Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна,
…………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Втори състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Веселина
Чолакова адм.дело N 2686 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172,ал.5 от Закона за движение
по пътищата..
Образувано е по жалба на К.К.П. , ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-6252-000073/08.08.2019 г. издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171,т.1,б.“е“ от ЗдвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до предоставяне на сключена валидна застраховка. Заповедта се оспорва с доводи
за нищожност, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон и целта на закона. Счита, че издателят на акта не е
компетентен по материя. Сочи се на неправомерно отнето с АУАН свидетелство за
управление на МПС. Счита, че задължението за сключване на застраховка
гражданска отговорност е само за собственика на автомобила, поради което
наложената ПАМ не преследва законоустановена цел. В съдебно заседание редовно уведомен се представлява от
адв. А., която
поддържа жалбата. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, се представлява от гл.
юрисконсулт Й. , която моли за отхвърляне на депозираната жалба и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена пред родово и
териториално компетентен съд, от лице, което е адресат на оспорената заповед,
за което безспорно е
налице правен интерес от оспорването му. Обжалването е предприето чрез органа,
чийто акт се оспорва, в рамките на предвидения за това 14-дневен срок.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Предмет на преценка в настоящето
съдебно производство е заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-6252-000073/08.08.2019 г.
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с
която на
жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171,т.1,б.“е“ от ЗдвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до предоставяне на сключена валидна застраховка.
На 08.08.2019 г. срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН № 382596 от старши полицай в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВр-Варна за това, че на същата дата в гр.Варна по ул.
„Васил Друмев“ № 36 в посока бул. „Чаталджа“, управлявал л.а. „Форд Фюжън“ с
рег.№ С****НС, собственост на „Мото пфое“ ЕООД , за който няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, деяние осъществяващо състава на нарушение по чл.638 от Кодекса
за застраховането. . На основание чл.171,, т.1,б. „е“ от ЗДвП спрямо
жалбоподателя е наложена принудителната мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена
валидна застраховка.. Недоволен от издадения административен акт,
жалбоподателят е упражнил правото си и го е оспорил пред съда.
Горната фактическа обстановка, съдът приема въз
основа на писмените доказателства, представени от страните и приобщени по
делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По валидността на акта:
При проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че процесната заповед е
издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл. 172, ал.1
от ЗДвП. В случая това е полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР-Варна , на когото са делегирани правомощия да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със Заповед № 365з-20.07.2017 г. , т.1.9 издадена от
директора на ОД на МВР-Варна/л.5 от
административната преписка/.
По процесуалната и материално-правната законосъобразност
на акта:
По делото няма спор
за фактите, относими към извършеното нарушение.
По твърдяното процесуално нарушение:
Жалбоподателят
навежда доводи за допуснати в хода на АНП процесуални нарушения относно
изземването на свидетелството му за управление на МПС. Посочените не следва да
се обсъждат при настоящето произнасяне, тъй като нямат отношение към
законосъобразността на наложената принудителна административна мярка. Принудителната административна мярка се
прилага с индивидуален административен акт, който се издава при спазване на
административнопроизводствените правила на АПК.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и
съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от Административно процесуалния
кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата
освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа описание на
нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Поради това съдът намира,
че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да представляват основание за отмяна на заповедта.
По твърдените нарушения на материалния закон и несъобразяване
с целта на закона.
С разпоредбата на
чл.171,т.1,б.“е“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна
административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач , който управлява моторно превозно средство без
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до
предоставяне на сключена валидна застраховка. В случая са
изпълнени предпоставките по чл. 171, т.
1, б. "е" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна
административна мярка. Целта на принудителната административна мярка
"временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство" по чл. 171, т.
1, б. "е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение,
което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката.
Основанието за прилагане на ПАМ е закононарушението "управление на МПС без
застраховка Гражданска отговорност". По делото не се спори, че на
08.08.2019 г. жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство - л.а. „Форд Фюжън“ с рег.№ С****НС,
собственост на „Мото пфое“ ЕООД, за което няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Посочените обстоятелства съставляват основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. "е" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство" на водача.
Неоснователни са
изложените в жалба доводи за допуснато нарушение на материалния закон , предвид
факта, че П. не е собственик на управляваното от него МПС. Безспорен е факта,
че МПС е собственост на „Мото пфое“ ЕООД. Посоченото обаче е ирелевантно за
спора, тъй като обстоятелството дали П. е собственик или не на управляваното от
него на 08.08.2019 г. МПС е без значение за законосъобразността на приложената
ПАМ. С нормата на чл. 100, ал.
1, т. 3 от ЗДвП е вменено задължение на всички водачи на МПС,
независимо от това дали са собственици или само ползватели, да носят документ
за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство,
което управляват. Именно за обезпечаване изпълнението на това задължение е
предвидена приложената спрямо жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т.
1, б. "е" от ЗДвП. Фактическият състав на
административната принуда включва неизпълнение на законово задължение от страна
на водача на моторното превозно средство, без да има значение дали е собственик
на управляваното МПС или го ползва на законно основание по смисъла на чл.477,ал.2
от Кодекса за застраховането. Свидетелството за правоуправление е отнето до
отпадане на основанието, т. е. до представяне на доказателства за сключена
застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното моторно
превозно средство и е без значение дали задължителната застраховка ще бъде
изплатена от собственика или от ползващото го лице.
Неоснователно е
оплакването, че заповедта е издадена в противоречие на целта на закона. Целта
на закона е осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения, а принудителната
административна мярка има превантивен характер и цели осуетяването на
възможността дееца да извърши други подобни нарушения, като продължи да
управлява автомобил за който няма валидно сключен и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите.
Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
производството, с оглед направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
такова в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.
3 във връзка с ал. 2 от АПК,
Административен съд- гр. Варна, Втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.П. , ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-6252-000073/08.08.2019 г. издадена от полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171,т.1,б.“е“ от ЗдвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до предоставяне на сключена валидна застраховка.
ОСЪЖДА
К.К.П. , ЕГН **********, с адрес *** да плати в полза
на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-
дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: