№ 8118
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110156780 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 22 Закон за потребителския кредит ЗПК/.
Ищецът А. Г. А. твърди, на 28.11.2022г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № 90**** от 28.11.2022г. Страните били договорили отпуснатият заем
да бъде в размер на 500 лева, а срокът за погасяване на кредита бил 5 месеца. Размерът на
годишната лихва бил посочен в размер на 36 %, а размерът на годишния процент на
разходите бил 42,58 %. Общо дължимата сума по кредита била 549,85 лева. В чл. 17 от
процесния договор било уговорено, че договорът за заем ще бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условията, посочени в ОУ. В чл. 27 било посочено, че в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 17, се дължи неустойка в размер на 0,9 % от
стойността на усвоения кредит. Било посочено, че страните се съгласяват, че
непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените
размери. Неустойката се заплащала разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.
Била начислена неустойка в размер на 245,60 лева. Твърди, че бил погасил сумата по
сключения договор, включително и начислената неустойка. Излага съображения, че
договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК поради
липса на ГПР. Не били посочени основните данни, послужили за изчисляване на ГПР,
липсвала методика за формиране на ГПР. Поддържа, че бил посочен грешен размер на ГПР,
а действителният надвишавал многократно допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира,
че в нарушение на ЗПК дружеството не било включило в ГПР разходите за заплащане на
неустойка, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да бъде част от ГЛП и
1
ГПР. Подробно излага, че клаузата, с която била уговорена неустойка била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, както и че същата е неравноправна. Счита, че уговорената
неустойка е следвало да бъде част от ГПР, поради което излага, че е налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага също и че посочването на ГПР в размер, различен
от действителния, представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че договорът е нищожен, евентуално
нищожна е клаузата, с която му е начислена неустойка в размер на 0,9 %.
Въз основа на изложеното ищецът А. А. иска да бъде установено спрямо ответника че
Договор за потребителски кредит от разстояние № 90**** от 28.11.2022г. е нищожен поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона, при условията на евентуалност е предявен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на клаузата на чл. 29
от Договор за потребителски кредит № 927603 от 06.02.2023г. за нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.
Ответникът „С-К“ АД оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между
страните е сключен договор за кредит. Твърди, че договорът е сключен в търговски обект на
дружеството като след подписването му на ищеца била предоставена заемната сума в брой
след подписване на РКО от негова страна. Поддържа, че клаузата, уреждаща неустойката,
била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.
Неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на
обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а видът й се
определял взависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент
своето задължение. Счита, че договореният размер на неустойката като определен процент
съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в размер на 0,9 % /независимо че в текста на договора бил
посочен вече изчисленият размер, обхващащ целият период на договора/, изпълнява
предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага.
Поддържа, че не била налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок
поръчител, тъй като ищецът бил запознат с условията на договора преди същия да бъде
сключен, респ. не бил длъжен да сключва договора веднага, а разполагал с възможността
първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора изисквания и което да
бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Сочи, че
неустойката се начислява само докато не бъде предоставено обезпечение. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже че клаузата е валидна, респ. че е
2
индивидуално уговорена.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между
страните тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № 90**** от 28.11.2022г г., със
соченото от ищеца съдържание.
От представения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние № 90**** от 28.11.2022 г.се установява, че негов предмет е
предоставянето в заем на сумата от 500 лв., лихвеният процент по кредита е в размер на 36
%, ГПР- 42,58 %, като общо дължимата сума от потребителя е в размер на 549, 85 лева.
В чл. 17, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписването на договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице
се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в
срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от
страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.
17, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да
отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се
извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 27, ал. 1 от договора е посочено, че в
случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди в размера на
договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и
одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в
срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка
заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периода, през който
потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл ако потребителят
осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от
момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението,
неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва
неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който
действието на обезпечението е било прекратено.
В погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита
3
/главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител за един лихвен
период е 795, 45 лева, от която неустойката е в размер на 73, 90 лева и същата се начислява и
се дължи от заемателя в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не
се предостави гаранция/поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и същата се начислява
ежедневно и пропорционално към всяка вноска по кредита. Уточнено е, че ако бъде
предоставена гаранция/поръчител след срока, упоменат в договора и ОУ, тази сума ще бъде
преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция.
Въз основа на тези данни и във връзка с възражението на ищеца за противоречие на
неустоечната клауза с добрите нрави, съдът намира следното.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
4
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
оспорената в настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна
неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата
сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да
представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на над 18 % от размера на заетата сума. При преценка на тези
обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън
обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите
нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна
неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е
уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от
подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата ведно с
възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем
да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и възнаграждението си – кредиторът
ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на
същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди.
По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие
с добрите нрави.
С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е
включено допълнителното задължение в тежест на потребителя, което вещото лице по
изслушаната ССчЕ сочи, че с включената неустойка би достигнало в действителен размер
612, 91 %. Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр
при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този
смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС,
както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение №
3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК. Следователно предявеният иск е основателен.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск за прогласяне
недействителността на договора за потребителски кредит е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата, която претендира
по представения по делото списък по реда на чл. 80 ГПК заплащането на 50 лв. – държавна
5
такса; 300 лв. – депозит за извършена ССчЕ и 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
За заплащането му са представени като доказателства Договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено заплащането на договорената сума от 1 800 лв. с ДДС при
подписването на договора; Фактура № **********/21.02.2025 г. за сумата от 2 200 лв. с ДДС
и фискален бон с дата 21.02.2025 г. за същата сума. За горните суми ответникът следва да
бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„С.С.“ № 40, ет. 4, ап. 110 срещу „С-К“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „О“ № 13Б, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит № 90**** от 28.11.2022 г. за недействителен
на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „С-К“ АД да заплати на А. Г. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2
150 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6