О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………/…...03.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 192 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №2712/15.01.2019г. от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу разпореждане №18808/14.12.2018г.,
постановено по ч.гр. дело №18808/2018г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е отхвърлено заявление вх. №82569/13.12.2018г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК
срещу длъжника И.Г.И. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, за следните суми:
сумата от 9504.34 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит FL798911 от 02.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 1301.49 лева – договорна лихва, начислена за периода 02.08.2017 г. до
19.11.2018г.; сумата от 214.04 лева – обезщетение за забава, начислено за
периода от 02.08.2017г. до 04.12.2018г.; сумата от 338.95 лева – такса,
начислена за периода от 02.08.2017г. до 04.12.2018г.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Навеждат се доводи, че волеизявлението за предсрочна изискуемост е надлежно
връчено на длъжника, като е спазена процедурата по чл.47 от ГПК. Сочи се, че в
действителност съобразно новата редакция на чл.47, ал.3 от ГПК следва да бъде
извършено връчване по местоработата на ответника, но това задължение не може да
бъде вменено на нотариуса, тъй като той няма достъп до осигурителна информация.
Следователно с оглед спазване на процедурата по връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост са налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение в полза на жалбоподателя. По изложените съображения моли съдът да
постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение
се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато
според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с
официален или с изходящ от длъжника документ – чл.418, ал.3 ГПК. Обявяването на кредита
за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ представлява такова
обстоятелство, тъй като предполага допълнително изявление на кредитора, което
не е инкорпорирано в документа по чл.417 от ГПК. Касае се за потестативно
право, което се упражнява чрез едностранно волеизявление на кредитора, като
преобразуващият ефект настъпва с получаването му от длъжника. Поради
едностранния характер на заповедното производство препис от заявлението не се
връчва, а длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение едва с
връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК. Налага се изводът, че
предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, само ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявлението по чл.417 от ГПК.
В разглеждания случай волеизявлението за предсрочна изискуемост е оформено
в нотариална покана. Видно от приложения по делото протокол за извършени
действия относно връчването от нотариуса, е осъществено посещение на постоянния
и настоящия адрес на длъжника /гр. Варна, ж.к.“Трошево“ бл.39, ет. 11, ап.15/
на 10.10.2018г. в 12.00ч, на 22.10.2018г. в 16.30ч., на 04.11.2018г.
/неприсъствен ден/ в 10.00ч. На посочения адрес, адресатът не е бил намерен.
Залепено е уведомление на входната врата на апартамента и е пуснат екземпляр в
пощенската кутия. На 19.11.2018г. нотариусът е извършил удостоверяване в
нарочен протокол, че адресатът не се е явил за получаване на книжата, като
поканата е връчена при условията на чл.47, ал.5, вр. ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Съдът констатира, че двуседмичният срок по чл.47, ал.2 от ГПК за получаване
на нотариалната покана, считано от 04.11.2018г., изтича на 19.11.2018г. По
смисъла на чл.62, ал.1 от ГПК срокът се счита изтекъл в края на работното време.
В случая в нотариалната покана липсва удостоверяване на факта, че адресатът не
се е явил до края на работното време в кантората на нотариуса. С оглед липсата
на посочен час на съставяне на протокола от 19.11.2018г. е мислима вероятността
същият да е изготвен преди края на работното време, т.е. преди изтичане на
законоустановения срок. Предвид изложеното съдът намира, че не са надлежно
удостоверени фактите, в това число и изтекъл срок, които водят до приложението
на фикцията чл.47, ал.7, вр.ал.5 от ГПК за връчване на нотариалната покана чрез
залепяне на уведомление.
На следващо място връчването на нотариалната покана е нередовно, поради
неспазване на изискването за връчване по месторабота, съответно по местослужене
или мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника.
При преценка обстоятелството дали нотариусът може да връчва изявлението на
кредитора за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, съдът
съобразява и разпоредбите на законите уреждащи неговите правомощия. Нотариусът
е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите
нотариални действия, включително и връчване на нотариални покани, като в чл.50
от ЗННД е предвидено, че нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. В чл.19 от същия е
предвидено, че нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и
административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да
иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с
предимство, както и има право на достъп до Националната база данни
"Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за
българските лични документи - "Национален регистър на българските лични
документи", при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Налице е и постоянна съдебна практика на ВКС по
приложение на разпоредбата на чл.50 от ЗННД, в която изрично е прието, че при
връчване на нотариални покани по реда на чл.47 от ГПК следва да са налице както
предпоставките за връчване по този ред, така и да е спазена разписаната в
закона процедура.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата
нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези,
като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата
или по месторабота на същия. В действителност при
изменение на разпоредбата на чл.47 от ГПК, с ДВ, бр.86/2017г., и въвеждане
изискването за връчване по месторабота, местослужене и място на осъществяване
на стопанска дейност, не са въведени изменения на съответните разпоредби на
чл.19 от ЗННД, както и на чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК, които да дават възможност
на нотариусите за достъп до данни представляващи данъчна и осигурителна
информация. Налице е разминаване между вменените с разпоредбата на чл.47, ал.3
от ГПК задължения за издирване на местоработата на адресатите и липсата на
предоставени правомощия на нотариусите за достъп до тази информация по реда на
чл.74 от ДОПК, като противоречащите си разпоредби са в нормативни актове от
един и същи ранг.
Съдът намира, че така констатираното противоречие не
може да бъде отстранено по тълкувателен път, доколкото разпоредбата на чл.74 от ДОПК е императивна и кръга на лицата, които имат достъп до осигурителната
информация не може да бъде разширяван. От друга страна, не би могло да извърши
и корективно тълкуване на разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК като се изключи от
приложимия за нотариусите ред за връчване на книжа изискването за връчване по
месторабота, доколкото предвиденият в чл.47 от ГПК ред за връчване на книжата
представлява разписана от законодателя фикция за получаване на съобщението, при
наличие на точно определени предпоставки. Допускането
на различен ред за връчване на книжата според субекта /нотариус, съдебен
изпълнител, съд/, осъществяващ тази дейност и вида на връчваните книжа,
означава страните по делото – както кредитора, така и длъжника да бъдат
поставени в неизвестност за това дали са упражнили надлежно правата си, както и
да се стигне до противоречиво прилагане на разпоредбите на закона по отношение
на едни и същи страни в различни производства и да се наруши принципа на
правната сигурност. Прилагането и неприлагането на изречение последно на чл.47,
ал.3 от ГПК в зависимост от субекта е в разрез с целта на изменението на
нормата, тъй като то цели, правата на ответника, респективно длъжника в
заповедното производство да бъдат достатъчно охранени и същия да може да
реализира своята защита.
С оглед констатираното
противоречие и липсата на разписани правила за достъп до осигурителна
информация, нотариусите не могат да прилагат разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, когато не е извършено връчване до длъжника по месторабота. В този смисъл
дължимата грижа изисква кредиторът да съобрази действащата правна уредба като
използва други способи за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост,
които разполагат с инструментарум да удовлетворят законовите изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не е
изпълнен фактическият състав на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.
Поради идентичност
на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
По изложените правни
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №18808/14.12.2018г., постановено по ч.гр. дело №18808/2018г.
по описа на Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.