РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .… г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти въззивен състав в публично съдебно заседание нa седемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Е. ДЕЧЕВ
КРИСТИНА
ГЮРОВА
при
участието на секретаря Даниела Генчева, като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНЧД № 390/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по жалба на частния тъжител Е.Д.М. срещу Разпореждане от 11.12.2020 г., постановено по НЧХД № 7457/2020 г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав, с което е прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 и чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81 от НПК наказателното производство водено срещу подсъдимия Х,Б, Т, за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК.
В жалбата се поддържа становището, че атакуваният съдебен акт е незаконен, тъй като е постановен в нарушение на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Твърди се, че наказателното производство е било прекратено чрез тайно правосъдие, проявен от СРС произвол и в нарушение на разпоредбите на чл. 250, чл. 24 и чл. 81 от НПК. Посочва се, че предаденото на съд лице, го е обидило и оклеветило, чрез обективирано в писмен вид лъжовно изявление за наличие на образувано досъдебно производство за извършено от него престъпление по чл. 346 от НК, а СРС е отказал да разгледа делото по същество. Сочи се, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като заведените от тъжителя дела срещу подсъдимия Терзийски имат различен предмет спрямо този по настоящето производство. Прави се искане, разпореждането на съдията-докладчик при СРС да бъде отменено, като незаконосъобразно и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС.
В закрито съдебно заседание въззивният съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане, с приложените материали и извърши преценката по реда на чл.327 от НПК установи, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на нови доказателства, който извод бе застъпен и в публичното заседание, след изслушване становищата на страните. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощията по чл. 313 и чл. 314 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител М. поддържа частната жалба и моли разпореждането на първоинстанционния съд да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че депозираните срещу подсъдимия десет тъжби имат за предмет различни обстоятелства, между които отсъства идентичност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, описани в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу акт, който подлежи на въззивен контрол по реда на чл. 250, ал. 4 от НПК, и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството по НЧХД № 7457/2020
г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав, е било образувано по повод депозирана
частна тъжба от Е.Д.М. срещу Х,Б, Т, за осъществени състави на престъпления от
частен характер – обида и клевета. С частната тъжба са наведени твърдения, че в
писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДНП, подсъдимия Т, е
заявил по адрес на тъжителя следното: „срещу
Е.М. е образувано и водено НП-ДП № 974/25.10.1988 г. на 05 РУ-СДВР по чл. 346
за отнемане на МПС“.
С разпореждане от 11.12.2020 г., съдията - докладчик при СРС - НО, 13-ти състав, постановено по НЧХД № 7457/2020 г. по описа на същия съд, е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 и чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81 от НПК.
Съдията-докладчик при СРС, НО, 13-ти състав е
извършил служебна проверка на заведените от частния тъжител М. тъжби в резултат,
на която е констатирал, че на 12.06.2020 г. в деловодството на СРС са входирани 33 броя тъжби, по които са образувани съответни
наказателни производства от частен характер. Запознавайки се с така постъпилите
33 броя тъжби, съдията-докладчик е констатирал, че със същите частният тъжител М.
е сезирал СРС и е внесъл обвинение срещу Х, Б,,Т,за осъществен състав на престъпления по чл.
146, ал. 1 и по чл. 147, ал. 1 от НК, като в тях са изложени същите фактически
обстоятелства, каквито са изложени и в тъжбата, по която е образувано НЧХД №
7457/2020 г. Различия са констатирани единствено по отношение на цитираните ДП,
дописани на ръка върху ксерокопирания текст на всяка
от тъжбите. В мотивната част на атакуваното
разпореждане е посочено и конкретно наказателно производство, образувано
по-рано от процесното, въз основа на
една от подадените 33 броя тъжби от страна на тъжителя, а именно това по НЧХД №
7439/2020 г. на СРС, НО, 121 състав.
При тази фактическа обстановка, съдията-докладчик при СРС, НО, 13-ти състав е приел идентичност на депозираната пред него тъжба на частния тъжител М. с първоначално подадените от него 33 броя тъжби, по които са образувани наказателни производства от частен характер, които производства е посочил като незавършени такива спрямо същото лице и за същото престъпление преди образуване на настоящето. При това положение, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за прекратяване на висящото пред него наказателно производство, доколкото по отношение на подсъдимия Х, Б, Те, са налице други незавършени наказателни производства за престъпление от частен характер, образувани по-рано, с оглед, на което е постановил атакувания съдебен акт.
Съобразявайки гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че първоинстанционното разпореждане, предмет на проверка в настоящето производство е законосъобразно и обосновано.
Действително е било налице основанието за прекратяване на наказателното производство от съдията-докладчик при СРС, НО, 13-ти състав, закрепено в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Съдебната практика, включително и задължителната такава - Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ВКС, НО, еднозначно приема, че правилото „non bis in idem“ се прилага с оглед фактите, а не с оглед правната им квалификация. Тъждество на престъплението по смисъла на посочената разпоредба винаги е налице, когато става въпрос за същата дейност. (Р-559/95 г. на І н. о., Р-198/58 г. на ІІ н. о., Р- 197/58 и др.). Неоснователни се явяват възраженията, направени в жалбата, че фактическите обстоятелства, предмет на разглеждане по прекратеното наказателно производство не са идентични с фактическите обстоятелства, разглеждани по другите наказателни производства, водени срещу същото лице. Наблягайки върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на „idem“, настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че депозираните 33 броя тъжби, инициирали съответните наказателни производства от частен характер, сред които настоящето и това по НЧХД № 7439/2020 г., са идентични. Това е така, доколкото се наблюдава пълно съответствие между тъжителя и лицето, срещу което са насочени – Х, Б, Т,, като са налице и идентични фактически обстоятелства – разпространени чрез един и същ писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДНП, по едно и също време и място, напълно сходни инкриминирани изрази. Правилно, съобразно фактите по обвиненията срещу Х, Т,, изложени в подадените от М. до СРС частни тъжби за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1 от НК, осъществени посредством писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДНП и с изразите „срещу Е.М. е образувано и водено НП-ДП №…“, съдията -докладчик е заключил, че съставомерното действие е едно, с оглед на което е прие, че е недопустимо същото да бъде разбито в няколко такива на базата на извадки на части от едно изречение от писменото изявление на Терзийски, при това несамостоятелни такива. Въззивният съдебен състав изцяло споделя това виждане на долустоящия съд, като на свой ред намира, че действието на подсъдимия Те,– изготвяне на писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.19 г. на ГДНП е едно, засегнатия обект е един, а обстоятелството, че в него са упоменати 33 различни номера на досъдебни производства, не води до възникване на отговорност за 33 отделни деяния, тъй като деянието е едно. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че е налице пълно сходство между тъжбите относно предмет и страни, поради което е налице забраната „non bis in idem“, визирана в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, а именно забраната едно лице да бъде съдено за едно и също нещо два пъти. Доколкото производството пред първостепенния съд по НЧХД №7457/2020г. е образувано след това по НЧХД № 7439/2020 г. по описа на СРС, НО, 121 с-в и др., то наказателното производство по НЧХД №7457/2020г. следва да бъде прекратено като по-късно образувано.
По-нататък в мотивната част на атакувания съдебен акт, съдията-докладчик е приел, че в частната тъжба не е описано деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия. Счел е, че в инкриминирания писмен документ – справка от Главна дирекция „Национална полиция“ не се твърди тъжителят да е извършил конкретно престъпление, тъй като според заявеното от самия тъжител този документ визира единствено информация за образувано и водено срещу него наказателно производство. На тази основа, съдът е намерил, че не е налице осъществен състав на престъплението „клевета“, тъй като липсва приписване на съответно престъпление от страна на подсъдимия Т,и. На следващо място, съдията-докладчик при СРС е приел, че в процесното писмено изявление не се съдържат други изрази или квалификации, които могат да се окачествят като обидни, унизителни, позорно и уронващи честта и достойнството на тъжителя М..
Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на съдията-докладчик, че твърдените от него пороци обуславят приложение на правомощията по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 от НПК. Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че и след измененията в НПК с ДВ бр. 63/2017 г. е налице правомощие за съдията-докладчик да прекрати наказателното производство по дела от частен характер, ако тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, в това число ако в нея не се съдържат данни за престъпление от частен характер или описаното не съставлява престъпление от частен характер поради липсата на съставомерни признаци на деянието. Този извод се подкрепя не само от разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, която не въвежда ограничение в тази насока, но и от обстоятелството, че преценката на съдията-докладчик дали е налице тъжба, годна да инициира производство от частен характер, по необходимост включва преценка дали в нея са изложени факти, които могат да се подведат под конкретен престъпен състав, който се преследва по реда на частното обвинение. Такава предварителна оценка на твърденията на частния тъжител по същество гарантира, че в съдебно заседание ще се разглеждат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия без участие на прокурора. Това от своя страна води до оптимизиране на правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Последното както вече беше посочено е валидно и след изменението на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК (ДВ, бр. 63/04.08.2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), тъй като историческото тълкуване на нормите, касаещи правомощията на съдията-докладчик при разглеждане на дела, образувани по тъжба на пострадалия от престъпление от частен характер, води до извод, че и сега не е изключено правомощието на съдията-докладчик да извърши цялостна проверка на редовността на тъжбата в първия стадий на съдебната фаза, включително дали в нея е описано престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия до съда. Посочената законодателна промяна доведе единствено до отпадане на ненужното дублиране на правомощието на съдията-докладчик (чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК - ред. ДВ, бр. 32/2010 г.) да извършва проверка дали в тъжбата се твърди престъпление, което е съответно на непромененото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 (предишна, ал. 4) от НПК.
С оглед на изложеното
и като прецени, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, въззивният съд прие, че същото следва да бъде потвърдено
изцяло.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 11.12.2020 г. по НЧХД № 7457/2020 г. по описа на СРС, НО, 13 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.