продажби“. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последен пълен отработен месец, а именно м.05.2020г., е 5967.06 лева, а
размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 11.06.2020г. до
11.12.2020г. е 35802.36 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Съгласно разпределението
на доказателствената тежест
ответникът следва да
установи, че е упражнил законосъобразно правото си да прекрати
трудовото правоотношение на посоченото основание.
Разпоредбите на чл.328 КТ предвиждат едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, поради настъпили
обективни обстоятелства, препятстващи съществуването му занапред. В хипотезата
на чл.328, ал.1, т.1, пр.2 причината, наложила прекратяването, е заличаването
на бройка от щатното разписание за съответната длъжност. Такова е налице когато
съответната трудова функция престане да се осъществява в предприятието, а също
и, когато задълженията на служителя, който я заема, са разпределени между други
звена и служби в предприятието.
Безспорно се установи по делото, че в ответното
дружество преди уволнението е извършена промяна в щатното разписание, като една
от двете щатни бройки за гр. Варна „регионален мениджър продажби“ е съкратена.
Промяната в щатното разписание е наложена поради реорганизация в структурата на
работодателя и обединяване на двата отдела, в които е имало щатна бройка –
Отдел „Диабет“ и Отдел „Кардиология“ в един отдел – „Кардиометаболитен отдел“.
Ищцата е навела възражение, че не е налице реално
съкращаване в щата, тъй като трудовите функции, изпълнявани от нея, не са
престанали да съществуват. Безспорно между страните е, че след приемане на
новото щатно разписание ищцата е продължила да изпълнява функциите си, като
уволнението й е извършено около шест месеца след влизане в сила на новото щатно
разписание. Съдът намира, че посоченото обстоятелство е ирелевантно за
законосъобразността на уволнението. При промяна в щатното разписание чрез
съкращаване на щатна бройка работодателят има право да уволни работник, като не
е предвиден срок за упражняването на това право. В настоящия случай за преценката
дали трудовите функции на съкратената щатна бройка са продължили да съществуват
е релевантно дали след уволнението на ищцата, трудовите й функции продължават
да съществуват и самостоятелно да се изпълняват от друг служител. В настоящия
случай няма данни след уволнението на ищцата друго лице да изпълнява нейните
функции, извън служителя, останал да заема единствената щатна бройка „регионален мениджър продажби“ в обединения вече
„Кардиометаболитен отдел“.
В устните състезания и в писмените бележки ищцата е
навела възражение, че е уволнението е незаконосъобразно, тъй като е извършено,
без да има решение на представляващите ответното дружество за приемане на ново
щатно разписание. Доколкото такова възражение не е наведено с исковата молба,
същото не следва да бъде разглеждано. За пълното следва да се отбележи, че по
делото е представена заповед № 17/18.11.2020г. , с която е утвърдено ново щатно
разписание, считано от 01.12.2019г., която е подписана от управител и прокурист
на „А.Б.” ЕООД.
Не е спорно обстоятелството, че след промяната в
щатното разписание и преди уволнението на ищцата от страна на работодателя е
извършен подбор по чл.329 от КТ между
две лица, а именно служителите заемащи длъжността „регионален мениджър
продажби“ с място на работа гр. Варна.
Ищцата оспорва подбора като незаконосъобразен, като
счита, че в същия е следвало да бъдат включени всички служители на дружеството,
заемащи длъжност „регионален мениджър продажби“, независимо от мястото им на
работа.
Видно както от старото, така и от новото щатно
разписание освен двете щатни бройки „регионален мениджър продажби“ с място на
работа гр. Варна в ответното дружество съществуват още няколко щатни бройки
„регионален мениджър продажби“ в различни отдели с място на работа гр. София и
гр. Пловдив. Изрично щатните бройки са разграничени в зависимост от мястото на
работа, като не е посочен общ брой на щатни бройки за длъжността, а отделни
единични бройки с конкретно място на работа. Очевидно е, че идеята на
работодателя е да има определен брой лица, изпълняващи тази длъжност в три
населени места – София, Пловдив и Варна. В този смисъл съдът намира, че не е
задължително извършването на подбор между служителите с различно място на
работа. Тук следва да се има предвид и правилото на чл.118, ал.1 от КТ работодателят
или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на
трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. При
извършване на подбор между служители заемащи длъжността „регионален мениджър
продажби“ в различни населени места би се стигнало до недопустима промяна в
мястото на работа на някой от служителите. В този смисъл е и трайната практика
на ВКС, съобразно която подборът следва да се извършва само между работници и
служители в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния
район или населено място (Решение № 100 от 05.04.2011г. по гр.д. № 701/2009г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 6 от 28.03.2014г.
по гр.д. № 3655/2013г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение № 149 от 18.07.2018г. по
гр.д. № 4113/2017г. по описа на ВКС, IV г.о.)
Следващото възражение на ищцата е свързано със самото
провеждане на подбора между двамата служители, заемащи длъжност „регионален
мениджър продажби“ в гр. Варна, като счита, че подборът не е осъществен
съобразно действително притежаваните от служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа.
Нормативно установените в чл.329 от КТ критерии при
подбора включват преценка на обстоятелствата кои от включените
работници/служители имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Според Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК преценката
на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ - кой
от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре
подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ при упражняването,
на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по
законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ
на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа.
В мотивите на горепосоченото тълкувателно
решение е посочено, че при упражняване на правото на подбор преценката на
показателите по чл. 329, ал. 1 от КТ не е
субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от
непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо
познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност,
изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по
законоустановените критерии с действителните качества на работника или
служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация.
Критериите съгласно тълкувателното решение имат обективни признаци и тяхното спазване
може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК.
В настоящия случай критериите, по които ще
се извърши подбора, не са посочени от работодателя, а именно със заповед № 81/10.04.2020гс която най-общо е определена
комисия, която да извърши оценка на квалификацията, трудовото представяне и
качествата на служителите. Критериите са определени от самата комисия и са
обективирани в изготвения от нея протокол. От комисията са определени няколко
подкритерия в рамките на основните два – квалификация и трудово представяне.
Всички подкритерии са обективни и относими към основните, които съвпадат със
законоустановените в чл.329 от КТ. По отношение на трудовото представяне
комисията е решила преценката да се извършва за период от две години, предхождащи
уволнението – 2018 и 2019г. Съдът намира, че периодът следва да бъде преценяван
от работодателя, като за него не съществува задължение да съобразява целия
трудов стаж на работника/служителя в
предприятието. Съдът намира, че от Комисията е обхванат достатъчно дълъг
период, който е еднакъв и за двете служителки. Следва да се има предвид, че при
оценката на представянето на ищцата за 2019г. е съобразено ползването на дълъг
отпуск, като финалните изчисления по представянето й са направени при съобразяване
на показателите за първите три тримесечия, разделени на три, а не на четири.
Видно от протокола на Комисията е, че по предвидените показатели служителката К.А.
превъзхожда ищцата и по двата основани критерия, като общият й брой събрани
точки по всички подкритерии (17) значително надвишава този на ищцата (11). Значително
по-позитивна е и оценката на прекия работодател на К.А. от тази, дадена от
прекия работодател на ищцата. Отбелязаните в протокола резултати от
представянето са подкрепени и с допълнителни писмени доказателства за
преминатите от двете лица обучения и за резултатите от годишното оценяване на
ищцата. Дори и да се вземат предвид съображенията на ищцата по отношение на
критериите за квалификация, а именно да се даде приоритет на нейното висше
образование „медицина“ пред това на другата служителка „здравен мениджмънт“ (макар
и в длъжностната характеристика да има равнопоставеност на същите) и да се
съобразят обучения в други области извън диабет общият сбор на точките на ищцата
не би надминал този на К.А..
По гореизложените съображения се налага
извода, че подборът е извършен съобразно изискванията на чл.329 от ГПК и
уволнението на ищцата е извършено законосъобразно. В този смисъл предявеният
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по чл.344, ал.1, т.1 от КТ неоснователни
се явяват и следва да бъдат отхвърлени и предявените искове по чл.344, ал.1,
т.2 и 3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди
уволнението и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради незаконното уволнение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението от 3308,61 лева без ДДС, което съдът намира за
основателно. Съобразно практиката на ВКС минималното адвокатско възнаграждение при
обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение
за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва – на основание
чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004 г. – общо една минималната месечна заплата за
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и възнаграждение, определено по реда
на чл.7, ал.2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно цената
му. Мотивиран от горното, Варненският районен съд (в този смисъл Определение №
821/23.12.2015г. по гр.д. № 5438/2015 г. и определение № 732/28.06.2017г. по гр.д. № 5545/2016г.
по описа на ВКС, IV г.о.). В настоящия случай
минималното възнаграждение за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е в общ
размер от 610 лева, а за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е 1604.07 лева, или
общо за трите иска 2214.07 лева, към което следва да се прибавят 100 лева за
трето проведено открито съдебно заседание по смисъла на чл.7, ал.9 от
Наредбата. С оглед конкретната фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
3308,61 лева се явява прекомерно, като следва да бъде присъден справедлив
размер от 2800 лева.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.В.В.-С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** обективно съединени искове, както следва: 1. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на извършеното със заповед № 03/1470-2020г. от 11.06.2020г.
уволнение за незаконно и неговата отмяна; 2. иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност
„Регионален мениджър продажби - лекар”; 3. иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
заплащане на сумата от 35802.36 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.06.2020г. до
11.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.В.В.-С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 2800 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата за обявяването му, посочена в съдебното заседание, а именно 29.12.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: