Решение по дело №3705/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1271

 

гр.Бургас, 21.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 при участието на секретаря Г.С., като разгледа НАХД № 3705 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на Н.С.Г. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-003561/01.08.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, му е наложена „Глоба“ в размер на 200 лв.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се изтъква, че жалбоподателят не е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява, не ангажира доказателства и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП“, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което преписката е изпратена в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 15.08.2019г., а жалбата е депозирана на 16.08.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 25.03.2019 г., около 13.20 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№А **** МА, в гр.Бургас, по бул.Демокрация и кръстовище с ул.“Гурко“. Въпросният автомобил бил закупен от Г. на 19.04.2018 г., като сделката била изповядана от нотариус. Въпреки задължението за пререгистрацията в едномесечен срок (т.е. до 19.05.2018г.) новият собственик – жалбоподателят Г., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността, поради което и на 26.06.2018г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. Д.Г., който след като направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията на лекия автомобил била служебно прекратена. За констатираното св. Г. съставил АУАН с бл. № 071689, в който посочил, че жалбоподателят управлява в гр.Бургас, по бул.“Демокрация“ и кръстовище с ул.“Гурко“ лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№А **** МА, като водачът бил закупил така описаното МПС и не бил спазил едномесечния срок за „прехвърлянето“ му, както и че МПС било с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като нарушения по чл. 140, ал.1 ЗДвП и по чл.145, ал.2. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения не изложил такива. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

Материалите по преписката били докладвани и в БРП, като с постановление от 22.07.2019г. прокурор от РП-Бургас, преценил, че извършеното от Г. не покрива признаците на престъпление по НК.

Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и разпоредбата на чл.145, ал.1, поради което и на основание177, ал.6, предл.второ, му наложил наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел Г., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Атакуваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, който към датата на деянието е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Въпреки това, обаче, съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е била незаконосъобразно ангажирана за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП, следва да съдържа всички обстоятелства, при които е извършено. В конкретния случай в нито в АУАН, нито в НП, е посочена датата и мястото на извършване на нарушението по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Действително, то се счита за осъществено след изтичане на определен от закона срок при бездействие от страна на носителя на задължението. Въпреки това, обаче, в нито един от двата документа, не е посочено от кога започва да тече този срок, макар да е посочено, че е едномесечен, за да може да се изчисли кога се смята за довършен фактическият състав на нарушението. Това води до невъзможност жалбоподателят да организира адекватно своята защита, а и до невъзможност за упражняване на съдебен контрол по правилността на фактите. С оглед на това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление в тази му част е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Касателно второто вменено във вина на жалбоподателя нарушение, а именно това по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподател, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП урежда последствията при проявена пасивност от собственици на МПС в случай на нерегистриране в двумесечен срок от закупуване на автомобила- а именно служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията.

От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото е безспорно, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Друг неоспорен факт е, че жалбоподателят е придобил собствеността на автомобила на 19.04.2018 г., както и че в законоустановения срок от придобиването не е изпълнил задължението си по чл. 140, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължил да го управлява.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице липса на вина, тъй като не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията и не бил уведомен. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират Г. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая, крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 19.05.2018г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок, в случая 26.06.2018г. С оглед на това, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.

 В разпоредбата на чл.175, ал.3 ЗДвП е предвидено наказание „Глоба” в размер от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото не са налице доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, поради което двете кумулативни санкции са били определени в минималния възможен размер правилно. Тук следва да се отбележи, че санкцията за това нарушение, предвидена от законодателя, се реализира посредством налагането на две кумулативни административни наказания -  глоба и лишаване от право да се управлява МПС, поради което не може да бъде отменено само в частта за лишаването от права.

Следва да се посочи и че така установеното нарушение не може да се счете за маловажен случай, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а нарушението е типично за вида си.

Предвид изложеното съдът счита, че  НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-003561/01.08.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА, в която за нарушение за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, на Н.С.Г. с ЕГН: **********, на основание чл. 177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, е наложено административн наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003561/01.08.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

 

                                                                       

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТ. ИВАНОВА

В.О : К.С.