Решение по дело №6068/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2184
Дата: 2 ноември 2018 г.
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20131100906068
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

Р        Е       Ш       Е        Н       И        Е

Гр.София, …  ноември 2018 година

 

В        ИМЕТО       НА        НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№6068 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.

                   В исковата си молба ищецът „Б.П.Б.“ Ад, ЕИК ********, твърди, че на 29.01.2007 година е сключил договор с „Б.“ ООД, ЕИК ********, по силата на който банката е предоставила на този правен субект банков кредит. Договорът е за инвестиционен кредит №836/2006година. Изменен и допълнен с Анекс №1 – 836/29.01.2007година; Анекс № А2-836/25.05.2009г.; Анекс №А3-836/28.10.2009г.; Анекс № А4-836/28.10.2010г.; Анекс № А5-836/29.11.2010г.; Анекс № А6-836/27.01.2011 г.; Анекс № А7-836/29.03.2011 г.; Анекс № А 8-836/26.04.2011 г. и Анекс № А9 – 836 от 22.06.2011 година.

                   По силата на постигнатото съгласие в чл.1 от договора банката се е съгласила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2 800 000лв, съобразно посочената в чл.2 от договора цел на кредитирането.Страните са се съгласили кредитът да се отпуска на траншове в рамките на 12 месеца от датата на подписване на договора, а срокът за ползване на заемната сума е до 78 месеца от датата на първото отпускане на средства по кредита.Страните са уговорили размера на годишната лихва, размера на наказателната лихва, която се начислява при забава в плащания на главница или лихви.

                   Ищецът твърди, че към договор за кредит № 836/29.01.2007 година  е сключен договор за поръчителство № 836-3/2006 от 29.01.2007г. с поръчител „Б.“ ЕООД, ЕИК********, както и договор за поръчителство № 836-1/2006 от 29.01.2007г. с поръчителя „И.О.“ ЕООД, ЕИК ********.

                   Съгласно чл.19 и 20 от договора за кредит поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното им погасяване, като кредиторът може да насочи изпълнение за събиране на вземането си от всеки един от поръчителите.същата уговорка е залегнала и в сключените договори за поръчителство.

                   На основание поето задължение по чл.14.1 и чл.14.2 за обезпечение на вземането на банката е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, съгласно нот.акт №188, том първи, рег.№1461, дело №12882007 по описа на нотариус А.М., рег.№ 433 на НК нот. акт №93,том първи, рег.№848, дело №93/2007г. по описа на нотариус Я.Я., рег.№22 на НК.

                   С подписване на анекс № А2-836 от 25.05.2009 година страните са се съгласили, че отпуснатият от банката кредит е в размер на 2 740 479,65лв, като е уговорен нов размер на възнаградителната лихва и начин на погасяване на задълженията по кредита – чл.2, чл.4 и чл.5 от анекса/. С подписване на анекс № А3 -836/ 28.10.2009 година страните уговарят нов краен срок за погасяване на дълга, произтичащ от този договор – 30.09.2015 година.

                   Ищецът твърди, че с решение № 38/27.06.2012г. на 6-3 състав на ТО на СГС, е открито производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя „Б.“ ООД, ЕИК ********, поради неплатежоспособността му и е определена началната дата на това състояние – 06.03.2008 година, назначен е временен синдик и е наложен общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника. С това решение длъжникът е обявен и в несъстоятелност, поради наличие на реална опасност за увреждане на масата на несъстоятелността при продължаване дейността на дружеството. Дейността му е прекратена. Решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2012 година.

                   Ищецът твърди, че в срока по чл.685, ал.1 ТЗ е подал молба, с която е предявил вземанията си към длъжника пред съда по несъстоятелността и тези вземания са приети и включени в списъка на приети вземания по чл.689 ТЗ.

                   Опирайки се на нормата на чл.617 ТЗ, съгласно която всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, банката твърди, че е настъпила изискуемост на вземанията и, произтичащи от договора за банков кредит, на 27.06.2012 година. Въпреки това ищецът е изпратил на поръчителите нотариални покани за доброволно изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за поръчителство, даден им е срок за такова изпълнение. След изтичане на срока за доброволно изпълнение на задълженията по договора за банков кредит, банката, на основание чл.417, т.2 ГПК,  е подала заявление за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с вх.№ 3149445/15.12.2012 година. Претенцията на банката е била уважена и състав на СРС, по гр.д.№6001982012г., е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу настоящите ответници „Б.“ ЕООД, ЕИК********;  „И.О.“ ЕООД, ЕИК ********;  Г.И.Ч. и И.П.Т. за следните суми: главница от 1 132 870,40лв- част от дължима главница по договор за инвестиционен кредит; законна лихва върху тази сума, считано от 15.12.2012 година до окончателното изплащане на сумата; 34 436,11 лв разноски по делото: 22 657,41 лв- държавна такса и 11 778,70 лв – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 2013140400279 по описа на ЧСИ Н.В., рег.№ 814 на КЧСИ.

                   С разпореждане на 51-ви състав на СРС, получено от банката на 10.09.2013г.,  на заявителя е указана необходимостта от предявяване на положителни установителни искове касателно вземането на банката, за което тя се е снабдила със заповед за изпълнение.

                   Ищецът моли съда, след установяване основателността на изложеното, да постанови решение, с което признание по отношение на ответниците, че банката – ищец има вземане по отношение на всеки един от тях в размер на  195 583лв- част от главница по банков инвестиционен кредит №836/2006 от 09.11.2009г., законна лихва от 15.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и че дължимите в заповедното производство разноски, присъдени на ищеца от заповедния съд са в размер на 6 317,49лв.Претендира и разноските по това дело.

                   В срока за отговор ответниците „Б.“ ЕООД, ЕИК********,  Г.И.Ч. и И.П.Т., чрез адв.в.Ч., заемат следното становище по предявените искове:

                   По допустимостта на същите – молят съда да приеме, че положителните установителни искове са допустими, само, ако са предявени с преклузивния 1-месечен срок по чл.415 ГПК, както и ако са налице останалите предпоставки за допустимост на тези претенции.

                   В тази връзка са изложени възражения за редовност на исковата молба и допустимост на предявеините положителни установителни искове. Възразяват, че от заявения петитум от ищеца не се установява дали иска от съда да признание съдебно заявеното вземане при условие на солидарност или не; не става ясно дали предявените искове са предяви като частични или не.

                   По основателността на претенциите.

                   Възраженията на тези ответници са следните:

                   Твърди се,  че представеното от настоящия ищец извлечение от счетоводните книги на банката, пред заповедния съд, сочи, че вземанията на банката са с настъпила изискуемост 27.06.2012 година- датата на решението на съда по несъстоятелността на кредитополучателя „Б.“ЕООД.Това твърдение е отразено и в самото заявление на банката, в което е удостоверено и това, че банката е предявила вземанията си срещу този длъжник в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, но независимо от това на поръчителите са изпрати нотариални покани за доброволно изпълнение.

                   Тези ответници оспорват предсрочната изискуемост на вземанията на банката да е настъпила на посочената дата – 27.06.2012 година -  като твърдят, че тази предсрочна изискуемост е настъпила на по- ранна дата. В тази връзка се позовават на чл.10 от анекс №А2-836/25.05.2009 година, определящ при кои факти настъпва предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от банковата сделка.Твърди се, че чл.11 от същия този анекс урежда, че при настъпване на което и да е от събитията по чл.10 от анекса, представляващи основания за предсрочна изискуемост, банката има право да прекрати договора, да преустанови усвояването на сумите по него и да пристъпи към принудително изпълнение на вземането си от предоставените обезпечения и от останалото имущество на кредитополучателя, поръчителите или длъжник по договор за обезпечение.Твърди се, че регламентът на чл.10 от анекса не предвижда никакво изискване за вземане на изрични решения и/ или актове от съответните органи на банката, за да се констатира хипотеза на предсрочна изискуемост на вземането на банката. Визираните в договора хипотези са такива за  настъпила автоматична предсрочна изискуемост. Съгласно чл.9 ЗЗД страните разполагат с договорна свобода да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми или на добрите нрави, а съгласно чл.20а ЗЗД договорите има силата на закон между страните, които са ги сключили. Ето защо тълкуването на съдържанието на договорите се основава на това да се дири действителната воля на страните, да се съобрази целта на договора, обичаите и практиката, а също и добросъвестността. Навеждайки доводи в тази връзка ответниците твърдят, че на основание чл.10 от горецитирания анекс са били налице случаи / събития за условия за предсрочна изискуемост в полза на банката,  много преди посочената и избрана от нея дата на изискуемостта 27.06.2012 година. В тази връзка твърдят, че предсрочната изискуемост е била налице при подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя „Б.“ ЕООД от „М.-**ООД, която е с входящ № 89876/12.10.2011 година, въз основа на която е образувано т.д.№4116/2011г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав, по което дело е постановено решението за откриване на производството по несъстоятелност. Твърдят, че хипотезата на предсрочна изискуемост за банката е възникнала още на 12.10.2011 година, когато е била подадена молба от това дружество.Ответниците твърдят, че съобразно разпоредбата на чл.147 ГПК отговорността на поръчителя може да бъде ангажирана в срока по чл.147, ал.1 ЗЗД и този срок започва да тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Срокът е преклузивен и неговото изтичане възпрепятства възможността на кредитора да предяви иск срещу поръчителя. Броейки този срок от 12.10.2011 година / по изложени по- горе доводи/ ответниците твърдят, че същият е изтекъл без да е извършено съответно действие от страна на кредитора, поради което отговорността на поръчителите е преклудирана.

                   Освен посочената хипотеза на настъпила предсрочна изискуемост, ответниците твърдят и наличие на други такива хипотези: липса на плащане на дълга на падежа от посочените в договора лица и в тази връзка молят да се вземе предвид, че банката е изпратила покана до кредитополучателя „Б.“ ООД  с дата 12.10.2011 година, получена от това дружество на 15.10.2011 година, в която покана поръчителят се кани да плати дължимите от кредитополучателя просрочени задължения в общ размер на 2 990 085,44лв, след което е предприела действия срещу „Б.“ ООД за събиране на дълга в следващия се 6-месечен преиод.

                   Ето защо твърдят ответниците не може да се приеме твърдението на банката, че предсрочната изискуемост е възникнала едва на 27.06.2012 година, защото това не съответства на фактите и уговореното с договора.

                   По отношение на размера на дълга.

                   Ответниците  твърдят, че неправилно е посочен размера на главницата,  с оглед капитализираните в нея лихви- в частта на просрочени задължения. Съгласно чл.1 от договора страните са се съгласили, че банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 2 800 000лв, кто издължаването на главницата се извършва на 60 равни месечни вноски съгласно погасителен план, който е приложение №1 към договора, а съгласно чл.5, ал.6, страните са уговорили 18-месечен гратисен период, през който ще се погасяват само лихвите.

                   С анекс № А2-836/25.05.2009 г. страните са се съгласили, че размерът на дълга, в частта му на просрочени задължения, е сумата от 268 574,49 лв и тази сума представлява просрочена редовна главница, просрочена редовна лихва, наказателна лихва и дължими такси. Съгласно чл.2 от този анекс страните са приели, че отпуснатият кредит е в размер на 2 740 479,65лв, а съгласно чл.3 от анекса кредитът е с гратисен период от 6 месеца – до 30.10.2009 година. През този гратисен период кредитополучателят ще заплаща само лихви. С този анекс страните са се съгласили, че до 10.06.2009  година длъжникът еднократно ще погаси сума от 78 233,28лв, а след изтичане на гратисния период – 30.10.2009 година главницата по кредита ще се погасява на 47 равни месечни вноски, съгласно погасителен план, приложение №2 към договора, като първата вноска е дължима на 30.10.2009 година, а последната – на 30.09.2013 година. Ответниците цитират постигнатото съгласие в последващите анекси, отнасящо се до констатирания размер на дълга, просроченият размер на дължимите суми и промяната в гратисния период и удължаване на крайния срок за връщане на кредита. В този порядък сочат, че съгласно последния анекс към договора под № А9-836 от 22.06.2011 година страните са приели, че към тази дата кредитополучателят е в просрочие и общата сума на просрочените задължения е в размер на 626 057,28лв, представляваща просрочена лихва, просрочени такси, просрочена главница и начислена наказателна лихва .С чл.2 от този анекс страните са се съгласили, че сумата от 229 552,64лв, представляваща част от просрочените задължения и наказателна лихва в размер на 210 292,75лв, всички допълнително начислени наказателни лихви и просрочени такси в размер на 19 259,89 лв се считат дължими на 30.06.2011 година, а сумата от 339 861,12 лв, представляваща част от просрочените задължения, посочени в разпоредбата на чл.1 от анекса, представляващи просрочена главница, се считат дължими на 30.07.2011 година.

                   Анализирайки тези диспозитивни документи / договорът за кредит и последващите го анекс / ответниците твърдят, че не може да се извърши проверка относно размерите на претендираната главница, намерили отражение в счетоводното извлечение на банката и това е така, тъй като никъде в цитираните разпоредби на анексите към договора за кредит не се сочи конкретен размер на просрочена главница, а навсякъде просрочената главница е в съвкупност с просрочени лихви, такси. По същия начин е осъществен и подходът касателно лихвите и таксите, а по отношение на последните- не става ясно дали това са административни такси, а относно лихвите – не става ясно дали са възнаградителни или наказателни, като по отношение на последните не се установява периода от време, за който те се отнасят.

                   По отношение на възнаградителната лихва – проследявайки уговорките в облигационната връзка – договор и анекси към него – ответниците сочат противоречия в счетоводното извлечение, съотнесено към анексите; противоречие относно наказателните лихви; относно административните такси; относно началната дата на забавата. Въз основа на твърдените от тях противоречия твърдят, че представеното извлечеие от банката е нередовен акт, защото не съответства на договора за банков кредит, а тази нередовност влияе върху въпроса за ликвидността и изискуемостта на вземането на банката.

                   Оспорват и претенцията за разноски, като правят възражение за прекоремност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

                   В срока за отговор ответникът „И.О.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв.Г.А., заема следното становище по претенциите- твърди, че исковете са недопустими и неоснователни.

                   Оспорва автентичността на анекс № А 2-836/25.05.2009година твърдейки, че този документ е неподписан от неговия доверител – чрез управителя на дружеството; оспорва съдържание и достоверност на извлечението от счетоводните книги на банката.

                   Този ответник оспорва редовността на представеното от банката извлечение от нейните счетоводни книги да е редовно от външна страна, защото диспозитивните документи не са подписани от представляващия това дружество; защото това извлечение не установява задължение на длъжника; не съдържа достатъчно информация за размера на вземането, срока за погасяване на същото и неговата изискуемост, защото съдържа много фактически противоречия. Дава примери за противоречия, аналогични с тези, дадени от процесуалния представител на другите ответници.Твърди, че извлечението не отразява в хронологичен ред настъпилите по движението на кредита обстоятелства, а това възпрепятства извода за основателността на исковете. Не са представени и доказателства за това, че вземането на банката е станало предсрочно изискуемо, а процесното извлечение не отразява тази предсрочна изискуемост. Твърди, че това е възможно само ако банката е осчетоводила вземането си като предсрочно изискуемо, преди датата на посочената от нея предсрочна изискуемост – т.е. преди датата на решението на съда по несъстоятелността на „Б.“ ООД, защото преди тази дата банката е изпратила покана за изпълнение на кредитополучателя. Поради изложеното този ответник твърди, че от  извлечението  от счетоводните книги на банката не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в този документ удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане, поради което не представляв,а по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК, изпълнително основание.

                   Ответникът „И.  О.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв.Г.А., твърди, че не е подписвал и не се е съгласявал с договорът за банков кредит и последващите го анекси и дори да се приеме, че извлечението от счетоводните книги на банката е редовен документ, то същото не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо него.Това твърдение извежда от характеристиките на договора за поръчителство.

                   Прави и възражение, основаващо се на нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД, като твърди, че предприетите действия от банката са извън този преклузивен срок.

                   В допълнителната искова молба ищецът „Б.П.Б.“ АД,  ЕИК ********, оспорва възможността да се извършва нова преценка по редовността на представеното от нея извлечение от счетоводните и книги в исковия процес, тъй като този въпрос е решен в хода на заповедното производство, по реда на чл.419 ГПК и по този въпрос е налице произнасяне от компетентен съд.Позовава са на практика на ВКС относно това дали съществуват законови изисквания за редовност от външна страна на подобен документ и какво следва да съдържа той.Твърди, че документът по чл.417, т.2 ГПК, представен от банката на заповедния съд е редовен от външна страна и представлява годно основание за снабдяване на банката със заповед за изпълнение на парично задължение.

                   В допълнителната искова молба банката поддържа заявеното от нея твърдение, че предсрочната изискуемост е настъпила на 27.06.2012 година – датата на решението на съда по несъстоятелността на кредитополучателя.

                   Оспорва твърденията за липса на автентичност на представените от нея диспозитивни документи и заявява, че ще се ползва от тях.

                   В допълнителния отговор на ответника „И.О.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв.Г.А., се поддържа заявената теза за недължимост на претендираните като дължими суми от банката, противопоставя се на твърденията на банката, развиват се допълнителни доводи в подкрепа на изразената защитна позиция.

                   В срока за допълнителен отговор ответниците „Б.“ ЕООД, ЕИК********,  Г.И.Ч. и И.П.Т., чрез адв.В.Ч., заявяват, че поддържат тезата за неоснователност на предявените от ищеца положителни установителни искове. Оспорват възражението на ищеца, че в исковата производство съдът не дължи произнасяне по редовността на документа по чл.417, т.2 ГПК.Оспорвта размера на разноските. В допълнителния отговор на ответника Т. са повдига въпрос относно необходимостта банката, с нарочно изявление, отправено до ответниците да обяви предсрочната изискуемост на вземането си, като в тази връзка твърди, че ищецът не е изпращал уведомление или нотариална покана или друг документ, с който да е обявила предсрочната изискуемост на кредита, адресиран до „Б.“ ООД, твърди, че постановеното решение на съда по несъстоятелността, с което е открито производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя по договора за банков кредит, по никакъв начин не замества липсата на изрично изявление на банката до кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост съгласно т.18 ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а постановява обща предсрочна изискуемост с оглед предявяване на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност.Това решение не освобождава кредитора от това да изпрати собствено уведомление, а това е така, защото ако следва да се приеме обратната теза, то ВКС изрично да е отбелязал това в постановеното ТР.За целите на заповедното производство кредиторът е следвало изрично да уведоми кредитополучателя, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 27.06.2012 година, което не е сторено.Твърди, че банката не е поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу самия кредитополучател, а само срещу поръчителите.След като банката не е упражнила това свое право като кредитор, то нейното вземане не е изискуемо в съдебно заявения размер и не са налице предпоставките на закона за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа. Следователно, твърди тази страна, това производство / исковото/ следва да се прекрати, заповедта за изпълнение да се обезсили. Ето защо исковете са недопустими и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

                   Във връзка с дадени от съда указания, на основание чл.129, ал.4 във връзка с ал.2 ГПК, ищецът по делото, с молба от 05.02.2015 година е посочил, че източник на вземането на банката към настоящите ответници е договор за поръчителство, по силата на който всеки от ответниците е поел задължение да изпълни задължението на длъжника по договора на кредит № 836/2006.В тази молба са посочени отделните договори за поръчителство, които обвързват страните в тази процесуална връзка; в тази молба ищецът сочи, че искането му към съда е да признание, че тези ответници отговарят солидарно към банката за размера на задълженията, произхождащи от банковата сделка; по отношение на това, че претенциите са предявени като частични, с тази молба ищецът твърди, че съдебно заявеното вземане от 195 583лв, представлява част от дълг в размер на 1 132 870,40лв, представляващ част от дължима главница по договор за инвестиционен кредит № 836/2006г., сключен на 29.01.2007 година.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   От фактическа страна:

                   На 21.01.2007 година „Б.П.Б.“ АД, ЕИК*******и „Б.“ ООД, чрез управителя си Г.И.Ч., сключват договор за инвестиционен кредит №836/2006, като по силата на постигнатото съгласие банката се е съгласила да предостави на дружеството кредит в размер на 2 800 000лв, чиято цел е  за финансиране до 49% от стойността без ДДС на инвестиционен проект за строителство и оборудване на рафинерия за био-дизелово гориво, находяща се в гр.Русе – чл.1.

                   С разпоредбата на чл.2 от договора страните са се съгласили, че средствата по кредита ще се получават, ползват и издължават чрез заемната сметка на кредитополучателя при банката, а ал.2 на същата разпоредба предвижда, че средствата по кредита се предоставят от банката само чрез надлежно оформяне на обезпеченията, посочени в този договор.

                   Начин на усвояване на сумите по кредита.

                   Страните са се съгласили, че паричните средства ще се отпускат на траншове в рамките на 12 месеца от датата на подписване на договора, както следва: 300 000 лв- банката финансира до 36% от стойността без ДДС на всяка новоиздадена фактура за строителна дейност, след предоставена оценка от одобрен от банката оценител, потвърждаваща инвестирани в проекта собствени средства в размер на 880 000 евро без ДДС; становище от одобрен от банката оценител, потвърждаващо стойността на инвестиционния проект минимум 2 904 000 евро без ДДС; представена актуална пазарна оценка на обезпечението по т.13.1 и т.13.2 от този договор и транш в размер на 2 500 000лв, с който банката финансира до 80% от стойността на всяка представена фактура за покупка на машини и оборудване.

                   Срок за погасяване на кредита

                   Страните са се съгласили срокът на ползване на кредита да е 78 месеца, считано от датата на първото отпускане на средства по кредита, а крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е съответното число на 78-мия месец от датата на първото отпускане на средствата по кредита.

                   Административни такси.

                   Страните са се съгласили при отпускане на кредита клиентът да заплаща административна такса от 0,75% върху отпуснатия кредит за разходи по обслужването му, а за всяка следваща година да заплаща административна такса от 0,5% върху непогасената главница от кредита за разходи по обслужването му.

                   Възнаградителна лихва.

                   Чл.5, ал.1 от договора предвижда, че главницата по кредита се олихвява с годишна лихва като сбор от 3-месечен СОФИБОР плюс надбавка от 3%, като така определената лихва ще се променя месечно, всеки първи работен ден от месеца.Страните са се съгласили, че банката има право едностранно да променя лихвения процент в съотвествие с измененията в условията на местния и международните кредитни пазари, както и при неизпълнение на условията на този договор.дължимата лихва се начислява за реални календарни дни на база година от 360 дни.

                   Погасяване на кредита.

                   Страните са се съгласили, че главницата по кредита ще се издължава на 60 равни месечни вноски, съгласно погасителен план – Приложение №1 към договора, който ще бъде изготвен и подписан от страните, след усвояване на средствата по кредита  и изтичане на гратисния период, а дължимата лихва по кредита се начислява ежемесечно  и с плаща от кредитополучателя на датата на падежа, всеки месец.

                   В случай на забава в плащането на главница и/ или лихва от страна на кредитополучателя, по каквато и да е причина, страните са се съгласили, че в този случай банката ще има право да олихвява просрочените суми с наказателна лихва / неустойка/ в размер на договорени лихвен процент плюс надбавка от 10%. Като при наказателно олихвяване денят на падежите се счита за лихвен ден.

                   В договора предвидена възможност за кредитополучателя предсрочно да погаси задълженията си.

                   Предвидено е, че погасяването/ плащането на задълженията по договора да се извършва безкасово.

                   С Раздел III от договора са регламентирани правата и задълженията на страните по банковата сделка, а следващият раздел сочи какви са обезпеченията на кредитора : чрез ипотека, особен залог и лични обезпечения- поръчителство. Уговорено е, че поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по този договор, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното им погасяване. При неплащане на дължими съгласно договора суми/ главница, лихви, такси, неустойки, разноски и др./ кредиторът може да насочи вземането си и да събере дължимите му се суми в пълен размер от всеки един от поръчителите и кредитополучателя. Поръчителите се задължават да предоставят в полза на банката съгласие за директен дебит, подписано от банката, при която са сметките им. Поръчителите са се задължили да уведомяват банката незабавно след откриване на сметки/ и в други банки, след сключване на този договор и да дават съгласие за директен дебит за всяка една от тях.

                   По отношение на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, страните са се съгласили за следното- че при неизпълнение от клиента на което и да е условие по този договор, банката има право да преустанови предоставяне на неизползваните суми по кледита или едностранно да промени условията на ползването им; да обяви кредита за предсрочно изискуем; да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми по начините, предвидени в договора; да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземането от всяко едно от предоставените обезпечения; да прехвърли вземането си на трети лица; да прекрати едностранно договора; да преустанови усвояване на сумите и да изиска незабавно плащане на дължимите главница, лихви и всякакви други свързани задължения, ако кредитополучателят не е изпълнил свои задължения по действащи договори за кредит, сключени между него и банката.

                   Договорът носи подписи на банката-кредитор, на кредитополучателя „ Б.“ ООД, чрез управителя му Г.Ч., на поръчителите Г.Ч. и И.Т..

                   На 25.05.2009 година банката, кредитополучателят, „И.О.“ ООД, ЕИК ********, „Б.И.“ ООД, Г.Ч. и И.Т., подписват анекс №А2-836/2009 към договор за инвестиционен кредит №836/2006.

                   С този анекс удостоверят, че кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката, произтичащи от договора за инвестиционен кредит №836/2006, като общата сума на просрочените задължения / просрочена редовна главница, просрочена редовна лихва, наказателна лихва и дължими такси/ е сумата от 268 574,49лв – чл.1.Съгласяват се, че отпуснатият от банката кредит е в размер на 2 740 479,65 лв; че кредитът е с 6-месечен гратисен период – до 30.10.2009година,  през който период кредитополучателят ще заплаща само лихви, които са начислени; че дължимата лихва се променя по следния начин – главницата се олихвява с годишна лихва, определена като сбор от 3-месечен СОФИБОР плюс 4% надбавка, като така определената лихва ще се променя месечно, всеки първи работен ден от месеца. Начинът за издължаване на кредита, който е уговорен е следният: до 10.06.2009 г. кредитополучателят се задължава еднократно да погаси сума в размер на 78 233,28лв, а след изтичане на гратисния период на 30.10.2009година, главницата ще се погасява на 47 равни месечни вноски, съгласно погасителен план, приложение №2 към договора, като първата вноска е дължима на 30.11.2009 година, а последната – на 30.09.2013 година- налице е удължаване на срока за изплащане на кредита. Дължимата лихва от момента на сключване на този анекс до пълното издължаване на кредита, ще се погасява на месечни вноски.

                   С това допълнително споразумение, банката, кредитополучателят и поръчителите са се съгласили, че банката ще има право служебно да събира дължимите и суми от всички сметки на кредитополучателя и поръчителите по реда на Наредба №3 на БНБ за паричните преводи и платежните системи, приета на 29.09.2005г.

                   Страните са се съгласили, че при сключване на този анекс, кредитополучателят заплаща по сметка на банката такса за реструктуриране на кредита в размер на 1% върху размера на кредита.

                   С това допълнително споразумение страните са уговорили допълнително обезпечение в полза на банката под формата на имуществена застраховка – застраховка „имущество“ върху ипотекираните имоти и други обезпечения на кредита.

                   С този анекс страните са се съгласили, че всяко от посочените в разпоредбата на чл.10 условия е условие за предсрочна изискуемост на кредита, а именно: кредитополучателят или поръчителите да не изплатят на падежа каквато и да е дължима сума по договора за кредит; кредитополучателят, поръчителите или длъжник по договор за обезпечение не изпълни на датата, на която се дължи изпълнение, което и да е от своите задължения по договора за кредит, по договор за обезпечение или какъвто и да е друг договор с банката, по който като обезпечение е учредена ипотека, особен или реален залог или друга вещна тежест; кредитополучатлят или свързано с него лице или длъжник по договор за обезпечение по този договор подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на себе си или молба за откриване на производство по несъстоятелност бъде подадена по отношение на кредитополучателя; поради каквато и да е причина, с изключение на действие или бездействие на банката, договор за обезпечение престане да създава валидно противопоставимо на трети лица и годно за изпълнение първо по ред обезпечение в полза на банката, независимо от предмета на обезпечението; влошаване на финансовото състояние и/ или платежоспособността на кредитополучателя, което по преценка на банката би създало опасност за неизпълнение на задълженията по този договор; върху обезпечение по този договор за кредит бъде наложена или вписана възбрана, която не бъде отстранена в срок от 10 работни дни от налагането и и която по преценка на банката може да има, която и да е от посочените в т.1-3 на чл.10 последици; кредитополучателят или свързано с него лице не изпълни свое кредитоно или друго договорна задължение.

                   С разпоредбата на чл.11 от този анекс страните са приели, че при настъпване на което и да е от основанията на предсрочна изискуемост банката ще има право да прекрати този договор, да преустанови усвояването на суми по него и да пристъпи към принудително изпълнение на вземането си от всяко от предоставените обезпечения и от останалото от кредитополучателя, поръчителите или длъжника по обезпечението имущество.

                   С разпоредбата чл.12 кредитополучателят и поръчителите са приели действащите ОУ на банката, приети с решение на изпълнителния и комитет от 25.09.2009г. и действащата тарифа,   като са удостоверили, че те са им предадени при подписване на анекса.

                   Анекс № А2-836/2009 към договор за инвестиционен кредит №836/2006 носи подписите на банката-кредитор, кредитополучателя „Б.“ ООД, чрез управителя Г.Ч., поръчителите Г.Ч., И.Т. и „И.О.“ ООД, чрез управителя С.М..

                   По делото е представен и погасителен план, приложние №2 към горния анекс, носещ посписите на същите лица, с изключение на подписа на поръчителя „И.О.“ ООД.

                   Във връзка с оспорената автентичност на анекс № А2-836/2009 към договор за инвестиционен кредит №836/2006, от страна на ответника „И.О.“ ООД, по делото е допусната и изслушана съдебно-графологическа експертиза, изготвена от вещото лице С.Ч., приета от съда като годно доказателствено средство – листове 354-357 от делото, от която се установява, че подписът за поръчител „И.О.“ ООД не е положен от представляващия дружеството С.М. върху този анекс.

                   С анекс № А3 -836/2009,  към договор за инвестиционен кредит,  който е сключен на 28.10.2009  година страните по него- банката и кредитополучателят и поръчителите са се съгласили, че към 28.10.2009 година размерът на дълга, произтичащ от тази сделка е сумата от 20 194,50лв, а крайният срок за погасяване на кредита е 30.09.2014 година, като начинът за изплащане на дължимите суми от страна на кредитополучателя е следният : кредитът е с 12-месечен гратисен период – до 30.10.2010 година, през който кредитополучателят ще погасява само начислените лихва; след изтичане на гратисния период, на 30.10.2009 година, главницата по кредита ще се погасява на 47 равни месечни вноски, съгласно погасителен план, приложение №2,  като първата вноска е дължима на 30.11.2010 година, а последната – на 30.09.2014 година; дължимите лихви ще се погасяват до пълното издължаване на кредита, на месечни вноски.

                   С разпоредбата на чл.5 от този анекс, страните са се съгласили, че кредитополучателят ще погаси всички просрочени лихви, като изпълнението на това задължение е условие за влизане в сила на този договор.

                   Останалите клаузи на договора страните са се съгласили, че остават непроменени.

                   Анексът носи подписи на банката, кредитополучателя и поръчителя ЮЛ и поръчители - ФЛ, посочени по- горе и на „И.О.“ ООД.

                   На 28.10.2010 година е сключен анекс № А4-836/2010 към договор за инвестиционен кредит, с който банка, кредитополучател и поръчители  са се съгласили, че към 28.10.2010 година размерът на дълга по банковата сделка е сумата от 68 092,05лв и представлява просрочена лихва и такса. С този анекс е постигнато съгласие, че плащането на просрочената лихва, дължима към 30.07.2010г. в размер на 18 027,25лв и просрочена такса към 30.09.2010г. в размер на 13 311,23лв се считат дължими към 30.10.2010г. С този анекс е преповторено, че поръчителите отговарят спрямо банката за изпълнение на задължението на кредитополучателя по договора за инвестиционен кредит№836/2006, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване. Анексът носи подписите на страните по материалното правоотношение и на поръчителите.

                   На 29.11.20101 година е сключено допълнително споразумение към договор за инвестиционен кредит №836/2006, анекс № А5-836/2010г. По силата на постигнатото съгласие, страните- страни по банковата сделка и поръчителите са се съгласили, че към 29.11.2010 година кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към банката, произтичащи от договора за банков кредит, като общо дължимата сума е в размер на 85 773,44лв и представлява просрочени лихви и такси.

                   Страните са се съгласили, че плащането на сумата на просрочена лихва, дължима към 30.08.2010 г. в размер на 18 538,92 лв, просрочената лихва към 30.09.2010 година в размер на 18 214,65 лв, просрочената лихва към 30.10.2010 г. в размер на 13 311,23 лв, просрочена лихва към 30.07.2010 г. в размер на 18 027,25лв, са дължими на 30.11.2010г.

                   С този анекс е уговорено допълнително обезпечение на банката чрез института на особения залог.

                   Анексът е подписан от банката-кредитор, кредитополучателя и поръчителите.С този анекс поръчителите са се задължили да отговорят пред банката за изпълнението на кредитополучателя, включително и за заплащане на всички дължими суми по кредита, до окончателното им погасяване.

                   На 27.01.2011 година е подписан анекс № А6-836/2010 към договор за инвестиционен кредит, с който  кредитополучателят и поръчителите се признават, че към 27.01.2011 година кредитополучателят е в просрочие на изпълнение на задълженията си по договор, като общият размер на дължимата сума е 237 089,84лв, която представлява сумарна величина от просрочена лихва в размер на 90 381,13лв; просрочена главница в размер на 56 643,52лв; просрочена такса в размер на 13 311,23лв, както и сума от наказателни лихви, които са начислени.Тези суми се считат дължими към 30.01.2011 година.Анексът носи подписите на банката- кредитор, кредитополучателя и поръчителите. Обективира поетото от поръчителите задължения спрямо банката да отговарят за изпълнение на всички произтичащи от договора задължения на кредитополучателя до окончателното им плащане, като са приети ОУ на банката.

                   На 29.03.2011 година е подписан анекс № А7-836/2011 към договор за инвестиционен кредит, с който  кредитополучателят и поръчителите признават, че към тази дата кредитополучателят е в просрочие на изпълнение на задълженията си по договор, като общият размер на дължимата сума е 395 399,60лв, която представлява сумарна величина от просрочена лихва в размер на 141 453,32лв; просрочена главница в размер на 56 643,52лв; просрочена такса в размер на 19 259,86лв, както и сума от наказателни лихви на 8 112,34лв.Тези суми се считат дължими към 30.03.2011 година. Анексът носи подписите на банката- кредитор, кредитополучателя и поръчителите, като последните поемат задължение да отговорят за всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от банковата сделка до окончателното им погасяване.

                   На 26.04.2011 година е подписан анекс № А8-836/2011 към договор за инвестиционен кредит, с който  кредитополучателят и поръчителите признават, че към тази дата кредитополучателят е в просрочие на изпълнение на задълженията си по договор, като общият размер на дължимата сума е  471 886,80лв.С този анекс страните са приели, че част от просрочените задължения, в размер на 352 651,13лв, която представлява сумарна величина от просрочена главница в размер на 169 930,56лв; просрочена такса в размер на 13 311,23лв, както и сума от просрочени наказателни лихви на 169 409,34лв.Тези суми се считат дължими към 30.04.2011 година.Анексът носи подписите на банката- кредитор, кредитополучателя и поръчителите.Анексът съдържа съгласието на поръчителите да отговарят за изпълнение на поетите от кредитополучателя задължения, произтичащи от договора за банков кредит, до окончателното им погасяване.

                   На 22.06.2011 година е подписан анекс № А9-836/2011 към договор за инвестиционен кредит, с който  кредитополучателят и поръчителите признават, че към тази дата кредитополучателят е в просрочие на изпълнение на задълженията си по договор, като общият размер на дължимата сума е  626 057,28лв.С този анекс страните са приели, че част от просрочените задължения, в размер на 229 552,64лв, която представлява сумарна величина и от просрочени наказателни лихви в размер на 210 292,75лв, всички допълнително начислени наказателни лихви и такси, които са просрочени в размер на 19 259,89лв, се считат дължими на 30.06.2011 година, а част от просрочените задължения, представляващи просрочена главница в размер на 339 861,12лв се считат дължими на 30.07.2011 година.Анексът носи подписите на банката- кредитор, кредитополучателя и поръчителите и съдържа поетото от последните задължение да отговарят за изпълнение на поетите от кредитополучателя задължения, произтичащи от договора за банков кредит, до окончателното им погасяване.

                   На 24.08.2011 година е подписан анекс № А10-836/2011 към договор за инвестиционен кредит, с който  кредитополучателят и поръчителите признават, че към тази дата е в просрочие на изпълнение на задълженията си по договор, като общият размер на дължимата сума е   779 981,49лв.С този анекс страните са приели, че част от просрочените задължения, в размер на 377 528,19лв, представляваща просрочена главница в размер на 113 287,04лв, допълнително начислени наказателни лихви в размер на 250 929,92лв и просрочена такса в размер на 13 311,23лв, се считат дължими  на 30.08.2011 година.Анексът носи подписите на  кредитополучателя и поръчителите и съдържа поетото от последните задължение да отговарят за изпълнение на поетите от кредитополучателя задължения, произтичащи от договора за банков кредит, до окончателното им погасяване.

                   Останалите анекси под №№ А 11-836 от 28.10.21 година; А12-836/2011 година; А13-836 от 23.02.2012 година и А14-836 от 27.04.2012 година не носят подпис на банката, но носят подпис на кредитополучател и поръчители и с тях се установява признание на солидарните длъжници относно размер на дълга към датата на подписване на анекса и начина на формиране на дължимата сума.Към 28.10.2011 година кредитополучателят и поръчителите признават, че дългът, произтичащ от договора за банков кредит е сумата от 950 595,10лв и представлява сумарна величина от 888 002,92лв, която пък  е формирана от просрочена главница в размер на 566 435,20лв, просрочени и наказателни лихви в размер на 297 777,43лв, просрочени такси в размер на 23 790,29лв, като сумата от 888 002,92лв е дължима на 30.10.2011 година. Към 20.12.2011 година кредитополучател и поръчители признават, че размерът на дълга е 1 10 589, 05лв, сбор от главница, лихви и такси, като сумата от 1 044 996,87лв, представляваща сумарна величина от просрочена главница от 679 722,24лв, просрочени и наказателни лихви в размер на 341 484,34лв, просрочени такси в размер на 23 790,29лв и допълнително начислени наказателни лихви, се считат дължими на 30.12.2011 година.Към 23.02.2012 година по признание на кредитополучател и поръчители размерът на дълга е 1 270 167,48лв, представляваща сумарна величина от просрочена главница, просрочена наказателна лихва и просрочени наказателна лихва и такси.С анекса от тази дата страните са се съгласили, че при рефинансиране на кредита от всяко трето лице, включително при погасяването му от всяко трето лице, кредитополучателят ще следва да плати сума в размер на 3% върху размера на кредита, като са посочени и случаите, при които тази такса ще бъде недължима.Кредитополучател и поръчители са признали, че тази сума, формирана от просрочена главница, просрочена лихва, начислена наказателна лихва и просрочени такси и е дължима на 29.02.2012 година.На 27.04.2012 година кредитополучател и поръчители са признали, че към тази дата размерът на дълга, формиран от просрочена главница, просрочени лихви, начислена наказателна лихва и просрочени такси е в размер на 1 437 396,80лв, като сумата от 520 301,21лв, формирана от просрочена главница в размер на 56 643,52лв, просрочени такси в размер на 23 815,29лв, просрочени и наказателни лихви в размер на 439 842,40лв са дължими на 30.04.2012 година.

                   По делото са представени два договора за поръчителство №836-3/2006, сключен на 29.01.2007година между банката-кредитор и „Б.ИНГ“ ООД и договор за поръчителство№83601/2006, сключен на 29.01.2007 година между банката-кредитор и „И.О.“ ООД, чиято автентичност не е оспорена.Съобразно обективираното в тези договори съгласие поръчителят гарантира безусловно навременното и пълно издължаване на всички задължения на „Б.“ ООД/ длъжник и кредитополучател/ към банката, възникнали на основание сключен договор за кредит № 836/2006, независимо от каквито и да е други обезпечения като поръчителят отговора солидарно с кредитополучателя и като основен длъжник се задължава, в случай, че длъжникът не плати която и да е дължима по кредита сума на падежа, да заплати на банката всяка дължима сума по отпуснатия кредит, включително главница, лихви и разноски, както и всякакви други суми, възникнали поради неизпълнение на сключения договор за кредито № 836/2006 от страна на длъжника. С разпоредбата на чл.3 от договора поръчителите са декларирали, че им е известен кредитополучателя, вида и размера на задълженията му, както и условията на цитирания сключен договор за кредит №836/2006, с който те са напълно запознати.Поръчителите са се задължили да останат задължени по този договор до пълното и окончателно погасяване на задълженията на длъжника по договор за кредит №836/2006.

                   Към делото са представени ОУ на банката, които са действали към момента на сключване на договора за банков кредит.

                   На 03.07.2012 година в ТР по партидата на „Б.“ ООД е вписано Решение №38 от 27.06.2012 година, постановено по т.д.№4116/2011 година, постановено на основание чл.630, ал.2 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността е открил производство по несъстоятелност по отношение на този търговец, определил е началната дата на неплатежоспособност – 06.03.2008г. и е обявил дружеството в несъстоятелност.Производството е започнало по молба по чл.625 ТЗ, подадена пред СГС от „МИРЕКС – 21“ ООД, постъпила в съда на 12.10.2011 година. Решението на състава на СГС е частично отменено с Решение на състав на САС по т.д.№4384/2013г., с което е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2008 година.

                   На  12.10.2011 година банката отправя покана за доброволно изпъление до кредитополучател и поръчители, като им указва, че ако в срок от 5 работни дни от датата на получаване на тези покани не се извърши плащане, банката може да упражни правото си да обяви цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и незабавно изискуема от първия ден, след изтичане на срока за изпълнение.Данни за датата на получаване на покана по делото не са представени, няма и данни, че банката е упражнила потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

                   Въз основа на приобщеното като доказателство заповедно производство – ч.гр.д. № 60019/2012 г. по описа на СРС,  51-ви състав -  се установява, че 15.12.2012 година „Б.П.Б.“ АД подава заявление по чл.417 ГПК пред СРС, с което иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК********, „И.О.“ ООД, ЕИК ********,  Г.И.Ч., ЕГН ********** и И.П.Т., ЕГН **********, в качеството им на поръчители на „Б.“ ООД, ЕИК ********, като страна по договор за банков кредит №836/2006, сключен между това дружество и банката- заявител на 29.01.2007година. В дадените пояснения по т.14 от заявлението банката е уведомила съда, че с решение № 38/27.06.2012г. на СГС, ТО, 6-3 състав, е открито производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя „Б.“ ООД, ЕИК ********, установено е състоянието на неплатежоспособност, обявена е началната дата на това състояние- 06.03.2008година, назначен е временен синдик, наложени са обща възбрана и запор върху активите на длъжника и на основание чл.630, ал.2 ТЗ съдът е обявил дружеството в несъстоятелност, като дейността на същото е прекратена. Решението е вписано в ТР на 02.07.2012 година, а банката в срока по чл.685, ал.1 ТЗ е предявила вземанията си, които вземания са включени от синдика в списъка на приети вземания. Съгласно чл.617 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника ставата изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. В тази смисъл изискуемостта на вземанията на банката, произтичащи от този договор за банков кредит са изискуеми от 27.06.2012 година, но въпреки това банката е изпратила на поръчителите нотариални покани за доброволно изпълнение, даден им е срок за доброволно изпълнение на задълженията, за които са солидарно задължени.Моли заповедния съд да постанови, че длъжниците са солидарно задължени.Представен е документ, представляващ извлечение от счетоводните книги на банката. Претендира са и законната лихва върху заявеното вземане и разноските по делото. Сумата, за които банката твърди, че е размерът на нейното вземане е 1 132 870, 40лв, представляваща част от дължима изискуема главница, чийто общ размер е сумата от 2 662 246,37лв, произтичащо от договор за кредит и договори за поръчителство, сключени с посочените лица.

                   Извлечението на счетоводните книга на банката съдържа следната информация: относно договор за инвестиционен кредит №836/2006, сключен на 29.01.2007година и последващите го анекси – до анекс № А9-836/22.06.2011 година; относно това кой е кредитополучател; кои са поръчителите; относно общия размер на вземането на банката, което е изискуемо и произтича от описаната банков сделка – в размер на 3 337 639,56лв; относно усвоените по този договор суми от кредитополучателя и датите на това усвояване; размер на капитализираната сума от просрочени задължения – 80 453,12лв; датите на погасявания и размер на сумите, с които е извършено погасяване; общият размер на погасените суми; размер на възнаградителна лихва за периода от 30.06.2010г. до 27.06.2012г.; размер на наказателна лихва за периода от 30.12.2010г. до 02.08.2012г.; законна лихва за периода от 03.08.2012г. до 14.12.2012г.; административни такси по чл.4, ал.2 от договора за периода от 30.09.2010г. до 30.09.2012г.; платени застрахователни премии за имуществена застраховка в размер на 10 799,24лв; платена такса за подновяване на вписване на залог – 25лв; такси за връчване на нотариални покани  - 232,80лв; начална дата на забава за плащане – 30.05.2012г., краен срок за издължаване на кредита – 30.09.2014г.; изискуемост на вземанията – датата на решението по чл.630, ал.2 ТЗ, постановено от съда по несъстоятелността на „Б.“ ООД. Към това извлечение банката е представила и заверени копия от документите, обективиращи самата банкова сделка, както и постановеното решение № 38/27.06.2012г., постановено по т.д.№4116/2011г. по описа на СГС, ТО, 6-3 състав; списък на приети вземания на кредиторите на несъстоятелността дружество, съставен от синдик Х.К., в който „Б.П.Б.“ АД е посочена като обезпечен кредитор на този длъжник.

                   Към заявлението са представени 4 броя нотариални покани, с които банката е дала срок за доброволно изпълнение на поръчителите - 7 работни дни от получаването на поканите. Поканите са връчени на С.И. на 23.08.2012г. / за „Б.“ ЕООД и за Г.Ч./, на 03.09.2012 година – на И.Т., чрез съпругата му, като на извършеното удостоверяване от нотариуса е отбелязано, че тя е поела задължение да му предаде поканата,  а на „ И.О.“ ООД –  по реда на чл.50, ал.4 ГПК, като нотариусът е изготвил констативен акт, в който е удостоверил извършените от него действия по залепване на уведомлението и спазване на реда на чл.47 ГПК. Фикционните последици за връчване е удостоверено да са настъпили на 18.09.2012 година.

                   На 08.01.2013 година 51-ви състав, по образуваното въз основа на това заявление ч.гр.д.№60019/2012г.,  издава заповед за изпълнение на парично задължение срещу посочените като поръчители лица, като постановява да заплатят солидарно на банката сумата от 1 132 870, 40лв- представляваща част от дължима главница по договор за инвестиционен банков кредит №836/2006, сключен на 29.01.2007година между банката и „Б.“ ООД с поръчителство на длъжниците и 22 657,41лв държавна такса и 11 778,70лв юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд е разпоредил незабавно изпълнение на заповедта и е издал изпълнителен лист на банката на същата дата, получен от нея на 04.02.2013 година.

                   На 28.06.2013 година по заповедното производство постъпва молба от „В.С.“ ЕАД, за издаване на преписи от посочените в молбата документи.Към молбата е представена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20138140400279 по описа на ЧСИ Н.В., рег.№ 814 на КЧСИ, с която това дружество се кани да извърши плащане в срока за доброволно изпълнение. От ПДИ се установява, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издадения на банката изп.лист по ч.гр.д.№60019/2012г. по описа на СРС. На 03.07.2013 година по заповедното производство постъпва молба от И.Т. да се снабди с незаверено копие от гражданско дело; на 04.07.2013 година постъпва идентична молба от Г.Ч..

                   На 03.07.2013 година по делото постъпва възражение „В.С.“ ЕАД по чл.414 ГПК; на 11.07.2013 година постъпва възражение по чл.414 ГПК от страна на „И.О.“ ЕООД, ЕИК ********.Възражението от страна на И.Т. е постъпило на 04.07.2013 година; от Г. Ч. – на 16.07.2013 година; от „Б.“ ЕООД – на 19.07.2013 година.

                   Заповедният съд е дал указания на възразилите длъжници да представят доказателства за спазване на срока по чл.414, ал.2 ГПК.

                   Във връзка с дадените указания, на 29.07.2013 година, Г.Ч. подава молба, с която представя удостоверение изх.№5137/24.07.2013 година, издадено от ЧСИ В., относно това, че въз основа на издадена на банката изп.лист, по ч.гр.д.№60019/2012г., е образувано изпълнително дело №20138140400279, със страни: взискател „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******** и солидарни длъжници „Б.“ ЕООД, ЕИК********, „И.О.“ ООД, ЕИК ********, Г.И.Ч. и И.П.Т., от което се установява, че ПДИ заедно с подлежащия на изпълнение акт, до Г. Ч. е връчена на тази страна на 03.07.2013 година; ответникът „И.О.“ ООД е узнал за издадената заповед за изпълнение на 24.06.2013 година- видно от известие за доставка на лист 155 от заповедното производство; ответникът И.Т. е узнал за издадената заповед за изпълнение на 21.06.2013 г./ видно от удостоверение на ЧСИ В., на лист 165 от заповедното производство/, а  ответникът „Б.И.“ ООД – на 04.07.2013 година / видно от удостоверението на ЧСИ В. на лист 149 от заповедното производство/.

                   По реда на инстанционния контрол – чл.274 ГПК – въз основа на частни жалби на „И.О.“ ООД, „Б.“ ЕООД и Г.И.Ч. – състав на СГС, по образувано ч.гр.д.№13114/2013г. по описа на СГС, ТО, 6-2 състав, е оставил жалбите по чл.419 ГПК, без уважение, приемайки, че СРС законосъобразно е приел, че е налице хипотеза по чл.418 във връзка с чл.417, т.2 ГПК – вземането е изискуемо и подлежи на незабавно изпълнение; извлечението от счетоводните книга на банката е редовно от външна страна, а въпросът за дължимостта на съдебно заявените суми подлежи на установяване в исковия процес. Актът на въззивната инстанция, към онзи момент, се е приемало от съдилищата, че подлежи на касационен контрол, по реда на чл.280,  ал.1 ГПК – т.е. при наличие на предпоставките за допуск до касация.С оглед постановките на т.8 от ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения не подлежат на касационно обжалване.

                   Поради това, че банката е предявила положителни установителни искове само за част от съдебно заявената частично главница, вземане, произтичащо от процесния договор за банков инвестиционен кредит №836/2006 от 29.01.2007 година,  с разпореждане  от 11.12.2015 г., 51 с-в, 1-во ГО на СРС са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 08.01.2013 г.и изпълнителен лист, постановени по ч. гр. д. № 60019 по описа за 2012 г. на СРС, 51 състав, в частта, с която е разпоредено  длъжниците да заплатят сума над сумата от 195 583,00 лв. – главница, представляваща част от дължимата главница по договор за инвестиционен кредит № 836/2006 г., сключен на 29.01.2007 г. и изменен с последващите анекси, съдебни разноски над сумата от 3 911,66 лв. – заплатена държавна такса и 2 033,52 лв. – възнаграждение за юристконсулт.Няма данни този акт на съда да е атакуван пред СГС.

                   В хода на настоящето исково прозводство са се развили две принудителни изпълнения- универсалното принудително изпълнение по т.д. №4116/2011 година по описа на СГС и индивидуалното принудително изпълнение по изп.дело №20138140400279 по описа на ЧСИ Н.В., рег. №814 на КЧСИ.

                   След постановяване на решението от съда по несъстоятелностт по т.д.№********* година, на основание чл.630, ал.2 ТЗ, на 03.08.2012 година, в срока по чл.685, ал.1 ТЗ,  „Б.П.Б.“ ЕИК ********,  с молба с вх.№82692, предявява вземанията си, произтичащи от договор за банков инвестиционен кредит №836/2006, сключен на 29.01.2007 година с несъстоятелния длъжник „Б.“ ООД, ЕИК ********, чийто общ размер е сумата от 3 236 726,52лв.Тази сума е сбор от главница и принадлежности, както следва: главница от 2 662 246, 37 лв; възнаградителна лихва по чл.5, ал.1 от договора, за периода от 30.06.2010г. до 10.07.2012 година в размер на 351 966,59лв; наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договора, за периода от 30.12.2010 година до 02.08.2012 година, в размер на 187 899,03лв; административна такса по чл.4, ал.2 от договора за периода от 30.09.2010година до 30.09.2011 година; платени застрахователни премии за имуществени застраховка по чл.14.4 във връзка с чл.17 от договора, в размер на 10 799,24лв и платена такса за подновяване на особен залог по чл.14.3 във връзка с чл.17, в размер на 25 лв; законната лихва, считано от 03.08.2012 година/датата на подаване на тази молба/, до окончателното изплащане на вземането. Вземането на банката е включено от синдика в списък на приети, предявени вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.10.2012 година и одобрен от съда по несъстоятелността с определение от 16.05.2013 година. Вземането на банката има качество на прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ./Следва изрично да се отбележи, че така предявено вземането на банката е идентично с това, което е предявено в заповедното производство като частично – сумата от 1 132 870,40лв, като част от дължима и изискуема главница в общ размер на 2 662 246,37лв – толкова, колкото е предявена в производството по несъстоятелност./. На 03.11.2014 г. е обявена в ТРРЮЛНЦ частична сметка за разпределение; на 19.02.2015 година е обявена последваща сметка за разпределение, изготвена от синдика, съобразно която на настоящия ищец е разпределена сума от 1 199 612,20лв.Общо разпределената сума на този кредитор  е сумата от 1 416 602,20лв.И двете сметки са одобрени  с определения на съда по несъстоятелността.От тези, получени от осребряването суми банката-кредитор е предоставила на несъстоятелността суми, по смисъла на чл.629б ТЗ, след като същите са постъпили в нейния патримониум.

                   Паралелно с този процес е осъществено и индивидуално принудително изпълнение, в хода на което банката - кредитор е получила частично удовлетворение на съдебно заявеното вземане.Изпълнителното дело е образувано срещу настоящите ответници, в качеството им на поръчители и ипотекарния длъжник „В.С.“ ЕАД. Изпълнителното дело е под №20138140400279 по описа на чси Н.В. с рег.№814 на КЧСИ. Видно от представените от ответниците удостоверения на ЧСИ В., издадени по това изпълнително производство, в хода на същото са извършени плащания от страна на ответника Г.Ч. и е възложен имот в полза на банката- настоящ ищец и взискател по изп.дело на стойност 157 195лв.ЧСИ е удостоверила, че по това дело са изплатени и суми от наложен запор върху банкова сметка *** „И.О.“ ООД.

                   По делото е допуснато и изслушано заключение по допусната ССчЕ, изготвено от вещото лице А.Т..

                        След извършени от вещото лице констатации, обективирани в констативно-съобразителната част на заключението, вещото лице Т. достига до следните изводи, които настоящият състав на съда цитира:

                    „    Отговори на задачите, поставени от съда в определение № 3196/06.06.2016 г.

 

                     1.Общият размер на задължението по договор за банков кредит № 836/2006 г. и анекси с номера от 1 до 9 към 15.12.2012 г. е 3 335 876,50 лв. /словом: три милиона триста тридесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и шест 0,50/, от които:

·       Главница в размер на 2.662.246,37 лв. /словом: два милиона шестстотин шестдесет и две хиляди двеста четиридесет и шест 0,37/;

·       Договорни лихви за периода от 30.06.2011 г. до 10.07.2012 г. в размер на 352.173,04 лв. /словом: триста петдесет и две хиляди сто седемдесет и три 0,04/;

·       Наказателни лихви за периода от 30.11.2010 г. до 02.08.2012 г. в размер на 186.162,32 лв. /словом: сто осемдесет и шест хиляди сто шестдесет и два 0,32/;

·       Законни лихви за периода от 03.08.2012 г. до 14.12.2012 г. в размер на 100.680,24 лв. /словом: сто хиляди шестстотин и осемдесет 0,24/.

·       Разноски за периода от 30.09.2010 г. до 12.10.2012 г. в размер на 34.614,53 лв. /словом: тридесет и четири хиляди шестстотин и четиринадесет 0,53/.

                  Последното плащане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за погасяване на договорни лихви е извършено на 30.09.2010 г. и в размер на 18.781,54 лв. /словом: осемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и един 0,54/ и с него са погасени договорни лихви.

                 При проверка на предоставените от „Б.П.Б.“ АД лихвени листове се установи, че за периода от 30.03.2007 г. до 15.12.2012 г. договорните и наказателни лихви по кредита са изчислявани при следните проценти:

·       За периода от 30.03.2007 г. до 03.11.2008 г. договорният лихвен процент се е формирал като сбор от тримесечния SOFIBOR и надбавка от 3 %. Просрочената главница е олихвявана със сбора от договорния лихвен процент и надбавка от 10 %;

·       За периода от 04.11.2008 г. до 31.05.2009 г. договорният лихвен процент се е формирал като сбор от тримесечния SOFIBOR и надбавка от 3,5 %. Просрочената главница е олихвявана със сбора от договорния лихвен процент и надбавка от 10 %;

·       За периода от 01.06.2009 г. до 02.08.2012 г. договорният лихвен процент се е формирал като сбор от тримесечния SOFIBOR и надбавка от 4 %. Просрочената главница е олихвявана със сбора от договорния лихвен процент и надбавка от 10 %;

·       От 03.08.2012 г. до 15.12.2012 г. по кредита са начислявани законни лихви.

·       След подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по кредита са начислявани законни лихви.

                   Към момента на отпускане на кредита договорният лихвен процент е бил в размер на 7,116%. Към 15.12.2012 г. договорният лихвен процент е бил в размер на 5,43 %.

                   1.Общият размер на дълга по договор за банков кредит 836/2006 г., изменен с анекс с №№ от 1 до 9, към 12.11.2017 г. е 2.956.342,50 лв. /словом: два милиона деветстотин петдесет и шест хиляди триста четиридесет и два 0,50 , както следва:

·       Главницата в размер на 1.723.464,50 лв. /словом: един милион седемстотин двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и четири 0,50/;

·       Законна лихва към 12.11.2017 г. в размер на 1.155.189,86 лв. /словом: един милион сто петдесет и пет хиляди сто осемдесет и девет 0,86/;

·       Разноски – 77.688,14 лв. /словом: седемдесет и седем хиляди шестстотин осемдесет и осем 0,14/.

Към материалите по делото е приложен списък на приети от синдика вземания на кредитори на „Б.“ ООД (н), в който в производството по несъстоятелност са приети следните вземания на „Б.П.Б.“ АД:

·       Главница в размер на 2.662.246,37 лв. /словом: два милиона шестстотин шестдесет и две хиляди двеста четиридесет и шест 0,37/;

·       Възнаградителна лихва в размер на 351.966,59 лв. /словом: триста петдесет и една хиляди деветстотин шестдесет и шест 0,59/, начислена за периода от 30.06.2010 г. до датата на решението;

·       187.899,03 лв. /словом: наказателна лихва за периода от 30.09.2010 г. до 02.08.2012 г.;

·       Административна такса в размер на 13.311,23 лв. /словом: тринадесет хиляди триста и единадесет 0,23/, начислена за периода от 30.09.2010 г. до 30.09.2011 г.;

·       Административна такса в размер на 10.479,06 лв. /словом: десет хиляди четиристотин седемдесет и девет 0,06/, начислена за 2011 г. и 2012 г.

·       Платени застрахователни премии за имуществени застраховки в размер на 10.799,24 лв. /словом: десет хиляди седемстотин деветдесет и девет 0,24/;

·       Такса в размер на 25,00 лв. /словом: двадесет и пет/;

·       Законна лихва върху главницата от 03.08.2012 г. до изплащането на главницата.

Общият размер на извършените плащания по договора за банков кредит 836/2006 г., изменен с Анекси с №№ от 1 до 9 е 1 739 658,58 лв. /словом: един милион седемстотин тридесет и девет хиляди шестстотин петдесет и осем 0,58/, от които:

·       Главница – 938.781,87 лв. /словом: деветстотин тридесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и един 0,87/;

·       Договорни и наказателни лихви – 538.355,36 лв. /словом: петстотин тридесет и осем хиляди триста петдесет и пет 0,36/;

·       Разноски до 15.12.2012 г. – 47.514,53 лв. /словом: четиридесет и седем хиляди петстотин и четиринадесет 0,53/ по договора за кредит;

·       Съдебни и други разноски  - 135.224,50 лв. /словом: сто тридесет и пет хиляди двеста двадесет и четири 0,50/;

·       Законни лихви  - 39.891,19 лв. /словом: тридесет и девет хиляди осемстотин деветдесет и един 0,19/.

От извършените разпреределения на постъпилите по делото за несъстоятелност – ТД 4116/2011 г., 6-3 с., ТО, СГС, суми са погасени задължения в общ размер на 1.447.311,70 лв. /словом: един милион четиристотин четиридесет и седем хиляди триста и единадесет 0,70/, както следва:

Валута

Сума

Вальор

Описание

 

 

 

 

 

BGN

47514.53

23.12.2014

ЧАСТ. СМЕТКА   

Вътрешна сметка Ct

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 22698 28.11.2014 ПО ТД

4116/2011, СГС,ТО НАРЕДИТЕЛ Б.С

ТРЕЙД /Н/ПОЛУЧАТЕЛ БАНКА П.   

БЪЛГАРИЯ АД-ПОГ.ПРИЕТ.Р/СКИ       

BGN

67257.80

23.12.2014

ЧАСТ. СМЕТКА   

Вътрешна сметка Ct

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 22698 28.11.2014 ПО ТД

4116/2011, СГС,ТО НАРЕДИТЕЛ Б.С

ТРЕЙД /Н/ПОЛУЧАТЕЛ БАНКА П.   

БЪЛГАРИЯ АД-ПОГ.ПРИЕТ.Р/СКИ       

BGN

102217.67

23.12.2014

ЧАСТ. СМЕТКА   

Вътрешна сметка Ct

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 22698 28.11.2014 ПО ТД

4116/2011, СГС,ТО НАРЕДИТЕЛ Б.С

ТРЕЙД /Н/ПОЛУЧАТЕЛ БАНКА П.   

БЪЛГАРИЯ АД-ЧАСТ.ПОГ.ПРИЕТИ ЛИХВИ 

BGN

286979.56

13.05.2015

ПОСТ.ЗА ВЪЗЛ.  

Възложен имот-придобит от ПББ-Ct

ОПР.2231/02.04.2015,Т.Д.4116/2011 

СГС,ТО ЧАСТ.СМЕТКА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Б. ООД КЪМ БАНКА П. 

ИНВ.Н.30677,СЪГЛ.МЕМО 30.04.2015  

BGN

888411.89

13.05.2015

ПОСТ.ЗА ВЪЗЛ.  

Възложен имот-придобит от ПББ-Ct

ОПР.2231/02.04.2015,Т.Д.4116/2011 

СГС,ТО ЧАСТ.СМЕТКА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Б. ООД КЪМ БАНКА П. 

ИНВ.Н.30677,СЪГЛ.МЕМО 30.04.2015  

BGN

24220.75

13.05.2015

ПОСТ.ЗА ВЪЗЛ.  

Възложен имот-придобит от ПББ-Ct

ОПР.2231/02.04.2015,Т.Д.4116/2011 

СГС,ТО ЧАСТ.СМЕТКА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Б. ООД КЪМ БАНКА П. 

ИНВ.Н.30677,СЪГЛ.МЕМО 30.04.2015  

BGN

30709.50

14.09.2017

**********     

Погашение-Съдебен/Зад.кредитCr

0199

ОТ ********** Б. ООД

СЪГЛ. О-НИЕ ПО ТД 4116/44 СГС

Б. Н CRS 1060338

 

От страна на „П.  Б.Б.“ АД са платени разноски в размер на 35.163,48 лв. /словом: тридесет и пет хиляди сто шестдесет и три 0,48/ за държавна такса и юристконсултско възнаграждение във връзка с обезсиления изпълнителен лист за сумата на 195.583,00 лв. /словом: сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три/.

Към момента на изготвяне на експретизата от ЧСИ В. са постъпили суми в размер на 257 183,40 лв. /словом: двеста петдесет и седем хиляди сто осемдесет и три 0,40/, от които 157 195,00 лв. /словом: сто петдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет/ са стойността на възложения имот.

Не се установиха доброволно заплатени суми след подаване на заявлението по чл. 417 и издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

 

Задачи, поставени от ищеца в исковата молба, допълнени с молба с вх. № 42334/28.03.2016 г.

 

                  1.Размерът на усвоените средства по договор за инвестиционен кредит 836/2006 г. от 29.01.2007 г. е 2.800.000,00 лв. /словом: два милиона и осемстотин хиляди/. Средствата са усвоени по сметка с IBAN *** „Б.“ ООД, София в „Б.П.Б.“ АД. Усвояването е извършено на посочените по-долу дати:

Вальор

Валута

Описание на транзакцията

Основание на транзакцията

Сума на транзакцията в оригинална валута

30/03/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   344 785.00

23/04/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   71 600.00

15/05/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   142 384.00

02/06/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   89 272.00

07/06/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   71 192.00

25/06/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   381 265.20

26/06/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   120 000.00

19/07/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   146 568.00

31/07/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   10 748.00

08/08/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   45 060.00

10/08/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   3 428.00

14/08/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   8 000.00

15/08/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   197 142.00

20/08/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   243 200.00

24/09/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   94 233.60

18/10/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   112 700.00

05/11/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   41 952.00

26/11/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   37 784.00

27/11/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   18 400.00

27/11/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   76 800.00

30/11/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   4 518.32

10/12/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   65 336.00

14/12/2007

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   8 000.00

14/01/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   62 828.00

14/01/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   125 500.00

24/01/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   16 908.00

29/01/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   19 900.00

30/01/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   46 284.00

04/02/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   38 709.00

05/02/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   40 635.00

12/02/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   38 314.00

29/04/2008

BGN

Усвояване кредит

-0010-0189-00000000152

   76 553.88

 

 

 

 

  2,800,000.00

 

При подписването на анекс А2-836/2009 г. към усвоената главница по кредита в размер на 2.800.000,00 лв. /словом: два милиона и осемстотин хиляди/ са капитализирани лихви и разноски по кредита в общ размер на 80.453,12 лв. /словом: осемдесет хиляди четиристотин петдесет и три 0,12/, от които:

·       Разноски по кредита в размер на 12.833,33 лв. /словом: дванадесет хиляди осемстотин тридесет и три 0,33/;

·       Наказателни лихви в размер на 4.775,58 лв. /словом: четири хиляди седемстотин седемдесет и пет 0,58/, начислени в периода от 02.02.2009 г. до 25.05.2009 г.

·       Договорни лихви в размер на 62.844,21 лв. /словом: шестдесет и две хиляди осемстотин четиридесет и четири 0,21/, начислени в периода от 28.02.2009 г. до 30.04.2009 г.

Общият размер на усвоената главница по кредита, отчитайки и извършената капитализация на лихви и разноски, е 2.880.453,12 лв. /словом: два милиона осемстотин и осемдесет хиляди четиристотин петдесет и три 0,12/.

               1.Погасените суми са в размер на 218.206,75 лв. /словом: двеста и осемнадесет хиляди двеста и шест 0,75/. Дължимата сума по главницата към 15.12.2012 г. е 2.880.453,12 лв. /словом: два милиона осемстотин и осемдесет хиляди четиристотин петдесет и три 0,12/.

2.Отговорът е посочен в т. 1 от отговорите на задачите, поставени от съда.

              3.Към момента на изготвяне на заключението тлавницата е в размер на 1.723.464,50 лв. /словом: един милион седемстотин двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и четири 0,50/;

              4.Отговорът е посочен в отговора на въпрос № 2 от задачите, поставени от съда.

                5.При преизчислението на задълженията по кредита с изключване на договорките в Анекс А2-836/2009 г. се установиха задължения по договора за банков кредит към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в размер на 3.316.894,87 лв. /словом: три милиона триста и шестнадесет хиляди осемстотин деветдесет и четири 0,87/, както следва:

Ø Главница – 2.660.026,53 лв. /словом: два милиона шестстотин и шестдесет хиляди двадесет и шест 0,53/;

Ø Договорна лихва до 10.07.2012 г. – 314.064,46 лв. /словом: триста и четиринадесет хиляди шестдесет и четири 0,46/;

Ø Наказателна лихва до 02.08.2012 г. – 207.372,26 лв. /словом: двеста и седем хиляди триста седемдесет и два 0,26/

Ø Законна лихва от 03.08.2012 г. до 14.12.2012 г. – 100.596,29 лв. /словом: сто хиляди петстотин деветдесет и шест 0,29/;

Ø Разноски – 34.835,33 лв. /словом: тридесет и четири хиляди осемстотин тридесет и пет 0,33/.

Към момента на изготвяне на заключението задълженията по договор за банков кредит с изключване на на Анекс А2-836/2009 г. е  2.954.824,87 лв. /словом: два милиона деветстотин петдесет и четири хиляди осемстотин двадесет и четири 0,87/, както следва:

Ø Главница в размер на 1.722.754,92 лв. /словом: един милион седемстотин двадесет и две хиляди седемстотин петдесет и четири 0,92/.

Ø Законни лихви в размер на 1.154.381,81 лв. /словом: един милион сто петдесет и четири хиляди триста осемдесет и един 0,81/

Ø Разноски – 77.688,14 лв. /словом: седемдесет и седем хиляди шестстотин осемдесет и осем 0,14/.

 1.Отговорът е посочен в отговора на въпрос № 2 от задачите, поставени от съда.

               2.Отговорът е посочен в отговора на въпрос № 2 от задачите, поставени от съда.

               3.Отговорът е посочен в отговора на въпрос № 2 от задачите, поставени от съда.

 

Отговор на задачите, поставени в отговора на исковата молба, подадена от „И.о.“ ЕООД, ***

 

            1.При проверка на лихвения лист  се установи, че считано от 10.07.2012 г. върху цялата дължима главница се начислява наказателна лихва, представляваща сбор от тримесечния SOFIBOR + надбавка от 14 % (4%- договорна надбавка и 10 % - наказателна надбавка. 

                 2. Към 10.07.2012 г. дължимата сума по кредита е в размер на 3.206.099,97 лв. /словом: три милиона двеста и шест хиляди деветдесет и девет 0,97/, от които:

·       Главница – 2.662.246,37 лв. /словом: две хиляди шестстотин шестдесет и две хиляди двеста четиридесет и шест 0,37/;

·       Договорна лихва в размер на 352.173,04 лв. /словом: триста петдесет и две хиляди сто седемдесет и три 0,04/;

·       Наказателна лихва в размер на 157.066,03 лв. /словом: сто петдесет и седем хиляди шестдесет и шест 0,03/;

·       Разноски в размер на 34.614,53 лв. /словом: тридесет и четири хиляди шестстотин и четиринадесет 0,53/.

 

Отговор на задачата, поставена в допълнителния отговор на исковата молба, подаден от „И.о.“ ЕООД, ***

 

              1. Вещо лице – счетоводител не притежава специални знания в областта на софтуера.

 

Отговори на задачите, поставени от „И.о.“ ЕООД, ***/14.04.2016 г.

 

               1. Отговорът на въпроса е посочен в т. 1 от отговорите на задачите от отговора на исковата молба.

               2. Отговорът на въпроса е посочен в т. 2 от отговорите на задачите от отговора на исковата молба.

              3. Отговорът на въпроса е посочен в т. 1 от отговора на задачата от допълнителния отговор на исковата молба.

              4. Считано от 31.03.2012 г. процесният кредит е класифициран като загуба.

              5. Върху цялата главница по кредита са начислява наказателна лихва, считано от 10.07.2012 г. Провизирането се осчетоводява в края на месеца – 31.07.2012 г. Видно от представената таблица дължимата сума към 10.07.2012 г. е включена в задължението към 31.07.2012 г.

              6. В данните в лихвения лист не са отразени преструктурирания на главницата след датата на Анекс А9.

              7. В извлечението от счетоводните книги не са отразени други преструктурирания на дължимите суми по кредита след Анекс А9

 

Отговори на задачите, поставени от „Б.“ ЕООД, Г.И.Ч. и И.П.Т. в:

 

Задачи, поставени в отговора на исковата молба, подаден от „Б.“ ЕООД, *** и допълнени с молба с вх. № 42988/29.03.2016 г.

 

Задачи, поставени в отговора на исковата молба, подадена от Г.И. ***  и допълнени с молба с вх. № 42988/29.03.2016 г.

 

Задачи, поставени в отговора на исковата молба, подадена от И.П.Т.,*** и допълнени с молба с вх. № 42987/29.03.2016 г.

 

              1. Общият размер на извършените плащания от „Б.“ ООД плащания по договор за банков кредит 836/2006 г. е 1.031.603,83 лв. /словом: един милион тридесет и една хиляди шестстотин и три 0,83/, от който:

·        Платени главници – 218.206,75 лв. /словом: двеста и осемнадесет хиляди двеста и шест 0,75/;

·        Платени договорни лихви – 727.818,72 лв. /словом: седемстотин двадесет и седем хиляди осемстотин и осемнадесет 0,72/;

·        Платени наказателни лихви – 8.121,01 лв. /словом: осем хиляди сто двадесет и един 0,01/;

·        Разноски – 77.457,35 лв. /словом: седемдесет и седем хиляди четиристотин петдесет и седем 0,35/.

Непогасените суми по кредита са подробно описани в отговорите на въпроси № 1 и № 2 от задачите, поставени от съда.

                2. При подписването на Анекс А2-836/2009 г. към дължимата главница по кредита в размер на 2.660.026,53 лв. /словом: два милиона шестстотин и шестдесет хиляди двадесет и шест 0,53/ са капитализирани лихви и разноски по кредита в общ размер на 80.453,12 лв. /словом: осемдесет хиляди четиристотин петдесет и три 0,12/, от които:

·       Разноски по кредита в размер на 12.833,33 лв. /словом: дванадесет хиляди осемстотин тридесет и три 0,33/;

·       Наказателни лихви в размер на 4.775,58 лв. /словом: четири хиляди седемстотин седемдесет и пет 0,58/, начислени в периода от 02.02.2009 г. до 25.05.2009 г.

·       Договорни лихви в размер на 62.844,21 лв. /словом: шестдесет и две хиляди осемстотин четиридесет и четири 0,21/, начислени в периода от 28.02.2009 г. до 30.04.2009 г.

               3. Съгласно представеното извлечение от начислените провизии кредитът е класифициран „Под наблюдение“ в периода след 28.02.2009 г. до 29.02.2012 г. и като „Загуба“ на 31.03.2012 г. Провизирането на кредита е извършвано съгласно изискванията на МСС 39 и Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм. ДВ 27/2014/, Наредба № 7 за организацията и управлението на рисковете в банките /ДВ 27/2014/.

                   4. След 28.02.2009 г. кредитът е класифициран „Под наблюдение“

 

                   4.1 Отговорът е посочен в т. 3 и т. 4. Размерът на провизията към момента на изготвяне на заключението е 1.149.313,00 лв. /словом: един милион сто четиридесет и девет хиляди триста и тринадесет/.

 

CUSTOMER'S NAME

LOAN CODE

REPORTING PERIOD BALANCE 30/09/2012

UP TO 6 MON

THS

6-12 MONT

HS

1-2 YEARS

2-3 YEA

RS

3-4 YEA

RS

4-5 YEA

RS

OVER 5 YEA

RS

TOTAL PRESENT VALUE

CURRENT PROVISION

Б. В НЕСЪСТОЯ

ТЕЛНОСТ

0010-0189-00000000620

3,305,299

0

0

2,155,986

0

0

0

0

2,155,986

1,149,313

 

                   4.2 Към 27.06.2012 г., 03.08.2012 г., 15.12.2012 г. и 10.10.2013 г. задълженията на „Б.“ ООД /н/ за заплащане на главници, наказателни лихви, договорни лихви , разноски се водят балансово. Задбалансово са осчетоводени законните лихви. На 09.03.2017 г. главницата съгласно счетоводните данни на „П. Б.Б.“ АД в размер на 1 724 974,76 лв. /словом: един милион седемстотин двадесет и четири хиляди деветстотин седемдесет и четири 0,76/ е отписана в задбаласнова сметка.

 

Currency

/код валута

Amount/сума на транзакцията

Input dat/

дата на транзакцията

Value date/

вальор

Reference/

Референция

Transaction Description/ Описания на вида транзакцията

Post information/Описание на транзакцията 1

Post information2/Описание на транзакцията 2

Post information3/Описание на транзакцията 3

Post information4/Описание на транзакцията 4

BGN

-1724974.76

09.03.2017

09.03.2017

018900000000620

Отписване на кредит Dt

0010018900000000620  CRS 1060338

ЗАД.БАЛАНСОВО ЗАВЕЖДАНЕ НА КТ

Б. В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Р-E N BOD 21 02 2017 0189-NAAEWG-30

 

                4.3 Информация за кредитите към Централния кредитен регистър на БНБ се подава ежемесечно. Данните се генерират автоматично въз основа на счетоводните записвания. Кредитът е подаден в просрочие на 28.02.2009 г. с 30 дни просрочие. Към 31.03.2009 г. кредитът е с просрочие повече от 30 дни и към тази дата е класифициран в група „под наблюдение“. В група „Загуба“ е класифициран към 31.03.2012 г.

               4.4 Отговорът е посочен в точка 2.

               4.5 Отговорът е посочен в т. 4.3.

               4.6 Ако с погасените суми по ТД № 4116/2011 г., 6-3 с., СГС – 216990,00 лв., 1.199.612,80 лв., 12.276,00 лв. и 13.812,80 лв. бъдат извършени погасявания в реда за разноски, за наказателни лихви, за възнаградителна лихва, за главница  и най-накрая за законна лихва, предвид размера на вземането на „П. Б.Б.“ АД, отразен в списъка на приетите вземания по ТД 4116/2011 г., 6-3 с. СГС, то задължението по договор за банков кредит 836/2006 г. е 2.972.044,44 лв. /словом: два милиона девестотин седемдесет  и две хиляди четиридесет и четири 0,44/, както следва:

Ø Главница в размер на 1.763.325,42 лв. /словом: един милион седемстотин шестдесет и три хиляди триста двадесет и пет 0,42/;

Ø Законна лихва от 03.08.2012 г. до 14.09.2017 г. в размер на 1.208.719,02 лв. /словом: един милион двеста и осем хиляди седемстотин и деветнадесет 0,02/.

              При погашение започващо от главницата, размерът на задължението  е 2.568.624,18 лв. /словом: два милиона петстотин шестдесет и осем хиляди шестстотин двадесет и четири 0,18/, както следва:

Ø Главница в размер на 1.188.845,27 лв. /словом: един милион сто осемдесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и пет 0,27/;

Ø Наказателна лихва в размер на 187.899,03 лв. /словом: сто осемдесет и седем хиляди осемстотин деветдесет и девет 0,03/;

Ø Договорна лихва в размер на 351.966,59 лв. /словом: триста петдесет и една хиляди деветстотин шестдесет и шест 0,59/;

Ø Законна лихва за периода от 03.08.2012 г. до 12.11.2017 г. – 805.298,76 лв. /словом: осемстотин и пет хиляди двеста деветдесет и осем 0,76/;

Ø Разноски – 34.614,53 лв. /словом: тридесет и четири хиляди шестстотин и четиринадесет 0,53/.

                    В тези алтернативни изчисления не са взети предвид съдебните разноски, разноските по изпълнителни дела, разноските по делото за несъстоятелност, получените по изпълнителни дела суми и възложени имоти. Изчисленията касаят само постъпилите суми по ТД 4116/2011 г., 6-3 с., СГС и приетите от синдика вземания.

                   4.7 Общо задължение изпълнителен лист, издаден от 51 с, СРС.по чр. гр. д. № 60019/2012 г. след извършените плащания до 20.07.2017 г. – 251.709,40 лв. /словом: двеста петдесет и една хиляди седемстотин и девет 0,40/, от които:

·       Неолихвяема сума – 0,00 лв.;

·       Олихвяема сума – 188.799,21 лв. /словом: сто осемдесет и осем хиляди седемстотин деветдесет и девет 0,21/;

·       Лихви  - 52.959,96 лв. /словом: петдесет и две хиляди деветстотин петдесет и девет 0,96/;

·       Пропорционална такса – 9.950,23 лв. /словом: девет хиляди деветстотин и петдесет 0,23/.

                4.8 Размерът на дълга по ИД № 20138140400279 към, днес, 20.07.2017г. за задължението по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 47549/2013г. на СРС, 50 с-в след след възлагането на недвижим имот за сумата от 157.195,00 лв. /словом: сто петдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет/ е 679.953,32 лв. /словом: шестстотин седемдесет и девет хиляди деветстотин петдесет и три 0,32/, от които:

·       Олихвяема сума  - 523.767,79 лв. /словом: петстотин двадесет и три хиляди седемстотин шестдесет и седем 0,79/;

·       Законна лихва за периода от 20.01.2015 г. до 20.07.2017 г. – 132.791,43 лв. /словом сто тридесет и две хиляди седемстотин деветдесет и един 0,43/;

·       Пропорционална такса в размер на 23.394,10 лв. /словом: двадесет и три хиляди триста деветдесет и четири 0,10/.

              4.9 Извършените плащания са осчетоводени в регистрите на „П. Б.Б.“ АД.Във връзка с поставените допълнителни задачи, вещото лице е дало следните отговори:В отговорите на задача № 2, поставена от съда, е посочено, че описаните в молбите суми са постъпили по сметките, по които се отчитат задълженията на по договор за банков кредит № 836/2006 г, изменен с анекси с №№ от 1 до 9. Сумите от 12.276,00 лв. и 13.812,80 лв. са останали налични по обособената сметка на несъстоятелността с IBAN *** „П. Б.Б.“ АД за покриване на разноските по несъстоятелността“.

                   По делото е представено писмо от ЧСИ В. рег.№814 на КЧСИ, с вх.№ 26.04.2018 година, от което се установява, че по висящото пред нея изпълнитело дело №20138140400279, образувапо по из.лист, издаден по ч.гр.д.№60019/2012г., по което страни са настоящите страни в производството, като банката-ищец има качество на взискател, а настоящите ответници имат качество на длъжник, в резултат на предприети изпълнителни способи е извършено погасяване, чрез ежемесечните плащания от страна на длъжника Г.Ч. до 16.04.2018 година в общ размер на 20 743,05лв и сумата от 80 874,89лв, постъпила след наложен запор върху вземания на длъжника „И.О.“ ООД, с които суми са погасявани на посочените в писмото дати, като размерът на дълга към датата на писмото се формира от главница в размер на 171 699,41лв- главница; лихви в размер на 28 980,52лв, пропорционална такса в размер на 10 200лв- общ размер на дълга от 210 808,15лв.

                   Във връзка с така дадения от ЧСИ В. отговор на съда, ответниците „Б.“ ЕООд, Ч. и Т., са се противопоставили относно данните и изчерпателността на така дадения от ЧСИ В. отговор, като в подадените от тях молби, обективиращи извършеното оспорване на този документ, се твърди, а тяхното твърдение не се опровергава от другата страна и от данните по делото, че в това висящо изпълнитело дело се извършва осрабряване и въз основа на издаден изп.лист по ч.гр.д.№47549/2013г. по описа на СРС, 50-ти състав, по който длъжник е несъстотелното дружество-кредитополучател и че този изп.лист е „приобщен“ от ЧСИ В. към висящото вече изпълнително дело под №20138140400279, по който банката- ищец отново има качество на взискател, а длъжник е несъстоятелностата дружество. Въз основа на нормата на чл.429 ГПК изпълнението е насочено срещу актив, притежание на трето лице, който банката е придобила и чиято стойност е сумата от 157 195лв. В подадените в хода на този процес молби, ответниците, посочени по- горе, са се противопоставили на това по какъв начин получените суми са разпределени от ЧСИ В., респективно отразени от кредитора, с оглед техния погасителен ефект.

                   По делото е допуснато и допълнително заключение от ССчЕ, изготвено от вещото лице Т., чиито изводи съдът цитира, а именно:

                   „Отговори на задачите, поставени от съда в определение № 1751/28.03.2018 година:

 

Съгласно представените от „Б.П.Б.“ извлечения от партидите, по които се е обслужвал кредита, се установи, че със сумата от 216.990,00 лв. с вальор 23.12.2014 г. са погасени:

·       Разноски в размер на 47.514,53 лв. /словом: четиридесет и седем хиляди петстотин и четиринадесет 0,53/;

·       Разноски в размер на 67.257,80 лв. /словом: шестдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем 0,80/;

·       Със сумата от 102.217,67 лв. /словом: сто и две хиляди двеста и седемнадесет 0,67/ са погасени частично начислените по кредита редовни и наказателни лихви.

Със сумата от 1.199.612,20 лв. /словом: един милион сто деветдесет и девет хиляди шестстотин и двадесет 0,20/ с вальор 13.05.2015 г. са погасени:

·       Разноски в размер на 24.220,75 лв. /словом: двадесет и четири хиляди двеста и двадесет 0,75/;

·       Със сумата от 285.469,30 лв. /словом: двеста осемдесет и пет хиляди четиристотин шестдесет и девет 0,30/ са погасени приетите от синдика договорни и наказателни лихви;

·       Със сумата от 889.922,15 лв. /словом: осемстотин осемдесет и девет хиляди деветстотин двадесет и два 0,15/ е погасена част от главницата по кредита.

1.  При проверката на счетоводните регистри на „Б.П.Б.“ АД се установи, че със сумата от 62.981,21 лв. /словом: шестдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и един 0,21/ - част от общата стойност в размер на 157.195,00 лв. /словом: сто петдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет/ на възложения на банката недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник „И.Г.“ ООД – универсален правоприемник на „В.С.“ ЕАД, не е погасявана главница по кредита. С тази сума са погасени част от приетите от синдика договорни и наказателни лихви.

  2.След 15.12.2012 г. по договора за инвестиционен банков кредит № 836/2006 г. в резултат на производството по несъстоятелност на „Б.“ ООД /н/ и изпълнително делот № 279/10.05.2013 г. са извършени плащания в общ размер на 1.704.495,10 лв. /словом: един милион седемстотин и четири хиляди четиристотин деветдесет и пет 0,10/, с които са погасени:

·       Главница в размер на 938.781,87 лв. /словом: деветстотин тридесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и един 0,87/;

·       Договорни и наказателни лихви в размер на 538.355,36 лв. /словом: тридесет и осем хиляди триста петдесет и пет 0,36/;

·       Разноски в размер на 187.466,68 лв. /словом: сто осемдесет и седем хиляди четиристотин шестдесет и шест 0,68/

·       Законна лихва в размер на 39.891,19 лв. /словом: тридесет и девет хиляди осемстотин деветдесет и един 0,19/.

От страна на синдика е разпределена в полза на „Б.П.Б.“ АД сума в общ размер на 1.447.311,70 лв. /словом: един милион четиристотин четиридесет и седем хиляди триста и единадесет 0,70/ и със нея са погасени:

·       Разноски в общ размер на 138.993,08 лв. /словом: сто тридесет и осем хиляди деветстотин деветдесет и три 0,08/;

·       Законна лихва в размер на 30.709,50 лв. /словом: тридесет хиляди седемстотин и девет 0,50/;

·       Договорни и наказателни лихви в общ размер на 387.686,97 лв. /словом: триста осемдесет и седем хиляди шестстотин осемдесет и шест 0,97/;

·       Главница в размер на 889.922,15 лв. /словом: осемстотин осемдесет и девет хиляди деветстотин двадесет и два 0,15/.

Общият размер на сумите, преведени от ЧСИ В., включващи и стойността на възложения имот,  по изпълнително дело № 279/10.05.2013 г., е 257.183,40 лв. /словом: двеста петдесет и седем хиляди сто осемдесет и три 0,40/. Съгласно счетоводните регистри на „Б.П.Б.“ АД с тази сума са погасени:

·       Съдебни разноски в размер на 46.772,56 лв. /словом: четиридесет и шест хиляди седемстотин седемдесет и два 0,56/;

·       Законна лихва в размер на 9.181,69 лв. /словом: девет хиляди сто осемдесет и един 0,69/.

·       Разноски в размер на 1.701,04 лв. /словом: хиляда седемстотин и един 0,04/;

·       Приети от синдика договорни и наказателни лихви в размер на 150.668,39 лв. /словом: сто и петдесет хиляди шестстотин шестдесет и осем 0,39/;

·       Главница в размер 48.859,72 лв. /словом: четиридесет и осем хиляди осемстотин петдесет и девет 0,72/.

За периода от 16.08.2013 г. до 16.10.2017 г. от пенсията на Г.И.Ч. по изпълнително дело № 279/10.05.2013 г. ЧСИ Н.В. е превела в полза на „Б.П.Б.“ АД сумата от 19.113,51 лв. /словом: деветнадесет хиляди сто и тринадесет 0,51/, с които съгласно регистрите на банката са погасени следните задължения:

·       Законна лихва в размер на 9.167,64 лв. /словом: девет хиляди сто шестдесет и седем 0,64/.

·       Приети от синдика договорни и наказателни лихви в размер на 188,68 лв. /словом: сто осемдесет и осем 0,68/;

·       Разноски в размер на 1.701,04 лв. /словом: хиляда седемстотин и един 0,04/;

·       Съдебни разноски в размер на 8.056,15 лв. /словом: осем хиляди петдесет и шест 0,15/.

По изпълнително дело № 279/10.05.2013 г. от сметки на „И.О.“ ООД на „Б.П.Б.“ АД е преведена сума в общ размер на 80.874,89 лв. /словом: осемдесет хиляди осемстотин седемдесет и четири 0,8 9/, с която са погасени следните задължения съгласно регистрите на банката:

·       Главница в размер на 48.859,72 лв. /словом: четиридесет и осем хиляди осемстотин петдесет и девет 0,72/;

·       Законна лихва в размер на 14,05 лв. /словом: четиринадесет 0,05/;

·       Съдебни разноски в размер на 32.001,12 лв. /словом: тридесет и две хиляди и един 0,12/.

По изпълнително дело № 279/10.05.2013 г. на „Б.П.Б.“ АД е възложен недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник „И.Г.“ ООД – универсален правоприемник на „В.С.“ АД, на стойност 157.195,00 лв. /словом: сто петдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет/. Със сумата от 157.195,00 лв. /словом: сто петдесет и пет хиляди сто деветдесет и пет/ съгласно счетоводните регистри на „Б.П.Б.“ АД са погасени:

·       Приети от синдика договорни и наказателни лихви в размер на 150.479,71 лв. /словом: сто и петдесет хиляди четиристотин седемдесет и девет 0,71/;

·       Разноски в размер на 6.715,29 лв. /словом: шест хиляди седемстотин и петнадесет 0,29/.

 

В резултат на извършеното алтернативно изчисление размерът на задължението на „Б.“ ООД /н/ по договор за инвестиционен кредит 836/2006 г. към 13.11.2017 г. /датата на изготвяне на основното заключение/ е  2.813.959,17 лв. /словом: два милиона осемстотин и тринадесет хиляди деветстотин петдесет и девет  0,17/, от които:

·       Главница в размер на 1.733.983,99 лв. /словом: един милион седемстотин тридесет и три хиляди деветстотин осемдесет и три 0,99/;

·       Законна лихва върху главницата, за която няма заведени изпълнителни дела, за периода от 15.12.2012 г. до 13.11.2017 г., в размер на 842.574,43 лв. /словом: осемстотин четиридесет и две хиляди петстотин седемдесет и четири 0,43/;

·       Разноски по делото за несъстоятелност – 59.215,50 лв. /словом: петдесет и девет хиляди двеста и петнадесет 0,50/;

·       Законна лихва по изпълнителен лист от 08.01.2013 г., издаден по ГД 60029/2012 г., 51 с., СРС в размер на 23.295,01 лв. /словом: двадесет и три хиляди двеста деветдесет и пет 0,01/;

·       Законна лихва и разноски по изпълнителен лист по ЧГД 47549/2013 г., 50 с., СРС в размер на 154.890,24 лв. /словом: сто петдесет и четири хиляди осемстотин и деветдесет 0,24/, от които разноски в размер на 4.758,46 лв. /словом: четири хиляди седемстотин петдесет и осем 0,46/ и законна лихва в размер на 150.131,78 лв. /словом: сто и петдесет хиляди сто тридесет и един 0,78/.

                    След датата на изготвяне на основното заключение  -  13.11.2017 г., от пенсията на Г.И.Ч. по изпълнителения лист от 08.01.2013 г. са удържани 1.629,54 лв. /словом: хиляда шестстотин двадесет и девет 0,54/, с които са погасявани законни лихви.

В посоченото изчисление са взети предвид единствено разноските по изпълнителните дела и делото за несъстоятелност. Не са включвани други разноски по кредита.“

                   В хода на производството ответниците „Б.“ ЕООД, Ч. и Т., чрез адв.В.Ч. са въвели възражение за нищожност на клаузата, с която е уговорена наименовано в договора за банков кредит вземане на банката „наказателна лихва“.Това вземане всъщност представлява маротарна неустойка, която клауза се активира при липса на точно изпълнение за плащане както на главницата, така и на възнаградителната лихва. Доколкото се касае за възражение, основаващо се на нормата на чл.26, ал.1, пр.3-то ЗЗД – противоречие с добрите нрави, то съдът приема, че подобво възражение, което представлява и довод може да се въвежда в процеса извън срока за отговор на исковата молба. Нещо повече,  съдът е длъжен служебно да следи за нищожност на клаузата на неустойка, както е посочено и в ТР №1/2010 година по т.д.№1/2009 година на ОСТК на ВКС.

                   По отношение на въпросите за провизирането на кредита от страна на банката, както и счетоводните записвания в баланса или извънбалансов на същия- по виждане на състава доказателствата в тази насока не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на настоящия спор, поради което съдът приема същите за неотносими към делото и поради това не следва да бъдат обсъждани.                  

                        При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

                  

           По допустимостта на предявените искове.

                    Предмет на настоящите положителни установителни искове е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника, като изрично е предвидено, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението, когато е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Последователна е практиката на ВКС, че предявяването на специалния установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, оспорена от длъжника с възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането, поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Формалните предпоставки със съществуване на които се свързва преценката на съда за наличие на интерес от предявяване на положителните искове касателно съществуване на вземането на ищеца са налице / заповед за изпълнение на парично задължение, възражения по чл.414 ГПК, подадени в проклузивния срок, предявени в преклузивния срок по чл.415 ГПК положителни установителни искове/, поради което настоящият състав на съда намира, че е сезиран с процесуално допустими претенции.

                   По делото няма спор относно това, че страните в процесуалната връзка са обвързани от договорна такава, обективирана в договори за поръчителство за банков кредит №386/2006, сключен на 29.01.2007 година между настоящия ищец и „Б.“ ООД /н/.Договорите за поръчителство на ответниците са обективирани в представените към исковата молба документи, като договорът за поръчителство между банката- ищец и ФЛ- ответници е обективиран в самия договор за банков кредит и последващите го анекси, а договорите за поръчителство между ищеца и ответниците – ЮЛ са обективирани в два договора за поръчителство № 836-3/2006, сключен на 29.01.2007година между банката-кредитор и „Б.ИНГ“ ООД и договор за поръчителство № 83601/2006, сключен на 29.01.2007година между банката-кредитор и „И.О.“ ООД, чиято автентичност не е оспорена.

                     С разпоредбата на чл.138, ал.1 ЗЗД законодателят е дефинирал договора за поръчителство, като договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Предметът на договора за поръчителство поначало съвпада с предмета на главния дълг, тъй като поръчителят е форма на лично обезпечение, чиято цел е да предпази кредитора от евентуалната неплатежоспосбонст на неговия длъжник. За да е валиден договорът за поръчителство следва да е налице валиден главен дълг, който се явява юридическото условие за договора за поръчителство.Двата договора могат да се сключт едновременно, но няма причина да се сключат в различна последователност. Ако обаче поръчителството се сключва преди наличието на главен дълг ще става дума за поръчителство на бъдещ дълг - това е възможно, но това поръчителство ще поражда действие от момента на възникването на главния дълг.
Главният дълг поначало трябва да съществува и да е действителен. Основните характеристики на договора за поръчителство са неговата акцесорност  -  той е функция на друг дълг, който е главен - като последният следва да е действителен; предметът и обемът на отговорността на поръчителя се предопределят от предмета и обема на отговорността на главния длъжник; възможност за поръчителя да прави всички възражения,  които главният длъжник може да му противопоставя; цедирането,  прекратяването,  погасяването по давност на главния дълг имат действие по отношение на поръчителя;  едностранен и безвъзмезден договор по правило, освен, ако не е уговорено възнаграждение за поръчителя; п рестационен договор,  при който поръчителят отговаря пред кредитора с цялото си имущество. Законодателят е предвидил възможност поръчителят да отговоря по условия, които са по- леки от тези на главния длъжник; отговорността на поръчителя е ограничена във времеви аспект от нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД без това да води до прекратяване или погасяване на главното задължение.

                     Въпросите, на които се дължи отговор в този процес са следните:

                      Дали е преклудирано правото на ищеца да дири изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК във връзка с чл.147, ал.1 ЗЗД? С оглед развиващите се паралелно универсално и индивидуално принудително изпълнение, следва ли  съдът да вземе предвид извършените плащания по тях, с оглед възраженията по размера на дълга, които ответниците са въвели, твърдейки, че в извлечението от счетоводните книги на банката, за които твърди, че са нередовни, са неправило отразени дължимите суми?

                    По въпроса за това дали е налице хипотеза на преклудирано право на кредитора.

                   Първият подвъпрос на този въпрос е дали е налице необходимост от това кредиторът да отправи едностранно предизвестие до длъжника за това, че обявява кредита за предсрочно изискуем, преди да подаде заявление до заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение срещу поръчителите.

                    За да подаде заявление до заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, следва вземането на този кредитор да е ликвидно и изискуемо.

    Съгласно т.18 от ТР №482013г. на ОСГТК на ВКС: „Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

    Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й“.

      В настоящия случай по делото няма спор, че такова изявление, чрез което банката е упражнила надлежно потестативното си право да измени договора,  касателно срока,  като отеме преимуществата на същия по отношение на длъжника,  не е упражнено.

       Следователно се дължи отговор на въпроса дали вземането на банката е станало предсрочно изискуемо- вземането като главница, възнаградителни лихви, наказателни/ неустойки, разноски и др.

       За да обоснове настъпилата изискуемост на вземанията си, произтичащи от договора за банков кредит, ищецът се позовава на нормата на чл.617, ал.1 ТЗ. Съгласно тази разпоредба всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Решението, с което е открито производството по несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност дружеството- кредитополучател е с дата 27.06.2012 година.

                       Възраженията на ответниците, че банката към момента на подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК срещу поръчителите, не е имала изискуемо вземане, в размер на цялото вземане, произтичащо от договора за банков кредит, не може да бъде споделено. Това е така, тъй като са налице две различни хипотези, налагащи различно тълкуване / нормите на чл.60, ал.2 ЗКИ и на чл.617, ал.1 ТЗ/.

                    Фактическият състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД включва два елемента – обективен, който е определен период от време и субективен, изразяващ се в кредиторово бездействие. Последното следва да се преценява единствено и само при изискуемост на главното задължение.

                     В обвързващата страните по договора за банков кредит облигационна връзка, са уговорени конкретни хипотези, с настъпване на които за банката  -кредитор ще възникне право да обяви предсрочна изискуемост на вземането си, произтичащо от този договор.Уговорените между страните условия за настъпване на предсрочна изискуемост са правна възможност за кредитора да измени договора касателно срока за изпълнение чрез плащане. Бидейки правна възможност, а не задължение, то тя се упражнява въз основа на волята на кредитора. Следователно за него не съществува задължение при настъпване на някое от условията, с които е уговорено възникване на потестативното му право, необходимост същото да бъде упражнено. Кредиторът е този, който решава дали и по какъв начин ще упражни правото си да обяви вземанията, произтичащи от договора за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост, дори и при наличие на настъпване на посочените условия в договора, не настъпва автоматично, тъй като следва да е налице волеизявление на оправомощеното лице, с което надлежо да упражни правото си, за да настъпи промяна в правната сфера на неговия съдоговорител. Неупражняване на това право не следва да се тълкува като бездействие на кредитора, а като израз на неговата суверенна преценка относно това кога и по какъв начин ще дири удовлетворение на своето вземане. Следователно, дори и при настъпване на някои от условията за предсрочна изискуемост, същата не настъпва автоматично, а следва кредиторът да упражни потестативното си право, за отнемане преимуществаната на срока на неговия длъжник,  за да се приеме, че започва да тече срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД. Както е посочено вече упражняване на това потестативно право не е осъществено от ищеца.

                   От своя страна разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ сочи последиците от обявяване на длъжника в несъстоятелност.Една от тези последици е настъпила изискуемост на неговите задължения, който факт е предопределящ формиране на структурата на дълга на предприятието.Тази последица настъпва по силата на закона и за настъпването и не се изисква каквато и да е актимност от страна на кредиторите, чиито вземания стават изискуеми. Смъсълът на тази последица и началния момент от който тя настъпва е свързан със защита на интересите на кредиторите, което и представлява една от целите на производството по несъстоятелност.

                   В настоящия случай, тъй като се касае за упражняване на право, то титулярът на това право има право на преценка – дали  да упражни същото, чрез едностранно изявление, което да достигне до неговия съдоговорил, от което да разбере подледният, че срокът е изменен или ще се ползва от разпозпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ, като приеме последиците от това, че длъжникът е обявен в несъстоятелност, с постановеното решение по т.д.№********* година по описа на СГС, ТО, 6-6 състав. В настоящия случай ищецът и кредитор на вземането се е позовал на разпоредбата от ТЗ, която урежда последиците от постановяване на решение, с което търговецът е обявен в несъстоятелност.Ето защо, не е налице основание да се примете въведената от ответниците теза, че вземането на банката, произтичащо от този кредит не е изискуемо и това е така, защото то е станало изискуемо по силата на закона и поради това за банката не съществува необходимост от упражняване на правото и по чл.60, ал.2 ЗКИ.Това право възниква за кредитор при наличието на предпоставките на закона и уреденото с договора.Дали то ще бъде упражнено и банката ще изисква плащане, при липса на точно изпълнение, на целия дълг или се търпи своите неизправни длъжници,  е въпрос, който е изцяло в дискрецията и.Не може да се приеме, че ако е била налице хипотеза, със съществуване на която банката следва да обяви кредита за предсрочно изискуем, тя е длъжна да стори това.Именно защото се касае за субективно право на кредитора, последният има възможност, а не задължение да го упражни.Вместо да упражни това кредиторът просто се е позовал на последиците, регулирани от нормата на чл.617, ал.1 ТЗ, за да се снабди със заповед заизпълнение на парично задължение, като е уведомил поръчителите за настъпилата изискуемост, давайки им срок да престират доброволно дължимото, след изтичане на който е пристъпил към изпълнение.

По въпроса за това дали е преклузидаро правото на банката поради изтачане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ТЗ.

                   В  ТЗ са предвидени правила за упражняване на вземанията на кредиторите, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, като са въведени преклузивни срокове за предявяването им по чл. 685, ал. 1 ТЗ - основен срок и по чл. 688, ал. 1 ТЗ - допълнителен. Пропускането на тези срокове погасява процесуалното право на кредиторите да предявят вземанията си не само в производството по несъстоятелност, но и в самостоятелно исково производство. Предявяването на исковете за паричните вземания в самостоятелно исково производство преди откриването на производство по несъстоятелност на ответното дружество към момента на постановяване на решението по чл. 630 ТЗ, не освобождава ищците от задължението да предявят вземанията си в посочените по-горе срокове. В този смисъл са и постановените  решения на ВКС: решение от 14.01.2014 г. по т.д. № 235/2010 г., ІІ т.о. и решение по т.д. № 3170/2013 г., І т.о., в които изрично е прието, че производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл. 630 ТЗ дело е недопустимо с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Този извод на съответните съдебни състави на ВКС е подробно мотивиран и с разпоредбите на чл. 637 ТЗ по отношение на заварените производства, забраната за образуване на нови производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, както и с гарантираната от ТЗ възможност за всички кредитори на несъстоятелността да оспорят качеството на друг кредитор в рамките на несамостоятелното производство по чл. 692 ТЗ.. Пропускането на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ погасява процесуалното право на кредиторите да предявят вземанията си не само в производството по несъстоятелност, но и в самостоятелно исково производството/ в този смисъл решение от 04.01.2016 г. по т.д. № 163/2014 г. ІІ т.о. на ВКС/. Ето защо кредиторът, който не е предявил своите вземания към длъжника по реда на несъстоятелността, не може да претендира същите от поръчителите с изтичане на шестмесечен срок, след пропускането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и съответно по чл. 688, ал. 1 ТЗ. След изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и съответно по чл. 688, ал. 1 ТЗ кредиторът не може да реализира вземането си срещу главния длъжник, а в чл. 147 ЗЗД законодателят урежда освобождаването на поръчителите, ако кредиторът не е претендирал надлежно вземането си срещу дължника. Срокът предвиден в, ал. 1 на същия текст е преклузивен и изтичането му към датата на подаване на заявлението е основание за отхвърляне на предявения иск поради отпадане отговорността на поръчителя, тъй като се прекратява самото поръчителство/ т. 4б от ТД № 4/2013 г. ОСГ ТК на ВКС/ -решение № 93 от 02.05.2017г. по т.д. № 53672/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В настоящия случай банката е предявила вземанията си спрямо несъстоятелния длъжник в срока по чл.685, ал.1 ТЗ – на 03.08.2012 година с молба с вх.№82692 от тази дата и синдикът е вкючил банката като кредитор с прието вземане с изготвения от него списък на кредитори с приети вземания, обявен в ТР на 16.10.2012 година. Вземането не е оспорено и е добило качество на прието вземане по смисъла на чл.693 ТЗ.

                  Заявлението по чл.417, т.2 ГПК  е подадено на 15.12.2012 година - следователно в преклузивния 6-месечен  срок по чл.147, ал.1 ТЗ. При така изложеното настоящият състав на съда приема за неоснователни възраженията на ответниците, че заявлението / положителните установителни искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, е /са подадени извън срока по чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което банката не е активно легитимиран титуляр на тези вземания спрямо поръчителите.

                   За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и това, че банката се е възползвала от разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ и е подала и заявление срещу несъстоятелния длъжник за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 47549/2013 г. по описа на СРС, 50-ти състав, в което се е снабдила с изпълнителен лист срещу несъстоятелния длъжник.по този факт няма спор в това производство, както и относно това, че този изпълнителен лист е „приобщен“ от ЧСИ В. по висящото пред нея изпълнитело дело и въз основа на него са предприети изпълнителни действия срещу ипотекарния длъжник.

                  По размера на вземането на банката.

                   Следва изрично да бъде отбелязано, че банката е предявила своето вземане в производството по несъстоятелност и в заповедното производство , формирайки същото по един и същи начин.Разликата е в това, че в заповедното производство банката е заявила вземането си като част от дължима главница, а в този исков процес е предявила положителните установителни искове за част от частично заявеното вземане в заповедното производство.Този факт се установява от извършената от съда  съпоставка между извлечението от счетоводните книга на банката, представляващо документ по чл.417, т.2 ГПК и списъка на приети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, произтичащи от договор за инвестиционен кредит №836/2006, сключен на 29.01.2007 година и последващите го анекси – до анекс № А9-836/22.06.2011 година; относно това кой е кредитополучател; кои са поръчителите; относно общия размер на вземането на банката, което е изискуемо и произтича от описаната банкова сделка – в размер на 3 337 639,56лв; относно усвоените по този договор суми от кредитополучателя и датите на това усвояване; размер на капитализираната сума от просрочени задължения – 80 453,12лв; датите на погасявания и размер на сумите, с които е извършено погасяване; общият размер на погасените суми; размер на възнаградителна лихва за периода от 30.06.2010г. до 27.06.2012г.; размер на наказателна лихва за периода от 30.12.2010г. до 02.08.2012г.; законна лихва за периода от 03.08.2012г. до 14.12.2012г.; административни такси по чл.4, ал.2 от договора за периода от 30.09.2010г. до 30.09.2012г.; платени застрахователни премии за имуществена застраховка в размер на 10 799,24лв; платена такса за подновяване на вписване на залог – 25лв; такси за връчване на нотариални покани  - 232,80лв; начална дата на забава за плащане – 30.05.2012г., краен срок за издължаване на кредита – 30.09.2014г.

                   По редовността на извлечението от счетоводните книги на банката, в каквато насока са сторените от ответниците възражения.

                   Този въпрос е бил предмет на обсъждане от състав на СГС, като въззивна инстанция по ч.гр.д.№ 13114/2013г., по което е постановено определение, с което частната жалба, намираща основанието си в нормата на чл.419 ГПК на настоящите ответници е оставена без уважение и определението на въззивната инстация се явява окончателно – аргумент от  т. / на ТР №482014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК н ВКС.Настоящият състав изцяло споделя изложеното от другия състав на СГС относно това, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката дава достатъчно информация относно договарната връзка, размер на вземането, настъпила изискуемост на същото и другите относими към производството по чл.417, т.2 ГПК факти.

                   Всъщност възражението на ответниците касае не редовността на счетоводното извлечение от външна страна, а това дали същото отразява действителния размер на дълга.

                   В тази връзка съдът следва да подчертае, че въпросът относно размера на дълга, произтичащ от този банков кредит за самия кредитополучател е установен в производството по универсалното принудително изпълнение, в което вземането на банката, като съвкупност от главница и принадлежности,  е прието без възражения от страна на длъжника „Б.“ ООД/ н/ и кредитора в прието вземане Г.Ч..Ето защо за настоящия ответник Г.Ч., въпросът относно това по какъв начин се формира дългът е преклудиран.В производството по несъстоятелонст, този ответник не е упражнил правата си да възрази, включително и като представляващ дружеството-длъжник, относно размера на вземането на банката-кредитор и нейното вземане е прието по смисъла на чл.693 ТЗ.Ето защо по виждане на състава, в качеството си на поръчител в това производство единствените възражение, което може да прави този ответник е въз основа на факти, които не са преклудирани и са настъпили след определението на съда, с което са одобрени списъците на предявени приети вземания, предявени в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ. По виждане на състава размерът на дълга е установен за този кредитор и поради това на разглеждане подлежат единствено неговите възражения, свързани с извършените плащания в универсалното и иднидивуадлното изпълнение по изп. лист, издаден от 50-ти състав на СРС, по ч.гр. дело №47549/2013г.По отношение на тези две производство-независимо, че са принудителни по своя характер, настоящият състав приема, че следва да се съобрази извършените в техния ход плащания, защото основанието за тях са актове, различни от издадената по ч.гр.д.№********** година заповед за изпълнение.

                   Не така стои въпросът за останалите поръчители „Б. ЕООД, И. Т.и „И.О.“ ООД.

                   По отношение на последния поръчител, с оглед на факта, че по делото е установено, че анекс № А2-836/2009, сключен на 25.05.2009 година не носи неговия подпис, то отговорността му е свързана само с гарантиране на вземането на банката, съобразно договора за поръчителство, сключен с него към датата на сключване на договор за банков кредит с кредитополучателя „ Б.“ ООД / н/. Към този момент уговорената главница е в размер на сумата от 2 800 00лв, следователно,  частта от задължението на този поръчител, касателно главницата, е лимитирана до размер на тази сума.

                   По отношение на останалите поръчители – „Б.“ ЕООД и И.Т., както впрочем и за ответника Г.Ч., при съобразяване на границите и обема на отговорността им като поръчители, с оглед на факта, че от анекс № А2 до анекс №А9, документите носят техните подписи, а тези документи обективират признанието на кредитополочутеля и неговите поръчители, посочени по – горе, не само за размера на дълга, а и за начина на неговото формиране, не може да бъде споделена тезата на ответниците, че от извлечението на счетоводните книги на банката, не ставало ясно по какъв начин е формирано нейното вземане, с произход договора за банков кредит и акцесорните договори за поръчителство. Самият кредитополучател и неговите поръчители, с изключение на „И.О.“ ООД са се съгласили към главницата да бъдат прибавени/капитализирани дължимите и неплатени акцесорни вземания на банката за лихви, като поръчителите са поели задължение да гарантират със своето имущество изпълнение на тези задължения, които действия по своя характер представляват пресруктуриране на кредита.Ето защо настоящият състав не приема възражение, че така посоченият размер на кредита и начина на неговото формиране представлява неяснота за тези поръчители.

                   Възражението на ответниците „Б.“ ЕООД, И.Т. и ответника Г.Ч. относно недължимост на так. нар. наказателна лихва, което вземане по своя характер представлява неустойка, която страните са уговорили при наличие на забава в плащането на главница и/ или лихва / възнаградителна/.

                   Както е посочено от съда и по- горе, подобно възражение настоящият състав приема за допустимо, макар и направено извън срока по чл.372 ГПК, по съображения, вече изложени. Въпросът е, че в настоящия случай то се явява неотносимо към предмета на настоящия спор, който се изчерпва с отговор на въпроса дали ищецът има вземане в посочения размер спрямо ответниците, представляващо част от главницата по договора за банков кредит, чието изпълнение ответниците, в качество на поръчители са гарантирали като изпълнение. Дори и да се приеме, че този въпрос следва да се разгледа в контекста на нормата на чл.76 ЗЗД, сочеща поредност на погасяване или иначе казано погасителния ефект на плащането, то следва изрично да бъде подчертано, че този въпрос би бил относима при наличие на хипотеза по чл.76, ал.1 ЗЗД, тъй като независимо от това, че неустойката е обозначена в договора като наказателна лихва, то това вземане не представлява лихва в същинския смисъл на думата – възнаграждението за цената за ползване на паричния ресурс за определения период от време -  а представлява начин, по който страните по сделката са дефинирали последиците от неточно изпълнение а парично задължение, което винаги има характер на забава, касателно главница и / или възнаградителни лихви. Това вземане е обезщетение, като договорната отговорност на неизправната страна е ангажирана чрез института на неустойката.След като иде реч за обезщетение, то в тази хипотеза съдът ще разсъждава дали то или някое от другите задължения ще се яви по- обременително, по - старо или не, прилагайки ал.1 на чл.76 ЗЗД.Ето защо настоящият състав намира, че не дължи произнасянепо въпроса за нищожност на клаузата за неустойка.

                   Възражението за прекомерност, освен по гореизложени причини, се явява недопустимо и поради това, че е сторени извън срока за отговор на исковата молба.

                   Ето защо съдът оставя тези възражения без да се произнася по тях.

                   Възраженията, които съдът следва да съобрази са свързани с погасителния ефект на плащането по универсалното изпълнение и тези по индивидуалното изпълнение въз основа на изп лист, издаден по ч.гр.д.№  47549/2013 г., по описа на 50-ти състав на СРС.

                   От събраните по делото доказателства се установява, че извършеното плащане на банката в хода на несъстоятелността, по т.д.№4116/2011 година е в общ размер на сумата от 1 416 602,20лв / вещото лице сочи различен рзмер – сумата от 1 447 311, 70лв/.Извършеното плащане в индивидуалното принудително изпълнение е сумата от 157 195лв.Общият размер на получаната от ищеца сума е 1 573 797,20лв / респективно 1 604 506,70лв..

                   Тази сума, разпределена на база чл.76, ал.2 ЗЗД идва да погаси платената от банката такса за подновяване на вписването на особения залог в размер на 25лв; на заплатените застрахователни премии за имуществени застраховка в размер на 10 799, 24лв; на административна такса по договора за банков кредит в размер на 10 479,06лв, дължими за периода от 30.09.2011 година до 30.09.2012 година; за платените от банката административни такси за периода от 30.09.2010г. до 30.09.2011 година в размер на 13 311,23лв, които са разноски на банката по договора за банков кредит, сключен с кредитополучателя – несъстоятелно дружество; на възнаградитгелната лихва в размер на 351 966,59лв – всички тези суми – общо в размер на 364 901,12лв.След приспадане на тази сума от общо платената сума от 1 573 797,20лв, остатъкът от нея – сумата от 1 208 896, 08лв/ респективно 1 239 605,58 следва да се разпредели на основание чл.76, ал.1 ЗЗД – между главницата от 2 662 246,37лв и неустойката в размер на 187 899,03лв.Между тези две суми по- обременителната, като лихвоносна е главницата, която е в размер на 2 662 246, 37лв.От нея след като се извади сумата от 1 208 896,08лв, респективно 1 239 605,58лв,  остатък от главницата е сумата от 1 453 350,29лв, респективно 1 422 640,79лв.Тези резултати са получени без съдът да отчете сторените от ищеца разноски в несъстоятелността и тези в изпълнителното производство.Т.е. по начин най- изгоден за ответниците. Съдът не съобразява разноските в тези две производство, тъй като в този процес не е установен техния размер, а съдът няма възможност да осъществява косвен съдебен контрол върху действия на ЧСИ и съда по несъстоятелността.В универсалното и в индивидуалното принудително производство има норми, даващи възможност такъв контрол да бъде извършен, поради което настоящият състав не съобразява тези разноски. Ако към дължимите суми се прибавят и разноските на ищеца в тези две производства остатъкът от главницата ще е в по- голям размер.Тъй като искът е предявен като частичен / касателно главницата / то предмет на частичния иск е количествено определената в исковата молба част от вземането.

                       Следователно се установява, дори без да се вземат предвид разноските на ищеца в индивидуалното изпълнение, в което му е възложен недвижим имот на ипотекарен длъжник като способ за удовлетворяване на част от вземането му, както и други, сторени от него разходи по изпълнението, за които в това производство не са събрани надлежни доказателства, ищецът продължава да има вземане към ответниците, което надхвърля значително размера на частичните претенции, предявени в това производство.

       По аргумент от т.11 в от цитиранопо по- горе ПР на ОСГТК на ВКС, с което е прието разрешение, че „съществуване на вземането в производството по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес и за приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предопределя допустимостта на въвеждането и задължението на съда да разгледа правопогасяващите възражения за плащане и за прихващане на ответника.

     Допустимо е релевирането на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство. Освен възраженията за доброволно плащане на задължението и за прихващане е допустимо въвеждането и на други правопогасяващи възражения, като например: за погасителна давност; за даване вместо изпълнение; за опрощаване. По отношение на възражението за прихващане важат постановките на т. 4 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът не съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК по съображенията по т. 9“ Ето защо извършеното в хона на индивидуалното изпълнение въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№60019/2012г. по описа на 51-ви състав на СРС, не следва да се съобразява от исковия съд.

                    В обобщение, изводът на настоящия състав на съда е, че  вземането, за което банката - ищец се е снабдила със заповед за изпълнение и до приключване на съдебното дирене, т.е. съобразявайки и фактите,  настъпили в хода на този процес, които са противопоставими на ищеца, съществува в съдебно заявения му размер.В качеството си на съпоръчители ответниците дължат тази сума при условията на пакивна солидарност.

                   По разноските.

            Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

         Ищецът претендира разноски в заповедното и в исковото производство, като съобразно представения от него списък по чл.80 ГПК, разноските, които претендира в настоящето производство са следните: - заплатена държавна такса от 3 911,26 лв, адвокатско възнаграждение в размер на 2 347лв с ДДС и 600лв- депозит за вещо лице, общо.

         Разноските в заповедното производство:

         В заповедното производство настоящият ищец е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, като заповедният съд е присъдил такова възнаграждение в размер на 2 033,52 лева. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като същото е в размера на адвокатското възнаграждение, а след измененията на тази норма (обн. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), възнаграждението се определя от съда до максималния размер по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

          Съдът намира, че цитираната процесуална норма по чл. 78, ал. 8 от ГПК е приложима в случая, като базата за изчисляване на ю възнаграждение се определя от материално правни норми – Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, респ. Наредбата за заплащане на правната помощ. Заповедното производство е приключило с разпореждането на съда от 11.12.2015година, с което частично са обезсилени издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист и присъдените разноски съ съобразно това действие на съда.Ето защо при изчисляване на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се вземе предвид размера по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, действащ към датата на приключване на заповедното производство с краен съдебен акт и юрисконсултското възнаграждение възлиза на 693,75 лева, като определеното в заповедното производство е в размер 2033,52лв, който е по-висок от определения съобразно т.7, ал.2 във връзка с ал.5 от Наредбата.Ето защо съдът намира, че тези доказани като сторени разноски в заповедното производство, следва да бъдат определени като дължими от ответниците, съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК- сумата от 693,75лв плюс 3 911,66лв-представляваща държавна такса.Следователно ответниците дължат на ищеца солидарно разноски в заповедното производство в общ размер  от 4 605,41лв.

         Разноските в исковото производство:

        С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 858,26лв, за които са представени от страната доказателства, че са реално извършени от ищеца.

     При изложеното съдът

 

     Р          Е          Ш           И  :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК, по предявен от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Т.и С./, по отношение на „Б.“ ЕООД, ЕИК********, Г.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***;  И.  П.Т., ЕГН ********** ***, магазин 1 и „И.О.“ ООД,  ЕИК ********, със съдебен адрес ***, чрез адв.Г.А., че ответниците,  в качество на поръчители, дължат солидарно  на ищеца сумата от 195 583лв /сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три лв/, представляваща част от главница, предявена като частична в заповедно производство № 60019/2012 г.  по описа на СРС,  51-ви състав, в размер на 1 132 870,40лв, по което „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********,  се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за това вземане.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Б.“ ЕООД, ЕИК********, Г.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***;  И.П.Т., ЕГН ********** ***, магазин 1 и „И.О.“  ООД,  ЕИК ********, със съдебен адрес ***, чрез адв.Г.А., да заплатят на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51-ви състав, в размер на 4 605,41лв,  при условие на пасивна солидарност.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Б.“ ЕООД, ЕИК********, Г.И.Ч., ЕГН **********,  с адрес ***;  И.П.Т., ЕГН ********** ***, магазин 1 и „И.О.“  ООД,  ЕИК ********,  със съдебен адрес ***, чрез адв.Г.А., да заплатят на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ********, разноски в това производство в размер на 6 858,26лв, при условие на пасивна солидарност.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ:

 

 

                           

 

 

 

 

 

 

       

 

Съобщи за изтекли лични данни