Решение по дело №1897/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/.

Образувано е по повод подадена касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна , чрез пълномощник- началник на отдел „АИПО“ Д.П.О., против решение №1125/25.07.2023 г. постановено по анд № 20233110201633/2023 г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/ .

Релевира се допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Подателят на жалбата твърди погрешно тълкуване от районния съд на разпоредбата на чл. 11 , ал.1 от Наредба № РД-07-07-2 от 16.12.2009 година. Същевременно счита, че когато не е определено лице за извършване на инструктажа, отговорността за недокументиран инструктаж е на дружеството, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ. Счита, че именно документирането на инструктажа доказва провеждането му. На изложените основания се отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ст. юрисконсулт Б., която поддържа жалбата. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – „С.С.“ ООД, редовно призован, не се представлява, но депозира писмено становище чрез пълномощник за оставяне без уважение на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима ,като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ № 03-2300034/15.02.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „С.С.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ ,чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г./.

Районният съд е приел от фактическа страна, че при извършена на 06.01.2023 г. проверка за спазване на трудовото законодателство от „С.С.“ ООД, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са установили, че не е документиран в книга за инструктаж Приложение № 1 първоначален инструктаж по безопасност и здраве на Станчо Златев И, на длъжност „общ работник, промишлеността. За констатираното срещу „С.С.“ ООД е съставен акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС наказателно постановление.

Районният съд е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законен срок, но в хода на протеклото административнонаказателно е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна и не е доказано от правна страна.

В мотивите на обжалвания съдебен акт е обективирана правна теза за липса на факти, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил конкретно свое задължение, свързано с осигуряване провеждането на първоначален инструктаж, за да се прецени дали следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя, поради което въззивният съд е приел, че е налице неяснота във волята на административнонаказващия орган. Счел е, че по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице, което е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на процесното НП. Освен това Районен съд – Варна е приел, че е налице противоречие във фактическата обстановка, описана в АУАН и тази описана в НП, тъй като в АУАН е посочено, че проверката е извършена по документи в сградата на дирекция „Инспекция по труда“, а в НП – че проверката е извършена на място, където лицето е престирало труд. Въззивният съд е счел, че контролният орган неправилно е определил и субекта на административното нарушение, тъй като разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. вменява в задължение на работодателя единствено да определи лице, което да проведе инструктажа и съответно да го документира в книгата за инструктаж.

Касационната инстанция счита атакуваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона.

Видно от АУАН и НП повдигнатото административнонаказателно обвинение на „С.С.“ ООД е за това, че 06.01.2023 г. е допуснало да полага труд С З И, преди да е документирано провеждане на първоначален инструктаж по безопасност и здраве на същия. Посочено е , че с това деяние са нарушени чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година.

Съгласно чл. 11, ал. 5 на цитирания подзаконов нормативен акт инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.

Събраните данни по конкретния случай свидетелстват за водена от касационния ответник книга за начален инструктаж и за издадена заповед без номер от 13.05.2021 г. от управителя на наказаното дружество по въвеждане на ред и условия за провеждане и документиране на начален, периодичен, ежедневен, извънреден инструктаж и такъв на работното място, но без да е определено длъжностно лице по безопасност и здраве .

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време като това правно задължение по „осигуряване“ провеждане на инструктаж е детайлизирано в алинея втора на същата правна норма, а именно работодателят е длъжен да определи условията и редът за провеждане на инструктажи, отчитайки характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск, както е длъжен и да определи длъжностни лица с подходящо образование, които да ги провеждат.

От анализа на посочената правна регламентация се налага съждение, че законодателят изисква от работодателя да осигури провеждането на инструктаж, определяйки длъжностно лице, което да го извършва и да го документира по правилата на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година, както и да контролира изпълнението на своите заповеди в тази насока . Бланкетното административнонаказателно обвинение не дава нужната яснота в какво се изразява според наказващия орган неправомерното поведение на работодателя , което подлежи на санкция – дали бездействие по определяне на длъжностно лице по безопасност и здраве , дали бездействие по въвеждане на ред за провеждане на различни видове инструктаж в предприятието с оглед спецификата на трудова дейност на работниците ; дали бездействие по водене на нарочен регистър на конкретен вид инструктаж; дали отсъствие на валидна писмена заповед на работодателя , надлежно регистрирана с номер и дата на издаване с предмет въвеждане на правила за провеждане на инструктаж и и определяне на конкретно длъжностно лице , което да ги води ; дали бездействие по осъществяване контрол върху определено длъжностно лице по безопасност и здраве по изпълнение на своите задължения.

В административнонаказателното производство нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу дадената им правна квалификация. В случая няма описание на конкретни юридически факти , а възпроизвеждане на правна норма. Недокументирането на проведен начален инструктаж на работника С З И може да бъде разглеждано като бездействие на работодателя по осигуряване на провеждане на първоначален инструктаж поради непроведен ефективен контрол по изпълнение на неговите заповеди, но това означава включване на допълнителни юридически факти към състава на административнонаказателното обвинение, което не е в правомощията на съда.

Престирането на труд от работника И без да е документиран негов първоначален инструктаж на 06.01.2023 г. може да бъде разглеждано като неспазване от работодателя на задължението по чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за документиране на инструктажа в книгата за инструктажи, но това отново предполага въвеждане на допълнителни юридически факти в даденото описание на нарушението, респективно това е изменение на административнонаказателното обвинение, което е в компетентността само на административнонаказващия орган.

Погрешно е становището на ВРС за противоречие между АУАН и НП относно начина на установяване на нарушението . В АУАН изрично е посочено, че проверката е извършена по документи, но в НП няма вписана информация, че тя е извършена на място.

В обобщение при осъществения инстанционен съдебен контрол не се установи основателност на подадената касационна жалба , поради което същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор допустимото искане на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно, а предвид липсата на заявено от ответника по касация искане в тази насока , на същия не следва да се присъждат .

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1125/25.07.2023 г. постановено по анд № 1633/2023 г. по описа на Варненския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

	Председател:
	Членове: