Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260029
гр.
Перник, 23.07.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 01.07.2020 г., ІII-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00256 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Община Перник против Решение № 2167 от 17.01.2020 г. по гр. д. №
3251/2019 г. на РС – Перник, в
частта с която по предявените от Н.Н. срещу Община Перник искове с пр. осн. чл.
45, вр. чл. 49 ЗЗД ответникът е осъден да заплати сумата в размер на 14 000
лева- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки,
страдания и стрес, в резултат на травма на левия крак и дясното рамо, които са
получени на *** г. при падане поради нарушената тротоарна настилка на тротоара
на ул. "***" в ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. По изложени жалбата доводи за неправилност
на решението в обжалваната уважителна част, се твърди, че решението е постановено
в противоречие с доказателствата по делото, както и съдът не е взел предвид възражения
на ответника за съпричиняване. Ищцата не е доказала, че към датата на инцидента
състоянието на тротоара е именно такова каквото твърди в исковата молба, тъй
като разпитаните по делото свидетели не са преки очевидци на инцидента и от
показанията им не следва извод, че ищцата се е спънала именно от дупка,
образувана в тротоара, поради счупена плочка, както се твърди в исковата молба.
Съпричиняването се аргументира с това, че ищцата живее в близост до мястото на
инцидента и е следвало да е запозната със състоянието на тротоарната настилка; инцидентът
е станал в светлата част на денонощието, не е имало снежна покривка, поради
което ищцата е могла да избегне въпросния участък. Излагат се и доводи за неправилно
приложение на чл. 52 от ЗЗД, като обезщетението не е съобразено с евентуално
претърпените вреди съгласно принципа за справедливост и размерът е завишен. Иска
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло,
евентуално - обезщетението за неимуществени вреди се намали до размер на реално
претърпените от ищеца вреди.
Първоинстанционното решение е обжалвано и от ищеца Н.Н.,
в частта за отхвърляне на иска за разликата над 14000 лв. до предявения размер
от 18 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди. По изложени в жалбата доводи за неправилност на решението в обжалваната част, тъй
като РС неправилно е определил размера на присъденото обезщетение предвид неправилно приложение на
чл. 52 от ЗЗД като не се е
съобразил с тежестта на увреждането, здравословното състояние, претърпените
болки и страдания, жалбоподателят моли за отмяна на
решението в отхвърлителната част и за уважаване на иска в предявения размер.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Община Перник е подал отговор на
въззивната жалба на ищеца, в който по подробно изложени съображения изразява
становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в
обжалваната отхвърлителна част.
В
срока по чл. 263, ал. 3 ГПК, ищецът не е подал отговор на въззивната жалба на
ответника.
Пернишкият
окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства на св.-очевидец
Е. С. установяват, че на *** г., около 13.30 часа
придвижвайки се пеш по ул. "***" в ***, като се движела по левия тротоар в посока центъра
на града в участъка малко след офис на
охранителна фирма, кракът на ищцата попаднал в дупка, образувана върху тротоара
вследствие на счупена плочка, при което ищцата паднала върху тротоара. От тези св. показания се установява, че тротоарът
на ул. *** е неравен, нито една плочка не е както трябва, има и счупени плочки,
съответно, че ищцата паднала на ул. *** след офис на охранителна
фирма ***. Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от представената мед.
документация /листове за преглед на пациент, абм. листове, резултат от обр.
изследване и лаб. изследване и др./ и съдебно – медицинската експертиза (СМЕ). В СМЕ е обоснован извод, че на *** г. пострадалата е посетила лечебното
заведение, като му е поставена диагноза „счупване на петната
кост", и на ***г. след преглед от травматолог "контузия на дясна раменна става" и "навяхване и
разтягане на акромиоклавикуларната става". В вследствие на инцидента,
ищцата е получила счупване на петната кост и контузия в дясна раменна става с
болков синдром и ограничен обем от движения. Предвид счупването на петната кост,
за период от 37 дни, на ищцата е била поставена гипсова имобилизация. След това
ищцата е провела 10-дневен курс с физиотерапия и рехабилитация. Предвид
продължаваща болка в дясното рамо и ограничено движение на дясната ръка, на *** г. е извършен преглед, при който е установена
флексия до 150 градуса при норма от 180 градуса и отвеждане на ръката встрани
(абдукция) до 70 градуса при норма от 180 градуса. Това наложило нов 10 дневен
рехабилитационен курс. На *** г. е извършен нов преглед
от лекар при ВМА – С., при което е установено
увреждане (разкъсване) на сухожилието на мускул супраспинатус. Оздравителният период за счупването на
петната кост е продължил около 4 месеца. При извършения понастоящем преглед
вещото лице е установило, че фрактурата на левия крак е зараснала, походката е
самостоятелна и възстановена. Продължава болковият синдром в областта на
дясна раменна става, с ограничаване на абдукцията и външната ротация и
болезнено завъртане на ръката навън, като това състояние може да бъде
възстановено единствено с оперативно лечение.
Според
така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на чл.
49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца,
което е настъпило вследствие неподдържането на улицата. Деликтът е резултат от
наличието на необезопасен и неподдържан тротоар като елемент от пътната
инфраструктура на община Перник и нейна собственост /чл. 8, ал.3 ЗП, вр. чл. 3, ал.2,
т.1 ЗОС/, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране,
обезопасяване и поддържане на тротоара е в тежест на общината /чл. 31, ал.1 ЗП,
вр. чл. 5, ал.1
и 2 ЗП,
вр. §1, т.2 от ДР
на ЗП/, без означение за извършван ремонт или забрана за ползване,
което да позволи на ищеца да възприеме и избегне опасността. С оглед на което и
на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за община Перник, тъй като полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
общинските пътища и улици, част от които е и между ул. *** и офис на охранителна фирма ***, е
задължение на ответника Община Перник. За осъществяване на
отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането
е извършено поради бездействие на служител на община Перник и без да е
установено кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за вредите,
които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои
служители конкретно са причинени същите вреди. Същевременно при възложената му
док. тежест ответникът не е установил, че на процесната дата улицата е била в
добро състояние, поради което не е изпълнил правното задължение да поддържа
състоянието й с цел осигуряване на безопасното придвижване по нея.
При
определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД,
въззивният съд взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на
болките и страданията, продължителността на възстановителния период, възраст и
др. С
оглед на това се отчитат характерът и
степен на
увреждането, претърпените болки и страдание и продължителността и интензитета на страданието, описани от медицинската експертиза /счупване на петна кост на левия крак, както и
травматични увреждания в областта на дясното рамо, като при злополуката и
след това ищцата е изпитала силни болки и страдания с
невъзможност да стъпва на ляв долен крайник/. Ограниченията, които е следвало да
изтърпи ищцата -счупването на
петната кост е довело до обездвижване на крака за период от около 2 месеца,
което от своя страна е довело до непълноценност в битовия и социален живот на
ищцата,
като оздравителният период за счупването на петната кост е продължил
около 4 месеца.
Обстоятелствата, че увреждането има последици и е довело до функционален дефицит /продължава болковия синдром
в областта на дясна раменна става, с ограничаване на абдукцията и външната
ротация и болезнено завъртане на ръката навън/, както и възрастта на ищцата
към увреждането /**г./. Това, че самото негативно изживяване, като болки,
страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността
им, са естествена последица от претърпените от ищеца телесни повреди, тъй като
всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в счупване на петната кост, контузия на дясна раменна става и навяхване и разтягане на
акромиоклавикуларната става изживява негативни емоции, включително
и твърдяните и доказани от ищеца болки и страдания, което е потвърдено и от
гласните доказателства. Същевременно при извършения понастоящем преглед вещото лице е
установило, че фрактурата на левия крак на ищцата е зараснала, походката е самостоятелна и
възстановена. При
съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият по смисъла
на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е
в размер на 14 000 лв. При това
положение, въззивният съд намира, че размерът и обхватът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000
лв. е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968
г. В този смисъл възраженията и доводите на жалбоподателя община Перник и
жалбоподателя Н.Н. за неправилно прилагане на материалния закон /размерът на
присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно принципа
за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен, респ. занижен/
са неоснователни.
От
събраните гласни и писмени доказателства, както и от СМЕ не може да се направи
извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна връзка с поведението
на последния, т.е. че е съпричинил вредите, поради което възражението на ответника
в обратен смисъл е неоснователно. Не е доказано по делото от ответника, че
настъпилите увреждания е нямало да настъпят или щяха да бъдат по- малки, ако
ищецът е избрал алтернативен маршрут или до каква степен е могло
безпрепятствено да премине, за да се приеме съпричиняване. Приемането на
обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на
увреденото лице и до автоматичен принос на всички пешеходци ползващи тротоар,
който е неравен, има счупени плочки и не е обезопасен, която хипотеза е извън
законово регламентираните. Напротив, ако община Перник е била изпълнила
задълженията си за поддръжка и обезопасяване на тротоара, ищецът е щял да
премине безпрепятствено по него и е нямало да се стигне до увреждането му, поради което не съществува основание размерът
на дължимото обезщетение да бъде намалено.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при
спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 на ГПК. И двете въззивни жалби са
неоснователни.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
община Перник и жалбоподателя Н.Н. не се дължат разноски по въззивното
производство.
Като въззиваеми община Перник и Н.Н. не претендират
и не доказват разноски по въззивното производство, поради което такива не им се
дължат.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2167 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 03251/2019
г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.