Решение по дело №59544/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1761
Дата: 31 януари 2024 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20221110159544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1761
.., 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110159544 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Г., ЕГН
**********, с адрес ..., чрез пълномощника си Ю. Г., със съдебен адрес ..., против .., с адрес в ...
Ищцата твърди, че на 09.10.2022 г., между 13:30 ч. и 13:45 ч. е била нападната от три
безстопанствени кучета при движение по улица, намираща се в ..., където се намирал домът на
нейна приятелка. Посочва, че кучетата я заобиколили, след което започнали да лаят, като кучето,
което се намирало от лявата й страна, я съборило на земята и я захапало в областта на левия крак.
Твърди, че кучетата не са имали отличителни белези за принадлежност, били са без каишка и без
придружител. Сочи се, че кучетата имали маркировка на ушите, характерна за повечето улични и
безстопанствени кучета, обитаващи територията на ... Поддържа се, че след като кучетата са
избягали, ищцата се е изправила с изключителни усилия, тъй като е изпитвала силна болка в
областта на лявата подбедрица, където била захапана, след което опитала да се придвижи на
собствен ход до дома на приятелката й, който се намирал в близост. Посочва се, че малко след
като е тръгнала, е спряла поради силната болка и интензивно кръвотечение, изхождащо от раната
на крака. След като успяла да стигне до дома на своята приятелка, с помощта на последната
ищцата отишла до спешен кабинет в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където бил извършен
преглед, а раните обработени, включително й била поставена инжекция против тетанус. Лекарят,
който я прегледал, й заявил, че на следващата сутрин следвало да посети отново болницата, за да й
бъде поставена първата от общо предвидените 5 ваксини против бяс. Ищцата посетила и
съдебномедицински кабинет, където била прегледана от лекар специалист, който констатирал
следното- на ищцата били причинени две рани вследствие ухапване от куче в областта на лявата
подбедрица, както и кръвонасядания и забелване на епидермиса на кожата в областта на лявата
подбедрица. Установените травматични увреждания били причнени от притискане с или върху
тъпоръбести предмети и такива с остри върхове и малки напречни сечения, каквито биха могли да
бъдат кучешките зъби, като гореописаните увреждания биха могли да бъдат получени по начин и
време, съответстващ на случилото се на 09.10.2022 г. Към датата на подаване на исковата молба
ищцата все още се оплаква от болка, изпитва силен дискомфорт в областта на ухапването,
включително раната продължава кърви. Поддържа, че в резултат на нападението ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и срадания, силен страх и уплах от
преживяното, страх от кучета, страхова невроза в градска среда, неспокоен сън, сънуване на
1
кошмари, генерално безпокойство, силно разочарование, в качеството й на гражданин относно
неизпълнение на законовите задължения от страна на ответника да предприеме мерки срещу за
безстопанствените животни на територията на общината, включващи настаняването им по приюти
и осъществяването на надзор върху върнатите по места бездомни кучета. Счита, че е налице
причинна връзка между причинените увреждания и увреждащото бездействие на ответника ..
относно във връзка с упражняване надзор върху безстопанствените кучета. Посочва, че ищцата
претърпяла и имуществени вреди.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на Г. И. Г. обосновава правния
интерес от предявяването на осъдителен иск против ответника за следните суми- сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и срадания,
силен страх и уплах от преживяното, страх от кучета, страхова невроза в градска среда, неспокоен
сън, сънуване на кошмари, генерално безпокойство, силно разочарование, в качеството й на
гражданин относно неизпълнение на законовите задължения от страна на ответника да предприеме
мерки срещу за безстопанствените животни на територията на общината, от настъпили на
09.10.2022 г. в .., в района на ..., ухапвания от безстопанствено куче в областта на лявата
подбедрица, ведно със законната лихва от 09.10.2022 г. /датата на деликта/ до окончателното
изплащане на сумата, и сумата от 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 09.10.2022 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на
сумата.
С исковата молба процесуалният представител на Г. Г. моли за събирането на писмени и
гласни доказателства и допускането на съдебно – медицинска експертиза.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и
направените доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорват се твърденията за противоправно
бездействие от страна на служители на ... Сочи се, че ответникът е изпълнил всичките си законови
задължения, включително тези по ЗЗЖ и ЗВМД и от месец септември 2006 г. работи за овладяване
на популацията на бездомните кучета и изпълнява активно Общинската програма в тази насока.
Процесуалният представител на .. оспорва механизма на инцидента, характера и размера на
вредите и причинната връзка между тях. Сочи, че нараняванията са от падане. Твърди, че
представеното медицинско удостоверение не удостоверява връзката между нападението и
нараняванията на ищцата. Сочи, че кучето не е безстопанствено. Оспорва претенцията са
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по размер като неоснователна, недоказана и
силно завишена.
С отговора ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени
към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание ответната община, чрез процесуалния си представител, поддържа
направените в отговора възражения и искания. Не ангажира нови доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна, следното:
От показанията на свидетеля И.Г. (баща на ищцата), разпитан в съдебно заседание на
24.10.2023 г., се установява, че на 09.10.2022 г., между 13:30 ч. и 13:45 ч., ищцата е отивала на
гости на своя приятелка и при движението си по улица, намираща се в .. е била нападната от три
безстопанствени кучета, едно от които я е ухапало на прасеца на левия крак. По време на
инцидента Г. Г. е била сама, около не е има хора, а е разбрала, че кучетата са безстопанствени, тъй
като са имали ушни марки. След инцидента Г. Г. е посетила болница Токуда, но от там е изпратена
в Александровска болница, където са й били инжекция против тетанус. Ищцата се е прибрала в
дома си около 19,30 – 20.00 часа, когато се е срещнала със свидетеля и е било много уплашена.
Свидетелят сочи, че след инцидента Г. Г. се страхува много от кучета, включително дребни
породи, макар от дете да е израснала с кучета. Пет - шест седмици ищцата е имала затруднения при
ходенето и са й били извършвани медицински процедури (поставяне на инжекции, смяна на
превръзка и др.).
2
Според съдържанието на съдебномедицинско удостоверение № 752/2022 г., Г. Г. е била
прегледана от съдебен лекар на 13.10.2022 г., в 8,30 часа, при което са установени две кръгловати
рани с диаметри от 0,5 см и 0,8 см в средната трета на задната повърхност на лявата подбедрица.
Двете рани са на разстояние от 4 см една от друга и с неравни ръбове, покрити с кафеникави
корички, стоящи на нивото на околната кожа. Установените травматични увреждания се дължат на
притискане с или върху тъпоръбести предмети и такива с остри върхове и малки напречни
сечения, каквито биха могли да бъдат и кучешките зъби.
За издаването на съдебномедицинското удостоверение Г. Г. е заплатила сумата от 60 лв.,
видно от съдържанието на фактура № ********** от 13.10.2022 г. и приложения към нея фискален
бон.
В съдебно заседание, проведено на 24.10.2023 г. е изслушано и прието, без да е оспорено
страните, заключението на съдебно – медицинската експертиза. Вещото лице потвърждава
констатациите, направени в съдебномедицинското удостоверение относно възможността
констатираните травматични увреждания да бъдат получени от ухапване от куче. Сочи, че няма
данни за настъпила инфекция и продължително разстройство на здравето. В съдебно заседание
пояснява, че интензивните болки след ухапване от куче са в продължение на няколко часа, а в
редки случаи (при жени, чийто праг на болка е много нисък) – до три дни. Уточнява, че пълното
заздравяване на раните е след двадесет и петия ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният осъдителен иск
за допустим, но неоснователен предвид следните съображения:
Осъдителната претенция е допустима, тъй като е предявена от правоспособно физическо
лице против правосубектно юридическо лице (община) при липсата на отрицателни и наличието
на положителни процесуални предпоставки.
Разгледан по същество искът е недоказан, поради което и неоснователен.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 49, вр. 45,
ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на ответника по повод, на което е настъпило описаното вредоносно събитие.
Безспорно се установи по делото, че на 09.10.2022 г. в .. ищцата е претърпяла инцидент, при
който е нападната от кучета и е ухапана от едното от тях. Данните в съдебномедицинското
удостоверение и заключението на съдебно – медицинската експертиза установяват по категоричен
начин нараняванията на Г. Г., както и обстоятелството, че същите са причинени от ухапване от
куче. В хода на производството ищцата доказа и претърпените от нея имуществени вреди
(разноски за заплащане на такса за издаване на удостоверение) и неимуществените вреди,
изразяващи се в причинени болки, дискомфорт, уплах и др. под., както и причинно – следствената
връзка между ухапването от кучето и претърпените вреди.
Независимо от горното, съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като не се доказа по
делото, че кучето, което е ухапало Г. Г. респ. й е причинило нараняванията е безстопанствено,
което е основанието ответната община да носи отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД. Данни, че
кучето е било безстопанствено се съдържат единствено в показанията на свидетеля И.Г. (баща на
ищцата). По отношение на обстоятелството, че кучетата, нападнали дъщеря му са били улични
(безстопанствени), свидетелят не дава сведения за факт, който е възприел лично. Напротив, той
сочи, че към момента на инцидента ищцата е била сама, а показанията си относно горепосоченото
обстоятелство базира на разказаното му от ищцата. В този смисъл и като обсъжда показанията на
свидетеля Георгиев при условията на чл. 172 от ГПК, съдът счита, че същите не следва да бъдат
кредитирани в частта им относно факта, че кучето ухапало дъщеря му е безстопанствено. По
делото липсват, каквито и да било други данни, че кучетата нападнали Г. Г. са били
безстопанствени.
Разпоредбите на чл. 47 ал. 3 и чл. 59 ал. 3 от Закона за защита на животните вменяват в
задължение на общината, чрез нейните служители, осъществяването на контрол по отношение на
безстопанствени животни. Съгласно § 1, т. 6а от ПЗР на Закона за ветеринарномедицинската
дейност "безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под
3
прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. По съображенията,
изложени по-горе, съдът приема, че ищцата не доказа, че кучето, което я е ухапало е
безстопанствено (обстоятелство, оспорено от ответника), поради което за .. не възникват
нормативни задължение за надзор и грижи върху животното, респ. ответникът не носи
отговорност за неизпълнение на задължения на негови служители.
С оглед горните аргументи, съдът счита, че ищцата не доказа всички кумулативно
изискуеми предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответната
община, поради което искът е неоснователен.
Ответникът не претендира заплащането на разноски и не представя доказателства за
направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес ..., чрез пълномощника си
Ю. Г., със съдебен адрес ..., против .., с адрес в ... искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от
ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на ищцата сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 60 лв. (шестдесет лева) –
обезщетение за имуществени вреди, причинени от настъпили на 09.10.2022 г. в .., в района на ...,
ухапвания от безстопанствено куче в областта на лявата подбедрица, ведно със законната лихва от
датата на деликта - 09.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд
до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4