№ 486
гр. Дупница, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Д.
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №
20241510100310 по описа за 2024 година
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, е предявило срещу А. Г. А.,
ЕГН **********, обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит №
**********/07.11.2018 г.: 988, 28 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки) – главница; 152, 65 лв. (сто петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) –
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 15.01.2019 г. до 15.11.2019 г.;
182, 65 лв. (сто осемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) – лихва /обезщетение/ за
забава, начислена за периода от 15.01.2019 г. до 09.12.2019 г.; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга. Претендират се и
разноски по производството.
Ищецът твърди, че на 07.11.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството на кредитор
сключило с А. Г. А., като кредитополучател, договор за потребителски кредит № **********
за кредит в размер на 1065, 64 лв.
Съгласно чл. 9 от договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с
годшен лихвен процент от 29,68 %. В случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от договора, се
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
сума за периода на просрочието.
В чл. 11.2 от договора е инкорпориран погасителния план, съгласно който първата
дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 15.12.2018 г., а последната е
15.11.2019 г.
Към датата на подписване на договора страните уговорили кредитополучателят да
плати на банката общата сума от 1244.65 лв.
За защита на интересите си „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД подал заявление по чл.417 от ГПК
1
срещу кредитополучателя и ответник за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 2757/2019 г. по описа на ДнРС и
искането е уважено. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Въз основа на рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018 г. и приложение
към него от 15.02.2021 г. всички вземания по договора били прехвърлени от „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ" ЕАД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – цесионер. Към
исковата молба е приложено уведомление от цедента до длъжника за извършената цесия.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба чрез назначения му особен представител. Твърди се, че ответникът не е уведомен за
извършената цесия. Направено е възражение за нищожност на договора поради
противоречие на закона и добрите нрави, предвид размера на договорната лихва и
претендирането на лихва върху лихва; оспорва се подписването на договора от ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит № **********, сключен на
07.11.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и А. Г. А., ЕГН **********, с размер на кредита
1065, 64 лв., срок на договора – 15.11.2019 г., с 12 месечни погасителни вноски по 103, 72
лв., дължими на 15-то число на съответния месец, годишен лихвен процент – 29, 68 %, ГПР
– 32, 61 %. Съгласно чл.16.2. във вр. с чл.9.4 от договора, при просрочие се дължи и
законната лихва, начислена върху непогасеното задължение за главница за периода на
просрочието. Съгласно чл.7 и чл.8 от договора кредитът е отпуснат за покупка на посочени
конкретно стоки, като тяхната цена е преведена по сметка на продавача, а ответникът е
декларирал, че е получил стоките от продавача на 07.11.2018 г.
С представения рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018 г. и
приложение №1 към него от 15.02.2021 г. вземанията по договора са прехвърлени от „ТИ БИ
АЙ КРЕДИТ" ЕАД – цедент, на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – цесионер.
Приложено е и уведомление от цедента до длъжника за извършената цесия.
Приложено е ч.гр.д. № 2757/2019 г. по описа на ДнРС, по което са представени
доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. От
приложеното към делото извлечение от счетоводните книги на кредитора е видно, че е
заплатена една погасителна вноска и размерът на задълженията към 09.12.2019 г. възлиза на:
988, 28 лв. – главница; 152, 65 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода
от 15.01.2019 г. до 15.11.2019 г.; 182, 65 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.01.2019
г. до 09.12.2019 г.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземането на
ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2757/2019 г.
по описа на ДРС. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит,
предаването на сумата по кредита, поемането на задължение от ответника да върне
посочената в договора сума; наличието на уговорено между страните заплащане на
обезщетение за забава от кредитополучателя и условията, при които обезщетението е
дължимо.
По делото е установено сключването между страните на описания договор за кредит
и получаването на сумата на кредита от кредитополучателя.
Договорът за заем е реален – счита се сключен, когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя.
Съгласно сключения договор в размера на месечните погасителни вноски се включва и
уговорената лихва.
2
Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на
цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно
неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата молба е
приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията
уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Връчването чрез особен представител е равносилно на
връчването лично на страната – чл.45, изр.2 ГПК. Уведомяването за настъпила предсрочна
изискуемост, респ. - за прехвърляне на вземането, може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. Цесията легитимира ищеца като носител на претендираното
вземане.
За сключения между страните договор се прилагат правилата на Закона за
потребителския кредит. В този специален закон, както и в ЗЗД и в ТЗ, включително и в
други закони, уреждащи правила относно договорите за кредит или заем, не съществуват
разпоредби, според които уговорките за договорна възнаградителна лихва, като
възнаграждение за ползването на предадената парична сума, да не могат да надвишават
определен максимален размер. Императивно правило по отношение на годишния процент
на разходите е установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата
на чл.19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
от размера на законната лихва по просрочени задължения. Изводът, който следва от
законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи,
които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва /Решение № 50086 от
21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК/.
В случая годишният процент на разходите - 32, 61 %, не надвишава установения
максимален размер в чл.19, ал.4 ЗПК и уговорката за лихвен процент, като част от този
годишен процент на разходите, не е нищожна като накърняваща добрите нрави, както и като
противоречаща на закона.
По делото не е спорно спирането на плащанията от ответника, довело до начисляване
на обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл.16.2. във вр. с чл.9.4 от
договора.
Неоснователно е възражението за претендиране на лихва върху лихва, предвид
изрично предвиденото в договора - чл.16.2, че обезщетението за забава се начислява върху
непогасеното задължение за главница.
С оглед изложеното съдът намира, че паричното задължение – 988, 28 лв.
(деветстотин осемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) – главница, ведно със
законната лихва, считано от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 152, 65
лв. (сто петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) – договорна /възнаградителна/
лихва, начислена за периода от 15.01.2019 г. до 15.11.2019 г.; 182, 65 лв. (сто осемдесет и два
лева и шестдесет и пет стотинки) – лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от
15.01.2019 г. до 09.12.2019 г., съществува и ответникът дължи неговото плащане. Поради
това предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски
по водене на делото /за държавна такса – 123, 53 лв., възнаграждение на вещо лице – 600 лв.,
възнаграждение на назначения особен представител на ответника 415, 70 лв.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/ в размер общо на 1239, 23 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 2757/2019 г. по описа на
ДнРС в размер на 76, 47 лв.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. А., ЕГН **********, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по договор за потребителски
кредит № **********/07.11.2018 г.: 988, 28 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; 152, 65 лв. (сто петдесет и два лева и шестдесет и
пет стотинки) – договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 15.01.2019 г. до
15.11.2019 г.; 182, 65 лв. (сто осемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) – лихва
/обезщетение/ за забава, начислена за периода от 15.01.2019 г. до 09.12.2019 г.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото в размер на 1239, 23 лв.,
както и разноски по ч.гр.д. № 2757/2019 г. по описа на ДнРС в размер на 76, 47 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4