Р Е Ш Е Н И Е
№ 260181 09.08.2021г. гр.Н.В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и шести април
две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар:
Атанаска Ганева
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова
гражданско
дело № 1124 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на А.С.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, подадена чрез процесуалния й представител – адв.К.А.
***, със съдебен адрес:*** против
М.А.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.П. с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че ищцата и ответникът М.Б. сключили граждански брак
на 01.09.2013г., който бил прекратен с влязло в сила Решение № 16973 от
21.01.2019г., постановено по гр.д. № 71573/2017г. на РС-София. По време на
брака им, на 06.05.2015г. ищцата С. и ответникът Б. придобили в режим на
съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ: СТУДИО № ****, на площ от 39,10 кв.м, която площ ведно с
приспадащите се общи части възлизала на 45,36 кв.м, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с административен адрес: гр.С.В.
– Юг, местност „Ю.п.п.“, в комплекс „Ш.С.У.“, ет.1,
ап.****, с предназначение – „Жилище-апартамент“. Покупната
цена на обекта била 22700 евро.
На 01.09.2017г., ищцата упълномощила
ответника Б. да извършва всякакви сделки на разпореждане с придобитите по време
на брака им недвижими имоти, включително и с процесния
имот. На 08.09.2017г. ищцата оттеглила даденото на ответника Б. пълномощно с
нотариално заверена декларация, вписана във водения от Нотариалната камара
регистър „Единство“. Сочи се, че на същата дата ответникът Б. бил уведомен за
оттеглянето на пълномощното по телефона.
След оттегляне на пълномощното, на 21.09.2017г., ответникът Б., действащ
лично и в качеството му на пълномощник на ищцата С. /към онзи момент с фамилно
име Божанова/, продал гореописания недвижим имот на втория ответник В.П.,
действащ чрез пълномощник Евлоги П., за сумата от 20000 лева. Твърди се, че от
датата на продажбата до настоящия момент, процесният
имот се ползва от купувача В.П.. Сочи се, че на 28.08.2019г. ищцата С. научила
за извършената продажба, когато отправила предложение към ответника Б. за
доброволна делба на придобитите по време на брака им недвижими имоти и
последният отговорил, че се е разпоредил с имотите.
Гореизложеното е мотивирало ищцата С. да
поиска от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен
сключения между ответниците Б. и П. договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот - СТУДИО
№ **** и да осъди ответника В.П. да предаде на ищцата
владението върху 1/2 /една втора/ идеална част от имота. При условията на
евентуалност, се моли съда да осъди ответника М.Б. да заплати на ищцата С.
сумата в размер на 10 000 лева, представляваща половината от продажната
цена, с която сума Б. неоснователно се е обогатил, тъй като към момента на
продажбата имотът е бил СИО, което през 2019г. е прекратено с влязло в сила
решение на СРС за прекратяване на брака. Представя писмени доказателства. Прави
искане за допускане до разпит на четирима свидетели при режим на довеждане.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
С молба вх.№2266 от 11.03.2020г.,
подадена от процесуалния представител на ищеца се прави допълнение на
подадената от ищцата С. искова молба, като се сочи и трети ответник – съпругата
на ответника В.И.П. – Е.Е.П. с ЕГН **********, с
адрес: ***, като лице придобило права от продажбата на имота. С оглед на това,
ищцата моли съда да конституира, като ответник по делото и Е.Е.П..
С Определение от
12.03.2020г.,постановено по настоящото дело, съдът КОНСТИТУИРА, като трети ответник по делото Е.Е.П.
с ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявени са искове с правно основание чл.180 от ЗС
във връзка с чл.24, ал.4 от СК, и при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД.
В срока по
чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците,
както следва:
Постъпил е
писмен отговор с вх.№ 5812 от 28.07.2020г. от ответника М.А.Б., подаден чрез процесуалния му представител, с който
на първо място се излагат възражения за нередовност на исковата молба, поради липсата
на аргументи в обстоятелствената част на същата по предявения иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД. В тази връзка се сочи, че доколкото при хипотезата на
чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е.
дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването, то в
исковата молба нямало никакви данни за размера на обедняването, което се
претендира да е настъпило по отношение на ищеца. Липсвало изложение на това
какво е дала ищцата, за да претендира връщането му.
Независимо от горното, ответникът Б. оспорва изцяло
изложените фактически обстоятелства. Твърди, че е узнал на 09.10.2017г. за
извършеното оттегляне на процесното пълномощно с
получаването на нотариална покана с рег.№ 20438 от Нотариус И.Д., вписан в НК
под рег.№039, с район на действие РС-гр.София. Сочи, че след като се запознал
със съдържанието на нотариалната покана, от която е установил оттеглянето на
пълномощното, ответникът се свързал с ищцата и е обяснил на същата, че част от
сделките, за които са се разбрали да бъдат извършени и за които същата е дала
пълномощно на ответника, включително и процесната
сделка, са били извършени. Твърди, че в предварително проведени разговори по
повод уреждане на имуществените отношения на съпрузите преди развода им, същите
взели решение за извършване на процесното
упълномощаване с цел улесняване и спестяване на разход при разпределяне на
имуществото, но като се предвиди приносът, респективно трансформацията на лично
имущество в крайния резултат, целен и договорен при уреждане на отношенията.
Наред с горното, ответникът отрича да е имало среща между него и ищцата на
28.08.2019г., както твърди последната. В тази връзка твърди, че по това време е
бил извън територията на страна. Сочи, че ищцата е узнала за извършената сделка
много преди твърдяния от нея момент – първо след
получаване на нотариалната покана от ответника за оттеглените пълномощия, а
след това и в проведените открити съдебни заседания между същите страни, в
които двамата са присъствали и е ставало въпрос за техни общи имуществени
въпроси. Заявява, че между него и ищцата е имало среща за уреждане на
имуществените им отношения, но тя се е състояла преди съставянето на процесното пълномощно. Относно процесния
имот, ответникът заявява, че неговата майка /живееща извън страната/ му е
дарила сумата за закупуването му, за да може при идването си в България да
прекарва време там като почива, а и с цел инвестиция. В тази връзка ответникът
заявява, че средствата за закупуване на процесния
имот са лично негово имущество, предвид нормата на чл.22, ал.1 от СК. С оглед
на това оспорва обстоятелството, че придобития имот е бил в режим на съпружеска
имуществена общност, тъй като паричните средства за неговото закупуване нямат
семеен произход и никой от двамата съпрузи няма принос за тяхното придобиване.
Наред с горното, ответникът твърди, че е изтекъл преклузивният срок за предявяване на иск с правно основание
чл.24, ал.4 от СК от шест месеца от узнаването, поради което оспорват иск, като
недопустим. В случай, че съда допусне до разглеждане иска с правно основание
чл.59 от ЗЗД се моли да бъде взето предвид направеното възражение, че процесния имот не е СИО и при разглеждането на иска по
чл.59 от ЗЗД. Независимо от горното се сочи, че ищцата разполага с други
средства за защита, което правело иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД недопустим. След
като същата не сочи какво е дала, за да претендира връщането му, ответникът
твърди, че се прави искане за присъждане на дял от придобитото имущество по
време на брака, което правило иска по чл.59 от ЗЗД недопустим, предвид
наличието на специална защита.
По направените от ищцата доказателствени
искания, ответникът възразява срещу допускането на четирима свидетели за
установяването на едни и същи обстоятелства. Представя писмени доказателства. С
цел установяване на обстоятелството, че ищцата е знаела за извършената сделка
много преди твърдяния в исковата молба момент, моли
съда да допусне следните доказателства:
-
свидетел при режим на довеждане за установяване на проведените разговори
след получаване на нотариалната покана от ответника;
-
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи на ответника за
снабдяването му със звукозаписи от всички проведени открити заседания по гр.д.
№ 334/2018г. по описа на РС-гр.Л.за 2018г., както и от гр.д. № 71537/2017г. по
описа на СРС. При условията на евентуалност молят съда да допусне до разпит
свидетел в режим на довеждане за установяване на относимите
обстоятелства, за които са формулирали доказателственото
искане;
-
издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабди с извлечение от
системата на Службата по вписвания към Агенция вписвания „ИКАР“, от което да са
видни всички осъществени достъпи до партидата на процесния
имот в периода от септември 2017г. до септември 2019г., както и данни за
титулярите на профилите извършили достъпа;
-
свидетел при режим на довеждане за установяване на проведените
предварително разговори за начина на реализация на придобитото по време на
брака имущество;
-
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че
ответникът е бил извън пределите на страната в деня, в който е посочено в
исковата молба, че е проведена среща между страните;
Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски.
Постъпил е
писмен отговор с вх.№ 262901 от 25.11.2020г. от ответника В.И.П., с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искане. Заявява, че ищцата е разбрала за
продажбата на процесния имот още през август 2017г.,
за което излага подробни съображения. Оспорва твърдението, че М.Б. е бил
уведомен за оттеглянето на пълномощното преди получаването на нотариалната
покана. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства и моли да
бъде задължена ищцата да представи оригиналите за сверка на същите.
Противопоставя се на допускането на четирима свидетели при режим на довеждане
от страна на ищцата за обстоятелствата, за които следва да се представят
писмени доказателства. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените
искове, като недопустими и неоснователни.
Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане, за доказване на обстоятелствата, кога са водени преговорите за
закупуване на процесния недвижим имот и кога ищцата С.
е узнала за извършената сделка. Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски.
По делото НЕ Е
постъпил писмен отговор от ответника Е.Е.П..
В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение
от 04.12.2020г., постановено по настоящото дело, свързани с нередовност на
исковата молба, в частта й досежно предявения иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД, по делото постъпи молба с вх.№ 260958 от
29.01.2021г., подадена от процесуалния представител на ищцата С.. С молбата се
твърди, че паричните средства за
закупуването на процесния имот по време на брака са
придобити и от двамата съпрузи. В тази връзка се твърди, че въпреки режима на
СИО на паричните средства от продажбата на процесния
имот, ответникът Б. е получил и се е разпоредил лично с получените средства от
продажбата на въпросния апартамент. С оглед на това се твърди, че ищцата е била
увредена в резултат на действията на ответника Б. в размер на половината от
продажната цена на недвижимия имот /20 000 лева/, а именно – сумата в размер на
10 000 лева. Предвид гореизложеното, се моли съда, при отхвърляне на иска
с правно основание чл.108 ЗС вр. чл.24, ал.4 от СК,
да осъди на основание чл.59 от ЗЗД ответника М.Б. да заплати на ищцата сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща половината от продажната цена, с
която сума ответникът Б. се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата С..
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
процесуалния си представител и поддържа исковата молба, ведно с направеното
уточнение на претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Ангажира гласни доказателства.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
Ответниците не се явяват в съдебно заседание. За ответника М.Б. в
съдебно заседание се явяват процесуалните му представители, които поддържат
подадения отговор от името на доверителя им, ведно с приложените писмени
доказателства. Представят нови писмени и ангажират гласни доказателства.
Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
Районен
съд – гр.Н.е сезиран с два иска, предявени при условията на евентуалност, както
следва: главен иск по чл.108 от ЗС вр. чл.24, ал.4 от СК и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД.
Съгласно
чл.24, ал.4, изр.второ от СК, другият
съпруг може да оспори по исков ред разпореждането с вещно право върху обща
недвижима вещ, в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три
години от извършването му.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че страните са
бивши съпрузи, сключили граждански брак на 01.09.2013г. /л.5/, който е бил
прекратен с Решение № 16973/21.01.2019г., постановено по гр.д.№ 71573/2017г. по
описа на СРС. По време на брака си, бившите съпрузи са придобили по силата на
договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ: СТУДИО№ ****, на площ от 39,10 кв.м, която площ ведно с
приспадащите се общи части възлизала на 45,36 кв.м, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с административен адрес: гр.С.В.
– Юг, местност „Ю.п.п.“, в комплекс „Ш.С.У.“, ет.1,
ап.****, с предназначение – „Жилище-апартамент“ /вж.нот.акт № 5 от 06.04.2015г. по описа на Нотариус с рег.№
600 на НК, с район на действие – РС-Н.– л.10-11/. На 01.09.2017г., ищцата
упълномощила ответника Б. да продаде два имота в режим на СИО, измежду които и
гореописания такъв, но на 08.09.2017г. оттеглила пълномощното от 01.09.2017г. с
декларация, вписана и в регистър „Единство“ на Нотариалната камара /л.12 – л.19
вкл./. Независимо от това, на 21.09.2017г., ответникът Божано
е продал лично и като пълномощник на ищцата Божанова /понастоящем С./ процесния недвижим имот, находящ
се в гр.С.В. на втория ответник В.И.П. /вж.нот.акт за
покупко-продажба – л.20-22 вкл./.
Първият спорен въпрос по делото е
свързан с момента на узнаване от ищцата
С. за извършената от ответника продажба на процесния
недвижим имот, с оглед преценка на допустимостта на предявения от същата главен
иск с правно основание чл.108 от ЗС вр. чл.24, ал.4
от СК.
По делото са изслушани две групи
свидетели – на ищцата и на ответника, свидетелстващи за момента на узнаване от
ищцата С. на продажбата на процесния имот от
ответника Б. в подкрепа на които са представени и писмени доказателства. В тази
връзка водения от ищцата свидетел К.З. установява пред съда, че в края на месец
август 2019г. придружил ищцата до офиса на адвоката й в сградата на Интерпред, където заварили ответника Б. и неговия адвокат.
По време на срещата ищцата съобщила на ответника Б. намеренията си да заведе
дело за придобития по време на брака им апартамент на морето /процесният такъв/, на което Б. отговорил, че е продал този
апартамент през 2017г. Свид.З.сочи, че при този
отговор, ищцата се стъписала и попитала как е възможно след като е оттеглила
пълномощното си за продажба на същия, на което ответникът Б. отговорил, че с
пари всичко става.
В показанията си пред съда, воденият от
ответника свидетел Калин Георгиев Ч.сочи, че на проведеното на 04.07.2019г.
открито съдебно заседание по гр.д. № 334/2018г. на РС-Луковит, в което предмет
на обсъждане е било същото пълномощно от 01.09.2017г., което ищцата дала на
ответника Б. за продажбата на два недвижими имота, станало ясно, че ищцата знае
за продажбата на процесното студио в гр.С.В.. В
подкрепа на това е представения с отговора на исковата молба – Протокол от
проведеното на 04.07.2019г. открито съдебно заседание по гр.д. № 334/2018г. на
РС-Л./л.94-106 вкл./. Показанията на свид.Ч.се
потвърждават от показанията на свид.А., който сочи,
че при проведен разговор с ищцата преди проведеното на 04.07.2019г. открито
съдебно заседание по гр.д. № 334/2018г. на РС-Луковит, установил, че ищцата е
много ядосана заради продажбата на студиото в гр.С.В., което станало ясно и от
нейното изявление в съдебното заседание. Свид.Ч.и свид.А. установяват, че ищцата е знаела за продажбата на процесното студио още по време на бракоразводното й дело с
ответника Б. през 2018-2019г., но не сочат точна дата. Свид.А.
потвърждава показанията на свид.З.за проведената
между страните и техните адвокати среща в сградата на Интерпред,
като заявява, че същата се е състояла през месец юли 2019г.
Предвид събраните по делото гласни
доказателства, съдът приема за доказано по делото, че най-ранният момент, в
който ищцата е научила за продажбата на процесното
студио е бил на 04.07.2019г., преди провеждането на откритото съдебно заседание
по гр.д. № 334/2018г. на РС-Луковит. Исковата молба по делото е входирана на 26.11.2019г. С оглед на това, изводът, който
се налага е, че претенцията по чл.108 от ЗС вр.
чл.24, ал.4 от СК е предявена в законоустановения
шестмесечен срок, считано от узнаването на ищцата за извършената продажба на процесния недвижим имот. Исковата молба е подадена от лице
с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити,
поради което съдът счита същата за процесуално допустима.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.108 от
ЗС вр. чл.24, ал.4 от СК:
С
предявеният главен иск с правно основание чл.108 от ЗС вр.
чл.24, ал.4 от ЗЗД, ищцата оспорва действителността на изповяданата с
Нотариален акт № 22, том ІV, рег.№ 7979, дело № 579 от 21.09.2017г. на Нотариус
с рег.№ 600 на НК с район на действие – Районен съд – гр.Н./л.20-22 вкл./,
покупко-продажба на процесното студио, находящо се в гр.С.В., като извършена без представителната
власт на ищцата и моли съда да осъди ответниците В.И.П.
и Е.Е.П. да й предадат владението върху 1/2 (една
втора) идеална част от процесния недвижим имот.
Както
бе посочено по-горе, първоначално на 01.09.2017г., ищцата е упълномощила
ответника Б. да продаде два имота в режим на СИО, измежду които и процесният такъв, но на 08.09.2017г. е оттеглила
пълномощното от 01.09.2017г. с декларация, вписана и в регистър „Единство“ на
Нотариалната камара /л.12 – л.18 вкл./. Независимо от това, на 21.09.2017г.
продажбата била извършена.
Спорен
по делото е въпроса относно момента на
узнаване от ответника Б. на
оттегленото от ищцата пълномощно за продажба на процесното
студио. За установяване на това обстоятелство, страните ангажираха писмени и
гласни доказателства, от които се установява следното:
По
делото е представена нотариална покана, с която ищцата е уведомила ответника Б.,
че от 11.09.2017г. прекратява действието на даденото му пълномощно с рег.№ 16765,
том VІ, акт 87 от 01.09.2017г. по описа на Нотариус Снежанка Стоянова с рег.№
107 на НК /л.108/. Видно от отбелязването върху нотариалната покана, същата е
била връчена на нейния адресат на 09.10.2017г. с уведомление по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК /л.109/.
В
показанията си пред съда, воденият от ищцата свидетел М.П., установява, че в
периода от месец август до месец декември 2017г. работила, като
помощник-нотариус при Нотариус Снежанка Стоянова с рег.№ 107 на НК, с район на
действие – РС-София. В това й качество, свид.П.
потвърждава, че е заверила подписите, поставени от ищцата С. под пълномощно от
01.09.2017г. и последваща декларация от 08.09.2017г.
за оттегляне на същото, находящи се на л.12-15 по
настоящото дело. По повод депозираната от ищцата декларация за отказ от
пълномощното от 08.09.2017г., свид.П. заявява, че
четири или пет дни по-късно /вторник или сряда – 12-13 септември 2017г./,
получила обаждане от ответника Б., който я попитал дали пълномощното е
оттеглено и защо.
Воденият
от ответника свидетел Калин Ч.установява в съдебно заседание, че лично е
съставил пълномощното от 01.09.2017г., ведно с необходимите декларации по
чл.264 ДОПК и чл.25 от Закона за нотариусите, касаещи продажбата на процесния имот, както и че му е известно, че пълномощното
впоследствие било оттеглено. В тази връзка сочи, че на ответника Б. била
връчена нотариална покана за оттегляне на пълномощното, връчена на ответника Б.
през месец ноември 2017г.
За
да се произнесе, съдът съобрази:
Уведомяването на упълномощения за оттегляне на пълномощното е единственият начин
оттеглянето да има действие и за него. Възможните варианти за информиране на
представителя са или лично, или чрез нотариална покана. От показанията на свид.П., не се установи по несъмнен начин, че Б. е бил
уведомен устно от нея за оттегленото пълномощно за продажба на процесното студио в периода 12-13 септември 2017г. Това е
така, тъй като от показанията на същата се установява, че при позвъняване от
страна на ответника, за да я пита дали е оттеглено пълномощното и защо, тя му
отговорила, че не е нито адвокат, нито правен съветник на ищцата и че изпълнява
служебните си задължения.
Предвид
гореизложеното, следва да се приеме, че ответникът Б. е узнал за оттеглянето на
пълномощното от изпратената му нотариална покана, която му е била връчена по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 09.10.2017г., т.е. след изповядването на сделката
за продажба на процесното студио /на 21.09.2017г/.
Съгласно трайната практика на ВКС, ако оттеглянето
на пълномощното достигне до пълномощника след сделката, каквито са данните в
случая, сделката е валидна.
Предвид
гореизложеното, съдът намира претенцията на ищцата за относителна
недействителност на договора за покупко-продажба на процесния
недвижим имот спрямо нея за неоснователен, поради което и иска за ревандикация на 1/2 (една втора) идеална част от същия
следва да бъде отхвърлен, също като неоснователен.
По иска с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД:
Отхвърлянето
на главният иск обуславя произнасянето на съда по предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния
представител на ответника Б. за недопустимост на иска по чл.59 от ЗЗД, поради
наличието на възможност на ищцата за защита чрез института на неоснователното
обогатяване. В ППВС № 1/1979г. са дадени разяснения по прилагането на
разпоредбите на чл.55 и чл.59 от ЗЗД, като са разграничени трите фактически състава на
разпоредбата на чл.55 от ЗЗД и състава на чл.59 от ЗЗД. По отношение на фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е прието, че е необходимо предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, докато елементите
на общия фактически състав на чл.59 ЗЗД са следните: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на
друга възможност за защита на интересите на обеднялото лице. С предявения в
евентуално съединение иск ищцата не претендира връщане на дадена сума при
начална липса на основание срещу лицето, получило сумата, а претендира заплащане
на сумата, с която продавачът на процесния имот се е
обогатил, тъй като се е разпоредил лично с получените средства от продажбата на
имота, който е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Правен интерес от
предявяване на иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД би бил налице в случай, когато след позоваване пред съда от страна на ищцата
на недействителността на договора за продажба, от висяща тя става окончателна,
тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да
породи целените с него правни последици (насрещни права и задължения за
страните по него, както и транслативен ефект по чл.24,
ал.1 ЗЗД). В този случай, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото
по договора, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД /ТР № 5/2014 от 12.12.2016г. по тълк.дело № 5/2014г.
на ОС на ГК и ТК/. Видно обаче, от произнасянето на съда по главния иск,
атакуваната от ищцата сделка е валидна, поради
което за същата няма друга възможност за защита, освен чрез иска по чл.59 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявеният при
условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД за допустим, поради което същият
следва да бъде разгледан по същество.
Както в отговора на исковата молба, така и в представените
писмени бележки, процесуалните представители на ответника Б. излагат твърдения
за липса на съвместен принос при придобиването на процесния
имот. В същото време представят Договор за дарение от 01.04.2015г. /л.107/ в
подкрепа на твърденията им, че средствата за закупуване на процесния
имот са лични, дарени на ответника Б. от неговата майка.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата
наведе възражение за недостоверност на датата на договора за дарение, като
заяви, че договора е съставен единствено и само да обслужи целите на настоящото
производство.
С оглед направеното от
пълномощника на ищцата възражение по представения по делото Договор за дарение
от 01.04.2015г., съдът допълни предварително изготвения по делото доклад, като
указа на процесуалните представители на ответника Б., че следва да докажат
валидността на същия.
По
направеното възражение за личен принос на ответника Б. при закупуването на процесния
недвижим имот, за да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл.225, изр.второ от ЗЗД, дарението
на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи
или чрез предаване. В настоящия случай не са представени нито договор с нотариално
заверени подписи, нито доказателства за извършено предаване на сумата. В
показанията си пред съда, воденият от ответника Б. свидетел Велимир А. заявява
само, че лично изготвил процесния договор за дарение,
който бил подписа през месец април 2015г. от Б. и майка му в неговата кантора.
Последното обаче не е достатъчно, за да обоснове предаване на сумите, предмет
на договора за дарение. По делото остана недоказано и обстоятелството, че
дарителят – майката на ответника Б., е разполагала с посочената в договора за
дарение сума от 50 000 лева. Предвид гореизложеното, съдът счита, че
представения по делото договор за дарение от 01.04.2015г. не следва да бъде
кредитиран, като доказателство за твърдяния от
ответника Б. личен принос в придобиването на процесния
недвижим имот. С оглед горното, следва да се приеме, че процесното
студио е придобито в резултат на съвместен принос на ищцата С. и ответника Б.
по време на брака им, поради което представлява съпружеска имуществена общност
по смисъла на чл.21 от СК, която след развода на страните се е трансформирала
от бездялова в дялова съсобственост.
Гореизложеното налага извода за основателност на предявения
от ищцата С. иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, поради което същият следва да бъде
изцяло уважен. В резултат на това, ответникът Б. следва да бъде осъден да
заплати на ищцата С. сумата в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/,
представляваща 1/2 (една втора) от продажната цена /20 000 лева/, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
- СТУДИО№ ****, на площ от 39,10 кв.м, която площ ведно с
приспадащите се общи части възлиза на 45,36 кв.м, представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****, с административен адрес: гр.С.В. – Юг,
местност „Ю.п.п.“, в комплекс „Ш.С.У.“, ет.1, ап.****, с предназначение – „Жилище-апартамент“ /л.10-11
вкл./, с която сума ответникът Б. се е обогатил неоснователно за сметка на
ищцата С..
При произнасяне по
разноските, съдът съобрази следното:
Правните последици от отхвърлянето на главния иск, когато има
предявен евентуален, са идентични - съдът се счита за сезиран с евентуално
съединения иск, като отговорността за разноски по делото се определя от изхода
на делото по евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно
или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското
възнаграждение (в този смисъл е Определение № 284 от 6.04.2012г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 238/2012 г., IV г.о., Определение
№ 70 от 05.02.2018г. на ВКС по ч.т.д.№257/2018г., I т.о. и Определение
№ 477 от 04.11.2016г. на ВКС по ч.т.д. №1218/2016г., I т.о.
Съдът намира за основателно възражението на процесуалните
представители на ответника Б. за прекомерност на претендираното
от ищцата адвокатско възнаграждение, което с оглед цената на евентуалният иск следва
да бъде намалено до размер от 1000 лева /хиляда лева/.
В настоящото производство съд уважи изцяло евентуално
съединения осъдителен иск, поради което и с оглед на изложеното следва да се
приеме, че исковата претенция на ищцата е уважена изцяло. С оглед изхода по
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени
заплатените в хода на производството по делото разноски, възлизащи общо в
размер на 1030 /хиляда и тридесет/ лева, включващи: 20 лева – държавна такса за
издадени съдебни удостоверения, 10 лева – държавна такса за вписване на
исковата молба и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Слез извършена служебна проверка, съдът констатира, че по
делото не е била събрана държавна такса за разглеждане на предявения от ищцата
главен иск, поради което и с оглед изхода по делото, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на РС-Н.дължимата по делото държавна такса за
разглеждане на евентуалния иск в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Претендираните от ищцата 100 /сто/ лева,
представляващи внесен депозит за свидетели, не е бил използван в хода на
производството по делото, поради което същият подлежи на връщане след подадена
молба от същата.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, , със съдебен адрес:*** /чрез адв.К.А.
***/ против М.А.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, В.И.П. с ЕГН ********** и Е.Е.П. с ЕГН **********,
последните двама с адрес: ***, иск с
правно основание чл.108 ЗС вр. чл.24, ал.4 от СК, за
признаване за относително недействителен спрямо ищцата С. на сключения
между ответниците договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ:
СТУДИО№ ****, на площ от 39,10 кв.м, която площ ведно с
приспадащите се общи части възлизала на 45,36 кв.м, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с административен адрес: гр.С.В.
– Юг, местност „Ю.п.п.“, в комплекс „Ш.С.У.“, ет.1,
ап.****, с предназначение – „Жилище-апартамент“, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 5 от 06.04.2015г. по описа на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с
район на действие – РС-Н.и за осъждане
на ответниците В.И.П. и Е.Е.П.
да предадат на ищцата А.С.С. владението върху 1/2 (една втора) идеална част от
гореописания имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.А.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.П. и адв.Алексаднър Р.,***/ да заплати на А.С.С.
с ЕГН **********, с адрес: ***, , със съдебен адрес:*** /чрез адв.К.А. ***/, сумата в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща 1/2 (една втора)
от продажната цена на недвижим имот - СТУДИО№ ****, на
площ от 39,10 кв.м, която площ ведно с приспадащите се общи части възлиза на
45,36 кв.м, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с
административен адрес: гр.С.В. – Юг, местност „Ю.п.п.“,
в комплекс „Ш.С.У.“, ет.1, ап.****, с
предназначение – „Жилище-апартамент“, цялата в размер на 20 000 лева, обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5 от 06.04.2015г. по
описа на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие – РС-Несебър, с която сума ответникът Б. се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата С..
ОСЪЖДА М.А.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.П. и адв.Алексаднър Р.,***/ да заплати на А.С.С.
с ЕГН **********, с адрес: ***, , със съдебен адрес:*** /чрез адв.К.А. ***/, сумата общо в размер на 1030 /хиляда и тридесет/ лева, представляваща заплатени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, , със съдебен адрес:***
/чрез адв.К.А. ***/ да заплати по сметка на Районен съд – гр.Н.сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
дължима държавна такса за разглеждане на предявения евентуален иск.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: