РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Смолян, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова Събинска
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20215400900024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по предявения от ЕЛМ. АНГ. АНГ., с ЕГН **********, от гр.
Смолян, ул. “К.” № *, чрез адв. П. Г. срещу Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 41 представлявано от Ал. Л. и Р. Д. за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 46 865.40 лв., във връзка с
непозволено увреждане при пътно транспортно произшествие, настъпило на 18.02.2020
г. в гр. Смолян, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за търпени
болки и страдания в размер на 46 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение в размер на 365.40 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 18.02.2020 г. в гр. Смолян на тротоар пред заведение за
бързо хранене, стопанисвано от „Мали 70“ ЕООД, е блъсната и притисната до
стълбище от моторно превозно средство с марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.
№ СМ 2232 АТ. Посочено е, че виновен за настъпилото пътно транспортно
произшествие е водачът АС. З. К. на описаното МПС, който преди да предприеме
маневрата назад не се е убедил, че пътят е свободен, по време на движението не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад себе си и не е осигурил лице, което да му
сигнализира при наличието на опасност, както и че извършваната маневра е за
паркиране на МПС на тротоара, без това да е разрешено, за което е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали от 25.02.2020 г. и Протокол за оглед на
местопроизшествието от съответните длъжностни лица, а също така е било образувано
и досъдебно производство, прекратено по желание на Е.А., на основание чл. 343, ал. 2
1
от НК.
На следващо място е отразено, че ищцата е стояла на тротоара далеч от
бордюра, чакайки своя приятелка, още преди процесното МПС да започне своята
маневра, като от произшествието е получила тежки телесни увреждания – фрактура с
дислокация на латерален малеол, луксация на глезенна става, скъсани връзки във
вътрешния ляв глезен, разкъсноконтузна рана, оток и деформация в лявата глезенна
става, вкл. невъзможност за движение на ставата. Наведени са доводи, че пострадалата
е била приета в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. Смолян, където й е било
приложено оперативно лечение, ведно с поставяне на импланти, остеосинтезен
материал – плака и винтове, за което е търпяла изключителни болки и страдания, не е
могла да се придвижва сама, като в къщи се е движила с помощни средства, ползвала е
проходилка и други подобни средства, а навън е била с бастун, вкл. и до момента.
Изложени са аргументи, че преди произшествието ищцата е била енергичен човек,
работила е на две места, а след процесното ПТП, вкл. и към настоящия момент не се е
възстановила, търпи и множество неудобства, има и загрозяващи белези от
оперативното лечение. В исковата молба е отбелязано, че през март 2021 г. на ищцата е
била направена втора операция, след констатиране на болезненост и липса на
възможност на движение в глезенната става, като общият размер на разходите за
лечение е 1 538.83 лв.
Изложени са аргументи, че към момента на процесното ПТП за автомобила, с
който същото е извършено, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, което е заплатило на ищцата 3 500 лв. от общо
претендираните 50 000 лв. за търпените неимуществени вреди, както и 1 173.43 лв. от
общо претендираните 1 538.83 лв. за имуществени вреди, като непогасените суми,
предмет на настоящата искова претенция са 46 500 лв. за неимуществени вреди и
365.40 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване
на застрахователното дружество за настъпилото ПТП /14.05.2020 г./ до окончателното
им изплащане за неимуществените вреди, респективно от датата на завеждане на
исковата молба /05.05.2021 г./ до окончателното им изплащане за имуществените
вреди.
В предвидения от закона срок ответното дружество е оспорило исковете по
размер, като е навело доводи, че претендираните суми са завишени, прекомерни и в
противоречие с принципа на справедливост, както и че водачът на процесното МПС
няма вина, тъй като е налице съпричиняване от страна на ищцата, защото същата в
момента на удара се е намирала на пътното платно, могла е да забележи процесния
автомобил и да избегне инцидента. На следващо място е посочено, че липсват
доказателства досежно твърдения от ищцата вид и характер на вредите, както и
досежно наличието на причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като е оспорен
и началния момент на претендираната лихва, предвид обстоятелството, че
отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба,
допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор,
както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната
съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2020 г. около 9.15 ч. в гр. Смолян под заведение за бързо хранене,
стопанисвано от „Мали 70“ ЕООД и над сградата на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД,
гр. Смолян при добра видимост АС. З. К. е управлявал товарен автомобил марка
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № СМ 2232 АТ, като е предприел маневра за паркиране от
лявата страна на тротоара и на вътрешната част на тротоара, в близост до стълбите,
водещи до площадката, е блъснал със задната част на автомобила вървящата там в този
2
момент пешеходка Е.А.. Механизмът на процесното ПТП е установен с назначената в
настоящото производство Автотехническа експертиза, както и с приложените
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.02.2020 г. и Протокол за оглед
на местопроизшествие от същата дата, вкл. и Автотехническата експертиза по
досъдебното производство. В заключението и при изслушването на вещото лице в
открито съдебно заседание е посочено, че процесното произшествие е било
предотвратимо за водача на автомобила, а пешеходката – ищца по делото се е движила
правилно по тротоара и не е могла да възприеме задаващата се отзад заплаха, поради
което от задната степенка на автомобила са й причинени увреждания.
От направената справка в сайта на Гаранционния фонд (http: //eisoukr.
guaranteefund. org/searchpolicy?l=bg) се установява, че процесният автомобил с ДКН
СМ 2232 АТ е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 18.02.2020 г. в
ЗАД „ОДК – Застраховане“ АД, която е обективирана в представената по делото
Застрахователна полица № BG/23/119000940397/01.04.2019 г., валидна за периода
01.04.2019 г. 31.03.2020 г.
Във връзка с релевираната претенция на пострадалата Е.А., застрахователното
дружество извънсъдебно й е заплатило обезщетение в размер на общо 4 673.43 лв., от
които 3 500 лв. неимуществени вреди и 1 173.43 лв. имуществени вреди.
Водачът на процесното МПС - АС. З. К., разпитан като свидетел по делото, е
признал, че на 18.02.2020 г., управлявайки автомобила на заден ход и качвайки се на
тротоара, където не е имало други паркирани автомобили, е ударил ищцата със задната
част /стълбичката за разтоварване/, без да я види. Свидетелката Р.Б. сочи, че около
минута след телефонния разговор с ищцата е отишла на мястото на уговорената им
среща, като не е видяла самия удар с буса, но е заварила приятелката си на вътрешната
част на тротоара, плачеща и подпряна на стълбите, с кървящ крак и с видимо
разместване.
С медицинската документация и рентгенографии са констатирани открито
счупване на левия малкопищялен глезен, разкъсване на лигаментарната връзка между
малкия и големия пищял на лявата подбедрица в областта на глезена, разкъсно-
контузна рана по вътрешната повърхност на лявата глезенна става. Веднага след
процесното ПТП пострадалата Ел. Г. е била приета за лечение в Отделението по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. Смолян, където е
извършена операция, като й е била поставена метална имобилизация със
семитубуларна плака и винтове. След това в продължение на осем месеца лечението й
е включвало възстановяване, 5 физиотерапии и ЛФК, пролежаване в болница за
рехабилитация, като на 02.03.2021 г. оперативно е била премахната металната
имобилизация със семитубуларната плака и винтове, което е довело до последващ
отпуск по болест за 2 месеца и раздвижване.
Според вещото лица по назначената съдебномедицинска експертиза описаните
в медицинската документация увреждания отговарят напълно на начина на получаване
от процесното ПТП, водят до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник, вкл. и към момента на извършване на преглед от вещото лице, както и
разстройство на здравето, като липсват данни за самонараняване. На следващо място е
посочено, че приложените по делото рецепти и фактури са пряко свързани с лечебния
процес на ищцата, на която е проведено адекватно лечение спрямо нормите за добра
лекарска практика и която стриктно е спазвала медицинските предписания, провела е
необходимите физиотерапия и ЛФК, лежала е в болница за рехабилитация. В
първоначалното заключение също така е отразено, че непосредствено след ПТП
ищцата е изпитвала от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет болки
и страдания, постепенно затихващи в хода на оздравителния процес до степен на
3
епизодичност при по-продължително натоварване на крайника или при определени
движения в лявата глезенна става. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че в
случая е имало разкъсване и на сухожилията, като проблемът е много дългият срок на
възстановяване – при ищцата са минали 2 години и въпреки изключително сериозните
й грижи за възстановяване, все още флексията й е ограничена, има дефицит на
екстензията около 10 градуса и не е напълно възстановено движението в глезенната
става, която е важна става, защото цялата тежест на крака пада върху нея, като пълно
възстановяване може да се очаква след около 2 – 3 години.
Разпитаната по делото свидетелка М. Л, която е сестра на Е.А., обяснява
трудностите и преживените емоции на последната. Свидетелката сочи, че в случая
възстановителния период на сестра й е бил дълъг и тежък, тъй като са ползвали чужди
хора в помощ за придвижване, правени са много посещения на болници и
рехабилитационни процедури, трудно е било задоволяването на санитарно-хигиенните
нужди, като първите крачки на ищцата след процесния инцидент са били едва след
третия месец, с проходилка, а впоследствие придвижването й е било задължително с
бастун и с такси, без възможност за ползване и на градския транспорт. Л. също така
говори за допълнително усложнената обстановка около пандемията и около
обстоятелството, че сестра й живее с родителите си, единият от които е с тежка форма
на деменция. На следващо място сочи, че преживените от Е.А. болки са били от много
силни до затихваща интензивност, а емоционалната травма при нея е била много
тежка.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд
намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално
правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената
защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не
е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят
частичната основателност на предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ, във
връзка с чл. 86 от ЗЗД, а именно:
С чл. 432 от КЗ е признато в полза на пострадалото лице право на пряк иск
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, възникнало от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Също така пострадалият следва да е провел рекламационното
производство по чл. 380 от КЗ.
На следващо място е необходимо наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно: деяние /действие или бездействие/, противоправност на
деянието, вреда, вкл. вид и размер, причинна връзка между деянието и вредата, както и
вина. За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди, причинени на трето
лице извън автомобила е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Установен по делото, а и безспорен между страните е факта, че към датата на
процесното ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на делинквента. Установено е също така и че съгласно
изискванията на чл. 380 от КЗ ищцата е заявила извънсъдебна претенция пред
застрахователя, който й е заплатил обезщетение в размер на общо 4 673.43 лв., от
които 3 500 лв. неимуществени вреди и 1 173.43 лв. имуществени вреди.
АС. З. К. като водач на застрахования в ответното дружество автомобил е
предприел маневра за паркиране на вътрешната част на тротоара, в близост до
стълбите, водещи до площадката в гр. Смолян под заведение за бързо хранене,
стопанисвано от „Мали 70“ ЕООД и над сградата на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД,
гр. Смолян, вследствие на което е блъснал със задната част на автомобила вървящата
на същото място и в същия момент пешеходка Е.А.. Това деяние /действие/ е
противоправно, тъй като той е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП,
като не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Вредата в конкретния случай също е доказана - открито счупване на левия
малкопищялен глезен, разкъсване на лигаментарната връзка между малкия и големия
пищял на лявата подбедрица в областта на глезена, разкъсно-контузна рана по
вътрешната повърхност на лявата глезенна става, както и претърпените болки и
страдания.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се
установява вида на претендираните вреди, наличието на причинна връзка между тях и
деянието, както и вината на деликвента. Причинната връзка представлява зависимост,
при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на делинквента. В настоящия случай
процесният инцидент е обусловил настъпването на описаните в медицинската
документация телесни повреди на ищцата, които обективно, необходимо и
закономерно произтичат от произшествието, в какъвто смисъл са изводите на вещото
лице по назначената съдебномедицинска експертиза, както и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Освен това деликвентът съзнателно е извършил противоправното деяние,
довело до тези вреди. Не е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като в
момента на удара тя се е намирала на вътрешната част на тротоара, а не на пътното
платно, не е могла да забележи идващият отзад автомобил и не е имала възможност за
реакция, за да избегне инцидента, което е установено от вещото лице по назначената
автотехническа експертиза и другите събрани по делото писмени документи
/протоколи, снимков материал, т.н./.
Като основание на предявената от ищцата претенция за имуществени вреди са
заявени направените разноски във връзка със закупени консумативи и заплатени
медицински разходи за лечение, т. е. касаещи претърпени загуби, за които са
приложени фактури, фискални бонове, епикризи, амбулаторни листове, рецепти, като
вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е посочило, че същите са
пряко свързани с лечебния процес на ищцата. Настоящата съдебна инстанция намира,
че сторените от ищцата разходи, свързани с лечението на последиците от
претърпяното пътно транспортно произшествие, са доказани и по основание, и по
размер – общо 1 538.83 лв., от които 1 173.43 лв. са платени от застрахователя преди
завеждане на исковата молба, поради което остатъкът от 365.40 лв. е дължим.
Претенцията за неимуществени вреди се отнася до болките и страданията,
следствие на процесното ПТП, вкл. и в периода на възстановяване, който дори не е
приключил, невъзможността за самостоятелно придвижване и необходимостта от
помощни средства /проходилка, бастун/, зависимостта от чужда помощ, ограниченията
и неудобствата, както и неколкократното оперативно лечение, и дългият
5
възстановителен период.
В чл. 52 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в
страната, вкл. общественото възприемане на критерия за „справедливост“ към
съответния момент.
На следващо място следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 1 от
Протокол № 1 на ЕКПЧ, която не гарантира правото на обезщетение с определен
размер, а налага извършването на разумна преценка за пропорционалност и
съответствие с целта при определянето на обезщетението, което е елемент от
проверката за справедлив баланс. В този смисъл са и аргументите на ЕСПЧ в
решението по Case Broniowski v Poland – присъщата на върховенството на правото
необходимост да се поддържа основателно доверие на гражданите в държавата и
създадения от нея правен ред, което изисква властите да отстранят
нефункциониращите разпоредби на правната система и да коригират незаконните
практики.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди, съдът съобрази характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, в резултат на пътния
инцидент. В настоящия случай става въпрос за счупване в областта на глезенната
става, обусловило ограничаване на физическата активност на пострадалата за доста
дълъг период. Със свидетелските показания, между които няма противоречия и които
съдът кредитира, са установени следните факти: физическа болка /от много силна до
затихваща интензивност/, обездвижване /от пълно до зависимост от чужда помощ или
от други подкрепящи средства/ и много тежка емоционална травма /от момента на
инцидента и в продължение на целия период на лечение/.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че от датата на произшествието –
18.02.2020 г. до деня на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция –
30.03.2022 г. ищцата не се е възстановила напълно. Вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза сочи, че независимо от изключителните грижи и
предприетите от Е.А. възстановителни процедури същата има дефицит на екстензията
около 10 градуса, флексията й е ограничена, като пълно възстановяване може да се
очаква след около 2 – 3 години.
Факторът възраст /ищцата е била на 56 навършени години към момента на
инцидента/ и значението на глезенната става /поемаща цялата тежест на крака,
респективно тялото/ също оказват влияние върху начина на възприемане и изживяване
на претендираните неимуществени вреди. От друга страна загрижеността и
предприетите от пострадалата действия за възстановяване /оперативни интервенции,
стриктно спазване на медицинските предписания, рехабилитации, прегледи и
болнични пролежавания/ следва да бъдат взети предвид при определянето на размера
на дължимото обезщетение.
Следователно при отчитане на физическото нараняване и медицинските
интервенции, ограничаване на активността и налагането на зависимост от чужда
помощ и средства, доста дългият необходим период на възстановяване /5 и повече
6
години/, възрастта на ищцата, предприетите от нея стриктни мерки и медицински
процедури, тежко преживения от нея факт на загубата на пълната и свободна
подвижност, както и обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване и проявление на неимуществените вреди, вкл. наложените COVID мерки и
повишаващата се инфлация, която не може да бъде компенсирана с размера на
съответната мораторна лихва, съдът намира, че справедливото обезщетение за Е.А.
следва да надхвърли традиционното за този вид телесни увреждания обезщетение.
За сравнение в производството по гр. д. № 2947/2018 г. по описа на Софийски
градски съд I-15 състав, продължило по жалби в производство по в. гр. д. № 5274/2019
г. по описа на Софийски апелативен съд и впоследствие по т. д. № 606/2021 г. по описа
на ВКС, II т. о. в полза на ищцата е присъдено обезщетение за болките и страданията от
травмите, получени в резултат от пътно-транспортно произшествие, сходно с това в
настоящото дело, в размер на 30 000 лв., като решаващият съдебен състав е приел, че ищцата е
допринесла в равна степен за настъпването на удара, доколкото в нарушение на правилата за
движение се е придвижвала по пътното платно, независимо от наличието на изграден в района
тротоар. Такова съпричиняване в настоящото производство обаче не е налице.
Оздравителният процес е откъснал ищцата от нормалния й начин на живот за
дълго време и с това е променил сериозно ежедневието й, като е наложил грижите за
нея и на други лица. Претърпените от ищцата стрес, болки, трудности и неудобства,
които ще останат още дълго време и след възстановителния период обуславят
спецификата и разликата между процесните неимуществени вреди и обичайните
такива при сходна ситуация. Затова настоящият съд намира, че доколкото може да
направи паричен еквивалент на базата на справедлив баланс и пропорционалност, то
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за ищцата се явява обезщетение в размер от
35 000 лв., от които 3 500 лв. са изплатени от застрахователя преди образуване на
съдебното производство, т.е. дължимото обезщетение е в размер на 31 500 лв.
Предвид основателността на главните искове, акцесорните претенции за
присъждане на законна лихва върху обезщетенията също се явяват основателни.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ, началният момент на забавата за
застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). В
конкретния случай са представени доказателства, неоспорени от застрахователя, за
уведомяването му от ищцата на 14.05.2020 г. От друга страна, в хода на делото нито е
твърдяно, нито е установено с надлежни доказателства, че в предходен момент
застрахователят е бил уведомен от самия деликвент по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
за настъпилото застрахователно събитие. Затова именно датата 14.05.2020 г. следва да
бъде приета за дата на уведомяване по смисъла на чл. 429, ал. 3 от КЗ, респективно за
датата, от която за ответника настъпва задължението за плащане и на лихви за забава.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че ищцата е заявила искане законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди да бъде от датата на исковата молба
/05.05.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
При съвкупната преценка и изложения по-горе анализ на доказателствата може
да се направи обоснован извод, че ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено на основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищцата
сумата в размер на общо 31 865.40 лв. /тридесет и една хиляди осемстотин шестдесет и
пет лева и четиридесет стотинки/, от които 31 500 лв. /тридесет и една хиляди и
петстотин лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 18.02.2020 г. около 9.15 ч. в гр. Смолян,
причинено от АС. З. К. при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № СМ 2232 АТ, застрахован по задължителна застраховка
7
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица №
BG/23/119000940397/01.04.2019 г., валидна за периода 01.04.2019 г. 31.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и 365.40 лв. /триста шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,
представляващи обезщетение за имуществени вреди от описаното пътно-транспортно
произшествие за разходи, направени във връзка с лечение на ищцата, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба /05.05.2021 г./ до
окончателното й изплащане. Исковете в частта за разликата над присъдените 31 500 лв.
/тридесет и една хиляди и петстотин лева/ до претендираните 46 500 лв. /четиридесет и
шест хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху тази част, считано от
14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, се явяват неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени в тази част.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и
направеното искане за заплащане на разноски, застрахователното дружество следва да
заплати на ищцата направените от нея разноски, съразмерно на уважената част от
исковите претенции, в размер на 2 947.52 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и
седем лева и петдесет и две стотинки/, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, държавна такса и депозити за съдебни експертизи.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и
направеното искане за заплащане на разноски, ищцата следва да заплати на
застрахователното дружество направените от него разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 1 304.27 лв. /хиляда триста и
четири лева и двадесет и седем стотинки/, представляващи платено адвокатско
възнаграждение и депозити за съдебни експертизи.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“
№ 7, ет. 41, представлявано от Ал. Л. и Р. Д. да заплати на ЕЛМ. АНГ. АНГ., с ЕГН
**********, от гр. См., ул. “К.” № * на основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 86 от
ЗЗД сумата в размер на общо 31 865.40 лв. /тридесет и една хиляди осемстотин
шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, от които 31 500 лв. /тридесет и една
хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 18.02.2020 г. около 9.15 ч. в гр.
Смолян, причинено от АС. З. К. при управление на товарен автомобил марка
„Мерцедес Спринтер“ с рег. № СМ 2232 АТ, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица №
BG/23/119000940397/01.04.2019 г., валидна за периода 01.04.2019 г. 31.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и 365.40 лв. /триста шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,
представляващи обезщетение за имуществени вреди от описаното пътно-транспортно
произшествие за разходи, направени във връзка с лечение на ищцата, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба /05.05.2021 г./ до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за разликата над
присъдените 31 500 лв. /тридесет и една хиляди и петстотин лева/ до претендираните
46 500 лв. /четиридесет и шест хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва
върху тази част, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни и недоказани.
8
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“
№ 7, ет. 41, представлявано от Ал. Л. и Р.Д. да заплати на ЕЛМ. АНГ. АНГ., с ЕГН
**********, от гр. Смолян, ул. “К.” № * направените от нея разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции, в размер на 2 947.52 лв. /две хиляди
деветстотин четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА ЕЛМ. АНГ. АНГ., с ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. “К.” № * да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.
41, представлявано от Ал. Л. и Р. Д. направените от него разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 1 304.27 лв. /хиляда триста и
четири лева и двадесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
9