Р Е Ш Е Н И Е 43
гр. Пазарджик, 11.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на единадесети февруари..………...….…………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател: К.
НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря………………..........…......……
.и в присъствието на
прокурор……….…................….….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова..…..….........в. гр. дело № 69 описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК. Жалбата на И.С.В., ЕГН **********,***, е
подадена в законния срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбоподателят твърди, че е длъжник по изп.д. № 20148840400070 по описа на ЧСИ М.А.,
рег.№ 884 и район на действие Пазарджишки окръжен съд, по силата на настъпило
по време на производството правоприемство от покойния му баща С.С. В., починал
на 28.07.2016 г. По същото дело бил наложен запор на трудовото му
възнаграждение, което било в размер на 600 лв. и банковата му сметка, по която
получавал възнаграждението си. Счита, че трудовото възнаграждение е
несквестируемо, тъй като ЧСИ не бил взел предвид факта, че освен задължението
по посоченото изпълнително дело, жалбоподателят изплащал и задължение по кредит
с погасителна вноска от 450 лв. на месец. Искането е наложеният запор да бъде
вдигнат.
По
делото не е постъпил писмен отговор от взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД.
Постъпило
е писмено становище от ЧСИ А. с мнение за неоснователност на жалбата. Твърди,
че през периода от налагане на запора до подаване на жалбата била преведена
само една сума в резултат на наложения запор, а и длъжникът научил за извършеното
изпълнително действие веднага след налагането на запора в началото на 2018 г.
Окръжният
съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и
писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима, тъй като тя е насочена против действие, за което
жалбоподателят твърди, че е несъвместимо с несеквестируемостта на парични
средства. Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК запорът и възбраната като
изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване, но съдът се
произнася по тези искания доколкото посочените отделни изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Ето защо с
оглед на въведените с жалбата твърдения, че изпълнението е насочено върху
несеквестируемо имущество, жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Несеквестируемостта
на паричните вземания представлява забрана да ги събира друг, освен длъжникът и
когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или
пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата му част. Жалбоподателят твърди,
че е наложен запор на банковата му сметка, по която получава доходи от трудово
възнаграждение. С чл. 446а, ал. 4 ГПК е въведено
задължение на банката да съобщи на съдебния изпълнител дали по запорираната
сметка постъпват доходи от пенсия или възнаграждение за работа, като в такъв
случай ал. 5 урежда задължението на съдебния изпълнител да уведоми банката за
частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК. В конкретния случай в запорните съобщения до банките
е указана разпоредбата на чл. 446 ГПК и в случай на постъпване на суми по сметките на
длъжника банката е тази, която следва да съобрази, че наложеният запор обхваща
само секвестируемата част и ако третото задължено лице погрешно плати на
съдебния изпълнител, последният е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата
част от паричното постъпление. Във всеки момент, когато намери, че изпълнението
е насочено върху несеквестируемо имущество и от сметката му е платена сума,
която попада в несеквестируемия минимум, жалбоподателят може да възрази, че
имуществото, към което е насочено изпълнението, е несеквестируемо и има право
да обжалва незаконосъобразното действие, какъвто е настоящият случай.
Установено
е по делото, че с уведомително писмо от 29.08.2019 г. работодателят на длъжника
„Лидл България ЕООД&Ко“КД е уведомил ЧСИ, че
ежемесечно превежда по сметката на И.В. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ сума в
размер на 1781.50 лв.
С уведомително писмо от 03.09.2019 г. „Експресбанк“ АД е уведомила ЧСИ А., че длъжникът има разкрита сметка в лева при тях, запорът е наложен, но към тази дата няма наличност по сметката.
На 24.09.2019 г. „Експресбанк“ АД е превела по сметка на ЧСИ А. сума в размер на 538 лв.
Съгласно чл. 446, ал.1, т.2 от ГПК ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение, чийто размер е над минималната работна заплата, ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата, може да се удържа една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
В конкретния случай по делото липсват данни дали длъжникът има деца, които издържа, но при най-благоприятния за него вариант от превежданата по сметката му работна заплата в размер на 1781.50 лв. несевкестируамата част възлиза на 593.83 лв., което означава, че преведената от „Експресбанк“ АД сума в размер на 538 лв. по сметка на ЧСИ А. във връзка с изпълнението на наложения запор не надвишава секвестируемата част от трудовото възнаграждение.
При това положение жалбата се явява неоснователна.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.В., ЕГН **********,***, против насочване на
изпълнението по изп.д. № 20148840400070 по описа на ЧСИ М.А., рег.№ 884 и район
на действие Пазарджишки окръжен съд към несеквестируемо имущество.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: