Р Е Ш Е Н И Е
Номер
261216
02.12.2021
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
трети ноември Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 142 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД против И.К.С. искова
молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
8 350 лв. – частичен иск от сумата от 30 000 лв., представляваща
изплатено обезщетение за нанесени неимуществени вреди на трето лице – Й. Б. Т.,
сумата от 1 650 лв., представляваща изплатено обезщетение за нанесени на
същото лице имуществени вреди, сумата от 767,73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 8 350 лв., дължима
за периода от 13.02.2020 г. до предявяването на иска, сумата от 151,71 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1
650 лв., дължима за периода от 13.02.2020 г. до предявяването на иска, ведно
със законната лихва върху главниците,
считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане, както и
направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на 17.03.2017 г., около 18,00
ч., в гр. Б*****, кв. ************, до дом № **, при управление на лек
автомобил „*******“, модел „***“, с рег. № ************* ответникът е извършил
грубо нарушение на правилата за движение по пътищата и поради недостатъчно
внимание към уязвимите участници в движението е реализирал ПТП с правилно
пресичащата на пешеходна пътека Й. Б. Т., при което са й били причинени
множество травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лъчевата кост и
счупване на десен пищял в областта на латералния кондил,
като след настъпване на произшествието ответникът е напуснал
местопроизшествието, не е сигнализирал компетентните органи и не е оказал помощ
на пострадалата. Твърди също така, че въз основа на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен между ищцовото дружество
и ответника по полица № *********** със срок на валидност 23.07.2016 г. –
22.07.2017 г., на 13.02.2020 г. ищецът е изплатил на пострадалото лице
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 650 лв. На следващо място
се твърди, че след плащане на обезщетението ищцовото
дружество е встъпило в правата на увредения и има право на регресен
иск срещу причинителя на вредите, тъй като той е напуснал местопроизшествието и
не е сигнализирал компетентните органи, като до момента ответникът не е
възстановил исковите суми. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са
доказателства. В последното съдебно заседание е направено възражение за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Така предявените главни искове са с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а акцесорните
искове са с правни основания чл. 86, от ЗЗД, като същите са допустими.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор,
в който е оспорил исковете като недопустими и неоснователни както по основание,
така и по размер. Оспорени са твърденията на ищеца за причинено от ответника на
17.03.2017 г. ПТП с пострадал пешеходец, както и твърденията, че ответникът е
напуснал местопроизшествието, не е помогнал на пострадалата и не е сигнализирал
компетентните органи, като от своя страна твърди, че ПТП изобщо не е настъпило,
а при условие на евентуалност - че е налице случайно деяние. Оспорено е
съдържанието на приложения към исковата молба констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, като се твърди, че той няма материална доказателствена
сила относно твърдяния в исковата молба механизъм на
ПТП. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
всички претендирани суми. Твърди се също така, че
ответникът не е реализирал виновно и противоправно
поведение, което да е в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Оспорен е механизмът на ПТП, както и настъпването на травмите на Й. Т. да
е в причинна връзка с него. Оспорено е наличието на твърдяните
в исковата молба неимуществени вреди, техния вид, характер и интензитет. Твърди
се, че ПТП не е настъпило, като Й. Т. не е пресичала на пешеходна пътека, а на
10 м. от нея и по време на пресичането тя е залитнала настрани, опитала се е да
се подпре на предния капак на автомобила на ответника, но не е преценила
разстоянието и е паднала на земята до предния ляв калник, като в това време
автомобилът на ответника е бил в спряло състояние. Ответникът се опитал да
окаже помощ на пострадалата, но тя не поискала и след като стоял около 20
минути при нея, той си тръгнал. Оспорен е и размера на определеното от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, предвид
характера, обема и интензитета на уврежданията. При условие на евентуалност се
твърди, че е налице съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата, която е нарушила правилата за движение по пътищата, тъй
като не е пресичала на обозначено за целта място и се е поставила в ситуация,
опасна за здравето и живота й. Твърди се също така, че получените увреждания не
са в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че пострадалата не е претърпяла
неимуществени вреди в описания обем. Заявено е, че за продължителността на
оздравителния период влияние са оказали и други фактори – стари травми,
хронични и други придружаващи заболявания, неспазване на предписания режим,
неполагане на грижа за прегледи и здравна диагностика. При условия на
евентуалност в отговора също така се твърди, че водачът не е напуснал
местопроизшествието, сигнализирал е компетентните органи и е оказал помощ на
пострадалата. Твърди се също така, че Й. Т. е страдала от параноидна
шизофрения и си е измислила, че е настъпило ПТП, при което е пострадала, а
травмите й са получени при падане, за което ответникът няма вина. Твърди се и
че сключеното споразумение между ищеца и пострадалото лице е нищожно на осн. чл. 26 от ЗЗД, евентуално е унищожаемо
на осн. чл. 27 от ЗЗД, тъй като към момента на
сключването му пострадалата е била поставена под запрещение. Оспорен е и искът
за имуществени вреди, като се твърди, че разходите не са извършени или ако са
били извършени, това не е било необходимо. Оспорено е и твърдяното плащане на
обезщетения на Й. Т. от страна на ищеца, тъй като сумите не са постъпили по
банковата сметка на това лице. Твърди се и че споразумението между ищеца и
пострадалата е сключено от лице без представителна власт. Оспорени са и
исковете за лихви, като се твърди, че такива не се дължат. Ответникът се явява
лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа отговора и
моли исковете да бъде отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените
разноски по делото. Ангажирани са доказателства. В последното съдебно заседание
е направено възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
законовите разпоредби, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на
21.03.2017 г. от К.Ч. - мл. инспектор при ОД на МВР-Б******, в който е
посочено, че на 17.03.2017 г., около 18,10 ч., в гр. Б***, ул. **********, до
дом № ** е настъпило ПТП между неизвестно МПС с неизвестен водач и Й. Б. Т.,
при което водачът на автомобила при приближаване към пешеходната пътека не е
пропуснал стъпилата и преминаваща по нея от ляво на дясно пешеходка, вследствие
на което я е блъснал и й е причинил фрактури на десен крак и дясна ръка.
Посочено е също така, че водачът на автомобила не е оказал първа помощ на
пострадалата, не е останал на място и не е уведомил органите на МВР за
произшествието. Към протокола е приложена и схема на ПТП, съставена от същия полицейски
служител.
Представен
е и протокол за оглед на произшествие от 04.05.2018 г., извършен от разследващ
полицай при Второ РУ-Б**** по повод разследване по ДП № 434 ЗМ-252/2017 г.,
като на огледа е присъствала и М.Д.Д..
По
делото са представени копия на две пълномощни с нотариална заверка на подписите
от 24.03.2017 г. С едното пълномощно Й. Б. Т. е упълномощила М.Д.Д. да я представлява пред всички държавни и общински
органи, съдилища, полицейски органи, прокуратура, застрахователни дружества,
физически и юридически лица във връзка със защитата и реализацията на правата и
интересите й като пострадала при ПТП от 17.03.2017 г. и във връзка с определянето
и изплащането на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, да упълномощи адвокат с дадените й с пълномощното права, както и с други
права, като е посочено, че пълномощното е безсрочно. Върху това пълномощно не е
поставен подпис на упълномощителя Т., а отпечатък от
десния й палец, като нотариусът е удостоверил, че Й. Т. не може да се подпише,
поради здравословното си състояние. С другото пълномощно М.Д., в качеството си
на пълномощник на Й. Т., е преупълномощила адв. Ц. В. от САК с правата си по горното пълномощно.
С
молба от 25.02.2019 г. Й. Б. Т., чрез пълномощника си М.Д., представлявана от адв. Ц. В., е предявила претенция пред ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ за заплащане на обезщетение за причинените й от И.К.С. при ПТП
от 17.03.2017 г. неимуществени и имуществени вреди с оглед причинените й
травматични увреждания и проведеното лечение. По това искане при ищеца е била образувана
щета № 47101617190167, като с Решение № 8/17.01.2020 г. застрахователната
експертна комисия е определила застрахователно обезщетение в размер на
35 000 лв. за претърпяните от М.Д. неимуществени
вреди, както и застрахователно обезщетение в размер на 1 650 лв. за претърпяните от нея имуществени вреди, или общо 36 650
лв.
По
делото е представено копие на спогодба от 10.02.2020 г., сключена между ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и Й. Б. Т., представлявана отново от адв. Ц. В., действаща по силата на пълномощно рег. № **/********
г. по описа на нотариус А. Д., с която ищцовото
дружество се е задължило да изплати на Й. Т. сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за претърпяните от нея неимуществени
вреди при ПТП от 17.03.2017 г., както и сумата от 1 650 лв. – обезщетение
за претърпяните имуществени вреди от същото ПТП,
свързани с разходи за лечение, а Й. Т. се е отказала от правото си да
претендира от застрахователя или от виновното лице обезщетения в по-високи
размери. Уговорено е също така дължимите суми да бъдат платени от
застрахователя в срок от 10 работни дни по банкова сметка *** М.Д. - по желание
на бенефициента Й. Т., като видно от приложените по делото две платежни
нареждания, на 13.02.2020 г. ищецът е превел по банковата сметка на М.Д. горепосочените
обезщетения от 30 000 лв. и от 1 650 лв.
Видно
от представената застрахователна полица № ***********, на
12.07.2016 г. между ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и И.К.С. е бил сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „*****“ с
рег. № **********, като застраховката е със срок на валидност от 23.07.2016 г. до
22.07.2017 г.
Видно
от писмо рег. № 593/26.04.2021 г. на „ЦПЗ Проф. д-р И. *** до ответника С., Й.
Т. се е водила на диспансерен отчет от 03.04.1991 г. и е била лекувана
многократно в ЦПЗ-Б***, ДПБ-Р**** и ДПБ-Ц** ***, като последната й
хоспитализация е била в условията на Отделение за лечение на тежки психични
разстройства през периода 04.11.2019 г. – 29.11.2019 г.
По
делото е представено и копие на Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ-Б*** от
27.12.2017 г., съгласно което след преосвидетелстване на Й. Т. е била
определена 80 % трайно намалена работоспособност за период от три години,
поради следното заболяване: параноидна шизофрения,
непрекъснато протичане, чести обостряния, параноидно-халюцинаторен
синдром, напреднала емоционално-волева промяна, значителни затруднения при соц.
адаптация, като е посочено, че инвалидността датира от 18.12.1999 г.
Видно
от приложеното гр.д. № 43/2002 г. на ОС-Бургас, с постановеното по това дело
решение от 21.06.2002 г., влязло в сила на 24.07.2002 г., Й. Б. Т. е била
поставена под пълно запрещение.
С
решение от 16.10.2002 г. на органа по настойничество и попечителство при Община
Б*****, за настойник на Й. Т. е била назначена нейната сестра Т.Б.П..
По
делото е представена пълната медицинска документация във връзка с лечение на Й.
Т. в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, от която е видно, че
същата е била приета в лечебното заведение на 18.03.2017 г. с насочваща
диагноза (вписана в направлението за хоспитализация) – счупване на долния край
на лъчевата кост. При извършените рентгенографии на
дясна гривнена става и на дясна подбедрица
са били установени фрактури, като на 24.03.2017 г. на Т. е била извършена
операция по открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула. На
27.03.2017 г. Й. Т. е била изписана от лечебното заведение с подобрение, в
добро общо и локално състояние. Видно от издадената епикриза,
фрактурата на гривнената става е била лекувана чрез мануална репозиция и гипсова имобилизация, а фрактурата на дясната коленна става е била
лекувана оперативно, като е била поставена метална остеосинтеза.
Видно
от представеното удостоверение за наследници, Й. Б. Т. е починала на 07.12.2019
г., като неин единствен наследник по закон е дъщеря й М.Д.Д..
По
делото е представено копие на ДП № 434 ЗМ-252/2018 г. по описа на Второ
РУ-Бургас, вх. № 2328/17 г., пор. № 772/17 г. по описа на РП-Бургас. Видно е,
че същото е било образувано по сигнал на гражданин, за това, че на 17.03.2017
г. в гр. Б*****, кв. *********, неизвестен извършител при управление на МПС е
нарушил правилата за движение по ЗДвП, допуснал е ПТП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Й. Т.. В хода на досъдебното производство са били
снети сведения от лица и са разпитани множество свидетели, както и са назначени
и изготвени съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска
и съдебно-психиатрична експертизи, но събраните доказателства в резултат на
тези действия не могат да бъдат ползвани в настоящото исково производство, тъй
като съдът по настоящото дело е длъжен да обоснове решението си на
доказателства, които са събрани от него пряко и непосредствено.
С
постановление от 12.12.2019 г. на прокурор при
РП-Бургас наказателното производство по горепосоченото досъдебно производство е
било спряно, тъй като от проведените оперативно-издирвателни
мерки и следствени действия извършителят на инкриминираното деяние не е бил
разкрит, като на разследващия орган е указано да продължи издирването на
извършителя.
По
делото са разпитани свидетелите К.Ч., М.Д., М.Г., П.Г., Т.П. и С.Д..
Св.
Ч. заявява, че той е съставител на представения по делото констативен протокол
за ПТП, но не си спомня нищо за случая, предвид изминалия дълъг период от време
и факта, че посещава много произшествия.
Св.
П. (сестра на Й. Т.) твърди, че е била назначена за настойник на сестра си, но към
момента на смъртта й настойник на сестра й е била нейната дъщеря. Твърди, че
сестра й е страдала от шизофрения от 1989 г., като предимно мълчала, но не се е
случвало да има халюцинации или да буйства. Заявява, че когато е приемала
лекарствата си, Т. е била в добро състояние, а кризите й се получавали когато
не си взимала хапчетата. Свидетелката твърди също така, че след като отишла да
живее при дъщеря си, Й. Т. е имала добър вид, държала се и говорела нормално. Заявява,
че е научила за произшествието от дъщерята на Й.Т., която й се обадила и
свидетелката отишла в болницата в ж.к. „**********“. Твърди, че в качеството си
на настойник на сестра си не е подписвала документи пред нотариус от нейно име,
нито я е водила пред нотариус да подписва документи. Твърди също така, че не
знае за сключени споразумения във връзка с травмите на сестра й от ПТП-то, нито
тя да е получавала пари за тях.
Св.
Д. (дъщеря на Й. Т.) твърди, че се е грижела за майка си 10-15 години преди
нейната смърт. Твърди, че за инцидента с майка й е разбрала от нейна съседка
(баба Н*****), която й се обадила по телефона и й казала, че са блъснали майка
й на пешеходна пътека. Свидетелката отишла в дома на майка си, която вече била
на легло. Попитала я какво е станало, но майка й били бледа като платно и нищо
не казала. На другата сутрин й казала, че не може да движи крака си и че ръката
й боли. Закарали я в болницата и тогава майка й й
казала, че я блъснала кола. Казала й също така, че човекът слязъл, преместил я
на бордюра и след това тръгнал, а момче и момиче я завели до дома й.
Свидетелката заявява, че майка й лежала малко в болницата, но след това вкъщи
лежала 5 – 6 месеца докато се оправи, като в този период имала силни болки, не
можела да се обслужва сама и свидетелката й помагала и се грижела за нея. Впоследствие
свидетелката узнала кои са момичето и момчето, които са завели майка й до дома
й, като от тях разбрала, че шофьорът бил спирачки, преместил майка й и след
това продължил. Свидетелката заявява, че не знае дали момчето и момичето са
видели произшествието, но те са чули звук от спирачки. Заявява също така, че
майка й е пиела лекарствата си и не е имала проблеми, като тя не е наблюдавала да
е имала халюцинации или да си измисля някакви неща. Твърди, че майка й й е дала пълномощно, като нотариусът отишъл в болницата и
майка й положила пръстов отпечатък, тъй като ръката й била счупена и не можела
да се подписва. Според свидетелката, към момента на заверката на пълномощното
настойник на майка й е била нейната сестра. Свидетелката казала на нотариуса,
че майка й е под запрещение, но не помни дали нотариусът е поискал допълнително
някакви документи, за да завери подписа й. Свидетелката твърди също така, че докато
се е грижела за майка си, сутрин и вечер е била при нея и тя е пиела
лекарствата си пред свидетелката. Заявява също така, че е имало изискване един
път в годината майка й да лежи в болница за една седмица, дори да е нямала
симптоми или влошаване на състоянието й. Заявява, че вечерта след катастрофата
кракът на майка й посинял и се подул, а на ръката не се виждало да й има нещо. Още
вечерта свидетелката предложила на майка си да я заведат в болница, но тя не искала
и затова е закарали на следващата сутрин. Свидетелката също така твърди, че
вечерта след инцидента майка й не й казала, че се е случило ПТП, а й казала
това едва на сутринта. Казала й също така, че шофьорът спрял, преместил я на
бордюра и след това продължил, но не й казала къде е станало произшествието. Не
й казала също така дали познава шофьора, а по-късно й казала само, че той бил с
бяла коса. Заявява, че майка й само веднъж е имала халюцинации, но това е било
повече от половин година след ПТП-то и е било свързано с отказа й да приема
лекарствата, а преди произшествието тя е нямала халюцинации и други проблеми.
Св.
Д. заявява, че двата подписа върху заверките на втората страница на
пълномощното, с което Й. Т. е упълномощила М.Д., са положени от него, но не си
спомня дали е заверил пълномощното в болница. Заявява, че когато заверява
пълномощни, първо проверява самоличността на лицата и им дава да прочетат
пълномощното или им го прочита, ако те не могат да го прочетат, и след като
разбере, че това е действителната им воля, заверява пълномощното в нотариалната
кантора. Твърди, че няма задължение по закон при всяко удостоверяване да прави
проверка дали лицето е поставено под запрещение, но заявява, че щом е заверил
пълномощното, това означава, че лицето е разбирало съдържанието на документа и
лично е положило пред него отпечатъка от палеца си.
Св.
М.Г. заявява, че има бегъл спомен от инцидент, при който жена е пострадала при
катастрофа. Твърди, че е чул спирачки, погледнал през прозореца на къщата си и
видял на улицата спряла кола и жена да стои на тротоара, но не излязъл навън,
за да види какво се е случило. Освен звука от спирачките, той не чул никакъв
друг звук, нито звук от удар. Заявява, че там има пешеходна пътека, но не знае
дали колата е била спряла преди или след нея. Твърди, че не е видял ПТП-то и не
знае дали спрялата кола е била свързана с него и с жената. Твърди също така, че
не познава тази жена, нито познава Й. Т. и не знае дали тя е била жената на
тротоара. Няколко часа след това дъщерята на Й. Т. отишла при него, попитала го
дали е видял нещо и му казала, че майка й е била ударена и е пострадала.
Св.
П.Г. заявява, че има магазин на 50 м. от мястото, където е била жената, но не е
видял инцидента. Тогава в магазина му влязъл човек и казал, че в тревата е
седнала някаква жена и че сигурно й е станало лошо. Свидетелят излязъл от
магазина и тръгнал към жената, но в магазина влязъл друг клиент и той се върнал.
Пет минути след това дошла кола, качили жената и заминали. Свидетелят твърди, че
не е видял жената отблизо и не може да определи на каква възраст е била тя. Според
него тя е била седнала на бордюра и след няколко минути дошла кола да я вземе,
като той не е забелязал да има спряла кола или да се случва нещо на пътното
платно. Преди това той не е чул звук от спирачки или други шумове. Приближил се
на 10-15 метра от жената, но не видял да има външни увреждания. Заявява, че
познава Й. Т. от малка, но не я бил виждал над 15 години и не разпознал жената
на бордюра като Й. Т.. След това никой от нейните близки не е ходил в магазина,
за да го пита какво се е случило.
По
делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, съгласно която за болните
от параноидна шизофрения е характерно, че при
пристъпното протичане на разстройството в светлите периоди функционират
нормално, а по време на психотичните пристъпи са с
качествено разстройство на съзнанието, като непрекъснатият ход на болестта се
проявява в цялостна редукция на личността и епизоди на обостряне. Редовният
прием на предписаната терапия би могъл да ограничи проявите на остри психотични епизоди и да предотврати злокачествения
непрекъснат ход на болестта. Според вещото лице, хипотезата, че Й. Т. е могла
да си измисли настъпването на ПТП е неприемлива. Вещото лице е посочило, че към
времето на ПТП-то, към 24.03.2017 г. и към 20.07.2017 г. Й.Т. се е намирала в
състояние на продължително качествено разстройство на съзнанието, причинено от
психичната й болест, което не й е позволявало правилно да възприема, запаметява
и възпроизвежда факти и обстоятелства от действителността към времето на
провежданите разпити в досъдебното производство. Посочило е също така, че ако Й.
Т. е приемала лекарствени средства, те биха могли да снижат нивото на
рефлексите й. Вещото лице също така е посочило, че способността на Й. Т. да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи е била
нищожна, поради състоянието на продължително качествено разстройство на съзнанието
й, в което се е намирала, причинено от психичното й заболяване, като това нейно
състояние не й е позволявало да възприема правилно фактите относно настъпилото
ПТП и да дава правилно и достоверно обяснение за тях. Това състояние на Й. Т.
също така е възпрепятствало психическата й годност да възприема фактите относно
даване на пълномощно на дъщеря й на 24.03.2017 г., както и да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи съзнателно към датата
на даване на пълномощното.
В
съдебно заседание вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза е заявило,
че е била съхранена възможността на Й. Т. да възприема основни житейски факти,
но е липсвала възможността й да ги разбира, да ги възпроизвежда и да осъзнава
свойството и значението им. Вещото лице също така е заявило, че при параноидна шизофрения некоректно приеманата терапия води до
задълбочаване на основната характеристика на непрекъснатия ход на заболяването
и дава възможност за обостряне на психотичните
епизоди. Според вещото лице, заболяването на Й. Т. е било отключено от инцидент
с приятеля й преди много години, но емоционално-волевата промяна, т.е.
редукцията на емоционалния и волевия капацитет, не е свързана с този инцидент,
а е в резултат на шизофренния процес. Вещото лице
също така е заявило, че Й. Т. не е могла да мисли логично и да действа разумно,
да се грижи за себе си и да защитава интересите си, което е видно от решението на
БОС, с което е поставена под запрещение, а приложената по делото медицинска
документация потвърждава това. Според вещото лице, Т. е могла да възприеме
факта на самото ПТП, да възпроизведе в основни линии по какъв начин се е
случило, но не и да даде логично обяснение на детайлите и последиците, като
интерпретациите й не могат да се приемат като сведения на дееспособен човек. Вещото
лице също така е заявило, че Й. Т. е разбирала, че дава пълномощно, но не е
разбирала, че това не й е позволено, както и не е разбирала последствията на
това пълномощно.
Съдебно-психиатричната
експертиза е била оспорена от страните по делото в различни нейни части, но
никоя от страните не е ангажирала допълнителни доказателства в подкрепа на
направените оспорвания.
По
делото е изготвена и комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза. В
отговора на първия въпрос е описан механизмът на настъпване на ПТП и причините
за него, но е видно, че вещото лице е основало отговора си на множество
вероятности, а не на установени по делото факти. В отговора на четвърти въпрос
вещото лице е посочило, че точната скорост на движение на лекия автомобил преди
произшествието не може да бъде определена, тъй като липсват спирачни следи или
други находки, но според нанесените на пешеходката травми скоростта му е била в
диапазона около 40-48 км/ч, или 45 км/ч средна скорост. Според вещото лице при
тази ниска скорост не би имало спирачни следи, дори ако водачът се е опитал да
спре. В експертизата е посочено, че участъкът от пътя, където е настъпило
произшествието, е прав и равен, поради което за водача и за пешеходката не е
имало ограничаващи видимостта им препятствия, като пешеходката е имала
възможност да забележи приближаващия автомобил, ако е била погледнала в дясната
лента за движението, в която е навлизала и ако не е била останала с гръб към
лентата на движещите се МПС. Вещото лице по техническата част е изготвило и
мащабна скица на местопроизшествието, както и е определило приблизителното
място на настъпилото ПТП, като от тази скица е видно, че пешеходката не е
пресичала по пешеходната пътека и евентуалният удар е настъпил след нея.
Посочено е също така в експертизата, че пешеходката е можела да избегне удара и
да предотврати произшествието, ако е пресичала на пешеходната пътека и ако
преди навлизане върху пътното платно се е огледала във всички посоки и ако е
навлязла в пешеходната пътека след като установи, че е забелязана от
приближаващото се МПС. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че по делото
няма данни по автомобила да е имало някакви щети. Посочило е също така, че няма
данни как е била обърната пешеходката към автомобила.
Вещото
лице по медицинската част на експертизата е посочило, че от наличните данни в
медицинската документация по делото е видно, че Й. Т. е получила счупване на
латералния (страничен) кондил на десния голям пищял и
счупване на дисталната част на радиуса (лъчевата
кост), като възстановителният процес при счупване на страничен кондил е в рамките на 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес, а възстановителният процес при счупване на лъчевата кост е в рамките на
3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Вещото лице е посочило също
така, че счупването на десния пищял най-добре отговаря да е в резултат от пряк
страничен удар от твърди тъпи предмети, вероятно част от автомобил, а
счупването на дисталната част на радиуса отговаря да
е получено при падане върху дланта на ръката. Според вещото лице, травмите са в
причинна връзка с настъпилото ПТП, като лечението им е било проведено по
правилата за лечение на такъв вид травми, а заболяването на пострадалата (параноидна шизофрения) не се отразява на възстановителния
процес при спазване на указанията след болничното лечение. В съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че травмата на ръката е от падане от собствен ръст,
което може да стане както при ПТП, така и при битов инцидент, а травмата на
крака е от натиск на бедрото от външната страна – при удар или натиск, като е
възможно да бъде получена и при силен удар с велосипед. Вещото лице е посочило,
че в медицинската документация по делото липсват данни Й. Т. да е страдала от остеопороза, при която болест костите стават чупливи. Според
вещото лице е възможно травмите да са получени по-рано от момента на твърдяното
ПТП, но пострадалата да не е получила лекарска помощ. Вещото лице също така е
посочило, че при фрактура задължително се получава оток часове след травмата,
като болката е най-силна в момента на счупването на костите.
При така представените доказателства,
съдът намира, че предявеният иск е неоснователен по следните съображения:
В случая от доказателствата по делото
се установи единствено, че на 17.03.2017 г. Й. Т. е претърпяла телесни
увреждания, изразяващи се във фрактури на лъчевата кост на дясната ръка и на
десния пищял в областта на латералния кондил.
Не се доказаха обаче твърденията на ищеца,
че тези травми са били причинени при ПТП, както и че това ПТП е настъпило по
вина на ответника И.С., нито че такова ПТП въобще е настъпило на посочената в
исковата молба дата, тъй като в тази връзка по делото са налице само
предположения, но не и преки доказателства, нито косвени доказателства, които в
съвкупността си да сочат на извода за настъпване на твърдяното ПТП по вина на
ответника.
В случая липсват очевидци на
твърдяното ПТП, липсват и установени следи по автомобила на ответника, които да
сочат на настъпване на такова ПТП.
Следва да се посочи също така, че във
връзка с причинените увреждания на Й. Т. е било образувано ДП № 434 ЗМ-252/2018
г. по описа на Второ РУ-Бургас, вх. № 2328/17 г., пор. № 772/17 г. по описа на
РП-Бургас, но в хода на извършеното разследване извършителят на деянието не е
бил установен, поради което с постановление на прокурора наказателното
производство е било спряно.
С оглед на горното, съдът намира, че
в случая не се доказа ответникът да е причинил твърдяното от ищеца ПТП на
17.03.2017 г., нито че телесните увреждания на Й. Т., за които ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение, са настъпили именно в резултат на такова
ПТП, т.е. не са били налице условията на КЗ за изплащане от ищеца на процесното застрахователно обезщетение на основание
сключения между него и ответника договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Допълнителен довод за неоснователност
на предявения иск е и факта, че молбата пред застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение е подадена от адв. Ц. В.,
която е била преупълномощена от М.Д. – дъщеря на Й. Т.,
а последната е била упълномощена от Й.Т. да я представлява в процедурите във връзка
със защитата и реализацията на правата и интересите й като пострадала при ПТП
от 17.03.2017 г. и във връзка с определянето и изплащането на застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но съдът намира, че това
упълномощаване е нищожно на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, тъй като към датата на даване на
пълномощното Й. Т. е била поставена под пълно запрещение, т.е. същата е била
недееспособна и не е можела да формира правно валидна воля.
Следва също така да се посочи, че процесното застрахователно обезщетение е изплатено въз
основа на спогодба от 10.02.2020 г., сключена между застрахователното дружество
и Й. Т., представлявана от пълномощника адв. В., но
към датата на сключване на тази спогодба Й. Т. е била починала, т.е. едната
страна по спогодбата не е съществувала в правния мир, поради което съдът
намира, че спогодбата също е нищожна и въз основа на нея не е следвало да бъде
извършвано плащане от застрахователя. Този порок не се санира
от факта, че обезщетението фактически е било платено по банковата сметка на М.Д.,
която е единствения наследник на Й. Т., тъй като в случая М.Д. е действала като
представител (упълномощена) от своята майка, а не в лично качество (като
наследник) и е получила сумата именно като представител на майка си, която
обаче към момента на плащането не е била жива, съответно не е следвало да й се
изплаща процесното застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че в случая не са налице условията на чл. 500, ал. 1 от КЗ за ангажиране деликтната отговорност на ответника за платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение, поради
което предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед неоснователността на главните
искове, неоснователни се явяват и акцесорните искове
за мораторни лихви върху главниците, както и иска за
присъждане на законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковата
молба до окончателното им изплащане.
Предвид крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените от него разноски по делото, които са в размер на 2 600 лв.,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и представените по делото платежни
документи. Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
1 600 лв., тъй като в случая по делото са предявени множество искове (два
главни и два акцесорни), като са били проведени четири
открити съдебни заседания, на всяко от които процесуалният представител на
ответника е присъствал, като същият е направил и множество доказателствени
искания в хода на делото с нарочни писмени молби, а освен това делото не се
характеризира с ниска правна и фактическа сложност, поради което съдът счита,
че адвокатското възнаграждение от 1 600 лв. не е прекомерно.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. С****, р-н *****************, против И.К.С., ЕГН **********,***,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 350,00 лв.
(осем хиляди триста и петдесет лв.), представляваща част от сумата от
30 000 лв. - изплатено обезщетение за нанесени неимуществени вреди на Й.Б.
Т. при ПТП от 17.03.2017 г., сумата от 1 650,00 лв. (хиляда шестстотин и
петдесет лв.), представляваща изплатено обезщетение за нанесени имуществени
вреди на същото лице при същото ПТП, сумата от 767,73 лв. (седемстотин
шестдесет и седем лв. и седемдесет и три ст.) - мораторна
лихва върху главницата от 8 350,00 лв., дължима за периода 13.02.2020 г. –
11.01.2021 г., сумата от 151,71 лв. (сто петдесет и един лв. и седемдесет и
една ст.) - мораторна лихва върху главницата от 1 650,00
лв., дължима за периода 13.02.2020 г. – 11.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от предявяването на иска до окончателното
им изплащане, както и направените разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление гр.
С*****, р-н ****************, да заплати на И.К.С., ЕГН **********,***, сумата
от 2 600,00 лв. (две хиляди и шестстотин лв.), представляваща направените
от него разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
ИМ