РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Кюстендил, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520102155 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С. ИВ. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В., със
съдебен адрес в гр. София, ул. „Александър Жендов“ № 6, е предявил против
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н. Ч. и И. Г., чрез юрк. Н.З., иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 2579,00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени щети на лек автомобил „Шевролет Еквинокс“, с
рег. № ***, дължимо по застраховка „Каско Стандарт“ с полица №
4704200220000543 от 30.07.2020 г., ведно с лихва за забава за периода от
14.04.2021г. до входиране на исковата молба в размер на 87,40 лева и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
13.08.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на 14.04.2021г. в гр. Кюстендил ищецът
е претърпял щети в посочения размер при паркиране на автомобила си в своя
гараж, в следствие на удар в страничните врати на гаража. Ищецът веднага
уведомил ответника да му бъде изплатено обезщетение при условията на
1
застраховка „Каско Стандарт“ с полица № 4704200220000543 от 30.07.2020 г.,
сключена за автомобила. С писмо изх. № 52 от 19.04.2021г. обаче
застрахователят отказал да изплати обезщетение за настъпилото събитие. В
тази връзка се претендира осъждане на ответника да заплати съответната сума
като дължимо обезщетение за причинените имуществени вреди по
автомобила, ведно с лихва за забава и законната лихва от датата на
предявяване на иска. Моли за присъждане и на разноските по делото.
В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не се оспорва
наличието на валиден застрахователен договор по имуществена застраховка
„Каско Стандарт“. Твърди се обаче, че плащането било отказано, на
основание общите условия на застраховката и поради липсата на
застрахователно събитие, съответно и щета по смисъла на общите условия.
Оспорва се твърдението за наличие на покрит риск, съответно
застрахователно събитие, тъй като се касаело за повреда в резултат на
техническо или механично увреждане, което можело да се квалифицира като
повреда, настъпила при експлоатация на превозното средство. Навеждат се
доводи за допуснато нарушение при експлоатацията на автомобила от страна
на водача, в следствие на което е настъпило увреждане, което представлявало
груба небрежност, като съгласно т.1.4 от Раздел X „Общи изключения“ от
общите условия, застрахователят не покрива причинени с груба небрежност
щети от страна на застрахования. Моли за отхвърляне на иска, като
претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се
представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от полица № 4704200220000543 от 30.07.2020 г., застрахования
С.Д., собственик на лек автомобил „Шевролет Еквинокс“, с рег. № *** има
сключена застраховка „Каско Стандарт“ при ответника, за периода 30.07.2020
г. - 29.07.2021 г.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
14.04.2021 г. ищецът е регистрирал пред ответника настъпване на
2
застрахователно събитие - щети върху автомобила му при паркиране на
колата на заден ход в собствения му гараж, намиращ се в гр. К., на ул. „Д. Ч.“
№ **.
По образуваната преписка за изплащане на обезщетение №
470420212117590, са представени снимки на увредените части на автомобила,
талони на автомобила и СУ на МПС на водача, както и опис на щетата.
По щетата е постановен писмен отказ на застрахователя да заплати
обезщетение, обективирано в писмо изх. № 52 от 19.04.2021г.
Представена е фактура № 208 и фискален бон от 20.07.2021г. за ремонт
на увредените части на стойност 2579,70 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-автотехническа експертиза, по
която вещото лице е определило пазарната стойност на ремонта на
автомобила към датата на пътнотранспортното произшествие при средна цена
от ри независими сервиза в региона на гр. Кюстендил, е в размер на 2230,00
лева, като е посочило, че има пряка причинно- следствена връзка между
механизма на ПТП и щетите по автомобила.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Няма спор по делото, че е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ с основно покритие
„Пълно каско“ и допълнително покритие „Доверен сервиз“ с ответника за лек
автомобил „Шевролет Еквинокс“, с рег. № **** с валидност към датата на
настъпване на ПТП. Според нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
обезщетение за покрития риск, което следва да бъде в размер на вредата към
датата на събитието. Ответникът обаче е отказал да заплати на ищеца
обезщетение, като се е мотивирал с това, че застрахователят, на основание
т.1.4. от Общите условия, не заплаща застрахователно обезщетение за загуба
или повреда в случаите на умишлени и причинени с груба небрежност
действия на застрахования. „Груба небрежност“ по смисъла на общите
условия е налице при такова поведение на застрахования, при което той
съзнава последиците от извършването или неизвършването на определено
действие, но се надява, че предвижданите от него последици по една или
друга причина няма да настъпят.
3
По делото не се спори, че са налице настъпили вреди по автомобила.
Спори се относно стойността на тези вреди.
По смисъла на чл. 403, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие, застрахованият е длъжен в срок от 7 работни дни от узнаването за
настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в
договора е предвиден друг подходящ срок, като по ал. 2 срокът за
уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е
по-кратък от три работни дни от узнаването. Съгласно глава трета, т.1 на
представените Общи условия за застраховка „Каско Стандарт“, при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да уведоми
застрахователя в срок от 3 дни след узнаването, като един от възможните
начини за уведомяване е чрез писмено такова в офис на застрахователя.
В изпълнение на задълженията си застрахованият е уведомил незабавно
застрахователя, видно от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 14.04.2021г. С оглед на това и предвид наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за застраховка, в полза на ищеца е
възникнало правото да получи становище от страна на застрахователя дали
последния ще изплати обезщетение за настъпилата вреда или не.
Във връзка с това застрахователят е уведомил ищеца, че отказва
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като водачът на
застрахования автомобил е проявил груба небрежност, обосновано с
твърдението, че същият е управлявал МПС с отворена врата.
Съгласно т. 1.4 в раздел десети „Общи изключения“ от Общите условия
към застраховка „Каско Стандарт“ застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на проявена груба
небрежност на застрахования, респективно лица, на които застрахования е
предоставил МПС. Съдът намира, че застрахованият ищец е обвързан от
представените и приобщени към доказателствения материал Общи условия,
като същият не оспорва това обстоятелство. Следователно е налице
задължение, предвидено в застрахователния договор. Тежестта на доказване,
че е налице изключен риск по смисъла на т. 1.4 в раздел X „Общи
изключения“ е на застрахователя, който трябва да докаже твърдените
действия, извършени от застрахования, при които е увреден застрахования
автомобил, съставляващи груба небрежност. В тази връзка ответникът –
4
застраховател са позовава на твърденията на ищеца, отразени в заявлението за
изплащане на застрахователното обезщетение, отправено до ответника.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица
(добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Небрежността се проявява, когато длъжникът несъзнавано не
е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа,
която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата
небрежност, от своя страна, се различава от обикновената небрежност по
степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на
значително по-елементарна степен на загриженост. Изводът за наличие или
липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен
изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като съдът въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по делото следва
да прецени дали поведението на причинителя на застрахователното събитие,
съставлява действие, което може да се квалифицира като груба небрежност.
Така, в настоящият случай не е спорно, че автомобила е потеглил на заден ход
при отворена врата, предвид описаното от ищеца в заявлението си до
застрахователя след инцидента, същевременно това се потвърдава и от
вещото лице в своето заключение, което заявява, че вредите може да са
настъпили именно по този начин, но следва да се даде сметка и за причината
за това потегляне.
Според единственото доказателство в тази насока – признанието на
неизгодни факти от страна на ищеца по смисъла на чл.175 от ГПК, се
установява, макар и не безспорно, че причината за тръгването на автомобила
в момент, когато самият застрахован не би следвало да желае това (предвид
факта, че сам уврежда не само своя личен автомобил, но и недвижимата си
собственост – гаража), се дължи на нежелано събитие от негова страна, а
именно „отскачане на крака от педала на спирачката върху педала на газта“.
Очевидно е, че целта на застрахования е била да задържи автомобила си в
спряло положение, което ако се бе случило, не биха настъпили имуществени
вреди именно за ищеца. С оглед на това се обосновава извода, че в случая
липсва основна особеност на грубата небрежност, а именно дължимата грижа,
5
която би положил и най-небрежният човек при подобни условия.
От друга страна, в съдебната практика е прието, че груба небрежност при
управление на МПС е съзнателното, виновно и противоправно поведение на
застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което
следва да се обективира в действителността чрез нарушаване на правилата за
движение по пътищата, при съзнанието у него, че е възможно да се увреди
застрахованото имущество. Обстоятелства в тази насока не се установиха по
делото.
При така установените обстоятелства, настоящата инстанция приема, че
не се доказва водачът на застрахования автомобил да е проявил груба
небрежност, за което тежестта на доказване е за ответника и даваща
основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователното
обезщетение, а възражението на ответника за изключен риск следва да се
приеме за неоснователно. С оглед на това и предвид наличието на всички
останали елементи на фактическия състав, необходим за обоснован извод, че
застрахователят дължи на застрахования обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие, искът се явява основателен.
Относно размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, съгласно която същото трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди, в какъвто смисъл е и предявеното
от ответника, в условията на евентуалност възражение, обосновано с
твърдението че търсеният размер е завишен и неотговарящ на реално
претърпените вреди, които подлежат на обезщетяване, съгласно договореното
в ОУ. В процесния случай, съгласно представената фактура за ремонт на
автомобила, ищецът е заплатил на „Ауто Бис Сервиз“ ЕООД 2579,00 лева на
20.07.2021г. Съгласно приетото и неоспорено заключение на допуснатата по
делото съдебно-автотехническа експертиза, действителната стойност на
вредите на лекия автомобил съгласно средни пазарни цени с алтернативни
части към датата на инцидента и съобразно цените за ремонт на три
независими сервиза в района на гр. Кюстендил, възлиза на 2230,00 лева, като
именно за последната сума съдът възприема иска за основателен.
Основателността на обуславящия иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ предпоставя основателност и на претенцията за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва от подаване на исковата молба –
6
13.08.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По отношение изпадането в забава на ответника относно претенцията за
лихва върху застрахователното обезщетение за периода от застрахователното
събитие до подаване на исковата молба, съдът намира следното:
Неоснователно е искането законната лихва върху застрахователното
обезщетение да бъде присъдена, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие - 14.04.2021 г. Това е така, тъй като не се касае за
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД и кредиторът не е изпаднал в забава веднага
след настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. В настоящия случай не се оспорва обстоятелството, че ищецът е представил
изисканите от застрахователя доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ на
14.04.2021 г. Предвид това срокът по чл. 497 от КЗ е изтекъл на 04.05.2021г.,
поради което ответникът дължи обезщетение за забава, считано от 05.05.2021
г.
Служебно изчислено обезщетението за забава, съизмеримо със законната
лихва върху сумата от 2230,00 лв. за времето от 05.05.2021 г. до 12.08.2021 г.
(денят преди входиране на исковата молба в съда), възлиза на 61,94 лева.
Претенцията по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважена до размера от 61,94
лева за времето от 05.05.2021 г. до 12.08.2021 г. и отхвърлена за разликата над
присъдената сума до претендираната от 87,40 лв. за периода от 14.04.2021 г.
до 04.05.2021 г. /вкл./.
Двете страни правят искания за присъждане на разноски. Ищецът
доказва направени разноски в следния размер – 106,67 лева заплатена
държавна такса, 150 лева депозит за вещо лице и 920 лева заплатен
адвокатски хонорар. Липсва възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на
ответника по делото.
Ответникът е направил следните разноски – 200 лева депозит за вещо
лице и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
7
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като
делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност.
С оглед изхода от спора и уважената и отхвърлена част от исковите
претенции, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1011,42 лева
разноски по делото, а ищецът на ответника – 49,15 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, пл. „Позитано“
№ 5, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво
Груев да заплати на С. ИВ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С.,
ул. „А. Ж.“ № *, сумата от 2230,00 лв. (две хиляди двеста и тридесет лева),
представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по
договор за по застраховка „Каско Стандарт“ с полица № 4704200220000543 от
30.07.2020 г., със срок на застрахователно покритие за периода 30.07.2020 г. -
29.07.2021 г., в резултат на реализирано на 14.04.2021 г. застрахователно
събитие в гр. Кюстендил, довело до настъпване на щети по застрахования лек
автомобил „Шевролет Еквинокс“, с рег. № ****, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 13.08.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 61,94 лв. (шестдесет и един лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва за времето от 05.05.2021 г. до 12.08.2021 г.
вкл., на осн. чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ИВ. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес в гр. София, ул. „А. Ж.“ № * срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
пл. „Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и И.
Г. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над
присъдения размер от 2230,00 лв. до претендирания от 2579,00 лв., както и
иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за времето от 14.04.2021 г. до 04.05.2021 г. вкл. над
присъдения размер от 61,94 лв. до претендирания от 87,40 лв.
8
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, пл. „Позитано“
№ 5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и И.Г. да заплати на
С. ИВ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул. „А. Ж.“ № *
сумата от 1011,42 лева (хиляда и единадесет лева и четиридесет и две
стотинки), представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. ИВ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, ул.
„А. Ж.“ № * да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, пл. „Позитано“
№ 5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и И.Г. сумата от
49,15 лв. /четиридесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9