Р Е Ш Е Н И Е
№
............
25.03.2021 г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, трети наказателен
състав в публично съдебно заседание на
седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ МИТЕВА
При секретаря МАРИЯНА КОЛЕВА и в присъствието на
прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА
АНД № 1955 по описа на същия съд за 2020г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от И.С.Б. ***, ЕГН **********,
чрез адв. Ж.Н. ***-0938-006171 от 25.11.2019 г. на **към
О.н.М. ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 100,00 лв. Твърди се, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и с адв. Ж.Н., който моли за отмяна на
издаденото НП. Излага подробни аргументи относно незаконосъобразността на
същото в писмено становище.
Ответникът по жалбата – **към ОДМВР-Плевен,
Сектор “ПП” – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира
становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 13.11.2019г. жалбоподателят И.С.Б. *** МПС –
лек автомобил „**” с рег.№ **. В 14:40
часа на ** до **, на пешеходна пътека М8.1, обозначена с пътна маркировка и
пътен знак – не пропуснал правилно пресичащ отляво надясно пешеходец и отнема
предимство.
Горното установили длъжностни лица при Сектор
„ПП“ към О.н.М. – актосъставителят М.П.Н. и свидетелят И.И.Ц..
За констатираните нарушения св. Н. съставил АУАН Серия „GA“ бл. № 124128 от
13.11.2019г., с който акт вменил на И.С.Б. нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Водачът е подписал акта, като е записал в него,
че има възражения. Впоследствие е депозирал допълнителни писмени възражения в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН **“ПП” при О.н.М.П.
издал оспореното НП.
Видно от
показанията на актосъставителя М.П.Н. и свидетелят И.И.Ц.,
които съдът кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от
него доказателствена основа, същите са категорични и последователни в
показанията си и липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а
именно Акт за установяване на административно нарушение Серия „GA“ бл. № 124128
от 13.11.2019г. на л.10, чиято доказателствена сила не е опровергана, Справка
от СПП относно извършена проверка и постъпило възражение от И.Б. на л.11-12;
възражение от И.С.Б. ***; Ежедневна форма на отчет за дата 13.11.2019г. на
л.16-18; докладна записка от мл.автоконтрольор И.И.Ц.
относно възражение с вх.№316000-41527/19.11.2019г. на л.19; справка за
нарушител/водач на л.22-25, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на л.26 от делото
– всичките неоспорени.
Актът за установяване на административното
нарушение е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено
с целта на закона. В хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП,
които да обуславят неговата незаконосъобразност.
По
отношение на самото нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП:
В съставения административно наказателен акт е
дадено точно описание на извършеното административно нарушение, неговия автор и
са посочени нарушените законови разпоредби. Даденото фактическо описание на
административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено, място
на извършването му е законосъобразно и описано в достатъчна степен. Безспорно
от събраните гласни доказателства е изяснено неправомерното поведение на
жалбоподателя като водач на МПС, който е годен субект на административно наказателната
отговорност. По категоричен начин се установява, че на посоченото място и дата-
изчерпателно описани, при управление на лек автомобил жалбоподателят не е
пропуснал правилно преминаващия отляво надясно по пешеходната пътека пешеходец.
Както в
АУАН така и в НП е посочено че пешеходецът е бил „пресичащ”, а не само стъпил
на пътеката. С това си поведение ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, която го задължава при приближаване към пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. В конкретният случай поведението на водача на автомобила –
жалбоподателят, се е изразило в несъобразяване с посочените задължения при
възможност да възприеме преминаващото по пътното платно лице и да намали
скоростта или да спре.
Административно
наказващият орган е дал пълно и точно описание на обстоятелствата, при
които е осъществено
административното нарушение от
страна на жалбоподателя, което отговаря на установените фактически
обстоятелства, отразени в съставения АУАН, подкрепени и от доказателствата по
делото. Не на последно място следва да
се посочи, че моментното местонахождение на полицейския патрул/процесното
място/, докато е преминавал оттам в посока мястото на наряда по график, не го
лишава от компетентност при преминаване през процесното място да констатира
наличие на нарушение и съответно да прецени и състави АУАН в случай на
установяване на такова. Несъществен е и пропускът на предлога „на” в АУАН и НП
пред „пешеходна”, като това не е процесуално нарушение, още по-малко съществено
тъй като както беше посочено и по-горе от описаната фактология става ясно, че
пешеходецът е бил на пътеката и вече е пресичал. Не е съществено и не е
задължително поименното описване и снемане самоличност на този пешеходец.
В хода на съдебното следствие по искане на
жалбоподателят са събрани и изискани нови писменни
доказателства-на първо място схема на ** в грПлевен
на база обобщената схема на гр.Плевен за района на **„и площад „**“ от която
нагледно се вижда мястото където е констатирано на нарушението.
Изискана е справка за служебният автомобил с които са патрулирали мл. автоконтрольор М.Н.
и И.И. на 13.11.19г в 14:40ч в гр.Плевен на ** и
въпросният автомобил дали е снабден с камера, както са изискани и записите от
камерата.Установява се ,че това е л.а **с рег.номер №**и автомобилът е бил
снабден със система за видео-наблюдение и видео заснемане,като е представен и
диск.Същият е изгледан в хода на съдебното следствие ,като при прегледа на
диска се констатира три броя видеозаписи и не се констатира заснемане на
местопроизшествието.
Допуснат е допълнителен разпит на свидетелят Н.
и са му предявени снимки находяща се на л.47 и л.48 от материалите по НАХД 553/20г,предоставени
и приети по делото от жалбоподателят.
Свидетелят Н. обяснява на съда че са при платна
за движение ,в лявото е тролея,по
средата пешеходци,в дясно стоянка на таксита,като на
платното има непресечена линия.Тролеят спира ,пешеходците тръгват да пресичат
,стигат до средата на пътното платно и в този момент без да спира минава покрай
тролея процесният автомобил управляван от жалбоподателят,като отнема
предимството на пешеходците.Даже от снимките се вижда как тролеят е спрял в
лявото платно.
Така поисканите от страна на жалбоподателят и
неговият повереник писмени доказателства,заради което
делото е върнато от административен съд гр.Плевен за нова разглеждане ,доказват
по безспорен начин установената фактическа обстановка както в АУАН и НП ,така и
дв хода на съдебното следствие.
В хода на съдебното следствие е поискано да бъде
допуснат като свидетел Л.М.В.,същият е допуснат ,но при справка се оказва ,че
същият е в Испания от 2002 година и няма информация за завръщането му.
В
атакуваното НП са посочени всички необходими факти, които квалифицират
административното нарушение. По несъмнен начин са конкретизирани времето и
мястото на нарушението, осъществените неправомерни действия на водача на МПС,
за които е ангажирана отговорността
на жалбоподателя. Той е могъл да
разбере тези обстоятелствата, при които е осъществено вмененото му нарушение,
както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение, коя
норма е нарушена и срещу какво би следвало да организира защитата си.
Спазени са изискванията на чл.57, ал.1, т.1-10
от ЗАНН. Няма съществено опорочаване на административно наказателния процес,
което да е довело до неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Посочените в жалбата и писмената защита възражения не отговарят на събраните
доказателства. За пълнота следва да се посочи, че твърдението на ж-ля че същият
не е имал видимост към пешеходците поради наличие на тролейбус води до
индиректно признание на факта на нарушението, като същият е следвало да изчака
и да си осигури необходимата видимост и след това да премине.
По делото безспорно се установява, че
жалбоподателя И.С.Б. е извършил нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. С факта, че
в случая жалбоподателят, като водач на лек автомобил не е пропуснал преминаващ
пътното платно пешеходец, е осъществил административното нарушение.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на пешеходец на пътното
платно, но въпреки това е преминал, без да го пропусне.
Не се констатираха противоречия между правното
основание за налагане на глобата, посочено в диспозитива на АУАН и правното
основание, посочено в наказателното постановление. Съгласно чл.183, ал.5, т.2
от ЗДвП, е предвидено наказание глоба в размер 100 лв. за водач, който не осигури
предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Деянието е правилно
квалифицирано от наказващия орган. Видно от приетото за установено от
фактическа страна и правна страна, не е спазено правилото за предимството на
пресичащия пешеходец, което е нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на цитираната нормативна уредба и
предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая нарушението на
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП е доказано да е извършено от жалбоподателя,
поради което НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
ПО ПОИСКАНИТЕ РАЗНОСКИ
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно
ал.4 на чл.143 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият
оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв.”
С оглед изложеното и предвид изхода на делото,
направеното искане на жалбоподателя И.С.Б. ***, ЕГН ********** за заплащане на разноските
за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева по НАХД 1955/20г , следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0938-006171 от 25.11.2019 г.
на **към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя И.С.Б. ***, ЕГН ********** за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането ОД на МВР гр. Плевен да заплати на жалбоподателя И.С.Б. ***,
ЕГН ********** разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: