АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 710 /
21.9.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
двадесети август през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Петров адм. дело № 712 по описа
на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял
ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 38, ал. 7, във връзка с чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните
данни.
2. Образувано е по Жалба на С.И.Ш.,
ЕГН : **********,***, с посочен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Васил
Левски“, № 42, ет. 1, офис 1, адв. К.М., срещу Решение № ППН-01-989/2018г. от
26.03.2020г. на Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. „ проф.
„Цветан Лазаров“, № 2, с което жалба № ППН-01-989 от 05.12.2018г., подадена от
М.Д.Ш., като майка и законен представител на Т.С.Т., срещу д-р С.И.Ш. е приета
за основателна, като за нарушение на чл. 9, § 1 от Общия регламент за защита на
данните, на основание чл. 58, §2, б.
„и“, във връзка с чл. 83, §5, б. „а“ от Общия регламент за защита на данните,
на д-р С.И.Ш., в качеството ѝ на администратор на лични данни е наложена глоба в размер на 5000,00лв.
Жалбоподателят счита оспореното
решение за нищожно, поради неспазване на установената в закона форма, съответно
за постановено в противоречие с материални закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон.
Възражението за нищожност на решението се свързва с
игнорирането от страна на комисията, на доказателствата представени в хода на
административното производство от д-р Ш. – разпечатка на интернет комуникацията
с Ш..
Все в тази
насока се поддържа, че при посочване на правните основания за налагане на
санкция, комисията не дефинира точно нарушение на коя норма от Общия регламент
за защита на личните данни е извършила С.Ш.. Колективният орган посочва само
„за нарушение на чл. 9, § 1 от Регламента. Според жалбоподателя, посочената
разпоредба обхваща единадесет хипотези: „ Забранява се обработването на лични
данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи,
религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както
и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на
идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни
за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице. “
Оспорва се
посоченото в решението и твърдяно от Ш. обстоятелство, че е „ …. публикувала съобщение в личния си
профил във фейсбук... без да споменава имена ……“. Сочи се, че това е
сторено от Ш., посредством въвеждане в интернет на съобщението „… Mariq Shuteva: Добре щом не се сещате ще
ги напиша, Ш., Топалова, Главеев….. “. В този контекст се твърди, че д-р Ш.
изрично е посочила пред комисията, че публикуването на направлението с данни на
Т.С.Т. е осъществено с цел да се защити, с оглед факта, че е лекар с 34 годишен
стаж с добра репутация, като без никакъв умисъл е публикувала въпросния
документ, за да докажа, че Ш. я обвинява неправомерно и не е имала за цел
използването на лични данни за своя лична облага и/или причиняване на вреда
семейство Шутеви.
Счита се,
че освен правото на лично достойнство и чест, публикацията на М.Ш.е създала
реална заплаха за здравето и живота на С.Ш..
Сочи се,
че в коментар към собствената си публикация, М.Ш.е заявила, че „Mariq Shuteva: Утре ще го потърся пак и ако
го намеря ще го снимам и ще ви го покажа “. Според жалбоподателя, от тази
публикация ясно се вижда недвусмисленото желание на жалбоподателката да
предостави снимка на същото това направление.
Относно
противоречието с материалния закон се поддържа, че в случая жалбоподателката е публикувала направлението от личния си профил
във Facebook за защита
на личните си права на чест достойнство. Възразява се, че комисията не е
изследва дали и как д-р Ш. като физическо лице обработва лични данни и
приложимо ли е изключението от приложното поле на Регламента по чл. 2, §. 1,
буква „в“. В този смисъл, жалбоподателката се позовава на изключението по чл. 2, §
2, б. „в“ от Регламента, доколкото конкретното инцидентно обработване на лични
данни е било с цел защита на лични права и гарантиране правото на личен живот
по смисъла на чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС.
Що се
отнася до допуснатите нарушения на административно производствените правила,
твърденията се свеждат до следното : жалбата на Ш. е регистрирана в
администрацията с № ППН-01-989 от 05.12.2018г. Единадесет месеца по-късно, едва на 09.12.2019г., Ш. бива уведомена за
насрочване на открито заседание на комисията на 15.01.2020г., а оспореното
Решение № ППН-01-989/2018г. е издадено едва на 26.03.2020г. Счита се, че този
начин на процедиране от страна на комисията е в пряко нарушение на принципа
„Бързина и процесуална икономия“, възведен в чл. 11 от АПК.
Поддържа
се, че в обстоятелствената част и в диспозитива на решението са допуснати системни неточности при персонифициране на страните, което
води до непоправими недостатъци в издадения акт и компрометира неговата
обективност и правилност.
Оспорва се
редовността на връчване на документи на жалбоподателката в хода на
административната процедура.
Счита се,
че комисията не е компетентен орган, който да преценява спазването или
нарушението на Кодекса за професионалната етика на лекарите в България.
Възразява
се най-сетне, че многократно в оспорваното Решение, комисията посочва, че
налага „имуществена санкция“ на физическото лице.
Иска се
оспореното решение да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски по
производството.
3. Комисия
за защита на личните данни, гр. София, в представени по делото писмени бележки
е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи, формирани в оспореното решение. Счита се че
извършеното от д-р Ш. нарушение на правилата при обработване на чувствителни
лични данни, чрез публикуването то им в социалната мрежа Facebook е несъмнено
установено.
Сочи се,
че срока за постановяване на решение от комисията е инструктивен, както и че
правото на страната на участие и защита в административното производство не е
било нарушено. Счита се, че в случая е несъмнено, че наложеното на
жалбоподателката наказание е „глоба“.
Възразява
се относно размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Оспореното решение е връчено на неговия адресат на 30.03.2020г. Според представените в настоящото
производство товарителница и известие за доставяне, жалбата срещу му е
предадена на куриера на 27.05.2020г. При това положение следва да се приеме, че
жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Следва да се добави, че някои от
молбите в хода на настоящото производство са заявени от С.И. Желева, но с оглед
идентичния единен граждански номер, явно
С.И. Желева и С.И.Ш. са едно и също лице.
III. За фактите:
5. До Комисия за защита на личните данни от М.Д.Ш., от гр.
Велинград е била подадена Жалба рег. № ППН-01-989 от 05.12.2018г.(л.20 по адм. дело № 4901/2020 –
последващата номерация е по същото дело), в която е заявено, че тя е майка
на малолетния Т.С.Т.. Във връзка с необходимост от преглед на детето от
офталмолог се наложило да получи направление от педиатъра д-р С.И.Ш.,***. След
посещение в лечебното заведение, останала недоволна от обслужването и профила
си във Facebook, публикувала съобщение, с което изразила недоволство от
отношението на педиатър без да споменава никакви имена. Според Ш., д-р Ш. явно
е прочела съобщението ѝ, и въпреки че Ш. не я била посочила
поименно, д-р Ш. написала опровержение в което твърдяла, че е издала
направлението. В потвърждение на това, д-р Ш. публикувала в профила си във
Facebook снимка на самото направление, на което ясно се виждаха личните данни
на детето Т.С.Т., като е било възможно, това съобщение да бъде видяно от
всички. След пет дни, явно разбрала, че е извършила нещо нередно, д-р Ш. премахнала
съобщението си с направлението.
С оглед дадените указания, Ш. е представила Удостоверение за
раждане на Т.С.Т. № 684982 от 21.07.2007г. (л.50 по адм. дело № 4901/2020).
Приложена към жалбата е разпечатка от публикуваната във
Facebook информация.
6. Във връзка с жалбата, до д-р С.Ш.
е било отправено Уведомление № ППН-01-989#1 от
17.01.2019год. (л.23), с което е указано, че в седем
дневен срок, следва да изпрати писмено становище по изложените в жалбата
твърдения. Писмото е изпратено на адрес ДКЦ1, гр. Велинград, бул. Съединение“,
№ 29 и е получено на 24.01.2019г.
7. С оглед въпросното указание, д-р
С.Ш. е депозирала Отговор, регистриран в администрацията с № ППН-01-989#3 от
30.01.2019г.(л.27), в който е заявила, че още на
13.11.2018г. е било издадено, исканото от Ш. направление и оставено на
регистратурата в лечебното заведение за получаване от адресата. Ш. обаче, не го
е потърсила, според уговорката на 13.11.2018 г., а едва на 19.11.2018 г. В
последвалата публикация във Facebook, Ш. е заявила, че е нямало педиатър
на смяна, за което д-р Ш. счита,че не може да отговаря. Публикацията на Ш.
гласяла „…Искам да благодаря на всички
велинградски педиатри, практикуващи в момента, в МБАЛ „Здраве“ за това, че ми
откраднаха направлението, за да оберат Здравната каса“ ; „търговия с детско
здраве“ …..“
В отговор на публикацията, започнали
изказвания от граждани, които не знаейки действителната фактология по казуса,
се изказвали много негативно относно лекарският екип на лечебното заведение.
След настояване на част от коментиращите, Ш. публикувала имената на според нея
некоректни педиатри, след които било и името на д-р Ш.. След като видяла името
си написано в публичното пространство и „оплюто“ по такъв начин, д-р Ш. решила
да се защити. Независимо от описване на действителната фактология по случая, Ш.
продължавала да твърди, че такова направление не е издадено и обвинила д-р Ш. в
лъжа. В състояние на афект и без никакъв умисъл Ш. публикувала въпросното
направление, за да докаже, че Ш. я обвинява неправомерно и, че въпросният
документ е издаден на 13.11.2018 г., каквато била първоначалната им уговорка,
както и че Ш. не го е потърсила в уговорения срок и място.
Ш. заявява, че не е имала за цел
използването на лични данни за своя лична облага и/или да навреди на семейство
Шутеви. Искала да покажа и докажа, че обвиненията са неоснователни. Допуснатата
от нея грешка била неволна и без наличието на пряк умисъл.
Към писмения отговор е приложена
разпечатка от публикациите във Facebook
8. На заседание на комисията,
проведено на 04.12.2019г., Жалба рег. № ППН-01-989 от 05.12.2018г. е била
обявена за допустима, а като страни в административното производство са били
конституирани М.Ш.лично, Трифон Трифонов, чрез законния си представител М.Ш.и
д-р С.Ш.. Насрочено е било открито заседание за 15.01.2020г.
9. До д-р С.Ш. е било отправено
Уведомление № ППН-01-989#9 от
09.12.2019год. (л.51), с което е указано, че жалбата на
Ш. ще бъде разгледана в открито заседание, което ще бъде проведено на
15.01.2020г.
В откритото заседание, като
представител на Ш. се е явила Катя Томова, по отношение на която е прието, че
не може да бъде процесуален представител на Ш.. В хода на заседанието е
предложено жалбата да бъде приета за основателна, като на Ш. се наложи
наказание глоба в размер на 5000,00лв.
10. В тази хронологична
последователност е постановено процесното Решение № ППН-01-989/2018г. от
26.03.2020г. на Комисия за защита на личните данни, с което жалба № ППН-01-989
от 05.12.2018г., подадена от М.Д.Ш., като майка и законен представител на Т.С.Т.,
срещу д-р С.И.Ш. е приета за основателна, като за нарушение на чл. 9, § 1 от
Общия регламент за защита на данните, на
основание чл. 58, §2, б. „и“, във връзка с чл. 83, §5, б. „а“ от Общия
регламент за защита на данните, на д-р С.И.Ш., в качеството ѝ на администратор на лични данни е наложена глоба в размер на 5000,00лв.
11. За да постанови този резултат,
комисията е приела, че според дефиницията, съдържаща се в чл. 4, т. 1 от Общия
регламент относно защитата на данните, „лични данни“ означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано посредством различни идентификатори, включително име,
идентификационен номер, данни за местонахождение и пр., като т. 2 на същия член
определя като „обработване“ всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други
средства като събиране, записване, организиране, съхранение, разкриване чрез
представяне. В дефиницията на чл. 4, т. 15 от Регламента е посочено, че „данни
за здравословното състояние“ означава лични данни, свързани с физическото или
психическото здраве на физическо лице, включително предоставянето на здравни
услуги, които дават информация за здравното му състояние.
В чл. 9, § 1 от Регламента въведена
забрана за обработването на лични данни за здравословното състояние на
физическото лице, като в чл. 9, § 2 от Регламента се съдържат изключенията, при
които § 1 не се прилага, като е прието, че в настоящата хипотеза, те не могат
да бъдат приложени.
Счетено от комисията е, че по
преписката е безспорно, че д-р Ш. е администратор на лични данни. Същата е
публикувала в личния си профил във Facebook снимка на направление, в което се
съдържат лични данни, а имено три имена на дете, ЕГН, адрес и диагноза на
малолетното дете на Ш., които безспорно попадат в обхвата на понятието
„специална категория“ данни. Според комисията, въпреки че платформата Facebook е ползвана от д-р Ш. като физическо
лице, не може да се приеме, че д-р Ш. е ползвала Facebook за лични и домашни
цели, с оглед на факта, че е разпространила информация, която й е станала
известна във връзка с изпълнение на служебните ѝ задължения
на лекар, като съгласно Кодекса за професионална етика на лекарите в България
същата е длъжна да пази лекарска тайна. Отбелязано е, че Ш. не отрича публикуването на процесното
направление. Според комисията, ирелевантни по казуса са описаните обяснения от
д-р Ш., за причината за публикуване на процесното направление.
При това положение е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 9, § 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679.
Пояснено е, че комисията разполага с
оперативната самостоятелност, като в съответствие с предоставените й функции
преценява кое от корективните правомощия по чл. 58, § 2 от Регламент 679/2016
г. да упражни. Преценката се основава на целесъобразност и ефективност на
решението при отчитане на особеностите на всеки отделен случай и степента на
засягане на интересите на конкретно физическо лице - субект на данни, като и на
обществения интерес. Правомощията по чл. 58, § 2, без това по буква „и“ според
административния орган, имат характер на принудителни административни мерки,
чиято цел е да предотвратят или преустановят извършването на нарушение, като по
този начин се достигне дължимото поведение, в областта на защитата на личните
данни, а административното наказание „имуществена санкция” има санкционен
характер. При прилагането на подходящата корективна мярка по чл. 58, пар. 2 от
Регламента се взема предвид естеството, тежестта и поледиците от нарушението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Оценката за
това какви мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи във всеки отделен
случай отразява и целта, преследвана с избраната корективна мярка -
предотвратяване или преустановяване на нарушението, санкциониране на
неправомерното поведение или и двете, каквато възможност е предвидена в чл. 58,
§ 2, буква „и“.
12. В контекста на тези съображения,
в решението е посочено, че при преценка на обстоятелствата по преписката,
Комисията е намерила, че следва да се налижи административно наказание
„имуществена санкция“ в малък размер, който има за цел да санкционира
неправомерното поведение и да дисциплинира ответната страни. Комисията като
прецени факта, че нарушението на правилата за обработване на личните данни е
довършено и последиците от него са настъпили за субекта на данните, и с цел да
поправи настъпилите неблагоприятни последици, единствено имуществена санкция,
като мярка на административна принуда, се явява най-целесъобразна и ефективна
мярка. В съответствие с чл. 83, § 2, е
съобразено, че данните са публикувани в личния профил на д-р Ш., като с
обработването са засегнати правата на един субект на данни, като не се установи
да са настъпили вреди за същия ; в случая се касае за умишлено нарушение от
администратора на лични данни. Аргумент за умисъла се извлича от предоставените
по административната преписка извадки от кореспонденция в социалната мрежа
фейсбук. Д-р Ш. е съзнавала, че с публикуването на направлението ще го направи
достъпно в групата в социалната медия, като по този начин е целяла защита на
доброто си име в медицинската професия ; констатирано е че са предприети мерки
от администраторите с цел да бъде предотвратено нарушението. Снимката с
направлението, в която се съдържат лични данни, качена на личния Facebook
профил на д-р Ш. е изтрита своевременно ; нарушението не се отнася до не
предприемане на технически и организационни мерки ; Нарушението е първо за
администратора ; отстраняването на нарушеното не е възможно ; обработени са
трите имена, ЕГН, адрес, диагноза на дете, което е малолетно, данни, които
идентифицират и дават възможност за пряко идентифициране на лицето. Обработени
специални категории лични данни по смисъла на чл. 9 от Регламента ; нарушението
е станало известно на надзорния орган след сезиране на Комисията от субекта на
данни ; не са налагани мерки на администраторите по чл. 58, § 2 от Регламента ;
към момента на извършване на нарушението няма одобрени кодекси за поведение ;
при отчитане степента на извършеното нарушение от са съобразени следните
смекчаващи обстоятелства - не са констатирани други нарушения на
администраторите, т. е нарушението се явява първо администратора, признато е неправомерното
обработване на личните данни от страна на д-р Ш., не са настъпили сериозни
вреди за субекта на данни, предприети са своевременни мерки за отстраняване на
публикацията
Въз основа на това,
административният орган е счел, че имуществената санкция ще има възпитателно
въздействие и ще допринесе за спазване от страна на администратора на
установения правен ред. Посочено е, че освен чисто санкционна мярка, реакция на
държавата към извършеното нарушение на нормативно установените правила,
имуществената санкция има и дисциплиниращо действие, с оглед неизвършването на
същото нарушение за напред. Администраторите са длъжни да познават закона и да
спазват неговите изисквания, още повече, че те дължат необходимата грижа,
предвидена в закона и произтичаща от предмета му на дейност, кадровия и
икономически ресурс.
ІV. За правото:
13. Възражението на жалбоподателя относно нередовното му уведомяване в
хода на административната процедура, Съдът намери за неоснователно.
Действително, производството е проведено срещу физическото лице Ш., което е
призовавано не по постоянен или настоящ адрес, а по месторабота. Това обаче ни
в най – малка степен не е ограничило, правото на страната на участие и защита в
производството.
14. С оглед останалите възражения
възведени в жалбата с която е сезиран съда и при извършената служебна проверка
относно валидността и законосъобразността на оспорения административен акт е
необходимо да се констатира следното :
Според чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД,
комисията информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата или
за резултата от нея в тримесечен срок от сезирането й.
В конкретния случай, от сезирането
на комисията с Жалба рег. № ППН-01-989
от 05.12.2018г. до постановяване на конкретен резултат по нея с процесното
Решение № ППН-01-989/2018г. от 26.03.2020г. са изминали повече от петнадесет
месеца. Самото насрочване на заседание за разглеждане на жалбата е отнело
единадесет месеца на комисията.
Действително, прежде посочения три
месечен срок е инструктивен, а не преклузивен. В случая обаче, следва да бъде
съобразен възведения в чл. 11 от АПК основен принцип на административното
производство, че процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от
закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и
целта на действието или на административния акт.
Според чл. 1, ал. 3 от ЗЗЛД, целта
на закона е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на
лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и във връзка с
обработването на лични данни от компетентните органи за целите по ал.2.
Повече от ясно е, че осъществяването
на тази цел на закона ще бъде подложено на сериозно съмнение, ако съответното
предвидено в него производство бъде проведено в срок, който многократно
надхвърля, нормативно определения такъв.
Следва да се отбележи, че в казуса,
административния орган не посочи каквато и да е причина(обективна или
субективна), която да послужи, като някаква логично обяснение за пет кратното
превишаване на определения в закона срок.
Този факт, макар и сам по себе си да
не е достатъчен за да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт, следва да
бъде квалифициран като немаловажно нарушение на административно
производствените правила и на принципа „Бързина и процесуална икономия“,
възведени в чл. 11 от АПК.
15. Необходимо е да се констатира,
че нееднократно и последователно в обстоятелствената част на оспореното
решение, колективния административен орган, ясно и конкретно е заявил,
формираната от него воля, че за извършеното нарушение, на д-р Ш., следва да
бъде наложена „имуществена санкция“. В диспозитива на решението обаче,
наложеното наказание е „глоба“.
Действително, властническото
волеизявление се концентрира в постановения с диспозитива а съдебния акт резултат,
но това външно обективиране на волеизявлението, следва да е обосновано и
впълнота съответно на действително формираната от органа воля, а тази
действително формирана воля, се извлича от фактическите и правни съображения
изложени в обстоятелствената част на административния акт.
Ето защо, в случая не е възможно да
се формира несъмнен извод, че действително формираната от колективния орган
воля и еднозначна с външно обективираната такава в диспозитива на оспореното
решение.
16. Според чл. 85, ал. 3 от ЗЗЛД, за
нарушения по чл. 45, чл. 49, чл. 51, чл. 53 – 56 и чл. 80, ал. 1, т. 1 и 2 на
администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена
санкция в размерите по чл. 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Съобразно чл. 83, § 5, б. „а“ от
Регламент (ЕС) 2016/679, нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат,
в съответствие с параграф 2, на административно наказание „глоба“ или
„имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие —
до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година,
която от двете суми е по-висока: a) основните принципи за обработване на лични
данни, включително условията, свързани с даването на съгласие, в съответствие с
членове 5, 6, 7 и 9.
Следва да се съобрази също така и
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗЛД, според която, за други нарушения по този
закон на администратор или обработващ лични данни се налага глоба или
имуществена санкция до 5000 лв. Това всъщност, въобще е максималния размер на
глобата, предвиден в ЗЗЛД.
В контекста на цитираните нормативни
текстове, следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на оспореното
решение, административния орган е приел следното „…. При преценка на обстоятелствата по преписката Комисията е намерила,
че следва да се налижи административно наказание „имуществена санкция“ в малък размер(подчертаването
мое), който има за цел да санкционира неправомерното поведение и да
дисциплинира ответната страни….“.
Явно е, че от една страна
административния орган приема, че санкцията следва да е в малък размер, но
всъщност е наложил, максимално установения в ЗЗЛД размер на наказанието.
Действително, според чл. 83, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679,
максималния размер на санкцията е €20 000 000, но и в този аспект, в
решението не са изложени каквито и да е съображения защо административния орган
счита, че размера на санкцията следва да е 5000,00лв., не например 500,00лв. с
оглед обстоятелството, че тя се налага на физическо лице за което санкция от
5000,00лв. повече от очевидно, ще засегне в такава сериозна част неговата
имуществена, че на практика ще постави въпроса за съразмерността на наказанието
с оглед осъществяването на целта на закона. В този смисъл, трябва да се
припомни принципа съдържащ се в чл. 6, ал. 5 от АПК, според който,
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В решението липсва какъвто и да е
аргумент, поради какви причини, административния орган счита че по отношение на
физическото лице, санкция в размер на 5000,00лв. се явява в „малък размер“.
17. В заключение трябва да се
посочи, че всяко едно от описаните до тук нарушения, допуснати при
постановяване на процесното решение, само по себе си не би било достатъчно,
административния акт да бъде квалифициран като незаконосъобразен и отменен.
Тяхното проявление обаче, изключва
възможността да се формира извод, че властническото волеизявление е постановено
в един разумен срок, който изключва възможността, физическото лице по отношение
на което е предприета процедура по осъществяване на административната му
отговорност, да бъде поставено в един
продължителен период от време в състояние на неопределеност и неяснота относно
резултата от това производство и евентуалната възможност да претърпи едни
твърде неблагоприятни за себе си последици, при налагане на административно
наказание. На практика в случая е невъзможно да се определи, каква е била
действителната воля на административния орган относно формата в която следва да
бъде осъществена юридическата отговорност на д-р Ш. – имуществена санкция или
глоба. С оглед данните описани в предходното изложение, в случая явно не става
реч просто за допусната техническа грешка, а за явно несъответствие между
действително формираната и външно обективираната воля на административния
орган. Тази неяснота относно начина на формиране на волята на наказващия орган
е впълнота относима и по отношение на определянето на конкретния размер на
санкцията.
Съвкупната наличност на тези
нарушения, не позволява да се формира несъмне извод, че при постановяване на
административния акт, материалния закон е точно приложен и не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила.
V. За разноските :
18. С оглед констатираната
незаконосъобразност на оспорения административен акт, на жалбоподателя се
дължат сторените разноски по производството, които според представения списък
се констатираха в размер на 510,00лв.
Адвокатския хонорар в случая е
съответен на размера предвиден в чл. 8, ал. 3, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения(в действалата към
този момент редакция ДВ, бр. 28 от 2014
г.).
Ето защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № ППН-01-989/2018г. от
26.03.2020г. на Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. „ проф.
„Цветан Лазаров“, № 2, с което жалба № ППН-01-989 от 05.12.2018г., подадена от
М.Д.Ш., като майка и законен представител на Т.С.Т., срещу д-р С.И.Ш. е приета
за основателна, като за нарушение на чл. 9, § 1 от Общия регламент за защита на
данните, на основание чл. 58, §2, б.
„и“, във връзка с чл. 83, §5, б. „а“ от Общия регламент за защита на данните,
на д-р С.И.Ш., ЕГН :
**********,*** в качеството ѝ на администратор на лични
данни е наложена глоба в размер на 5000,00лв.
ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни,
гр. София, бул. „ проф. Цветан Лазаров“, № 2, да заплати на С.И.Ш., ЕГН :
**********,***, сумата от 510,00лв.(петстотин и десет лева), представляваща извършени
от последната разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/
РЕШЕНИЕ
№4080/31.03.2021 Г. ПО АД №13597/2020 Г. НА ВАС
ОТМЕНЯ Решение № 710/21.09.2020 г. на Административен съд – Пазарджик
постановено по адм. дело № 712/2020 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на
указанията дадени с настоящото решение.