Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публичното заседание на
09.03.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2149/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Х.А., ЕГН **********
*** от 04.04.2016г. на началника на РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД и
за нарушение на чл.6
от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени
доказателства и излага съображения за отмяна на НП.
За ответникът по жалбата – АНО, не се явява процесуален представител.
Заедно с административнонаказателната преписка постъпва писмено становище, с
което си иска потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят А. е санкционирана за това, че на 22.03.2016г., около 16:10
часа, на Главен път І-8, при извършена полицейска проверка не представила
документ за самоличност.
Това
съставлявало нарушение на чл.6 от ЗБЛД, което било констатирано от
актосъставителя Д.П. ***, който съставил АУАН с № 585 от 22.03.2016г., който
акт бил подписан и връчен на жалбоподателя А..
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено на
жалбоподателя на 22.10.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез
АНО на 29.10.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приети
по делото и частично от показанията на свидетелите. П. и Г..
При така
установеното съдът намира, че жалбата е основателна.
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения /СПН/, които драстично накърняват правото на защита на
санкционираното лице, до степен на невъзможност да го осъществява.
Видно от АУАН и НП същите
не отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН, респ. на чл.57
ал.1, т.5 от ЗАНН. Първоначално актосъставителят, а в последствие и АНО са допуснали едно и
също нарушение, което се изразява в липса на достатъчно описание на нарушението
– място на извършване, - на обстоятелствата, при които то е било извършено и на
доказателствата, които го потвърждават. АНО се е задоволил при описване на
нарушението да препише записаното в АУАН като фактическа обстановка на
извършеното нарушение, която буквално сочи, че на посочените вече дата и час и
място А. не била представила документ за самоличност. В същото време обаче, по
начина на описване на нарушението нарушителят не може да научи кое е мястото на
извършване на нарушението, а от там адекватно да организира защитата си, като
например оборва фактът, че на посочената дата и час се е намирал на това място,
респ. че е представил документа за самоличност и т.н. Видно е, че в НП мястото на нарушението е
описано така „ … на главен път І-8. От това следва недвусмислено, че
нарушението е извършено в участъка на този път, но не и кой е този участък. В
същото време за съда е ноторно, че посочения път е част от републиканската
пътна мрежа и е изключително дълъг, като свързва множество населени места в
Южна България. Като се вземе предвид това, както и че против А. са били
съставяни множество АУАН на различни дати за подобни нарушения, за което
показания дадоха разпитаните свидетели, то не може да се очаква горната да е
наясно къде точно се твърди, че е извършила нарушението.
Всичко това е достатъчно за
отмяна на НП, налице е обаче и друго основание за това. След внимателен анализ
на събраните доказателства по делото съдът установи, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради изтекла давност за административнонаказателно преследване.
Според препращащата разпоредба на
чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
В разпоредбата на чл.80 ал.1, т.5
от НК императивно е предвидено, че за наказанията, извън случаите на
предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три
години. Следователно, с изтичане на 3 години от извършване на административното
нарушение изтича и давността за адмнистративнонаказателно преследване. В случая
в ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80, ал.1, т.5
от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези
институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства.
В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение
на наказанието, наложено с влязло в сила НП.
В конкретния случай давността за
наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на
нарушението и съставянето на АУАН – 22.03.2016г. Тази давност е прекъсната един
единствен път, а именно на 04.04.2016г., когато е издадено НП против
нарушителя. След тава е започнала да тече нова тригодишна давност по чл.80
ал.1, т.5 от НК, която е изтекла на 04.04.2019г.
Връчването на НП на А., което
действие по принцип също прекъсва давността е станало на 22.10.2019г., т.е.
когато вече давността за административнонаказантелно преследване е изтекла,
като са били налице основания за прекратяване на АНП.
В случая несъмнения факт на
бездействие на наказващия орган по отношение задължението му да връчи НП на
нарушителя съгласно установените строги
процесуални правила в административнонаказателното производство не може да
изключи прилагането на законоустановените правила за давността, изключващи
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то е направено своевременно - в
хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния
кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.10.2019г.,
както и списък на разноските се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) жалбоподателят А. е заплатила
в брой на адвокат Л.М. от ПАК.
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а
РУ МВР-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
областна дирекция по реда на чл.42 ал.3 от ЗМВР.
По тези съображения
и на основание чл.63 от ЗАНН, Пазарджишкият РС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 000585 от 04.04.2016г. на началника на РУ
МВР-Пазарджик, с
което на Т.Х.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД и за нарушение на чл.6 от ЗБЛД е наложена
глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** ***
разноски в размер на 300 /тиста/ лева - за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: