Решение по дело №256/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260029
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 11 септември 2020 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20201700500256
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260029

 

гр. Перник, 23.07.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 01.07.2020 г., ІII-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00256 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Община Перник против Решение № 2167 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 3251/2019 г. на РС – Перник, в частта с която по предявените от Н.Н. срещу Община Перник искове с пр. осн. чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД ответникът е осъден да заплати сумата в размер на 14 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и стрес, в резултат на травма на левия крак и дясното рамо, които са получени на *** г. при падане поради нарушената тротоарна настилка на тротоара на ул. "***" в ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. По изложени жалбата доводи за неправилност на решението в обжалваната уважителна част, се твърди, че решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото, както и съдът не е взел предвид възражения на ответника за съпричиняване. Ищцата не е доказала, че към датата на инцидента състоянието на тротоара е именно такова каквото твърди в исковата молба, тъй като разпитаните по делото свидетели не са преки очевидци на инцидента и от показанията им не следва извод, че ищцата се е спънала именно от дупка, образувана в тротоара, поради счупена плочка, както се твърди в исковата молба. Съпричиняването се аргументира с това, че ищцата живее в близост до мястото на инцидента и е следвало да е запозната със състоянието на тротоарната настилка; инцидентът е станал в светлата част на денонощието, не е имало снежна покривка, поради което ищцата е могла да избегне въпросния участък. Излагат се и доводи за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, като обезщетението не е съобразено с евентуално претърпените вреди съгласно принципа за справедливост и размерът е завишен. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло, евентуално - обезщетението за неимуществени вреди се намали до размер на реално претърпените от ищеца вреди.

Първоинстанционното решение е обжалвано и от ищеца Н.Н., в частта за отхвърляне на иска за разликата над 14000 лв. до предявения размер от 18 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. По изложени в жалбата доводи за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като РС неправилно е определил размера на присъденото обезщетение предвид неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД като не се е съобразил с тежестта на увреждането, здравословното състояние, претърпените болки и страдания, жалбоподателят моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и за уважаване на иска в предявения размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Община Перник е подал отговор на въззивната жалба на ищеца, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, ищецът не е подал отговор на въззивната жалба на ответника.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства на св.-очевидец Е. С. установяват, че на *** г., около 13.30 часа придвижвайки се пеш по ул. "***" в ***, като се движела по левия тротоар в посока центъра на града в участъка малко след офис на охранителна фирма, кракът на ищцата попаднал в дупка, образувана върху тротоара вследствие на счупена плочка, при което ищцата паднала върху тротоара. От тези св. показания се установява, че тротоарът на ул. *** е неравен, нито една плочка не е както трябва, има и счупени плочки, съответно, че ищцата паднала на ул. *** след офис на охранителна фирма ***. Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от представената мед. документация /листове за преглед на пациент, абм. листове, резултат от обр. изследване и лаб. изследване и др./ и съдебно – медицинската експертиза (СМЕ). В СМЕ е обоснован извод, че на *** г. пострадалата е посетила лечебното заведение, като му е поставена диагноза „счупване на петната кост", и на ***г. след преглед от травматолог "контузия на дясна раменна става" и "навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става". В вследствие на инцидента, ищцата е получила счупване на петната кост и контузия в дясна раменна става с болков синдром и ограничен обем от движения. Предвид счупването на петната кост, за период от 37 дни, на ищцата е била поставена гипсова имобилизация. След това ищцата е провела 10-дневен курс с физиотерапия и рехабилитация. Предвид продължаваща болка в дясното рамо и ограничено движение на дясната ръка, на *** г. е извършен преглед, при който е установена флексия до 150 градуса при норма от 180 градуса и отвеждане на ръката встрани (абдукция) до 70 градуса при норма от 180 градуса. Това наложило нов 10 дневен рехабилитационен курс. На *** г. е извършен нов преглед от лекар при ВМА – С., при което е установено увреждане (разкъсване) на сухожилието на мускул супраспинатус. Оздравителният период за счупването на петната кост е продължил около 4 месеца. При извършения понастоящем преглед вещото лице е установило, че фрактурата на левия крак е зараснала, походката е самостоятелна и възстановена. Продължава болковият синдром в областта на дясна раменна става, с ограничаване на абдукцията и външната ротация и болезнено завъртане на ръката навън, като това състояние може да бъде възстановено единствено с оперативно лечение.

Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на чл. 49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца, което е настъпило вследствие неподдържането на улицата. Деликтът е резултат от наличието на необезопасен и неподдържан тротоар като елемент от пътната инфраструктура на община Перник и нейна собственост /чл. 8, ал.3 ЗП, вр. чл. 3, ал.2, т.1 ЗОС/, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и поддържане на тротоара е в тежест на общината /чл. 31, ал.1 ЗП, вр. чл. 5, ал.1 и 2 ЗП, вр. §1, т.2 от ДР на ЗП/, без означение за извършван ремонт или забрана за ползване, което да позволи на ищеца да възприеме и избегне опасността. С оглед на което и на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за община Перник, тъй като полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища и улици, част от които е и между ул. *** и офис на охранителна фирма ***, е задължение на ответника Община Перник. За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на община Перник и без да е установено кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Същевременно при възложената му док. тежест ответникът не е установил, че на процесната дата улицата е била в добро състояние, поради което не е изпълнил правното задължение да поддържа състоянието й с цел осигуряване на безопасното придвижване по нея.

При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията, продължителността на възстановителния период, възраст и др. С оглед на това се отчитат характерът и степен на увреждането, претърпените болки и страдание и продължителността и интензитета на страданието, описани от медицинската експертиза /счупване на петна кост на левия крак, както и травматични увреждания в областта на дясното рамо, като при злополуката и след това ищцата е изпитала силни болки и страдания с невъзможност да стъпва на ляв долен крайник/. Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищцата -счупването на петната кост е довело до обездвижване на крака за период от около 2 месеца, което от своя страна е довело до непълноценност в битовия и социален живот на ищцата, като оздравителният период за счупването на петната кост е продължил около 4 месеца. Обстоятелствата, че увреждането има последици и е довело до функционален дефицит /продължава болковия синдром в областта на дясна раменна става, с ограничаване на абдукцията и външната ротация и болезнено завъртане на ръката навън/, както и възрастта на ищцата към увреждането /**г./. Това, че самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, са естествена последица от претърпените от ищеца телесни повреди, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в счупване на петната кост, контузия на дясна раменна става и навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани от ищеца болки и страдания, което е потвърдено и от гласните доказателства. Същевременно при извършения понастоящем преглед вещото лице е установило, че фрактурата на левия крак на ищцата е зараснала, походката е самостоятелна и възстановена. При съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 14 000 лв. При това положение, въззивният съд намира, че размерът и обхватът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв. е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. В този смисъл възраженията и доводите на жалбоподателя община Перник и жалбоподателя Н.Н. за неправилно прилагане на материалния закон /размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен, респ. занижен/ са неоснователни.

От събраните гласни и писмени доказателства, както и от СМЕ не може да се направи извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна връзка с поведението на последния, т.е. че е съпричинил вредите, поради което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно. Не е доказано по делото от ответника, че настъпилите увреждания е нямало да настъпят или щяха да бъдат по- малки, ако ищецът е избрал алтернативен маршрут или до каква степен е могло безпрепятствено да премине, за да се приеме съпричиняване. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице и до автоматичен принос на всички пешеходци ползващи тротоар, който е неравен, има счупени плочки и не е обезопасен, която хипотеза е извън законово регламентираните. Напротив, ако община Перник е била изпълнила задълженията си за поддръжка и обезопасяване на тротоара, ищецът е щял да премине безпрепятствено по него и е нямало да се стигне до увреждането му, поради което не съществува основание размерът на дължимото обезщетение да бъде намалено.

С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 на ГПК. И двете въззивни жалби са неоснователни.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя община Перник и жалбоподателя Н.Н. не се дължат разноски по въззивното производство.

Като въззиваеми община Перник и Н.Н. не претендират и не доказват разноски по въззивното производство, поради което такива не им се дължат.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2167 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 03251/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.