Р Е Ш Е Н И Е
№……………/……… 2022г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм. дело № 1170/2021г.
по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Н.И.Д., ЕГН: **********
с адрес: ***, срещу Заповед № 463/20.04.2021 г. на Кмет
на община Аврен, с която на основание чл. 225а,
ал.1 вр. чл. 225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Масивна двуетажна
сграда“, находяща се в ****** по регулационния план на с.Дъбравино, община
Аврен, област Варна.
С жалбата и с уточняваща молба с.д. № 8673
от 10.06.2021 г. Заповед № 463/20.04.2021г. се атакува като незаконосъобразна –
постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Като такова съществено
нарушение се сочи обстоятелството, че Н.Д. не е надлежно уведомена за откриване
на производството по чл. 225а от ЗУТ, което е довело до ограничаване на
възможностите ѝ да участва в него като заинтересована страна, респективно
– не е имала възможност да изложи възраженията си срещу констатациите на
общинските органи, съдържащи се в Констативен акт № 3 от 05.05.2020 година.
Твърди се също, че още при придобиване на
имота от Н. Д. през 2002 г. в него е съществувал обектът, който е разпореден за
премахване с оспорената заповед. Същият е описан в титула за собственост
Нотариален акт № ******от 14.11.2002 г. като „търговски обект - ресторант“ със
застроена площ от 116 кв.метра, поради което Н. Д. не е извършител на строежа. Обектът
и към днешна дата съществува във вида, в който е придобит от жалбоподателката
през 2002 г., поради което ответникът неправилно е възприел обекта като нов
строеж, който се изпълнява към момента на извършване на проверка в имота. В
този смисъл е изразено становище, че при постановяване на оспорената заповед не
са установени съществени факти, които са релевантни за изхода на правния спор –
нарушение на чл. 35 от АПК. Счита, че предвид посочените обстоятелства, при
издаване на заповедта е нарушен принципа за съразмерност, закрепен
законодателно в чл. 6 от АПК. В заключение се настоява съдът, след като се
запознае с доказателствата, да постанови решение, с което да отмени процесната
Заповед № 463/20.04.2021 г. на Кмет на община Аврен.
В съдебно заседание поддържа жалбата.
Представени са писмени бележки.
Ответната страна – Кмета на Община Аврен чрез
юр.к., оспорва жалбата. Твърди, че няма подавани декларации от КП“Дъбрава“ по
чл.17 от ЗМДТ, както и издавано разрешително на името на праводателя на
жалбоподателката ПК “Дъбрава“.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Пред съда жалбоподателката Н.И.Д. се
легитимира като собственик на НУПИ ****** с площ от 605 кв.м. ведно с
построените в него търговски обект – магазин със
застроена площ от 146 кв.м. и търговски обект – ресторант със застроена площ от
116 кв. метра въз основа на приложения към доказателствата Нотариален акт №
******от 14.11.2002 г. и Нотариален акт № ****** от
18.07.2016 г., с който Н.И.Д. е призната за собственик на 605/1140 идеални части от УПИ ****** по кадастралния
и регулационен план на с. Дъбравино, включващ със заповед за дворищна регулация
№7/ 04.01.1086 г. имот с планоснимачен № 504 с площ от 605кв.м., заедно с
построените в същия имот търговски обект – магазин със застроена площ от 146
кв.м. и търговски обект – ресторант със застроена площ от 116 кв. метра.
Административното производство е започнало
със съставянето на Констативен акт /КА/ № 3 от 05.05.2020 г. (л. 12 от адм.
преписка). Констативният акт е съставен след извършено проверка на място от служители
на общинската администрация, при която е установено, че в УПИ ХІ „за магазин“ на кв. 72 по
регулационния план на с. Дъбравино е налице строеж от V-та категория, съгласно
чл. 137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ във вр. к чл. 10, ал.1 от Наредба №1/ 30.07.2003
г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Проверяващите установили, че
строежът е разположен между съществуващата търговска сграда /магазин/ и
границата със съседния УПИ ******, изградена е от тухлена зидария върху бетонов
фундамент с приблизителни размери 20,00 м. х 5,50 метра. Посочено е, че
строежът се извършва без строителни книжа, както и че такива не са открити след
извършена служебна справка в архива на Община Аврен. Не е посочен период на
изграждане на строежа. Направено е заключение, че с изграждане на строежа са
нарушени разпоредбите на чл. 148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, което прави строежа
незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от същия закон. Описаното е посочено
като основание за откриване на производство по реда на чл. 225а от ЗУТ.
Проверката е извършена и КА е съставен в отсъствие на собственика
на имота – Н. И. Д..
За съставения КА инициаторът на настоящото съдебно
производство е уведомена с писмо изх. № УТ-425(2) от 11.05.2020 г., приложен на
лист 10 от преписката. От съдържанието на писмото е видно, че на общинските
служители, извършващи контрол по строителството, от собственика на имота е
представен единствено титулът за собственост от 2002г., но не и строителни
книжа за изграждане на сградите в имота, в това число и на процесната двуетажна
сграда. Такива не са открити и в архива на Отдел „Устройство на територията“
след извършена служебна справка. Писмото е получено лично от адресата на
13.05.2020г., видно от представената с административната преписка обратна
разписка (л.11).
На 28.05.2020г. е съставен протокол от служители на
Община Аврен, видно от който срещу КА №3/ 05.05.2020 г. не са постъпили
възражения.
На 20.04.2021 г., след като се запознал с
административната преписка, Кметът на Община Аврен издал оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № 463, с която на основание чл. 225а,
ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ наредил да бъде
премахнат незаконен строеж: „Масивна двуетажна сграда“, находяща се в ******по
регулационния план на с. Дъбравино, Община Аврен, Област Варна.
За издаване на заповедта Н. Д. е уведомена
чрез залепване на съобщение на информационното табло в сградата на Общината и с
писмо изх.№ УТ-425(3)/ 21.04.2021 г. (л. 3 от преписката), което е получено
лично от адресата на 26.04.2021 година.
Предприето е съдебното ѝ оспорване.
За изясняване на фактите, относими към
съществото на правния спор съдът е допуснал по делото да се изготвят две
съдебно-технически експертизи – основна и повторна. Заключенията и по двете
експертизи не са оспорени от страните и се кредитират от съда като дадени компетентно,
обективно и безпристрастно. След проверка на място и въз основа на съдържащите
се сред доказателствата титули за собственост вещото лице инж. Ст. К., работил
по основната експертиза, дава заключение, че процесният строеж — ресторант не е
нанесен в кадастралния и регулационен план на с. Дъбравино, одобрен със Заповед
№7/04.01.1986г. на Председател на ИК на ОбНС-Аврен и няма данни за годината на започването му. Сочи, че
от сателитни снимки, направени през 2005г., е видно, че строежът вече
съществува в настоящите си контури. От вида на вложените материали не може да
се установи годината на изграждането му /на започване на изграждането му/.
След извършения оглед на място и след
извършено геодезическо заснемане вещото лице е изготвило комбинирана скица на
имота, от която е видно, че процесната сграда - строеж се намира в ******,
който заедно с ПИ ******. Процесната сграда - ресторант изцяло попада в този
имот и е построена допряна до едноетажна сграда - магазин построена в
югозападната част парцела и е на 1м. отстояние от източната регулационна
граница на парцела (приложения №3 и №4).
Установено е, че процесният строеж не е
завършен, съответно – не се ползва. Според характеристиките си постройката
представлява основно застрояване в парцела. Предвижданията за този имот,
съгласно подробния устройствен план на с. Дъбравино, е за обществено обслужваща
дейност - търговска дейност (магазин), от което е направен извод, че
изграждането в парцела на търговски обект - ресторант, е в съответствие с
предвижданията за застрояването му. Строежът е разположен допрян до сградата
„магазин“ в имота.
В заключението по основната експертиза
вещото лице инж. Ст. К. сочи, че изграждането на сграда - „ресторант“ е
допустимо и не противоречи на градоустройствените правила и норми, действащи за
прилежащата територия. С изграждането на сграда не се нарушават строителните
норми на жилищните територии съгласно Наредба 7/22.12.2003 г. на МРРБ за
правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и
устройствени зони. Плътността на застрояване за жилищна територия с малка
височина съгласно цитираната Наредба е от 20% до 60%.
Застроената площ на парцела, включваща
всички заснети построени сгради и постройки, е 466 кв.м. Площта на ****** от
оцифрения графичен план е 1113 кв.м. При тези основни данни получената плътност
на застрояване в парцела е 42% и е в допустимите стойности съгласно Наредба 7/22.12.2003
г.
Съгласно чл.31, ал.4 от Раздел IV- Правила
и нормативи за разполагане на сградите на основното застрояване, минималното
разстояние между две жилищни сгради през странична граница на съседни имоти е равна
на сбора от изискващите се разстояния на всяка от сградите до страничната
граница, т.е. при ниско застрояване е 6м. Разстоянието на процесната сграда до
сградата от основното застрояване в ******е 16.65м., т.е. съответства на
изискванията за разполагане сградите на основното застрояване.
Вещото лице арх. И. Н. Й., работил по
допълнителната експертиза, след посещение на място, е констатирал в имота
наличието на строителен обект, който е в процес на изграждане/събаряне предвид
наличието на кофраж, стърчащи арматури /фусове/, разрушени стоманобетонни
елементи. Описва строежа като такъв с Г-образна форма в план, на един етаж с
монолитна, стоманобетонна конструкция и преградни зидове от тухли четворки. Светлата
височина на строежа е варираща - от 2.90
до 3.10 метра. Разположен е в източната част на *****, *******. Строежът е
разположен свободно на разстояние, вариращо между 1.25 метра и 1.45 метра от
страничната регулационна граница с ******. *******.
Резултатите от допълнителната експертиза
още веднъж доказват, че УПИ XІ „за магазин“, попада в строителните граници на
с. Дъбравино, община Аврен. Установено е, че към датата на изготвяне на
допълнителната експертиза за община Аврен няма действащ общ устройствен план, а
съгласно Наредба №7/22.12.2003 година за правилата и нормативите за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони, ***** попада в жилищна
устройствена зона, където са допустими следните градоустройствени показатели:
Плътност на застрояване: 20-60%
Интензивност на застрояване: 0,5 - 1.2
Озеленяване: 40% - 60%
Отчитайки по-горе цитираните
градоустройствени показатели, както и пресмятайки площта на всички налични
постройки в имота вещото лице е достигнало до извод, че при максимално
допустими плътност, Кинт и озеленяване за съответната устройствена зона с
изграждане на процесния строеж не биха се нарушили градоустройствените
показатели по отношение на плътност и интензивност на застрояване.
Въз основа на огледа и направените на
място замервания експертът дава становище, че при изграждане на процесния
строеж не са спазени разпоредбите на чл.31, ал. 1 от ЗУТ, поради което е
недопустимо изграждането на строежа в този му вид и местоположение.
На поставения втори въпрос от
допълнителната експертиза вещото лице сочи, че кадастралния и регулационен план
на с .Дъбравино, община Аврен, област Варна, са одобрени от 1986 година. Липсва
информация относно периода на строителство на процесния обект. Строежът е без
изграден покрив, не е електроснабден, не е водоснабден, без извършени
довършителни работи. Същият е на разстояние по-малко от минимално изискуемите 3
метра от странична регулационна граница с ******, *******.
Заключенията и на двете експертизи са
нагледно обективирани в цветни приложения, неразделна част от СТЕ – цветни
снимки и скици-извадки от действащите кадастрални и регулационни планове и
направените на място измервания.
По делото е разпитан като свидетел Кр.Т.,
който заявява, че е бил председател на
ПК“Дъбрава“, както и че строежът е извършен от кооперацията. Не твърди,
че са имали разрешение на строеж.
По делото е приложено Удостоверение изх.№
ГП-433/17.06.22г., на община Аврен /л.114/, видно от което в архива на отдел
Устройство на територията няма съгласуван и одобрен проект, издадено разрешение
за строеж на името на кооперация „Дъбрава“ за строителство на ресторант със ЗП
-116кв.м., находящ се в имота на жалбоподателката.
При така установената фактическа
обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с
чл. 146 от АПК, Административен съд – Варна достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за основателна по следните
съображения:
При извършване на задължителната проверка
по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че оспорената заповед № 463/20.04.2021г.
е издадена от компетентен орган – кмета на община Аврен, съобразно нормите на
чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, в рамките на
предоставените му правомощия. Съгласно цитираните разпоредби именно кметът на
общината разполага с компетентност да издава заповеди за премахване на строежи
от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ,
или на части от тях. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че процесните строежи "масивна двуетажна сграда" –
предмет на оспорената заповед за премахване, е от V-та категория по смисъла на
чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, както и че местонахождението на същия е в строителните
граници на с. Дъбравино, общ. Аврен, поради което в правомощията на кмета на
община Аврен е издаването на заповед за неговото премахване.
Спазена е изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правните
основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебния контрол за
законосъобразност. Обектът на заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен
посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен
адресатът и наложените му със заповедта задължения. От посочените фактически и
правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право.
При служебната проверка за
законосъобразност на административния акт съдът не установи да са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.
Констативен акт № 3/ 05.05.2020г., поставил началото на производството, е
редовно съставен от компетентни длъжностни лица на Община Аврен. За съставяне
на КА собственикът на строежа е редовно уведомен с писмо изх. № УТ-425(2) от
11.05.2020г., както вече се посочи по-горе в изложението. В указания срок
възражения срещу него не са постъпили. Именно предвид уведомяване на Н. Д. за
откриване на административното производство от нея със заявление УТ-425(1) от
27.04.2020г., приложено на лист 17 от преписката, е представен НА, легитимиращ
я като собственик на имота и на построените в него сгради. В този смисъл
неоснователни са твърденията на жалбоподателката за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в опорочаване
на процедурата по уведомяването ѝ за откриване на административното
производство по чл. 225а от ЗУТ, което я е лишило от възможността да участва в
производството.
Спорен между страните по делото е въпросът
относно правилното приложение на материалния закон, при изследването на който,
съдът обосновава следните правни изводи:
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ,
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се
изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се
извършват само, ако са разрешени – чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Разглежданата в настоящото производство
заповед е издадена с правно основание чл. 225а вр. чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В
алинея 2 на чл.225 от приложимия закон, в точки от 1 до 6, законодателят
изчерпателно е посочил материалните предпоставки, които, ако са налице,
представляват основание за образуване на производство по този ред: строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по
чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни продукти, несъответстващи на
изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в
сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
В разглеждания случай като основание за
откриване на производството е посочена т.2 от ал.2 на чл. 225 от ЗУТ – строежът
се извършва /е извършен/ без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. В хода на производството пред органа, нито в хода на
настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателката Н. Д. не са
представени строителни книжа – Разрешение за строеж или други, които да оборват
по категоричен начин генералния извод на ответника за незаконност на процесния строеж
в посочения смисъл.
В заповедта обаче не е изследван въпросът
за търпимостта на строежа, с оглед
становището на експертите. Според допълнителната СТЕ, строежът ще бъде търпим,
ако се представи декларация –съгласие по
чл. 21 ал.5 ЗУТ, тъй като са нарушени изискванията за отстояние, установени в
чл. 31, ал.1 от ЗУТ.
В тази връзка по адм.д. № 1004/21г. на АС
Варна, което е на същия съдия-докладчик е представена декларация по чл.21, ал.5
от ЗУТ от съседа Шукри Хюсеин Хасан, с която завява, че дава съгласие и няма
възражение срещу построената сграда без
съответните отстояния на регулационната граница с имота му. Представената
декларация е известна на страните и не е оспорена от ответника.
Последното навежда на извод, че при
издаване на заповедта ответникът неправилно е приложил материалния закон.
Съдът приема, че се касае за търпим строеж
по см. на §127 ЗУТ, тъй като същият е изграден преди 31.03.2001г. от ПК“Дъбрава“, видно от: 1/ разпита на св. Т.,
бивш председател на ПК“Дъбрава“, който съдът кредитира като обективен и
достоверен; 2/ от приложения по делото НА за собственост на ПК“Дъбрава“ от
2002г., 3/ НА за покупка от
жалбоподателката на 14.11.2002г. и 4/ от
представения снимкова материал от сателит в.л. инж.К., от която е видно, че
строежът е заснет като съществуващ през 2005г. , т.е. той е съществувал преди
2005г.
Въз основа на изложеното и предвид
становището на в.л. арх.Й., изложено в с.з. от 07.06.22г., че ако има
декларация-съгласие от собственика на съседния имот, каквато е представена
впоследствие, това ще направи сградата търпима, то следва заповедта да се
отмени като незаконосъобразна.
С оглед изложеното по-горе, се налага
извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
В тежест на ответната страна следва да се
присъдят сторените разноски по делото на осн. чл.143 ал.1 АПК в размер на
525лв. общо, съгласно списък на разноски –л.117 от делото.
Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал.
2 от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ, Административен съд – Варна, ХХІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.И.Д., с ЕГН **********, Заповед № 463/20.04.2021 г. на кмет на Община
Аврен, Област Варна, с която на основание чл. 225а, ал.1 вр. чл. 225,
ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е
разпоредено премахването на незаконен строеж „Масивна двуетажна сграда“,
находяща се в ***** - за Т. по регулационния план на с.Дъбравино, община Аврен,
област Варна.
ОСЪЖДА Община Аврен, Област Варна, представлявана от Кмета
на общината да заплати на Н.И.Д., с ЕГН **********, сумата в размер на 525 /петстотин
двадесет и пет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС по
реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от уведомяване на страните за
изготвяне на решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: